Любомир Стефанов: Знаеха, бяха готови, можеха, а сега анализират, анализират, анализират
"Румен Радев се чуди в какви обувки се намира. Ще му се да я кара като президент, но му се налага да бъде министър-председател и всички проблеми по терена се пишат на негова сметка", изтъква политологът
Чуйте статията:
В първите си 100 дни кабинетът на Румен Радев, избран на 8 май, показа, че "не знаят, не са готови и не се знае дали могат", заяви в интервю за Dir.bg политологът Любомир Стефанов.
Dir.bg се обърна към политолози и социолози с призив да анализират първите 100 дни на кабинета и заявката за управленска програма, която направи министър-председателят Румен Радев в началото на правителственото заседание днес.
Румен Радев се чуди в какви обувки се намира. Ще му се да я кара като президент, но му се налага да бъде министър-председател и всички проблеми по терена се пишат на негова сметка - не може да ги отметне към друг, изтъква политологът.
Той е категоричен, че "този електорален капитал, тази безпрецедентна подкрепа, която получиха Прогресивна България (ПБ) и Румен Радев, не се изразходва като политики, които да стигат до дъното на даден проблем. Ние виждаме само констатации и сочене с пръст."
- Как ще коментирате управленската програма на правителството, анонсирана от премиера Румен Радев в навечерието на 100-те дни на кабинета?
- Какво да кажа - не виждам някаква особена оригиналност, някакво преструктуриране също не виждам, виждам игра с думите. "Инвестиционна програма", "привличане на чужди инвестиции", "високо технологична експортно ориентирана индустрия" може да звучи много вдъхновяващо, но по съществото си е празно, докато не видим какво точно означава това като политики, които да стигнат до ниво сектори, действия, инвестиционни програми, облагодетелстване на инвеститори клас А и т.н. Затова - на първо четене, едно добро намерение, но знаете, че пътят към ада е осеян с такива.
- Правят впечатление поне три неща - деолигархизация, оптимизация на администрацията, нов модел на ускорено развитие. Какво според Вас ще означава това като практически действия?
- Нямам идея! Това - "деолигархизация" е дори трудно за произнасяне. Очевидно е нова дума, която трябва да свикнем да употребяваме в българския език. На мен тя нищо не ми говори, защото не съм разбрал кои са членовете на олигархията. Като почнем от Платон и Аристотел насам, можем да го разпъваме този термин и да си слагаме един или друг в него. "Оптимизирането на администрацията" също ми е пълна мъгла, защото знаете, че първите 100 дни на кабинета минаха под знаковата дума "анализ". Анализират, анализират, анализират... Което е обратното на това, което Радев заявяваше преди изборите, че "знаят, готови са и могат". А "технологичния прогрес" ми звучи като фраза, извадена от която и да е партийна платформа от последните 20 години, дори от по-рано - изберете си конгрес на БКП след 80-а година. Цялостното ми впечатление е за едни кухи фрази. Защото за мен управленска програма е нещо различно от декларация. "Знаем, готови сме" означава, че имаме план, забиваме се в проблемите, които ги знаем кои са, и почваме да ги цепим, разнищваме и разрешаваме. Високопарните фрази нищо не говорят и това е притеснително, когато вече имаме 100 дни вътре в управлението.
- Прави впечатление, че отделно внимание е посветено на инвестиционната програма по общини. Това означава ли, че кабинетът на "Прогресивна България" започва подготовка за местните избори догодина, пренебрегвайки президентските след два месеца?
- Най-вероятно имат на мисъл не да пренебрегват президентските, тъй като г-жа Йотова се самономинира, предложи, изненада всички и малко им изви ръцете. Няма начин да нямат предвид местните избори, но нека да стигнем до тях. Защото, първо, на каквото си постелеш - на това ще легнеш. Имаме бюджет за 2026 г., който може да е четвъртинка от нормалния, но трябва да бъде коригиран за общините. После идва бюджет 2027 г., където трябва да се направят едни съгласувания във Франкфурт. Общините гледат с нарастващ интерес какво се случва. "Прогресивна България" е партия, която няма структура и трябва ги изгражда. А местните структури трябва да имат аргументи догодина да правят местни избори. Така че - да, разбирам акцента, който е важен, но, ако не се промени формулата - бюджетът да отпуска или да дава пари, които преди са били генерирани в държавния бюджет, на общините, нещата не отиват в добра посока. И ние затова сме в тази ситуация, в която, който и да управлява, все дава, а това е в директен разрез с местната автономия.
