Падането на Асад - печеливши и губещи
Какви са перспективите на основните играчи в региона и извън него след свалянето на сирийския диктатор
След като мълниеносно настъпление на бунтовниците превзе Дамаск и принуди сирийския лидер Башар Асад да избяга, светът се опитва да разбере последните драматични събития в Близкия изток и неговите последици.
Ето кои са потенциалните победители и губещи от падането на Асад.
Победители
Сирия (може би)
Сирийският народ преживя 13-годишна, многопластова гражданска война и почти половин век брутално управление на семейство Асад, което използва цензура, държавен терор, масови депортации, химическо оръжие и кланета, за да запази властта си. Войната е отнела живота на между 470 000 и 600 000 души, превръщайки я във втория най-смъртоносен конфликт през 21-ви век след Втората война в Конго.
Повече от 13 милиона сирийци са били принудително разселени от конфликта - 6,2 милиона от тях са избягали в чужбина. Войната формира обстоятелствата за възхода на особено варварската джихадистка групировка "Ислямска държава".
Дали обикновените сирийци ще бъдат победители, зависи от това какво ще се случи по-нататък в страната и дали Сирия ще успее да избегне повече насилие и да се развива по мирен път. Някои се опасяват, че ще настъпи вакуум във властта и че различните политически фракции и религиозни групи в страната ще се сблъскат.
Има и някои причини за безпокойство. Основната бунтовническа фракция Хаят Тахрир аш Шам е обявена от САЩ за терористична група. Нейният лидер Абу Мохамед ал-Джолани има дълга история на джихадистки боец и е бивш съюзник на покойния Абу Бакр ал-Багдади, лидер на групировката "Ислямска държава". В крайна сметка двамата се разминават по отношение на тактиката и стават съперници и ожесточени врагове.
Хаят Тахрир аш Шам се отцепи от Ал Кайда, но Ал Джолани направи много, за да преквалифицира своята групировка, която наброява около 30 000 бойци, в националистическа сила и възприе примирителен тон спрямо религиозните малцинства в Сирия. В анклава Идлиб, който ХТШ управлява от 2016 г. насам, групировката смекчи отношението си към християнските и друзките малцинства. При превземането на Алепо ал-Джолани обеща на християните, че ще бъдат в безопасност, и църквите в града можеха да функционират безпрепятствено.
Въпросът е дали ал-Джолани и ХТШ наистина са изоставили екстремистките си корени. В петък ал-Джолани заяви, че групировката е еволюирала и че възстановяването на Сирия сега е приоритет. "Хаят Тахрир аш Шам е само една част от този диалог и тя може да се разпадне по всяко време. Тя не е самоцел, а средство за изпълнение на една задача: противопоставяне на този режим", заяви той пред Си Ен Ен.
Надеждата е, че ХТШ наистина се е смекчила, но "да се доверяваш на ал-Джолани и ХТШ много прилича на известната сентенция на Оскар Уайлд за втория брак [като] "триумф на надеждата над опита", предупреди бившият американски дипломат Алберто Фернандес.
Турция
Реджеп Тайип Ердоган и Башар Асад някога бяха приятели, но турският лидер подкрепи бунта, когато той избухна преди близо 14 години - главно защото геополитическият съперник на Турция Иран подкрепяше сирийския режим.
Турция е основният покровител на въоръжените ислямистки опозиционни групи в Сирия. С развитието на войната и с отпадането на умерените и светски продемократични бунтовнически фракции или с надмощието на техните по-твърди и дисциплинирани ислямистки съперници, ръката на Анкара ставаше все по-силна. Падането на Асад сега вероятно ще помогне на Ердоган да осъществи геополитическия си дневен ред, предлагайки му възможност да постигне няколко стратегически цели, включително ограничаване на кюрдските сепаратисти в североизточна Сирия, които имат тесни връзки с кюрдските сепаратисти в Турция. Необходимото възстановяване също така ще се окаже благоприятно за турския бизнес.
"Огромна победа за Турция - гениален ход на Ердоган", написа Тимъти Аш, икономист и коментатор, в X.
Израел
Иран побърза да обвини Израел, че е подготвил свалянето на Асад. Когато Алепо падна в ръцете на бунтовниците, иранският външен министър Абас Аракчи заяви, че това е "заговор на израелския режим за дестабилизиране на региона". Макар че за Техеран е удобно да обвинява ционистите - и военното унижение на Хизбула от страна на Израел със сигурност е помогнало на бунтовниците в Сирия - няма доказателства за пряка израелска военна помощ. Нещо повече, такава помощ не би била необходима предвид покровителството на Турция над бунтовниците.
Въпреки това израелският лидер Бенямин Нетаняху се поклони дълбоко за свалянето на Асад, заявявайки, че падането на сирийския лидер "е пряк резултат от нашите решителни действия срещу Хизбула и Иран, основните поддръжници на Асад. То постави началото на верижна реакция на всички онези, които искат да се освободят от тази тирания и нейното потисничество". Той обаче подчерта, че въпреки големите възможности, които предлага този "исторически ден", той е "изпълнен и със значителни опасности". Той нареди на израелските войски да заемат позиции на сирийската армия, след като те бъдат изоставени в буферната зона между Израел и Сирия в Голанските възвишения, за да "гарантират, че никоя враждебна сила няма да се настани непосредствено до границата на Израел", и да бъдат готови за всеки хаос, който може да избухне в Сирия.
