Войната на Русия в Украйна доведе до стратегически затруднения за Китай. От една страна, конфликтът наруши китайската търговия на стойност милиарди долари, засили напрежението в Източна Азия и задълбочи политическата поляризация в Китай, като раздели хората на про- и антируски лагери. От друга страна, Китай упреква Съединените щати, че са провокирали Русия с подкрепата си за разширяването на НАТО, и се опасява, че Вашингтон ще се опита да удължи конфликта в Украйна, за да накара Русия да затъне. Пекин не вижда особена полза от присъединяването си към международния хор, осъждащ Москва.

Независимо от това какво ще каже или направи Китай в отговор на решението на руския президент Владимир Путин да води война в Украйна, Вашингтон едва ли ще смекчи стратегията си за сдържане на Пекин. А и като най-голям и военноспособен съсед на Китай, Русия не е сила, с която Пекин желае да си противостои. Затова китайските политици се стремят да избягват ненужното провокиране на някоя от съперничещите си сили - въздържат се от гласуване за осъждане на Русия в Общото събрание на ООН и внимателно подбират официалните си изявления за войната.

Тази стратегия за балансиране не е лишена от загуби. Отказът да се осъди Русия влоши отношенията на Китай с някои от съседите му и отдалечи Пекин от много развиващи се страни, които се обявиха срещу руската война в Украйна. Освен това Китай понесе икономически загуби, произтичащи от войната с Русия, които могат да продължат дълго в бъдеще. Въпреки това, за да сведе до минимум стратегическите си загуби, Китай вероятно ще се придържа към този среден път, докато войната в Украйна приключи. Нещо, което може да промени сметките на Пекин и да го подтикне да застане на страната на Русия, е ако Съединените щати окажат военна подкрепа за обявяването на тайванска независимост де юре. Ако това не се случи, Пекин вероятно ще продължи да балансира, тъй като политиката на Вашингтон за сдържане на Китай възпира Пекин да застане на страната на Съединените щати по отношение на войната в Украйна.

От началото на конфликта западните сили обвиняват Китай, че пасивно или дори активно подкрепя военните действия на Русия в Украйна. През март например в. "Ню Йорк Таймс" съобщи непотвърдени информации, че Русия е споделила военните си планове с Китай преди началото на конфликта. Но както посланикът на Китай в Съединените щати Цин Ган изтъкна в статия във в. "Вашингтон пост" от 15 март, Китай може да загуби много от действията на Русия: "В Украйна имаше повече от 6000 китайски граждани. Китай е най-големият търговски партньор както на Русия, така и на Украйна, и най-големият вносител на суров петрол и природен газ в света. Конфликтът между Русия и Украйна не носи нищо добро за Китай. Ако Китай знаеше за предстоящата криза, щяхме да направим всичко възможно, за да я предотвратим."

Всъщност Цин подценява отрицателното въздействие на войната върху Китай. Конфликтът разтърси стоковите пазари и наруши веригите за доставки, което доведе до загуби за милиарди долари за китайските фирми. Китайският никелов титан Tsingshan Holding Group например загуби 8 млрд. долара от ненавременни сделки, след като войната драматично предизвика скок на цената на никела. Свързаните с войната смущения доведоха и до мащабни анулирания на китайски поръчки за износ и отслабиха производителността на китайската промишленост. По данни на Националното статистическо бюро индексът на нивото на делова активност в Китай - който следи икономическата активност в производствения сектор - се е понижил с 0,7 % през март, което е много по-лошо представяне от прогнозите на пазарните анализатори и първото месечно свиване от август 2021 г. насам.

Войната в Украйна задълбочи политическата поляризация в Китай. Тя също така засили напрежението между Китай и някои от неговите съседи. Тъй като съперничеството между Вашингтон и Пекин се засили, много източноазиатски държави възприеха стратегии за хеджиране, за да балансират връзките си с двете сили. Конфликтът в Украйна обаче накара някои от тези държави да се ориентират по-силно към Съединените щати. Освен това конфликтът даде повод на Вашингтон да одобри още 95 млн. долара военна помощ за Тайван - третият пакет американски оръжия, който Тайпе получи, откакто президентът на САЩ Джо Байдън встъпи в длъжност. Пострадаха не само отношенията на Китай със съседите му: през март две трети от държавите - членки на ООН, гласуваха за осъждане на Русия в двойка резолюции на Общото събрание на ООН, докато само пет гласуваха против, а 35 се въздържаха. Присъствието на Китай в последната група ще бъде запомнено от много малки и средни по големина държави, особено в развиващия се свят.