- Какво лице показа правителството за първите си 100 дни? С какво ще ги запомним?
- Че не знаят, не са готови и е спорно доколко могат. Ще извадя само един пример. Продъниха ни ушите, че държавата е бедна, съсипана и съдрана, и как са наследени проблеми, едва ли не от времето на хан Аспарух, в бюджетната сфера. Но пропускат да кажат, че тези високи цени генерират по-висок ДДС в бюджета, директно! И че така постъпленията в него се увеличават и държавата рязко забогатява. Това не го чувам и затова съм много скептично настроен към декларациите, които идват от ПБ и от Румен Радев, който се чуди в какви обувки се намира. Ще му се да я кара като президент, но му се налага да бъде министър-председател и всички проблеми по терена се пишат на негова сметка - не може да ги отметне към друг.
- Първите 100 дни на Радев приличат ли си с първите 100 дни на останалите правителства в най-новата ни история?
- И да, и не. Всички новозастъпили управляващи хвърляха вината върху тези, които са управлявали преди тях. Борисов щеше да вкарва Станишев и Доган в затвора, ако си спомняте, като ги разследва и обвини в корупция - "триглавата корупционна ламя" и т.н. Впоследствие подобни неща бяха изписани и по негов адрес. Но управлението на държавата по същество се оказа, че не е в такова катастрофално състояние, нито, че проблемите са толкова много и толкова неразрешими. Въпросът е как това се продава и предлага на нас, българските граждани. Комуникационната стратегия е различна. Преди е имало някаква инерция, която в една или друга степен е била използвана за случване на някакви промени, а в момента не виждам такова нещо. Какво се е променило за тези първи 100 дни? Кои закони от важно значение са приети? А важно в случая означава за мен този електорален капитал, тази безпрецедентна подкрепа, която получиха ПБ и Румен Радев, да се изразходва като политики, които да стигат до дъното на даден проблем. Ние виждаме само констатации и сочене с пръст.
- Хващам се за думите Ви за електоралния капитал. България е парламентарна република, но често наричаме различните парламенти с имената на премиерите, които те са излъчили. "Парламентът на Радев" прилича на предшествениците си и с какво е различен? "Прогресивна България" има впечатляващо мнозинство - 131 народни представители, но това предполага опасност да се превърне НС в гумен печат на кабинета. Виждате ли такъв риск?
- Категорично е налице такава опасност. Това е заради структурата на нашето управление, когато премиерът, по силата на мнозинството в парламента, бидейки и силен лидер, превръща нещата в премиерска република. Това е ясно видимо. И при Симеон Сакскобургготски с неговите 120 депутати, и особено при Борисов - и в началото, когато имаше 117 депутати, после при коалиционните формати, когато не ходеше в парламента, не участваше в парламентарния контрол, а председателите на НС използваха различни похвати, за да го "крият". Да, парламентът става често гумен печат, което е проблематично за незряла демокрация като нашата, където това като че ли не прави впечатление и се очаква (за мое голямо съжаление като политолог) от част от гражданите някой да хване и хляба, и ножа, и да почне да управлява както си знае. Крилатите думи на Левски за управлението с вишегласие, при което законът ще е един за всички, май само по празници ги цитираме... На практика не го виждам това вишегласие. Факт е обаче, че мнозинството, получило такава подкрепа на избори, е натоварено с очаквания, които трябва да оправдава. Друг е въпросът, дали тази партия, която е презиме на лидера си - дали е ГЕРБ, НДСВ или ПБ в момента, е склонна да бъде опозиция на лидера си. Засега не виждаме елементи на контрол, няма партийни структури, партиен елит, който да държи сметка на Радев.
- Радев оправда или разочарова тези, които гласуваха за него?
