Един щастлив съпруг и баща става на 55. Познат на хората като продуцент, режисьор, сценарист, а също и експерт по политически пиар, Нидал Алгафари празнува днес рождения си ден. Ще го сподели със своята съпруга Мадлен, двете си пораснали деца и най-близките приятели. Както самият той се шегува, в рамките на допустимите 15 души компания.
Политически PR, бивш изпълнителен директор на БНТ. Автор и режисьор на студентското предаване "Ку-Ку". Автор на двутомния роман "Рано или късно" и тетралогията "Боже, защо Господ лъже?", в момента Нидал Алгафари пише третия си роман. Обещава да разкаже за една красива любов.
Дни преди днешния личен празник, Dir.bg се срещна с Нидал Алгафари, за да поговорим за шантавата 2020 година, промените и липсата на такива, събуждането на протестиращия човек, политическите размествания, оцеляването в кризата, предизвикана от КОВИД-19.
- По образование сте кинорежисьор, но също така пишете сценарии и книги, занимавате се и с политически пиар. Коя от тези дейности носи най-голямо удовлетворение?
- Удовлетворение ми носи всичко, което успявам да го докарам до края. Да знам, че когато е свързано със зрители или с читатели, те са удовлетворени, че им е харесало. И това някак си ми гали може би егото. Но не само като режисьор или като писател, и като продуцент на предавания, и като човек, който е правил предизборни кампании. Винаги, когато видя, че продуктът или мисълта, която съм имал, е успяла да стигне до хората, и е помогнала или повлияла, значи съм успял и значи ми харесва.
- Вие участвате в подготовката на едно от изданията на популярното през 90-те години студентско предаване "Ку-ку" - става дума за това, посветено на АЕЦ "Козлодуй". Разкажете ни някоя интересна случка, свързана с правенето на това предаване.
- Има много любопитни неща, които се случиха около т.нар. "козлодуйско" предаване. Събирахме се понякога около 40 души в стая, която е с размери 4 на 3 метра. Един върху друг седяхме и се крещеше, търсеше се някакъв вариант за нещо по-оригинално, по-интересно. Едно от нещата, което беше хем интересно, хем и зловещо. Тогава се работеше на т.нар. ролони, нямаше касетки, нито видеофайлове. Ролоните бяха огромни железни макари с ленти вътре.И като монтираш предаването, го оставяш да мине през ОТК ( отдел "Технически контрол", бел.ред.) и тогава се праща за излъчване. И така се случи, че един от асистентите ни без да иска, взе ролона с готовото предаване и го пъхна там, където се изтрива. Изтри ни предаването, може би един ден преди самото излъчване. И се видяхме в чудо какво да излъчим. И как успяхме за нула време да скалъпим, да сформираме, по нощите да работим. Тогава хем се смяхме много, хем ни беше много напрегнато.
- Виждате ли предаване в днешния телевизионен ефир, което да се доближава като дух и като съдържание до "Ку-ку"?
- Твърдо не. Няма такова. "Ку-ку" тогава имаше няколко уникални позиции, които заемаше. Първо беше една единствена телевизия, тоест нямаше конкуренция кой знае каква, освен вътрешна. И тогава "Ку-ку" се конкурираше с "Вариант 3", с едни хубави идеи на Сашо Авджиев, мир на праха му, с "Формула 5", което също беше много интересно. И там се конкурирахме помежду си. Второто нещо е, че тогава ние ползвахме политиците за актьори - тоест те играеха себе си. Докато сега актьорите играят политиците. Защото нашите политици вече се отракаха, знаят как да застанат пред камера, знаят как да се обличат, как да избягват неудобни въпроси. Това са разликите и в момента не виждам някъде, където да има подобен дух на предаване. И на такъв ентусизъм, защото сега всичко е много комерсиализирано, правят се много добри бизнес и пари от тези предавания, докато тогава "Ку-ку"-то беше само на ентусиазъм.
- Какво гледате вие по телевизията днес?
- Аз съм от тези хора, които много гледат телевизия. Като че ли от годините ми, ставам на 55, предпочитам по-спокойните неща. Предимно хубави филми, хубави сериали, като нямам предвид индйски, турски, мексикански и т.н. Гледам научно-популярни, които са за животни - National Geographic, The World, Animal Planet. Те ме успокояват и ме изкарват от ужасиите около пандемията.
- Гледате ли новинарски емисии?
