16:49 | 18.07.25

17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

Капанът на ярките картинки. Как се създава усещането за победа във войните в Украйна и Близкия изток

Във войната логиката и трезвата преценка на перспективите и възможностите често не работят. Те се заместват от емоции

Снимка: Телеграм/Володимир Зеленски

Капанът на ярките картинки. Как се създава усещането за победа във войните в Украйна и Близкия изток

16:13 | 15 юни 2025 | Редактор : Денис Коробко 57 12211 Снимка: Телеграм/Володимир Зеленски

Настоящите войни в Украйна и Близкия изток разкриха на света доста информационни ярки епизоди, които бяха толкова поразяващи въображението, че бяха използвани за изводи за това кой печели и кой губи във войната, пише украинското издание "Страна".

Русия - Украйна

В същото време често се забравяше, че войната не е преди всичко набор от впечатляващи видеоклипове и бляскави специални операции (макар че този компонент също е изключително важен), а борба на потенциали - човешки, военнотехнически, интелектуални, организационни и икономически.

И далеч невинаги ярката информационна картина показва повратна точка във войната, въпреки че поражда вълни от "предателства" и "победи".

В първия ден от инвазията на 24 февруари 2022 г. Русия печелеше информационно - видеозаписите с удари по цяла Украйна и огромни руски военни колони, преминаващи почти безпрепятствено, допълнени от изявленията на руски военни блогъри за "почти пълния разгром на ВСУ", създаваха впечатлението, че войната ще приключи за 2-3 дни с победа на Русия. Което обаче не се случи. Руската федерация нахлу в Украйна със сили, които бяха приблизително равни по численост на силите за отбрана. А в рамките на месец-два, благодарение на призоваването на резервисти от Оперативния резерв от първи и втори ред, както и поради притока на хиляди доброволци, украинската армия си осигури многократно превъзходство в жива сила, което предопредели неуспешния за Руската федерация ход на войната през втората половина на 2022 г.

Ярките победи на украинските въоръжени сили в Харковска и Херсонска област създадоха впечатлението, че Русия се е запътила към военна катастрофа и че скоро ще "пием кафе на кея в Ялта". Но Москва се мобилизира, изравни съотношението на силите на фронта, рязко увеличи военното производство, отблъсна украинското настъпление и, използвайки по-големия си човешки, икономически и военно-технически потенциал, иззе инициативата на бойното поле.

Кадрите от бързото настъпление на украинските войски в Курска област, "първото нахлуване на чужда армия в Русия от 1945 г. насам", породиха миналата година впечатлението за руска слабост и едва ли не за повратна точка във войната. Кадрите от ударите по руската стратегическа авиация на 1 юни т.г. също предизвикаха голям ентусиазъм в Украйна и сред съюзниците й в чужбина.

В крайна сметка обаче настъплението в Курската област изигра лоша роля за ВСУ, разтягайки резервите и доведе до ускоряване на настъплението на руснаците в други направления, а украинците загубиха Курския плацдарм. Какви ще бъдат последствията от ударите по стратегическата авиация на Руската федерация - предстои да разберем. Но вече е известно, че те раздразниха Тръмп и значително затрудниха осигуряването на продължаваща американска военна помощ. Независимо от факта, че ситуацията на фронта не се е повлияла коренно.

В Близкия изток кървавото нападение на Хамас от 7 октомври 2023 г. предизвика голям ентусиазъм сред враговете на Израел. Резултатът беше напълно унищожена Газа.

Сега Израел проведе впечатляваща операция - заслепи иранската противовъздушна отбрана, ликвидира ключови ирански военни лидери и нанесе удари по ядрени съоръжения. Мнозина стигнаха до заключението, че Иран се е превърнал в "момче за бой" и дните му са преброени - картината беше твърде ярка.

Но Иран се опомни от удара в рамките на един ден. Той възстанови системите си за противовъздушна отбрана и назначи нови командири. Но все още е трудно да се оценят щетите, нанесени на ядрените и други съоръжения. А вечерта и през нощта Техеран нанесе голям ответен ракетен удар по Израел и цялото информационно пространство беше залято от изображения на прииждащи от небето ракети, които системата за противовъздушна отбрана не можа да предотврати.

Израел заплашва с още по-мощен удар. Например да "извади от строя" иранските петролни рафинерии. Но Иран може също така, както показа, да "извади от строя" израелски рафинерии и други съоръжения в отговор.

Разбира се, от тези събития не може да се направи изводът, че "с Израел е свършено". Израел все още има значително предимство пред противника както по отношение на противовъздушната отбрана, така и по отношение на самолетите и ракетите. Той разполага с една от най-силните армии и разузнавателни служби в света. Ето защо Иран го очакват нови удари и загуби.

Но тук въпросът е в потенциала - кой разполага с големи запаси от ракети и възможност да ги попълва, за да поддържа постоянна интензивност на ударите, изтощавайки системата за противовъздушна отбрана на противника.

