В деня, в който църквата почита паметта на Светите Седмочисленици - братята Кирил и Методий и учениците им Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий, разказваме историята на столичния храм, който е наречен на тях и който е осветен преди 116 години. 

Мястото, върху което е построен храм „Св. Седмочисленици”, е свято още от времето на траките. Там е имало светилище на Асклепий - богът-лечител, посветен в тайните на лечебното изкуство от кентавъра Хирон, а през V-VІ в. е построен християнски храм.

Вижте снимки

В началото на ХVІ век, на трона на византийските императори вече седи султан Сюлейман І Великолепни. София пък е седалище на румелийския бейлербей, комуто са подвластни всички европейски владения на Османската империя, с изключение на Морея и Босна. Градът има стохилядно турско население. 

През 1528 г. великият везир на султана - бошнакът Мехмед паша решава да бъде построена джамия в София, която да отговаря на името и значението, което заемал градът в империята. Това станало, след като минавайки през София на път за Виена, Сюлейман І Великолепни установил, че макар да е красив и уреден, градът няма достатъчно ориенталски вид, тъй като в него няма нито една голяма и хубава джамия.

Мястото, на което била построена джамията, е свързано с едно предание, според което тя била построена за възпоменание на победата на турците, спечелена срещу маджарите в битката при Мохач в 1526 г. и превземането на Будапеща. То разказва, че на път за Унгария султан Сюлейман І станувал с войските си край София и през нощта имал видение, че походът ще бъде успешен. На сутринта султанът разказал на везира си Мехмед паша за съня и поръчал на мястото да се тури знак, та ако сънят се сбъдне, там от благодарност към Бога да се издигне голям молитвен дом за всички мюсюлмани.

Снимка: www.svsedmochislenitsi.com

Това, което е безспорно и което дава данни за съграждането на джамията е една паметна плоча поставена над вътрешната врата на сградата. Сега тази плоча се намира в Археологическия музей в София. Плочата е от бял мрамор и на нея с позлатени букви е издълбан надпис:

"В името и с помощта на великия, милостивия, щедрия и всесилен Бог, настоящия богомолствен дом - света джамия, се съгради и построи с цел, за да служи като голям молитвен дом - главна джамия на всички благородни, възпитани и просветени мюсюлмани, както и на всички истинно-верни и правоверни мохамедани, дето и да живеят те. Съграждането на тази великолепна и украсена джамия се започна по инициатива и с иждивението на великия везир и главнокомандващ императорските храбри войници муширът Мехмед-паша Тавил ибни Абдул Музедин в осмата година /1528г./ от царуването на великия османски десети по ред, султан Сюлейман І Славни, син на султан хан Селим І, наричан с прозвището "явуз" т.е. свиреп".

Изборът за осъществяване на строежа се паднал на прочутия султански архитект и строител Коджа Синан (1489-1587 г.) За неговия произход има различни предания. Според едно от тях, Синан е българин по произход и е роден в Широка лъка. Още като дете е взет от родителите му и е отгледан като еничар в Истанбул. Там неговия самороден талант на строител бил забелязан и това му дава възможност с времето да се издигне да положението на главен архитект на империята.

Неговото строително дело е колосално: построил 81 джамии, 33 дворци 35 бани, 26 библиотеки, 7 водопровода и множество мостове, гробници, кервансараи и чешми. Като венец на неговото творчество се счита джамията Султан Селим в Одрин.

Когато построил "Черната джамия" в София Синан бил едва 39-годишен. Наричат я така заради цвета на минарето, изградено от витошки черен гранит.

Снимка: www.svsedmochislenitsi.com

Най-добро описание на Черната джамия дава 100 години по-късно известния турски пътешественик Евлия Челиби. Като изтъква значението на джамията той пише:

"Коджа-дервиш Мехмед-пашовата джамия е на везира Мехмед паша. Тя се именува Имарет джамия и е един светъл храм. Като султанска джамия, и тя е с високо кубе. Отвътре, както и от вън тя е много величествена. Харемът и е много широк и чудните и кубета са покрити с олово. Минарето и е много високо и симетрично. Тая светла джамия е майсторска работа на архитект Коджа Синан, който в този везирски храм е показал голямото си изкуство".