- Задължително. Защото човек трябва да е информиран. И за да може човек да има правилна информация, трябва да гледа много различни гледни точки. За съжаление, нашите новини в България са направени от всички телевизии като че ли по един калъп. Даже подредбата на новините върви по един и същи модел. Първата новина ми е ясна коя ще бъде за всички, ясна ми е втората, третата, и вече към края, на любопитните факти, там нещо може да има някакво разнообразие. Но за да мога да съпоставя, трябва да изгледам новините по телевизиите, трябва да прочета във вестниците и сайтовете какво излиза. Да прочета и такива, които са фактори за мен. Те са по-скоро чуждестранни и са някак по-безпристрастни - Дойче веле, Шпигел, Би Би Си, ако имам възможност. И да се ориентирам горе-долу в представите, които ги има в Европа.
- Вие как си обяснявате това, че българските медии работят по калъп - всяка гледа да има това, което имат другите, вместо да има нещо различно?
- Не знам, дали гледат какво имат другите. По-скоро като че ли всичките телевизионни автори-ръководители са тръгнали от едно и също училище - това е БНТ. И оттам са се научили по този начин. Затова човек като погледне, ще види, че изработването на новинарските емисии на всички големи телевизии е направено от хора, които по един или друг начин са работили в новинарските емисии на Българската национална телевизия. И може би затова по този начин се подреждат новините.
- Ще насоча вниманието ви към 2020-та година, която беше доста шантава в много отношения. Кои според вас са най-значимите промени, които се случиха в света?
- Зависи от камбанарията, от която ще погледне човек. Едно е да си в България, в София, друго е да си в България, но в малко селце, съвсем друго е да си в Северна Македония. Друго е да си в Германия, в Англия или в САЩ. Съвсем друго е да си в Сирия, примерно в Идлиб, където се водят войни, или в Ирак. За всеки нещо се е променило. Ако трябва да погледна по-глобално, промени ни пандемията. Промени ни всички. Аз имам особено тълкуване за тази пандемия - аз смятам, че планетата Земя се опитва всячески да се пребори с вируса, наречен човек. Ние човеците направихме и правим всичко възможно, за да разболеем тази планета. Режем от белите й дробове - за тази година бизнесът в света са отсякли само от Амазония 11 хиляди квадратни километра територия, което е част от белия дроб на Земята. Замърсихме безобразно въздуха, продължаваме да го замърсяваме, замърсяваме водата, пластмасата, която се хвърля. Планетата се опитва по някакъв начин да се излекува чрез нейните антбиотици - вулканите, наводненията, ураганите, земетресенията. И като вижда, че нищо от това не може да се случи, усещането ми е, че този вирус, колкото и да твърдят, че не е естествен, е от планетата, която се опитва да ни принуди по някакъв начин малко да се осъзнаем. Това ни промени. Много хора започват да виждат по съвсем различен начин отношенията помежду си. Започват да виждат, че има една свобода, чийто таван стигнахме, и вече го прекрачихме, отидохме към слободията, спрямо природата особено.
- Промениха ли се вашите отношения с хората около вас?
- Почти нищо не съм променил в контактите си, в отношенията си с близките ми хора. Вярно е, че много по-рядко ходим по ресторанти и заведения, много по-рядко ходим на спа процедури, на излети или някакъв туризъм в България или в чужбина. Но не от страх, че ще бъда заразен, а заради това, че авиокомпаниите се отказаха по едно време да транспортират, оказа се, че ако отидеш някъде, може да е трудно да се върнеш. Това малко ме промени, но от друга страна ми даде възможност да работя и да пиша новия ми роман.
- А как според вас се пренареди политическата сцена в България, дотолкова доколкото изобщо имаше пренареждане?
- Аз не смятам, че е имало пренареждане. Това, което се случва, е че има голямо недоволство у човеците в България. По различни причини - кой заради пенсия, кой заради заплата, кой заради чест или достойнство. Имаше някакво недоволство, което се опита по някакъв начин да избухне. Но за съжаление беше употребено много грозно, от кръгове, които така направиха, че недоволството да затихне дотам, че да изчезне. Правителството смятам че до този момент се справя, и то не лошо.
Не виждам някой, който би могъл в момента да създаде или да направи по-добър политически проект, който би могъл да ни управлява. Защото досега от всички тези, които излязоха на сцената покрай недоволството, не чух от тях план за оправия - как ще се оправи нещо, от което те са недоволни. Защото е много лесно да си в опозиция или да си на площада, да викаш и да замерваш с яйца, но е сложното, когато трябва да поемеш юздите на държава, която не е толкова богата, която има много насложени неща в годините. Не виждам особена промяна в политически план.
- Кои от новопоявилите се политически играчи имат потенциал да станат фактор в бъдещо управление, след изборите тази пролет?
