Google Добавете ни като предпочитан източник в Google

Чуйте статията:

На 25 октомври в Сърбия се проведоха предсрочни парламентарни избори. В тях участва бившият президент на страната Александър Вучич, който подаде оставка месец по-рано, но разчиташе да заеме премиерския пост. С наближаването на края на максималния си президентски мандат Вучич отново се върна към участие в парламентарните избори в качеството си на кандидат за премиер - длъжност, която е заемаше от 2014 до 2017 година. Този ход беше заимстван от руския президент Владимир Путин, който през 2008 г. си размени постовете с премиера Дмитрий Медведев, за да се върне през 2012 . В Сърбия обаче избирателите не се поддадоха на този трик. Резултатите от изборите сочат, че сега той може да се задоволи с това да бъде в опозиция.

Според последните данни на избирателната комисия обединението "Студентската листа" е получило 52,54%, а партията на Вучич - 39,29% от гласовете. Избирателната активност бе рекордно висока - 68,78%, а това е повече, отколкото през цялото последно десетилетие, когато активността на парламентарните избори не надвишаваше 60%. Най-високата активност е отбелязана на първите многопартийни избори през 1990 г., когато гласуваха 71,49% от избирателите.

По-малко от два часа след края на изборния ден Вучич се изказа в щаба на Сръбската прогресивна партия и призна поражението си на изборите. "Все още нямаме окончателни резултати. Въз основа на стратифицираната извадка е ясно, че загубихме тези избори. "Студентската листа" спечели: те ще имат между 135 и 140 места, а ние - 105", заяви Вучич. След като Вучич призна поражението си, по улиците в цяла Сърбия започнаха да празнуват победата на "Студентската листа", но остана въпросът какво ще се промени в Сърбия.

Въпреки че Вучич вече не е лидер на Сърбия, геополитическата игра на балансиране в неговия стил може да продължи, съобщава агенция Блумбърг.

В навечерието на гласуването представителите на движението "Студентска листа" проявяваха предпазливост по такива деликатни въпроси като неприемането на отделянето на Косово или налагането на санкции срещу Русия.

Вучич заемаше поста на президент на Сърбия в продължение на шест години. Той стана държавен глава през май 2017 г., а през 2022 г. беше преизбран за втори мандат.

През последните две години в Сърбия не спираха протестите, участниците в които изискваха оставката на вече бившия президент. Те започнаха, след като на 1 ноември 2024 г. в сръбския град Нови Сад загинаха 16 души при срутването на бетонен навес на сградата на местната железопътна гара.

В началото на септември т.г. Вучич насрочи предсрочни избори за Народното събрание (парламента на Сърбия), а на 27 септември подаде оставка, като добави, че ще участва в предстоящите избори "като обикновен гражданин".

Вучич се яви на изборите като лидер на управляващата Сръбска прогресивна партия. Неговият опонент беше "Студентска листа" — движение, което формално се появи месец по-рано, но всъщност възникна от масовите протести и нямаше единен лидер.

В списъка с кандидатите на движението, регистриран от избирателната комисия, фигурираха 250 души. При това сред тях нямаше студенти, но имаше учени, университетски професори, експерти и спортисти. Първи в списъка беше кардиологът Илия Срданович, професор в Университета в Нови Сад. Самите представители на движението описваха процеса на съставяне на списъка по следния начин:

"Не търсехме хора, които биха изглеждали най-добре на билбордове, нито такива, които от години знаят как да преговарят за място в избирателния списък. Търсехме хора, които, според нас, са способни да постъпят в държавните институции, да изпълняват отговорно работата си и да не забравят защо са там".

В предизборната програма на "Студентската листа" имаше 11 точки и три основни раздела. Първият, озаглавен "Сърбия или мафия", се отнасяше до засилване на борбата с корупцията, вторият — до адаптиране на образователната система към съвременните изисквания, а третият — до социално-икономическите въпроси.

Илия Срданович заяви, че Сърбия е победила. Той добави, че се гордее с народа, който е успял да каже "не" на тирана. "Ние вървим към една цивилизована и по-добра Сърбия", каза Срданович.

Кой ще се кандидатира за поста на министър-председател - засега не е ясно. Един от кандидатите за депутати от партията победител, бившият управител на Националната банка на Сърбия Деян Шошкич, още преди гласуването отбеляза, че съставът на бъдещата изпълнителна власт ще бъде обсъден след евентуална победа на изборите.

Отделен въпрос остава промяната във външната политика на Сърбия по отношение на Русия. Малко по-малко от седмица преди изборите Вучич даде интервю руска медия. В него той заяви, че ако партията му загуби изборите, "още 10 дни след сформирането на новото правителство ще видим, че се въвеждат санкции срещу Русия".

"Но не искам да говоря по този начин пред руските медии, тъй като се получава, че говоря лошо за някого от моята страна", — добави той. Въпреки това Вучич повтори предупреждението за възможни предстоящи санкции и след поражението на изборите, като посочи срок — според него това ще се случи до март или април 2027 г.

Политиката на движението "Студентска листа", което спечели парламентарните избори в Сърбия, по отношение на Русия най-вероятно ще се различава по стил, но не и по съдържание, пише британският в. "Гардиън".

