НАТО между живота и смъртта. Може ли Алиансът да преживее Тръмп и агресивна Русия
Какви биха могли да бъдат сценариите?
Пълномащабната война на Русия срещу Украйна извади НАТО от летаргичната му дрямка, принуждавайки алианса да се укрепи и разшири набързо. Само през последните две години Швеция и Финландия се присъединиха към блока.
Сега обаче, когато Доналд Тръмп отново е в Белия дом, Северноатлантическият алианс преживява може би най-дълбоката си криза досега. И тази криза, според някои експерти, може или да го погребе, или да го рестартира и да му придаде нов смисъл.
Причините са няколко, но основният симптом е прост: недоверието.
Сред членовете на НАТО няма увереност, че принципът "един за всички и всички за един" ще проработи и ако се наложи, Алиансът ще гарантира защитата на страна от блока, която бъде нападната. Нещо повече, дори неговият ключов член и основател, Съединените американски щати, водени от Доналд Тръмп, си позволява от време на време да се съмнява в жизнеспособността на НАТО.
Въпреки че единственият случай, в който НАТО се е активирал член 5 от Вашингтонския договор, е бил, за да се помогне на Америка - това се случи след нападенията срещу САЩ на 11 септември 2001 г.
И така, какви биха могли да бъдат сценариите за НАТО?
"Мозъчна смърт на НАТО"
Когато през 2019 г. френският президент Еманюел Макрон обяви, че НАТО е в "мозъчна смърт", думите му шокираха членовете и партньорите на алианса, както и неговите опоненти. По това време Доналд Тръмп беше за първи път в Белия дом, а в Украйна тлееше война.
В Сирия обаче войната все още продължаваше. Политиката на Турция в Сирия, некоординирана със съюзниците й от НАТО, и внезапното изтегляне на американските войски от Сирия бяха причината за разочарованието на Макрон. Тогава френският лидер заяви, че е налице пълна липса на координация между Вашингтон и неговите съюзници по стратегически въпроси на сигурността.
Изминаха почти шест години. Войната на Русия срещу Украйна стана пълномащабна. Доналд Тръмп се завърна в Белия дом и чрез многобройни телефонни разговори с Владимир Путин на практика изведе господаря на Кремъл от международната изолация.
В Сирия, не без помощта на Турция, бунтовниците свалиха от власт диктатора Башар Асад.
А в Европа, на фона на затоплянето на отношенията между Москва и Вашингтон, се появи усещане за самота пред руската заплаха. И това в ситуация, в която според генералния секретар на НАТО Марк Рюте Русия вече произвежда толкова снаряди за три месеца, колкото целият алианс произвежда за една година.
Рискът от изтегляне на САЩ
Още по време на първия мандат на Доналд Тръмп като президент САЩ бяха много близо до напускане на алианса, твърди бившият съветник на Тръмп по националната сигурност Джон Болтън.
Американският лидер, който често се описва като "бизнесмен", беше изключително загрижен, че повечето съюзници от НАТО не изразходват за отбрана 2% от БВП, за които блокът се беше договорил още през 2006 г. Миналата година, по време на президентската кампания, Тръмп заяви, че няма да защитава онези европейски членове на НАТО, които според него не плащат за отбрана, а вместо това ще насърчи Русия да "прави с тях каквото си поиска". И подчерта: "Трябва да си плащате сметките."
А след като спечели изборите през 2024 г., в интервю за Ен Би Си политикът заяви, че би обмислил излизане на САЩ от алианса, ако членството в него не е от полза за Америка.
По ирония на съдбата член 5 от Вашингтонския договор е бил задействан само веднъж в историята на НАТО. Отнася се до защитата на Съединените щати след атентатите от 11 септември. Още през октомври 2001 г. членовете на НАТО започнаха две операции - във въздуха и по море.
Операция Eagle Assist беше базирана в самата Америка - съюзниците проведоха въздушно разузнаване над територията на САЩ с помощта на самолети за далечно радиолокационно откриване и контрол E-3A.
А операция Active Endeavour беше базирана в Средиземно море и беше насочена към предотвратяване на движението на терористи.
Финансовият въпрос
Към днешна дата сред 32-те държави - членки на алианса, 22 вече са започнали да отделят 2% от БВП за отбрана. Шампион тук е Полша, която миналата година е изразходвала над 4% от БВП, следвана от Естония и САЩ с над 3%.
Но на неотдавнашния икономически форум в Давос Доналд Тръмп призова страните от алианса да отделят не 2 %, а 5 % от БВП за отбрана.
Въпреки че идеята шокира някои европейски съюзници, по-късно, според генералния секретар на блока Марк Рюте, повечето от тях са се приближили към приемането на цифрата. Всъщност Рюте предлага да се смекчи ударът и да се увеличат основните разходи на всяка страна - членка на НАТО, до 3,5 % от БВП, а останалите 1,5 % ще трябва да бъдат така наречените "разходи, свързани с отбраната".