За да се влошат още повече нещата, войната допълнително обтегна отношенията между Китай и Съединените щати и техните съюзници. Австралия, Канада, Япония и Обединеното кралство заявиха, че ще се присъединят към Съединените щати в налагането на вторични санкции на китайските компании, които продължават обичайния си бизнес с Русия.

И накрая, войната в Украйна задълбочи политическата поляризация в самия Китай. В WeChat и други социални медийни платформи китайските граждани се обединиха в противоположни лагери, единият от които е за Русия, а другият - против нея. Скоро след началото на конфликта някои антируски настроени китайски потребители на мрежата започнаха да преекспонират несправедливостта на Айгунския договор от 1858 г., който отстъпва на Русия около 595 000 кв. километра от китайската територия. Политическата чувствителност на това историческо събитие в миналото е карала Пекин да се опасява да подкрепя всякакви руски усилия за териториално разширяване. В този случай обаче Пекин трябва сериозно да се съобразява с антируските настроения сред някои китайски граждани.

Въпреки негативното въздействие на войната върху Китай обаче Пекин не е готов да приеме подхода на Вашингтон към конфликта. От началото на конфликта китайското правителство твърди, че САЩ провокираха Русия, като настояваха за разширяване на НАТО на изток. Сега то смята, че Вашингтон умишлено ескалира войната, за да я удължи, като по този начин отслаби както Русия, така и Китай. Във виртуален разговор на 5 март китайският министър на външните работи Ван И заяви на държавния секретар на САЩ Антъни Блинкън, че Китай се противопоставя на всякакви действия, които "наливат масло в огъня" в Украйна. Оттогава китайски лидери и журналисти повтарят тази фраза, подчертавайки недоверието на Пекин към намеренията на Вашингтон. На 30 март например държавният вестник People's Daily публикува редакционна статия, в която се казва, че като "наливат масло в огъня", Съединените щати "създават по-големи пречки пред политическото решение на тази криза".

След като не успяха да възпрат Русия да води война в Украйна със заплахи за строги икономически санкции, САЩ промениха целта си от прекратяване на конфликта към удължаването му. В речта си в Полша на 26 март Байдън заяви: "Тази битка също няма да бъде спечелена за дни или месеци. Трябва да се подготвим за предстоящата дълга битка." За Пекин това се тълкува като признание, че Белият дом вече няма за цел да сложи край на войната, а по-скоро да я удължи, за да отслаби и победи Русия. Когато през следващата седмица изглеждаше, че руските и украинските преговарящи са постигнали напредък към предварителен мирен план, високопоставени представители на САЩ изразиха скептицизъм по отношение на желанието на Русия да ограничи военната си атака срещу градовете Киев и Чернигов. За предполагаемия напредък Байдън заяви: "Не виждам нищо в него, докато не видя какви са действията [на Русия]". На следващия ден той съобщи на украинския президент Володимир Зеленски, че Съединените щати възнамеряват да предоставят на Украйна допълнителна пряка бюджетна помощ в размер на 500 млн. долара. Според Пекин Вашингтон увеличава военната помощ за Украйна, за да лиши Русия от дипломатическа възможност за изтегляне на войските. Коментарът на министъра на отбраната на САЩ Лойд Остин от миналата седмица, че "искаме да видим Русия отслабена до степен, в която да не може да прави такива неща, каквито стори при нахлуването си в Украйна", само задълбочи убеждението на Китай, че приоритетът на Съединените щати е да отслабят Русия, а не да търсят бърз край на войната.

Сега Пекин смята, че Вашингтон умишлено ескалира войната, за да я продължи.

Китай също така не вярва, че търсенето на общи позиции с Вашингтон по отношение на войната в Украйна ще подобри значително по-широките китайско-американски отношения. Дори ако Пекин се присъедини към международното осъждане на Русия, Съединените щати няма да смекчат политиката си на сдържане спрямо Китай. От началото на войната някои източноазиатски държави публично поставиха въпроса дали Вашингтон ще запази фокуса си върху Индо-тихоокеанския регион, докато Европа е в криза. В отговор администрацията на Байдън побърза да ги успокои. На 28 март заместник-министърът на отбраната Катлийн Хикс заяви пред репортери: "Дори и да се противопоставяме на злонамерените действия на Русия, стратегията за отбрана описва как министерството ще действа спешно за поддържане и засилване на възпирането на КНР като наш най-съществен стратегически конкурент и предизвикателство." На следващия ден Байдън заяви пред сингапурския министър-председател Ли Хсиен Лун, че въпреки че Съединените щати са съсредоточени върху Украйна, те "силно подкрепят бързото придвижване към изпълнение на Индо-тихоокеанската стратегия".