Например, не бива да се очаква, че техният лидер, който и да е той, ще посети Парада на победата в Москва, но не се очаква съществена промяна в съдържанието, като се имат предвид тесните икономически и енергийни връзки на Сърбия с Москва (включително факта, че много руски емигранти са намерили нов дом в Белград, спасявайки се от санкциите).

Вучич заяви, че новото правителство ще наложи санкции срещу Москва до пролетта, въпреки че според проучванията явно мнозинство — над 60% от населението — се противопоставя на такава стъпка. Но ако оставим настрана реториката на Вучич, това изглежда малко вероятно. Всъщност "Студентският списък" изрично посочи в своя манифест, че възнамерява да запази "традиционното партньорство" с Русия и ще се противопостави на всякакви наказателни мерки спрямо Москва, пише вестникът.

Русия се надява, че новата политическа сила, която ще дойде на власт в Сърбия, ще "разбере", че сътрудничеството с Москва е изгодно за Белград, заяви днек прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков, цитиран от ТАСС. В Кремъл изразиха надежда, че Вучич, дори и като опозиционер, ще продължи да допринася за развитието на сръбско-руските отношения.

Сърбия, след Унгария, демонстрира силата на народа, пише на свой ред в. "Файненшъл Таймс". В неделя Вучич беше, по същество, отстранен от властта след убедителна победа на народното движение "Студентска листа" на парламентарните избори. Въпреки опасенията на много сърби, той не показа никакви признаци, че иска да се задържи на власт. Това е едно от няколкото сходства с бившия министър-председател на Унгария Виктор Орбан, който също се предаде рано след разгромната загуба на парламентарните избори през април. Поражението на Вучич, след това на Орбан, се превърна в още едно избирателно земетресение в Югоизточна Европа, което ще има отзвук далеч извън границите на страната, пише изданието.

Това е и още един пример за това как силата на народа преодолява целенасочените и систематични опити на автократа да нагласи избирателната система в своя полза.

Това предизвика бурни празненства по улиците на Белград, точно както падането на Орбан в Будапеща. "Не ви напомня ли нещо?" - написа в неделя вечерта във Facebook Петер Мадяр, новият министър-председател на Унгария и заклет враг на Орбан.

За разлика от дисциплинираната и професионална унгарска опозиция под ръководството на Мадяр, "Студентската листа" няма ясен лидер, няма опитни политици, а програмата на движението е неясна. В състава му влизат както проевропейски, така и националистически групи.

Противоречията може да се проявят, когато движението пристъпи към сформиране на правителство и изготвяне на политическа програма. Въпреки това неговата победа дава на Сърбия шанс да възстанови демократичните сдържащи сили и противовеси, да възобнови забавения процес на присъединяване към ЕС и да играе по-конструктивна роля в Косово, Босна и други съседни държави, пише вестникът.

Вучич беше майстор в това едновременно да печели благоразположението на ЕС, Русия, САЩ и Китай, като умело лавираше между тяк. Въпреки че никога не е искал наистина да решава проблеми като признаването на независимостта на Косово или осигуряването на стабилност в Босна, Вучич беше незаменим събеседник за европейските столици и САЩ по регионални въпроси. Сега Сърбия има възможност за ново начало, пише още изданието.

"Студентска листа" обаче заяви на официалната си страница, че Сърбия ще запази принципната си позиция срещу налагането на санкции срещу Русия. В публикацията, озаглавена "Студентска платформа за външна политика и санкции", представители на движението отбелязаха, че Сърбия ще продължи "да се придържа към своята последователна позиция, според която налагането на санкции срещу която и да е държава, организация или физическо лице е само израз на политическа позиция. Това не означава увереност, че санкциите допринасят за разрешаването на политически проблеми и предизвикателства, свързани със сигурността, особено като се има предвид нашият собствен исторически опит и преките последствия от такива мерки за местното население".

Представителят на спечелилото изборите движение "Студентска листа" професор Йово Бакич заяви, че новото правителство на Сърбия няма да налага санкции срещу Руската федерация. Според Бакич Сърбия цени историческото партньорство с Русия и няма да променя вектора на външната си политика. Той отбеляза, че икономическите ограничения от страна на Белград по никакъв начин няма да повлияят на Москва, но биха нанесли сериозен удар върху двустранните отношения.

Освен въпросите, свързани с външната политика, Бакич обяви мащабни вътрешни реформи. Сред тях са - решителна борба с корупцията във висшите ешелони на властта, реформа на МВР за възстановяване на доверието на гражданите към полицията, както и децентрализация на образователната система. В енергийния сектор действията ще се ръководят изцяло от националните интереси на страната, въпреки натиска от страна на ЕС.

Междувременно председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и председателят на Съвета на ЕС Антониу Кошта поздравиха "Студентската листа" за победата и обещаха подкрепа по пътя на страната към ЕС. "Днес народът на Сърбия демонстрира рекордна избирателна активност, за да определи бъдещето на страната си", подчертаха фон дер Лайен и Кошта в съвместно изявление. - Готови сме да подкрепим реформите в областите на върховенството на закона, свободата на медиите, борбата с корупцията и укрепването на демократичните институции, както и да сътрудничим с цел да изградим бъдещето на Сърбия в Европейския съюз".

Google Добавете ни като предпочитан източник в Google
ИЗБРАНО