На прага на трета вълна от мутирали щамове на Covid-19 и проблеми с доставките на договорените ваксини Европейският съюз отчита сериозен проблем с ваксинацията на населението и вече се оглежда за други ваксини - руската "Спутник V" и китайската "Синофарм".
"Европа трябва да се обедини, за да ускори ваксинационната си кампания с подкрепата на всички лаборатории", призова директорът на СЗО в Европа Ханс Клуге в петък.
По време на посещението си в Москва върховният външнополитически представител на Евросъюза Жозеп Борел пък заяви, че се надява Европейската агенция по лекарствата (ЕМА) да одобри руската ваксина "Спутник" срещу Covid-19.
Редица страни вече включиха във ваксинационния си план по-широк спектър от ваксини, а някои от тях дори предложиха произвеждането им на тяхна територия.
Германският канцлер Ангела Меркел каза, че се буди нощем, за да мисли за съдбоносните решения, които трябва да взема в опит да се справи с пандемията от новия коронавирус.
Меркел, която е учен по образование и е известна със своя твърд и делови подход, беше поставена под натиск през последните седмици заради бавното напредване на кампанията по ваксиниране в Германия и ЕС, в сравнение с Великобритания, САЩ и Израел.
Страната вече обмисля да пренесе производството на руската ваксина "Спутник V" до собствените си граници или до някои други европейски държави, обяви германският министър на здравеопазването Йенс Шпан.
От руската страна беше поискана такава подкрепа и идеята се обмисля в Германия и Европа, каза Шпан по време на онлайн конференция, организирана от водещи германски новинарски издания.
Сърбия също ще инвестира колкото е необходимо за започване производство на руската ваксина "Спутник V" до края на годината, обяви президентът Александър Вучич. Сърбия вече я използва. Наред с одобрените от ЕС ваксини, страната влючи и китайската ваксина "Синовак" и вече е на четвърто място в света след Израел, Великобритания и САЩ по темпове на ваксиране на населенението. Западната ни съседка до момента е поставила над 530 000 ваксини или на около 7,5% от населението.
"Успехите на Сърбия във ваксинацията се дължат, наред с друго, на това, че за разлика от западните държави страната е положила усилия да си осигури ваксини от всички производители", казва сръбският здравен министър Златибор Лончар.
У нас инжектираните с първа доза са по-малко от 60 000 при използвани два вида медикаменти - на Пфайзер и Модерна. Това ни нарежда на последното място по ваксинация на населението в ЕС. Тя е 5 пъти по-ниска от средната за съюза.
Вече са поставени над 100 милиона дози в света
107 милиона дози ваксина срещу Ковид-19 са поставени в света до този момент, сочат данните на сайта за научна информация "Светът в данни". 41,41 милиона от тях са поставени в Азия с основен принос на Китай с поставени 24 милиона ваксини. Следва Северна Америка с 35,63 милиона поставени дози благодарение на САЩ - 33,88 милиона. Европа се нарежда трета с поставени 26,84 милиона дози, като първенецът е Великобритания.
Класацията по страни обаче пренарежда картата. Израел е безспорен първенец в света - с 60% ваксинационно покритие по прием на първа доза, следва Великобритания - с 16,2% и САЩ - с 10,5% .
ЕС изостава, първа доза е поставена едва на 3% от населението.
Защо ваксинацията в ЕС забуксува?
ЕК преговаря за предварителните поръчки на ваксини срещу кронавируса от името на 27-те, но сега е под огъня на критиките заради закъснения във ваксинационните кампании в страните членки. Европа изостава по поставянето на дозите ваксини в сравнение с Обединеното кралство, където привържениците на Брекзит съзряха в това потвърждение, че напускането на ЕС е било правилно решение.
В петък Меркел коментира, че решението ЕС да поръча заедно ваксините е било добро. Тя обаче допълни, че "ние трябва да признаем, че производствените капацитети не са били толкова големи, отколкото сме си го представяли".
"Това, което трябва да подготвим сега, е закупуването и допълнителното производство на ваксини на наша територия", добави тя.
ЕС има договорени поръчки с шест производители на ваксини, но към момента може да ползва само три. Това са ваксините на BioNTech/Pfizer, Moderna и AstraZeneca, които до момента имат разрешение за ползване от Европоейската агенция по лекараства (ЕМА) и ЕК.
ЕМА одобри първо ваксината на BioNTech/Pfizer през декември м. г. като договори 200 милиона дози от името на всички държави от ЕС и възможност за още 100 милиона дози.
Месец по-късно даде зелена светлина и на ваксината на Modernа с договор за 80 млн. дози и опция за още толкова дози.