- Всички до един биха могли да бъдат фактори. Забелязал съм, че у нас няма човек, на който ако му предложиш да стане министър-председател или президент, да ти каже, че не става за тази работа. Всички разбираме от политика, от управление, сега виждам, че хората разбират и от пандемия, и от вируси, и от ваксини. Ние сме всезнаещи и това е големият ни проблем, че много такива всезнайковци отиват във властта и се оказва, че нищо не могат да свършат.
- Виждате ли кандидати за месии сред новите играчи?
- Виждам един единствен - Слави Трифонов. Хората много се вглеждат в това, че той в продължение на много години говореше неща, които се говорят по кръчмите. Неща, които се говорят на улицата, в приятелски компании. Затова е много вероятно да го припознаят като човек, който би могъл да бъде нещо като месия. За съжаление, пак стигаме до това нещо, дали той ще има потенциала да намери достатъчно добри, кадърни, честни хора, които да заемат властови позиции и да управляват в името на хората, а не в собственото си име.
- Като казахте, че правителството се справя сравнително успешно с овладяването на кризата с КОВИД-19, каква промяна виждате в поведението на управляващите от началото на кризата до днес?
- Не мога да кажа, че виждам кой знае какви промени. По-скоро те са в световен мащаб. Всички правителства в света се лашкат от незнание. От това, че се стигна дотам, че бяхме свикнали да виждаме по телевизионните предавания как политици се карат, и никога не съм очаквал, че това може да се случи между хора на науката. И сега го виждам как лекари, професори, всякакви учени се карат и се дърлят повече от политиците.
Хората се плашат от това нещо. Затова е тази паника. И затова правителствата не знаят какво да направят, защото науката все още няма ясна представа какъв е този вирус, какви са последствията от него. Не са наясно с ваксината още. И затова не само правителството в България, но всички правителства се чудят да затягат ли мерки, да отхлабват ли, какви мерки да се взимат. Много е трудно да се предприемат такива драстични мерки, защото има някакви свободи, за които са се борили хората, и сега в един момент да им ги ограничаваш. Така че не е само в България. Променят се и се лашкат всички.
- Доколко опозицията се справи със задачата да бъде адекватен критик на политиките на правителството за овладяване на кризата?
- Опозицията в България я разделям на три. Една опозиция в лицето на БСП, които твърдят, че са опозиция. Които обаче от собствените си битки и войни, които водят помежду си, те не могат да бъдат нищо друго, освен да твърдят че са. Няма никакъв плюс от тяхната опозиционност. Има друга опозиция, която излезе на площадите - недоволните хора, водени от Отровното трио или от президента Румен Радев, които се опитаха едва ли не по силов начин да направят някаква промяна, но не успяха да съберат нужното количество хора. Те събраха в даден момент около 3 до 5 хиляди души, даже 10 хиляди, но това е много изхвърляно. Но 10 хиляди души в България не могат да направят този обрат - явно не успяха да обяснят на останалата част от хората, че са в тяхната си правота. И има трета опозиция, която според мен е единствената по-мъдра - ДПС, които всячески се опитват да покажат някакъв разум, но за съжаление в България все още е много трудно да приемем че хора с мюсюлмански имена могат да бъдат по-разумните. Да приемат, че това са хора, които имат решения.
- Дайте примери за мъдри решения, предложени от ДПС?
- Покрай бюджета бяха разумни нещата, които те предложиха. Когато стана големият конфликт между министър-председателя и президента, те предложиха варианта, като ще се дава оставката на единия, искаме оставката и на другия. Те видяха, че в тази битка, която се води между двамата, и то на лична основа, губи целият народ. Така че най-разумно беше двамата да се оттеглят и да се тръгне към избори.
- Какво успяха да постигнат антиправителствените протести?
- Почти нищо. Това, което постигнаха, са няколко неща, които не са в тяхна полза. Едното е, че те бяха като онова буре, което е под натиск и всеки момент ще избухне. Те бяха онази малка тръбичка, през която да излезе напрежението. Те изкараха едно напрежение, което можеше да бъде много по-силно и по-мащабно. Но изпуснаха напрежението през тези митинги, на които излизаха.
Второто нещо, което не успяха да направят, освен че не успяха да свалят правителството, е да убедят хората. Да убедят хората в правотата им, защото допуснаха няколко грешки, които са грешките на началото на демокрацията. Като се появи тогава онази карта с черепите, много хора се уплашиха. Сега много хора се притесниха от тези бесилки, от хвърлянето по сградите на институциите. Като хвърляш по сградата на Народното събрание, ти не хвърляш по депутатите, които ненавиждаш, а хвърляш по институцията парламент или по институцията Министерски съвет. Което хората не припознаха като най-правилното.
- За какво вярвате вие на управляващите?
