За други беше „религиозен империалист” и, според британският автор Кристофър Хичънс „фанатичка, фундаменталистка и измамничка”.

Според критиците й, здравните грижи, които орденът й е предоставял, са били некачествени, а монахините са се стремели преди всичко да убедят умиращите в хосписи да приемат католицизма. Освен това, даренията се използвали за мисионерство, а не за подобряване на здравните грижи.

Независимо от красноречието на критиците й, Майка Тереза винаги е била много повече почитана, отколкото обругавана.

Милиони я приветстваха като образец на християнско милосърдие и световен символ на антиматериализма и смислената саможертва.

Когато умира през 1997 година, кралица Елизабет Втора предрича, че „тя ще продължи да живее в сърцата на всички, които са били докоснати от нейната безкористна любов”.

Оттогава насам обаче, стана очевидно, че в частния си живот Майка Тереза е била много по-сложна личност. Нейното мършаво и строго лице е прикривало не така сурова и малко объркана душа.

В продължителни периоди монахинята е измъчвана от съмнения относно вярата, която я води в мисията й да осигури утеха на умиращите.

„В душата ми има толкова много противоречия”, пише Майка Тереза на епископа на Калкута през 1957 година. „За мен раят не означава нищо, изглежда ми като празно място”.

Две години по-късно тя пише на свой приятел свещеник и казва: „Ако някога стана светица, със сигурност ще бъда светица на тъмнината; често ще отсъствам от рая, за да запаля светлината за онези, които живеят в тъмнина на Земята”.

Канонизацията на Майка Тереза се финализира по ускорен ред в навечерието на 19-тата годишнина от смъртта й.

Агнес Гондже Бояджиу, както е рожденото има на Майка Тереза, е индийска католическа монахиня от албански произход, родена на 26 август 1910 година в Скопие. Баща й умира, когато е на 8 години.

Когато навършва 12 години, Агнес вече редовно посещава католически обекти и е наясно, че желае да се посвети на мисионерството.

На 18 години Агнес се присъединява към ордена на Сестрите от Лорето и заминава за манастира Ратфарнам в Ирландия, където една година учи английски.

През 1929 година отива в Индия и започва послушничеството си в Дарджгилинг, щата Бенгал. Полага първите си монашески обети през 1931 година и приема името Тереза от Лизийо. През 1937 година полага тържестгвен обет, когато вече е учителка в Калкута.

В продължение на 20 години Майка Тереза преподава география на деца от заможни семейства преди да създаде своя орден Мисионери на милосърдието през 1950 година. Отначало той има 13 членове, но към 2000 година монахините са вече 4000. Те поддържат сиропиталища, хосписи и благотворителни центрове.

През 1979 година работата й в бордеите на Калкута е почетена с Нобелова награда за мир. Приемайки наградата, монахинята пламенно защитава подхода си да помага на бедните, който към онзи момент вече е обект на сериозна критика.

На онези, които смятат, че контролът на раждаемостта ще помогне на борбата с бедността, тя отговаря, че абортът е убийство, извършено от самата майка. На тези, които настояват нейният орден да насърчава развитието, тя опонира, че е мисионерка, а не социална работничка.

„Тя говореше това, което мисли”, спомня си папа Франциск през 2014 година. „Сигурно щеше малко да ме е страх, ако тя беше моя игуменка”.

Въпреки това, хората който най-добре са я познавали, казват, че Майка Тереза, която обичаше шоколад и сладолед, е била различен човек. Отец Брайън Колодейчук, член на нейния орден, който предложи Майка Тереза да бъде канонизирана, си спомня за нея като за майчински настроена жена, която лесно се развеселява и е в състояние да се превива от смях докато обсъжда с монахините нещо случило се през деня.

„Иначе беше много взискателна, особено ако е била допусната грешка, но същевременно можеше да е нежна и обичаща, като майка”, посочва Колодейчук. Според него Майка Тереза е откривала забавното във всекидневния живот.

* ПРЕВОД: БГНЕС.