Именно парите са причината за най-големите търкания между САЩ и останалите съюзници.
По света е разпространен наративът, че приносът на САЩ към НАТО е 66% от 1,3 трилиона долара, които членовете на алианса са похарчили през 2023 г. за отбрана.
Това твърдение обаче е невярно, тъй като гигантският бюджет на САЩ за отбрана в размер на над 800 милиарда долара не е същият като разходите на САЩ за НАТО.
През 2023 г. САЩ са внесли 521 млн. евро в бюджета на НАТО - това е 15,9% от общата сума от 3,3 млрд. евро. В същото време Обединеното кралство, чието население е пет пъти по-малко, е допринесло с 10,1 процента от общата сума.
Американският контингент в Европа
Доналд Тръмп неведнъж е подчертавал, че смята за несправедлив навика на Европа да разчита на безмилостната защита на Америка. Някога обаче именно САЩ са били тези, които са приучили европейските съюзници към това.
НАТО е създадена, за да спре съветската експанзия и да защити Европа от възраждането на националистически радикални движения, чиято милитаризация може да доведе до нова война. След Втората световна война Вашингтон изгражда на европейския континент точно този модел на сътрудничество в областта на сигурността, който се запазва и до днес: Съединените щати разпростират ядрения си чадър в Европа и разполагат контингенти, а европейските държави купуват американски оръжия и подкрепят американската политика в света.
Сега на територията на Европа - от Гренландия до Полша и балтийските държави - са разположени около 85 000 американски военни в повече от 40 бази. Това е 5,5 пъти по-малко от 475-те хиляди американци, които служеха в Западна Европа в разгара на Студената война в края на 50-те години на миналия век.
Броят на американските военнослужещи в Европа обаче скоро може да намалее още повече. Представители на администрацията на Доналд Тръмп вече изразиха желание да намалят броя на американските войски на територията на съюзническите европейски държави с аргумента, че потенциалният конфликт с Китай представлява по-висок приоритет за Вашингтон. А американският министър на отбраната Пийт Хегсет предупреди точно в Полша, която граничи с руската Калининградска област, че престоят на американските военни в Европа "няма да е вечен".
Краят на Pax Americana
През последните години две трети от договорите за производство на оръжия за съюзниците в Европа са изпълнени от американския военно-промишлен комплекс. Острата реторика на Белия дом срещу Стария свят обаче принуди европейците да моделират бъдещи системи за сигурност без участието на САЩ.
Ако Америка внезапно напусне Европа, процесът на развод ще бъде дълъг и скъп - според различни оценки той ще отнеме от 10 до 25 години и ще струва на европейските членове на НАТО до 1 трилион долара.
В сравнение с фонда за възстановяване на ЕС след Ковида 19 (на стойност над 2 трилиона евро), тази сума обаче изглежда постижима.
В същото време е очевидно, че с оттеглянето на Америка от Европа американските лостове за влияние върху европейския континент ще бъдат значително отслабени. САЩ също така ще загубят пари, работни места и договори за доставка на оръжие.
И ако този процес не бъде спрян, Pax Americana - ерата на господство на "американския свят" на Запад, която донесе стабилност и просперитет след Втората световна война - ще приключи.
Сигурността на европейските съюзници
Точно преди една година Вашингтон отбеляза 75-ата годишнина от създаването на Северноатлантическия алианс. Но дали алиансът ще доживее своята 80-та годишнина, е открит въпрос. Днес организацията обединява 32 държави от Европа и Северна Америка и се смята за най-мощната колективна система за сигурност в света.
В действителност най-силният член на алианса - САЩ, плаши с излизане от организацията, заплашвайки да завземе Гренландия, автономна територия в рамките на друг член на НАТО, Дания, а също така тролва ръководството на най-близкия си съсед и партньор в НАТО - Канада, като се шегува с евентуалното й присъединяване като 51-ви щат.
И тази реалност показва, че дори най-мощният военно-политически съюз в човешката история може да бъде крехък - както поради външна агресия, така и поради необмислени вътрешни политики.
И докато американците обмислят да изтеглят войските си от Централна Европа и балтийските държави, Германия започва да разполага войски в Латвия. Бруно Кал, ръководителят на германската Федерална разузнавателна служба, казва, че Русия не вярва, че ангажиментите на НАТО за колективна отбрана са ефективни. Той предупреждава, че НАТО в Европа ще бъде подложена на изпитание от страна на Русия.
Ако в случай на такова развитие на събитията НАТО не реагира и ангажиментите за колективна сигурност не действат, това ще бъде смъртта на алианса.