И Евлия Челеби и други пътешественици свидетелствуват че към джамията имало медресе - духовно училище; имарет - място за приют на бедни и болни хора и безистен, където се предлагали за продажба различни стоки и с печалбата от тая дейност се издържал целия комплекс. Освен това в близост до джамията имало хан - керван сарай и баня. За тях споменава Вратислав от Митровица, който останал много доволен когато в 1591 г. отседнал в страноприемницата и му направило впечатление чистите и удобни стаи и добрата храна.

Снимка: www.svsedmochislenitsi.com

Градежът на "Черната джамия" е толкова здрав, че и след пет века творението на архитект Синан остава непокътнато, макар че черното минаре пада при едно от земетресенията през ХVIII век. Занемарена в годините на упадъка на империята тя е превърната в склад за муниции. Така я заварват руските войници, когато победоносно влизат в София през 1878 година. След Освобождението, сградата последователно е военен склад и затвор.

Когато София е обявена за столица, на мястото на изселилите се турци започнали да прииждат хора от цялата страна и около "Черната джамия" се оформил цял нов квартал, наричан Алигина махала. Така по естествен начин се почувствувала нуждата от църква, която да обслужва религиозните нужди на населението, което било изключително православно.

Столичната община с решение от 9 април 1896 г. дала съгласие да бъде отпуснато това място за строеж на новата църква. Решението е утвърдено от Министерския съвет с указ, обнародван в "Държавен вестник" бр.109 от 1896 г.

Снимка: www.svsedmochislenitsi.com

В същото време големият български държавник Петко Каравелов лансира идеята вместо да се строи нова църква, самата "Черна джамия" да бъде преустроена на такава. В вестник "Пряпорец" бр.39 от 21 септември 1900 г. той пише: "Като узнахме, че се готви нова църква да се построи в Алигина махала, близо до Черната джамия, ние настояваме самата Черна джамия, едно прекрасно монументално здание, да се превърне в църква. Хубавата сграда на джамията ще се запази от разрушение и с малко пари ще се обърне във великолепен храм, какъвто няма по цяла България, когато проектираната нова църква поради липса на достатъчно средства не ще се построи скоро и ще бъде малка и няма да се отличава от другите наши църкви. Нам ни трябват високи, светли храмове, да повдигат религиозното чувство - тесни, тъмни подземия имаме и тъй достатъчно".

Проектите за преустройството на джамията, изработени от руския архитект Александър Померанцев предвиждали църквата да бъде с три престола - централен, южен и северен. Средствата са събирани от доброволни пожертвования на гражданите от енорията. Използвани са и пари от фонда на стария храм „Св. Петка”,  предназначени за изграждане на нова църква със същото име. При преустройството са съборени минарето и медресето и са достроени ъгловите куполи, камбанарията и нартекса. Иконостасът е зидан с гипсова орнаментика. Иконите са дело на български художници, възпитаници на Рисувалното училище в София. Царските двери и разпятието са резбовани от Аврам Аврамов и Петър Йосифов.

Централният престол е осветен заедно с църквата на 27 юли 1903 г. от Софийския митрополит Партений и е посветен на Светите Седмочисленици - Кирил и Методий и учениците им Климент и Наум, Сава, Горазд и Ангеларий. Южният престол - на „Вси български светии” е осветен през 1956 г. от патриарх Кирил, а северният престол, посветен на Иван Рилски  остава неосветен.

Снимка: www.svsedmochislenitsi.com

Забележителен е часовникът на западната фасада, изработен през 30-те години на ХХ век от Георги Хаджиниколов, завършил специалното си образование в Женева. Това е рядък елемент, нетипичен за българската църковна архитектура. През 70-те години, отново с дарение е изписана олтарната абсида. Стенописите са дело на Николай Ростовцев и Димитър Бакалски, а орнаментите – на Александър Сорокин. През 1996 г. създадените стенописи са осветени.

В близост до храма, на изток от олтарната стена, са погребани Екатерина и Петко Каравелови. В църквата има съхранени мощи на св. Климент и на св. Горазд (малки частици)q а също така малкият пръст от дясната ръка на св.в.м. Харалампий. Те са изложени за поклонение в художествено изработено в дърворезба ковчеже, направено от майстора дърворезбар Явор Танев.

По време на управлението на ген. Владимир Вазов (1926 – 1932 г.) площадът пред църквата е разчистен и е оформена градина по проект на френския градинар Йосиф Фей.

Днес храмът и градинката пред него са обичано и предпочитано място за столичани от различни поколения.

Снимка: Bulphoto