В края на 19 век младата българска държава решава да тръгне по пътя на индустриализацията. Необходимостта от прогрес води до създаването на един от първите заводи в София. Каква е историята му и защо колелото на историята е спряло така, че с очите си да виждаме единствено регрес - ще разберете от снимките и историята, описана по-долу.

Едва 10 години след освобождението на страната ни от турско робство в София е открита една от най-модерните за времето си фабрики. Тя носи името "Главна Железопътна Работилница", а целта ѝ е да ускори индустриализацията и да развие ЖП транспорта в България. Стартиралата през 1888 година работилница, всъщност е завод, който обезпечава ремонта на вагоните и локомотивите в страната, като изработва резервни части за тях.

През 1925 година България кани немски специалисти, които да модернизират предприятието. Тогава са построени част от големите халета, имащи стилен архитектурен вид.

Сегашното състояние на ЖП заводът в София

Снимка: Стоян Гогов, Dir.bg

По време на Втората световна война заводът е мишена за бомбардировачите, летящи над София. Важното му значение за родната индустрия го превръща в добра военна цел, но въпреки това фабриката оцелява.

Вижте пресни и архивни кадри на ЖП завода в София >> >> >>

През 1947 година името е сменено и предприятието вече се нарича Локомотивно-вагонен завод "Георги Димитров". Освен смяната на властта, новото название отразява и факта, че фабриката вече се занимава не само с ремонт и изготвяне на резервни части, но и с производство на локомотиви.

Първият български локомотив е парен и излиза от поточните линии на завода през 1948 година. Липсата на опит в производството и по-специално неуспешната термичната обработки на осите води до това, че от серията са произведени едва 3 локомотива. Това е причината, заводът отново да смени името си и от Локомотивно-вагонен да се превърне в Железопътен завод.

ЖП заводът, заснет през 70-те на ХХ век

Снимка: Иван Григоров, Dir.bg

В този си вид заводът участва активно в подмяната на парните композиции с дизелови и електрически. Макар да не произвежда самите локомотиви, то в него продължават да се изработват много от частите за тях. Най-голямото си развитие завода претърпява след 50-те години на миналия век. Тогава фабриката успешно се специализира в производството на вагони - пътнически и товарни. Първите такива са построени през 1949 година, а в следващите десетилетия производството им се подобрява и расте.

През 1990 година името отново се променя, този път на Железопътен завод "София". По това време в него работят около 7000 души. Лошото икономическо състояние и финансови проблеми водят до постоянно съкращаване на дейността и персонала, за да може над 100-годишния завод официално да затвори врати през 2003 година, когато е обявен в ликвидация.

Бъдещето на ЖП заводът в София изглежда апокалиптично

Снимка: Стоян Гогов, Dir.bg

Българската държава продава предприятието през 2004 г. Макар неговата площ от 241 декара да се намира непосредствено до центъра на София - само на две метро спирки от Министерския съвет и Президентството, то цената на сделката е 9 милиона лева. Новите собственици не рестартират дейността, а разпродават активите, намиращи се на територията на бившия завод. Изпразнените от машини халета се превръщат в привлекателно място за дребни събирачи на метал, които понякога си вземат и тухли.

Забравата се настанява трайно, в създаденото непосредствено след освобождаването ни, предприятие. Днес руините му едва ли напомнят за желанието за прогрес, което ражда софийския ЖП завод.