Ваксините на Moderna и Pfizer са РНК. Този вид ваксина съдържа част от "указанията" от вируса, който причинява COVID-19. Това позволява на собствените клетки на организма да произведат протеин, който е уникален за вируса. Действа като РНК от вируса не навлиза в ядрото на човешките клетки и не взаимодейства с човешкото ДНК. Разработва се лесно и бързо. Висока степен на безопасност. Недостатък е, че са напълно нов клас ваксини, имат сложна логистика и съхранение при много ниски температури.
Едва в края на месеца бе одобрена и третата ваксина - тази на АстраЗенека (AstraZeneca), на която всъщност ЕС залагаше да бъде първа на пазара и поръча най-много дози. Тя бе и първата компания, с която сключи договор още през миналото лято. По силата на него компанията трябва да достави 300 милиона дози с възможност за още 100 милиона дози, които да се разпределят пропорционално в ЕС в зависимост от населението.
Продуктът на АстраЗенека е векторна ваксина, каквито са още: Спутник V, Janssen (Johnson & Johnson), Sputnik и CanSino. Този тип ваксини използват като преносител безвреден за човека вирус, в който са закодирани части от новия коронавирус. Когато тялото ни ги разпознае - започва да произвежда антитела. В случая компаниите, които изготвят ваксини срещу COVID-19 използват аденовируси. Векторните ваксини са вторият тип одобрени ваксини срещу COVID-19. Те могат да се съхраняват в обикновен хладилник, което ги прави много подходящи за масово ваксиниран.
ЕС е сключил още 3 договора за доставка на ваксини от три компании. Това са ваксините на Sanofi-GSK, Johnson & Johnson и CureVac, които чакат одобрение за употребавата им в ЕС.
За ваксината на френската фармацевтична корпорация Sanofi и британската GSK Евросъюзът има поръчка за 300 милиона дози, а за тази на Johnson & Johnson, която се поставя еднократно, е за 200 милиона.
За германската ваксина CureVac има договорени 225 млн. дози и възможност за заявяване на още 180 млн. дози.
Тези три ваксини - Sanofi-GSK, Johnson & Johnson и CureVac чакат одобрение за употреба в ЕС и не ясно кога ще са налични.
ЕК води проучвателни разговори и за още две ваксини - Novavax и Valneva. За първата се предвижда за доставане на 100 млн. дози, а след това на още 100 млн. дози. За втората ваксина се предвижда възможност всички страни от ЕС да закупят първоначално 30 млн. дози, а след това още 30 млн. дози.
Финалните сметки
сочат, че ЕС е заложил най-много на ваксината на АстраЗенека, която обаче тепърва тръгва към страните от съюза, освен това е препоръчителна за хора под 65 г. А наскоро от компанията заявиха, че намаляват доставките с 60% заради производствени проблеми.
От Брюксел започнаха да обмислят спасителни варианти заради очертаващите се дефицити.
ЕМА извършва оценката на документацията на руската ваксина, като още е на ниво научни консултации.
"Положителното е, че производителите в Русия и в Китай са запознати с изискванията на европейското законодателство и са съобразяват с това, така че да могат продуктите им да бъдат достъпни за европейските граждани", казва директорът на Изпълнителната агенция по лекарствата Богдан Кирилов.
Очаква се ЕК да сключи седми договор - за антигенна ваксина, като по думите на Кирилов, това би могло да е реален шанс преди средата на годината да има следваща одобрена ваксина.
Основни разработчици на антигенните ваксини или по-точно ваксина с протеин-базиран антиген са: Novavax, Sanofi, Medicago. Този тип ваксини освобождават директно в тялото протеините (антигени) или части от протеини на коронавируса, вместо да носят инструкции за изработването им от човешките клетки. Имунната система открива тези частици от вируса и реагира с имунен отговор. Протеиновите частици са отгледани в клетки на насекоми. Те не съдържат друга част от коронавируса, така че не могат да се размножат в човешките клетки и да ги разболеят.
Защо България изостава във ваксинациите?
От началото на ваксинационната кампания на 27 декември м. г. България твърдо стои на последното място.
Страната ни е поръчала 18 милиона ваксини от седем производители до края на годината, предостатъчно количество, но тревожните въпроси са кога ще са налични, добър ли е имунизационният план и как се изпълнява.
Най-голямата поръчка на страната ни е за векторната ваксина на Astra Zeneca - значително по-евтина от РНК ваксините на Пфайзер и Модерна и по-лесна за транспорт и съхранение, но от която едва сега получихме първата доставка от 28 000 дози. Други държави от ЕС обаче са поръчали достатъчно от всички видове ваксини и сега могат да ускорят кампанията по имунизиране.
Проблемът не е само в тези доставки.