А също и каква помощ ще получи всяка от страните от съюзници или партньори. Израел, разбира се, ще получи помощ от САЩ. Може ли Китай да помогне на Иран, като му изпрати (например чрез Пакистан) свои ракети и системи за противовъздушна отбрана, за да ги изпробва в пълноценна въздушна война? До голяма степен - да.

Може ли Китай да изпрати на Иран свои самолети, за да ги изпробва в истинска битка с израелските F-35? Защо не.

Разбира се, вземането на тези решения и осъществяването на доставките отнема време. Но ако Иран удържи през следващите седмици - а размяната на удари се проточи дълго време - много играчи могат да бъдат въвлечени в битката.

Нетаняху изрично призовава иранците да се разбунтуват срещу управляващия режим. В Иран наистина има много хора, които са недоволни от правителството, и има голям потенциал за протести.

Но дали иранците ще откликнат на призива на човек, който е наредил ракетни удари срещу страната им с по-голям ентусиазъм, отколкото украинците откликват на призивите от Москва да "свалят от власт зеления узурпатор", е открит въпрос.

Освен това не всичко е лесно за самия Нетаняху вътре в страната. Обществото там е дълбоко разделено. Значителна част от него ненавижда министър-председателя.

Така че при една дълга война съществуват рискове от вътрешна дестабилизация и за двете страни.

В тази битка решаващ ще бъде въпросът за способностите. Основният риск за Израел, Украйна и други съюзнически на Запада държави, които не са под ядрения чадър на НАТО, е, че потенциалът на глобалния Запад намалява в сравнение с незападния свят.

Деиндустриализацията и деградацията на индустриалния потенциал на западните държави неизбежно водят до загуба на техническо, включително военно-техническо, превъзходство. Огромните дългове на САЩ и Европа пък правят изключително рисковано за тях сериозното им въвличане във войни. В края на краищата войната и надпреварата във въоръжаването са много скъпи, а при такива дългове съществува риск от изпадане във финансова катастрофа.

Когато Тръмп призовава за бързо прекратяване на всички войни, той го прави не защото е толкова голям хуманист (както казват неговите поддръжници) или пък страхливец и прекалено мек (както мислят неговите опоненти). А защото е реалист по отношение на потенциала на САЩ и на Запада като цяло. Той разбира, че сега те трябва да се съсредоточат върху подобряването на собствената си конкурентоспособност и да сведат до минимум държавните разходи, за да намалят данъците.

Западните елити обаче, поради инерцията на своето мислене, се опитват да се противопоставят на промяната на курса, което силно затруднява постигането на мирни решения.

И докато Тръмп все още се опитва да поддържа позиция на равнопоставеност по отношение на войната в Украйна (въпреки че мнозина го притискат да заеме по-твърда позиция спрямо Русия), по отношение на Близкия изток той се поддаде на влиянието на ястребите, като открито подкрепи нападението и намекна, че е дал одобрението си за него. Все още не е ясно дали наистина я е съгласувал с Нетаняху, или последният е действал в разрез с позицията на американския президент. Но ярката картина на първата израелска атака може би е впечатлила Тръмп дотолкова, че той е решил да демонстрира участието си в нея, като я използва, за да принуди Иран да влезе в споразумението. Сега обаче Техеран показва готовност да води война. Нещо повече, ако ядрените съоръжения не бъдат унищожени от израелските удари, сегашната война само ще насърчи иранските власти да ускорят разработването на своите ядрени оръжия. Това не изключва опитите за нови преговори по ядрената програма, но ще бъде още по-трудно да се постигне успех в тях, отколкото преди.

Дори пряката американска военна намеса може да не промени радикално съотношението на силите, а само ще доведе до това, че самата Америка ще бъде въвлечена във война, която максимално ще задълбочи всички нейни икономически, геополитически и вътрешнополитически проблеми.

Като цяло, по отношение на Израел Тръмп попадна в капана на "ярката картинка" и сега, ако войната се проточи, ще се получи ситуация, която пряко противоречи на стратегията му. Което вече се изтъква и от неговите поддръжници. Например - Тъкър Карлсън.

САЩ и Западът като цяло все още не са готови да признаят честно пред съюзниците си извън НАТО ограниченията на собствените си възможности. Това създава у последните илюзията, че имат на своя страна "суперсила", което пряко влияе на тяхното поведение, военни планове и формулирани искания към противниците им.

Въпреки това Западът все още разполага с достатъчно ресурси, за да подкрепя съпротивата на съюзниците си дълго време (при условие че те са готови да се бият без пряка военна подкрепа от НАТО). А тези войни изчерпват силите на незападните държави. В случая това са Русия и Иран. И потенциално Китай, ако влезе във война за Тайван.

Следователно, логично, за всички страни би било изгодно да се прекратят военните действия при някакви компромисни условия, като се премахне заплахата от ядрена война, която заплашва да унищожи цивилизацията. Но във войната логиката и трезвата оценка на перспективите и възможностите често не работят. Те се заместват от емоции, породени от ярки картини, които създават впечатление за близка победа. Която често се оказва пагубна илюзия.

Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас. В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.

Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.

Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.

Скъпи читатели,

Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.
В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.

Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.

Скъпи читатели,

Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.
В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.

Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.

ИЗБРАНО