- На управляващите вярвам, че към момента те са единствените, които могат да се справят с това, което ни се случва. Не че няма в България други подготвени хора, но те не са организирани. Убеден съм, че БСП ако в момента е на власт, не би могла да се справи. Също съм убеден, че опозицията на протестърите също не може да се справи. А другите хора, които смятам, че има достатъчно умни и кадърни, не са се организирали. Така че единственият вариант в тази ситуация е това, което прави правителството, с всичките грешки и лашкания.
- Миналата седмица се обсъждаше въпроса с датата за редовните парламентарни избори - кой според вас е подходящият месец за тях?
- Няма подходящ месец за избори. Винаги за някой ще е подходящ, за други не. Подходящ е за президента в момента, защото той се опитва да направи с едни тънки сметки, че социолозите твърдят, че ще бъдат определени партии в Народното събрание и че много трудно би се постигнало мнозинство, което да излъчи правителство.
- След като не може да се излъчи правителство, ще трябва да се създаде служебен кабинет и той така да направи нещата, че евентуално да подготви изборите за президент след няколко месеца. Смятам, че това е някаква негова идея, да ги издърпа в първата възможна дата.
И другото - да каже на хората, че вижте, аз толкова не търпя това правителство като вас, че първият възможен момент да се махне, съм го положил. Аз по-скоро бих се допитал до вирусолозите, до лекари, до математици, кое е най-правилно. Може да се окаже, че не сме стигнали пика на втората вълна, може да има трета вълна след това. Да ни обяснят как бихме провели избори, които да се твърди след това, че са демократични, а не измамни, в ситуация на пандемия и хора под карантина.
- Ще гласувате ли?
- Не съм сигурен още. Не съм видял още някой да извади нещо черно на бяло и да му повярвам. Има много хора, които си въобразяват, че като напишат едни тежки платформи или визии за развитие, и като ги прочетеш, ще кажеш "Въй!" Това са лаладжийски неща. Едно време СДС и БСП можеше да извадиш цели цитати, копи пейст от едното в другото са прехвърлени. Не съм чул още някой, който да успее да ме убеди, че той има нов поглед как да се развива икономиката на държавата, как да се развият нещата за бъдещето, защото ние застаряваме като население, все по-малко млади остават да работят в България, няма кой да пълни пенсионните и здравните фондове. Ако се появи някой, който да ми го разясни, да ми каже, че има нова политика или ново виждане, тогава. Засега не виждам такива.
- А ще се ваксинирате ли срещу коронавируса?
- Още не мога да кажа, дали ще се ваксинирам, защото не съм добре запознат. Ще се опитам да се консултирам с лекари, с вирусолози, които да ме посъветват. Защото има придружаващи заболявания, аз съм диабетик. Така че не знам доколко ще бъде правилно. Но кажат ли ми лекарите, че бих могъл да се ваксинирам, ще го направя.
- С какво се занимавате в момента?
- Пиша третия си роман. Ще разказвам за любов, странна любов, различна, любов-табу даже, донякъде. Ще разкажа малко за България преди 10 ноември, последните години преди промяната. Ще разкажа за Сирия и това, което се случи със сегашния диктатор Башар Ал Асад, и за това, което завлече цялата страна и милиони човешки съдби. Ще го разкажа през призмата на една много красива любов.
Семейство Алгафари - Нидал, Мадлен, Александра и Николай
Снимка: Личен архив- Открихте ли някакво ново занимание, което ви доставя удоволствие, по време на карантината тази година?
- Не. Това, което го правя отпреди карантината, го правя същото. Пиша, гледам филми и сериали, вечер играя табла с мои приятели. Прибирам се в уюта на дома, който ми е създала Мадлен. Вечеряме, гледаме заедно телевизия, разказваме си най-различни неща, нищо по-различно от това.
- Ставате на 55 години. Какво е най-значимо за вас в момента?
- Не мога да подреждам по този начин. Във всеки момент човек има различни значимости - в един момент е съпругата му, в друг - децата му, в трети - финансите, здравето, приятелите, или глобалната икономика. Зависи от настроение, от състояние, от самото ни лашкане, от развитието ни.
- Как ще отпразнувате рождения си ден?
- Заради пандемията можем да се съберем само до 15 души. И като преброих, те са точно толкова тези, с които бих се радвал да бъдем заедно. Съпругата ми, двете ми деца, с които много се гордея, по-малко вероятно майка ми, тъщата и тъстът заради страха да не ги заразим. Може би с двама-трима приятели и техните съпруги.
- А имате ли планове за посрещането на Новата година?
- Плановете ми са едни и същи от много години. Вкъщи, с Мадлен. Преди време се събирахме с децата, но вече по-рядко сме с тях.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}