"България планира до края на септември да ваксинира 30% от населението, в същото време Испания планира ваксинация на 70% от населението за същия период, Дания планира до края на лятото да е ваксинирала всички. В момента ние изоставаме десетократно от някои страни-членки в ЕС. Вземете една Румъния - преди три дни 48 000 румънци бяха ваксинирани за един ден (данните са за 28 януари) ваксинира 655 души. Т.е. спрямо тези държи изоставаме близо 10 пъти, а 5 пъти е изоставането ни спрямо средния показател за ЕС", казва евродепутатът от здравната комисия на ЕП Петър Витанов.
"Една Германия преимуществено е взела ваксини от Pfizer. Да, по-скъпа е, съхраняване се по-трудно и логистично е по-трудна за менажиране, само че навременното ѝ използване спасява човешки животи. Ние се хванахме за най-евтиното, то последно ще дойде и сякаш пренебрегнахме здравето на съгражданите си", категоричен е Витанов.
Ще наваксаме ли загубеното време?
"Ваксинационният план на България трябва да бъде прекроен по отношение на свободата на ваксиниране - на тези, които искат, трябва да им бъде предоставена възможност да се ваксинират веднага. Трябва да се помисли и за начин, по който ваксините да бъдат пуснати на свободния пазар", смята Аркади Шарков, здравен икономист.
Заради несигурен график с доставките България задържа и ваксини, за да предотврати недостиг при поставяне на втора доза от ваксината - това е друго обяснение за бавната и тромава ваксинация у нас.
Процесът на ваксиниране по тази причина обаче може да бъде ускорен с пристигането на ваксината на АстраЗенека. Последните изследвания показват, че най-добър ефект при нея се постига, ако периодът между първата и втората доза е до два месеца и половина.
"Ако е така, според мен е оправдано и ако имаме гаранции за редовни доставки, ние да се откажем от този начин и да започнем да правим като първа ваксина всички получени с идеята, че ще имаме достатъчно количества след два месеца да ги довършим, което ще ускори значително процеса", казва главният държавен здравен инспектор д-р Ангел Кунчев.
За преодоляване на дефицита на одобрените от ЕК ваксини някои страни в съюза започнаха да правят друстранни договори на тяхна отговорност с други фирми, без да чакат одобрение от ЕМА и ЕК.
Без дочака ЕМА и ЕК Унгария първа в ЕС одобри руската ваксина "Спутник V", след това се договори и за китайската "Синофарм".
10-милионната Унгария ще получи два милиона дози от "Спутник V" през следващите три месеца, които са достатъчни за един милион души, и още половин милион от китайската ваксина. Тези доставки ще ускорят изпълнението на националната програма за имунизация въпреки забавените пратки от западни ваксини.
По думите на Орбан досега 264 530 унгарци - здравни работници и уязвими възрастни - са получили поне една доза от ваксините на "Пфайзер" или на "Модерна", а до средата на март ще бъдат имунизирани всички лица над 60 години, пожелали да се ваксинират.
А къде сме ние?
В страната ни до днес са ваксинирани с пърза доза малко над 57 хиляди души.
И Гърция, и Румъния се справят по-добре от нас. Гръцките власти планират да ваксинират по-голямата част от населението преди началото на летния сезон. Над 200 000 са ваксинираните до момента там. Но дори ако 200 000 души се ваксинират всеки месец, до лятото ще бъдат ваксинирани едва 2 милиона от почти 10. Според ЕС ваксинацията ще продължи до края на годината, но и това не е сигурно.
Затънали в грешни сметки и намалени доставки от ваксини, все повече страни в Европа потърсиха алтернативи с руската "Спутник V" и китайската "Синефарм". Сърбия е най-успешния пример за това, тя е на второмясто на континента по ваксиниране на населението след Великобритания.
Но безспорният отличник в света по ваксиниране в света е Изрел и нищо чудно да изпълни плановете си за края на имунизацията до лятото и отваряне на икономиката.
70% имунитет на населението
срещу Ковид-19 е финалната точка за излизане от кризата.
Засега 43% от българите обаче споделят, че не биха се ваксинирали, 22% - се притесняват, че препаратът може да не е безопасен, а 12 на сто - се притесняват от странични ефекти. Част от хората нямат достатъчно информация, а 8% от българите вярват, че ще бъдат заразени, ще умрат или просто ще им бъде навредено на здравето, сочи проучването на "Тренд".
Как ще се справим и с това?
"Пандемията COVID-19 нагледно показва какъв би бил животът ни ако нямаше ваксини!" - обясняваше в петък генерал-майор проф. Венцислав Мутафчийски на среща с военнослужещите преди ваксинацията в армията...
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}