Китайските лидери не виждат причина да смятат, че Вашингтон ще промени по някакъв начин тези приоритети, дори ако Пекин се дистанцира от Москва. В техните очи публичното осъждане на Русия и заставането на страната на тези, които налагат санкции срещу нея, само би отворило вратата на Съединените щати да наложат вторични санкции на самия Китай. Съединените щати вече заплашиха да накажат китайските компании, които имат бизнес с Русия. На 3 февруари говорителят на Държавния департамент на САЩ Нед Прайс заяви пред репортери: "Разполагаме с набор от инструменти, които можем да използваме, ако видим, че чуждестранни компании, включително тези в Китай, правят всичко възможно, за да възпрат действията на САЩ за експортен контрол, да ги избегнат, да ги заобиколят."

След като руските войски пресякоха границата с Украйна, Съединените щати увеличиха дипломатическия натиск върху Китай. В средата на март, преди съветникът по националната сигурност на САЩ Джейк Съливан да се срещне с Ян Дзиечи, директор на Службата на Централната комисия по външни работи на Китай, Съливан заяви пред медиите: "Ние съобщаваме директно на Пекин, че ще има абсолютно всички последствия за широкомащабни усилия за заобикаляне на санкциите или за подкрепа на Русия."

Това не е първият случай, в който Пекин се оказва между големи съперничещи си сили. Между 1958 г. и 1971 г. Китайската народна република се сблъсква с най-враждебната международна среда в кратката си история. През този период тя е принудена да се сблъска със стратегически заплахи от страна на Съединените щати и Съветския съюз едновременно. В отговор на това китайското правителство насочва всичките си икономически ресурси на подготовката за пълномащабна война срещу една от двете сили. За да защити по-добре индустриалната си база от нападение, то премества много фабрики от по-развитите райони в Източен Китай в слаборазвитите и планински западни райони, като ги скрива в изкуствени пещери. Тази широкомащабна индустриална реорганизация вкарва Китай в значителни икономически затруднения, предизвиквайки остър недостиг на стоки и широко разпространена бедност.

Споменът за тази ужасна история повлия на реакцията на Китай на войната в Украйна и затвърди ангажимента му да избегне отново да се окаже затиснат между Вашингтон и Москва. Поради това официалните китайски изявления бяха прецизно премерени, за да се избегне провокирането на Русия. В едно интервю през март например Цин даде да се разбере, че Пекин се стреми към отношения на сътрудничество с Москва, но не подкрепя войната в Украйна. "Няма забранена зона за сътрудничество между Китай и Русия, но има и долна граница, която е постулатите и принципите, установени в Устава на ООН", каза той. На брифинг за пресата на 1 април генералният директор по европейските въпроси на китайското външно министерство Уан Лутун се опита да премине по подобна тънка линия: "Ние не правим нищо умишлено, за да заобиколим санкциите срещу Русия, наложени от САЩ и европейците", каза той и добави, че "Китай не е свързана страна с кризата в Украйна".

Избирайки среден път по отношение на Украйна, Китай се въздържа от предоставяне на военна помощ на Москва, но поддържа нормални бизнес отношения с Русия - решение, което са взели и други държави. Например Индия - стратегически партньор на Съединените щати - зае подобна позиция, като направи ясно разграничение между военните и икономическите въпроси. Дори някои страни от НАТО продължиха да купуват руски газ за отопление на домовете си през зимата. Ако войната в Украйна се проточи, все повече държави може да започнат да подражават на балансиращата политика на Китай, за да сведат до минимум собствените си икономически загуби, причинени от войната.

Като втора по големина икономическа сила в света Китай възнамерява да играе важна роля в оформянето на световните икономически норми. Но той няма амбицията да играе водеща роля в световните въпроси на сигурността, особено по отношение на войната, поради огромното военно неравенство между него и Съединените щати. Оформянето на мирна среда, благоприятна за икономическото развитие на Китай, остава важна дипломатическа цел. Докато Съединените щати не предложат военна подкрепа за обявяването на тайванска независимост де юре, Китай едва ли ще се отклони от този път на мирно развитие.

Текстът е публикуван ТУК >>

Превод: Dir.bg