Може ли дете да се откаже от наследство? Един състав на ВКС казва "да“, а друг – "не“

Когато починалият родител е оставил в наследство повече дългове, отколкото имущество

14:27 | 19 октомври 2020 | Редактор : Десислава Димитрова 69 7454 Снимка: Shutterstock

Може ли ненавършил пълнолетие да се откаже от наследство? Доскоро по този въпрос въобще нямаше практика на Върховния касационен съд (ВКС), но само година след първото произнасяне на върховни съдии вече са факт две напълно противоречиви определения, съобщи "Лекс".

През октомври 2019 г. състав на ВКС с председател Маргарита Соколова и членове Светлана Калинова (докладчик) и Гълъбина Генчева прие, че е "допустимо да бъде направен отказ от наследство от името на малолетен наследник, респективно непълнолетен наследник да се откаже от наследство със съгласието на своя родител или попечител".

Основната теза на Соколова, Калинова и Генчева е, че отказът от наследство не представлява отказ от права по смисъла на чл.130, ал.4 Семейния кодекс (разпоредбата регламентира, че отказът от права на ненавършило пълнолетие дете е нищожен, виж карето).

Близо година след произнасянето им обаче друг състав на Гражданската колегия на ВКС - с председател Пламен Стоев и членове Здравка Първанова и Розинела Янчева (докладчик), отхвърли напълно виждането на колегите си и заяви: "Отказът от наследство представлява отказ от права по смисъла на чл. 130, ал. 4 СК и затова районният съд не може да уважи молба за вписване на отказ от наследство, направен от името на малолетен или непълнолетен наследник".

И двата състава на ВКС са били изправени пред казусите на деца, чийто баща е починал и им е оставил в наследство повече дългове, отколкото имущество. И в двата случая със съгласието или представлявани от майките си, те подават заявления за вписване на отказ от наследство. И в двата случая районните съдилища (съответно в Харманли и в Благоевград) и окръжните (в Хасково и Софийски окръжен съд) отказват да впишат отказа в особената книга по чл. 49, ал. 1 от Закона за наследството.

Така делата им стигат до ВКС и са допуснати за разглеждане заради един и същи въпрос: "Допустимо ли е извършването на отказ от наследство, направен от името на малолетен или непълнолетен наследник и представлява ли такъв отказ отказ от права по смисъла на чл.130, ал.4 ЗС?".

Противоположните отговори, които дават двата състава, водят до там, че детето от Харманли се отказва от наследството на баща си, а това от Благоевград - не.

Позицията на състава Соколова, Калинова и Генчева

На 30 октомври 2019 г. върховните съдии Соколова, Калинова и Генчева разпореждат вписването на отказа от наследство на детето от Харманли (пълния текст на определението им виж тук). Причината е във виждането им, че то всъщност не представлява отказ от права.

Те изтъкват, че с откриване на наследството определен кръг лица биват призвани към наследяване, но те придобиват права върху наследството само ако го приемат. Т.е. те придобиват право да приемат наследството, а не права върху конкретни имущества.

"С оглед на което следва да се приеме, че отказът от наследство сам по себе си не представлява отказ от конкретни права върху определено имущество, а изявление, с което призованото към наследяване лице изразява воля да не приеме наследството, т.е. да не придобива права върху притежаваната от наследодателя съвкупност от права, задължения и фактически отношения, доколкото такива действително са били притежавани от наследодателя", е позицията на съдиите Соколова, Калинова и Генчева.

Те подчертават, че ако наследството е обременено със задължения, а няма имущества, не може да се приеме, че с приемането на наследството се придобиват права.

"В подобна хипотеза с приемане на наследството недееспособният (малолетно или непълнолетно лице) не придобива права, а поема само задължения, което определено не е в негов интерес", изтъкват трите върховни съдийки.

И стигат до извода, че чл. 130, ал. 4 СК в случая не се прилага, защото детето не се отказва от конкретни права, а от предоставена от закона възможност за придобиване на такива.

Виждането на състава Стоев, Първанова и Янчева

По-малко от година след постановяването на определението на Соколова, Калинова и Генчева техните колеги Стоев, Първанова и Янчева отхвърлят съжденията им. В определение от 5 октомври 2020 г. (пълния му текст виж тук) те заявяват, че не споделят изразеното от другия състав на ВКС становище.

Стоев, Първанова и Янчева първо се спират на закрилата на децата в чл. 130 от СК. "В ал. 3 и ал. 4 на посочения член е предвидено определени правни действия на ненавършилите пълнолетие деца да могат да се извършват само с разрешението на районния съд, след преценка дали разпореждането не противоречи на интереса им, а по отношение на други е посочено, че ако бъдат извършени (дори и с разрешение на съда), те са нищожни. По становище на настоящия съдебен състав, разпоредбите на чл. 130, ал. 3 и ал. 4 СК са императивни правни норми, като направеното в тях изброяване на правни действия е изчерпателно. Това изключва възможността същите да бъдат тълкувани разширително", пишат те в определението си.

И заявяват, че несъмнено приемането или отказът от наследство потенциално могат да имат много сериозни последици за имуществото на детето и за неговите интереси.

Тримата съдии напомнят, че приемането на наследство от недееспособни лица е само по опис (чл. 61, ал. 2 ЗН).

"От това следва логичният извод, че отказът от наследство не може да се счита оставен безконтролен и зависещ единствено от усмотрението и волята на законния представител на детето, респ. и на детето, когато то е непълнолетно. Тоест, отказът от наследство на недееспособните лица също би следвало да се счита изрично уреден в закона, конкретно - от разпоредбите на чл. 130 СК", заявяват Стоев, Първанова и Янчева.

И посочват, че това става с неговата четвърта алинея.

"Отказът от наследство е едностранен еднократен формален писмен акт, с който се погасява правото на лицето да приеме наследството, т.е. по естеството си той е отказ от правото да се придобие наследството, оставено от съответния наследодател", пишат тримата върховни съдии.

И стигат до извода, че отказът от наследство се включва в понятието "отказ от права" по смисъла на чл. 130, ал. 4 СК. А от там и до виждането, че е недопустим за ненавършилите пълнолетие.

ИЗБРАНО