- Тези, които гласуваха за него, се чувстват добре и са доволни. А тези, които получиха ПБ като резултат с тези 131 мандата в парламента, не са доволни категорично. И те ще започнат да живеят в един когнитивен дисонанс, където, ако се случи нещо добро, Радев е свършил хубава работа, но иначе - тези останалите в парламента, дето не ги знаем, му пречат или му дават лоши идеи и съвети.
- Какво ни казва кадровата политика на Радев? Все пак всеки премиер говори на обществото чрез избора на хората, на които възлага да изпълняват политиките на неговото правителство.
- Ако има такива политики. Кадровата политика не ми говори добре - реанимация на кадри, които са среден ешелон, няма да казвам посредствени, но на моменти изглеждат притеснително неориентирани, за да не казвам некомпетентни. И това категорично създава много силен фонов шум, който може да стигне до кресчендо, колкото и Радев да се опитва да прехвърли този шум в системата към някакви "бушони" и хора, които са му внедрени, едва ли не - врагове с партиен билет, както се казваше едно време. И доброто, и лошото ще се пише на него, тъй като тази инерция - 131 мандата, са в основна степен негова заслуга
- Какви сигнали изпраща 107-ото българско правителство на партньорите ни в ЕС и НАТО?
- Честно казано - не знам. Но следейки западноевропейските медии, България е вече с много ясен профил, обявена е едва ли не за следващата Унгария от времето на Орбан в ЕС, за съюзник в кавички и държава, на която не трябва да се има много доверие. В България ни се пробутва същото това нещо като огромен политически и дипломатически успех - как България най-сетне е отстоявала интерес, който си била завъдила (ние не сме разбрали, че сме имали такъв), как България е със сериозна позиция, с уважение от своите партньори. Виждам две неща - премиерът Радев всячески се опитва да се хареса на президента Тръмп, натрупващи се вече постъпки и простъпки, които бяха забелязани от администрацията на президента Путин в Кремъл - България беше едва ли не похвалена, че имала умерена позиция спрямо Русия. Само да напомня, че Русия е тази, която включи България в списъка с неприятелските държави. Има и една друга мантра, която чуваме от администрацията на Радев - че България продължава да настоява за мир в Украйна. Аз не съм чул от него какъв е този план. Очевидно го има, щом толкова упорито го повтаря, може да го е казал някъде на нашите партньори, но те, очевидно, не са се впечатлили.
- До президентските избори има два месеца, бавят ли се евентуалните опоненти на Илияна Йотова да издигнат кандидатурите си? Какви са очакванията ви за президентските избори и отражението им върху политическата ситуация в страната?
- Категорично се бавят опонентите на Илияна Йотова да се заявят! Това е неуважително към нас, българските граждани. Българските граждани заслужаваме не само това като гласоподаватели, но и да знаем и да опознаем, образно казано, кой иска да живее пет години на наши разноски, представяйки държавата тук и там. Досега не знаем кои са хората, които ще застанат срещу Илияна Йотова, това, което се върти, са само градски клюки и нищо повече. Нищо официално и да, два месеца до вота са ужасно малък срок, но явно са избрали някаква стратегия, която ни убягва на нас, простосмъртните. Очаквам да разбера какъв ще бъде зарядът на кампанията. Дали тя е важна, важна е, разбира се, тъй като президентът по конституционно вменените му функции, подпомага външната политика на правителството и президента и назначава посланиците, както и много хора на ключови места в държавните структури и администрация. За мен е важно каква ще бъде темата на евентуални дебати, ще има ли дебати лице в лице, ще бъдат ли те политически акцентирани върху домашната сцена или ще има изцяло външна политик, за какво ще се говори там. Въобще, тези хора, които смятат да се кандидатират за президент, как си представят тези пет години и това, какво ще има за нас, българите. Ако г-жа Йотова по някаква причина не спечели, това със сигурност ще бъде един вид оценка за "Прогресивна България", защото малко или много тя се асоциира с премиера Радев в следствие на деветгодишното им сътрудничество. За нея това е и позитив, и негатив, тъй като има отчетливо нарастваща голяма група в обществото ни, които са разочаровани по различни причини от това, което Радев и партията му направи. Ще видим дали те биха били склонни да се мобилизират или ще се разпръснат към евентуални други кандидати, чиито имена, надявам се скоро ще научим, надявам се да не е 40 дена преди изборите.