Свалянето на Асад очевидно е от полза за Израел. То бележи по-нататъшно отслабване на регионалната мощ на Иран и премахва важен член на така наречената ос на съпротива на Техеран. Без Асад и приятелски режим в Сирия Иран няма да има сухопътни пътища за снабдяване на партньора си Хизбула, за да подпомогне групировката във войната ѝ с Израел, което превръща войнственото ливанско шиитско движение в друг явен губещ от падането на Асад. Това би могло да превърне Ливан в победител, ако страната успее да се измъкне от хватката на Хизбула и стане по-нормална държава.
Рагид Татари
Най-дълго държаният затворник в Сирия беше освободен в неделя след 43 години в затвора, където е гвърлен през 1981 г. по време на управлението на Хафез Асад. Той беше освободен на 8 декември заедно с хиляди други затворници.
Губещи
Кюрдите в Сирия
Башар Асад до голяма степен остави сирийските кюрди на произвола на съдбата в Североизточна Сирия, където те се радваха на полуавтономия. Съмнително е дали новият режим в Дамаск, ако той е доминиран от ислямисти, ще даде на кюрдите същата свобода на действие - особено като се има предвид, че той ще бъде задължен на Ердоган. Разбира се, това до голяма степен зависи от политическото развитие на Сирия. Но при офанзивата на сирийските бунтовници се наблюдават и териториални завоевания от страна на подкрепяните от Турция ислямисти срещу подкрепяната от САЩ кюрдска бойна група YPG, която загуби контрола над някои градове и села в източната част на Алепо.
Сирийските кюрди едва ли ще бъдат успокоени от публикацията на Доналд Тръмп в социалните мрежи в неделя, че Сирия е объркана. "СЪЕДИНЕНИТЕ ЩАТИ НЕ ТРЯБВА ДА ИМАТ НИЩО ОБЩО С НЕЯ. ТОВА НЕ Е НАША БОРБА. ОСТАВЕТЕ Я ДА СЕ РАЗИГРАЕ. НЕ СЕ ВКЛЮЧВАЙТЕ!" - се казва в публикацията. По време на първия си мандат като президент на САЩ Тръмп искаше да изтегли всички войски на американските специални сили в североизточна Сирия, където те се сражават с джихадистите от "Ислямска държава" заедно с кюрдите. Пентагонът го убеди да запази част от тях, разположени в района; според оценки в страната все още има около 900 американски военни.
По-рано този месец съюзникът на Тръмп и избраник в кабинета Робърт Ф. Кенеди-младши разкри, че Тръмп иска да изведе всички американски войници, тъй като се опасява, че те могат да се превърнат в "пушечно месо" при евентуални сблъсъци между Турция и кюрдските бойци.
Алауитите в Сирия
Алауитите съставляват около 12% от населението на Сирия и отдавна се опасяват, че ако техният единоверец Башар Асад бъде свален, те ще пострадат. Те са разклонение на шиитския ислям, представляват гръбнака на режима на Асад и заемат висши постове в правителството, армията и разузнавателните служби. През първите години на въстанието те формират Шабиха - слабо организирани проасадовски милиции, които са отговорни за масови убийства и системни изнасилвания. Дори и ХТШ да се опита да избегне набелязването им за мишена, ще има жажда за отмъщение.
Русия, Иран и Хизбула
Падането на Башар Асад драматично отслаби позициите на Русия в Близкия изток, както и тези на Иран. Москва и Техеран заедно спасиха сирийския режим от срив през 2015 г., когато Асад изглеждаше близо до сваляне. Командваните от Иран шиитски милиции - подпомогнати от изпепеляващата бомбардировъчна кампания на Русия - помогнаха на сирийския автократ да си върне Алепо от бунтовниците, които контролираха около половината град в продължение на четири години.
Високопоставен служител от администрацията на Байдън заяви пред репортери: "Това е просто фундаментална промяна в уравнението на целия Близък изток. "
Москва настояваше Асад да се помири с турския президент Ердоган и да потърси политически решения за прекратяване на гражданската война. Ако това се беше случило, Сирия несъмнено щеше да бъде отворена за доходоносна търговия за руския бизнес и вероятно щеше да гарантира сигурността на стратегическите военновъздушни и военноморски бази на Москва в Сирия. През лятото Кремъл многократно се опитваше да организира срещи на четири очи между сирийския и турския лидер.
По време на международна конференция в Доха през уикенда руският външен министър Сергей Лавров се изчерви: "Недопустимо е да се позволи на терористичната групировка да поеме контрола над [Сирия]". Въпреки това Москва не направи почти нищо, за да предотврати рухването на Асад, и сякаш си изми ръцете с режима. Руските въздушни удари в подкрепа на Асад от началото на бунтовническата офанзива на 27 ноември бяха минимални, несъмнено до голяма степен поради факта, че Владимир Путин трябваше да се съсредоточи върху Украйна.
"Хизбула" беше отслабена от войната с Израел, Иран също е много по-слаб в резултат на това, докато Русия изтегли много от силите си в Украйна. Нито един от двамата съюзници не е в състояние да изпрати подкрепа, близка до тази, която Асад получаваше в миналото, което отслабва силите му", казва Кристофър Филипс от британската организация "Чатъм хаус".
Тръмп също така изтъкна слабостта на Русия. "Русия, тъй като е толкова обвързана в Украйна и със загубата там на над 600 000 войници, изглежда неспособна да спре този буквален марш през Сирия, страна, която защитаваше в продължение на години", написа той в своята социална платформа Truth Social.