Миналата седмица в ООН отново беше проведено гласуване за определяне кандидатите за следващ генерален секретар. Когато страните членки, след много лобиране и маневри, стигнат до утвърдени кандидатури, ще изберат победител. Както писах по тази тема, изглежда, че има предпочитание за жена и то от Източна Европа.

САЩ одобряват първата идея, Москва – втората. След четири прослушвания в Съвета за сигурност на ООН за доста месеци, четирима кандидати са водещи в надпреварата: Антонио Гутериш от Португалия, словашкият външен министър Мирослав Лайчак, Вук Йеремич от Сърбия и Ирина Бокова от България.

Антонио Гутериш за пореден път стана №1 сред кандидатите. Той се радва на доста широка подкрепа в Съвета за сигурност. Уви, двамата най-големи играчи не го харесват.

Руснаците най-вероятно ще наложат вето за него, защото те искат представител на Източна Европа като част от ротационния принцип и изпитват известно влечение към региона. Така че, "не" за Гутериш от тази страна. Той също така е представител на мъжкия пол. Така че, "не" за него също така от проженската западна група.

Нека първо да напомня на читателя на тази статия за последователната критика на руснаците. Аз говоря в полза на Путин. Аз може би съм един от неговите най-ранни и все още живи критици още от времето преди нахлуването в Грузия през 2008 г., което отразявах за в. „Уолстрийт джърнъл“. Съавтор съм на книга, осъждаща него и китайците за стратегически грешки ("Завръщане към зимата: Русия, Китай и новата Студената война").

Но реалният свят диктува определени дадености: ООН функционира по определен начин като структура и руснаците имат право на вето. Те ще го използват срещу Гутериш.

Вие и аз може да не харесваме това, но фантазирането няма да помогне. Ако знам това и вие го знаете, сигурно големите политически пълномощници издигащи безсмислени кандидати на преден план, също го знаят. Така че, защо го правят? Защо дори се притесняват?

Мирослав Лайчак и Вук Йеремич се изправят пред същия проблем: Западът със сигурност ще им наложи вето. Те са много предпочитани от Русия. Но няма начин Вашингтон да се съгласи да избере марионетки на Москва.

Вземете словашкия кандидат. След като неговият (словашкият) премиер се срещна с Путин и призова за премахване на санкциите на ЕС срещу Москва, Лайчак се издигна от 10-то на 2-ро място в предварителните гласувания. Йеремич играе в същата категория: той е яростен противник на НАТО, на независимо Косово и сръбски ултранационалист. Така че, забравете тези двамата, свободният свят никога няма да ги подкрепи.

Най-вероятният компромисен кандидат между САЩ и Русия изглежда сегашният шеф на ЮНЕСКО Ирина Бокова. Бокова е официалният кандидат на България. Имайте това предвид, когато четете нататък.

В предишни публикации съм обявявал Бокова като най-добър вариант, въз основа както на многото й лични плюсове, както и поради минусите на съперниците й – като тези на вторите са изобилни.

Кое прави тази тема така приятна за внимателен прочит: абсолютната погрешимост и безумието на политическото тщеславие. ООН се придвижва към друго предварително гласуване в края на този месец, поради което сме длъжни отново да избистрим сложната ситуация.

За плюсовете на Бокова: тя се вписва в необходимите условия (жена и от Източна Европа), тя е и беше действащ дипломат като бивш външен министър на България. Тя ръководи ЮНЕСКО толкова години със забележителна отдаденост. Тя сложи началото на преследването на ислямистки злодей, който разруши историческите храмове на Тимбукту.

Този процес сега се води в Хага и аз писах за това в „Уолстрийт джърнъл“ - забележителен успех за безпрецедентното искане за признаване на вината на покаял се джихадистки лидер.

Също толкова завладяваща е комедията от грешки, разигравана от съперника на Бокова за позицията на генерален секретар - стоящата досега в сянка още една жена от България, Кристалина Георгиева. Уви, тя определено е напълно неизбираема. Предизвикваща асоциации със Сизифовия труд, да използвам отново термина, който съм използвал за Георгиева и преди.

Тя всъщност не е дипломат, никога не е била. Но тя няма да бъде избрана най-вече поради нейните висши постове в ЕС, които я свързват със санкциите на ЕС срещу Русия. Русия ще й наложи вето.

Този уикенд руснаците отново подчертаха, че отказват да разгледат кандидатурата й. И в действителност тя дори не е официален кандидат! Все още не. Но сенчести сили продължават да натискат за избутването й на преден план към номинация. И се създава натиск в собствената й страна България да промени своя вот за нея. В това се крие друга приказка на политическата глупост.

Тук навлизаме в мътните инерционни сили на политиката на ЕС.

Гутериш е част от Партията на европейските социалисти (ПЕС). Издигането на неговата кандидатура от Португалия засилва влиянието на цялата партия в Европа.

Техните съперници в целия регион, дясноцентристката Европейска народна партия (ЕНП), водена от Ангела Меркел, не го харесват. Така че изведнъж има ход на ЕНП и отчетливо по-десния лидер на Унгария Виктор Орбан, за противопоставяне на Гутериш.

За да направят това, те обмислят номинацията на Кристалина Георгиева, един от техните собствени функционери в ЕС. Официално Унгария, Хърватия и Латвия биха номинирали българин да се надпреварва срещу българин (Бокова), който вече е номиниран от България. Следите ли ми мисълта? Ако не, вината не е моя. Ето така е в Европа.

Сега виждате ли защо ЕС едва ли може да се изправи срещу Путин или да предотврати Brexit или ... добре де, схванахте мисълта.

Така че, играта виси на косъм, докато се провеждат тесногръдите междуособна борбите за власт в рамките на Европа.

Ако премиерът на България Борисов се поддаде на Орбан и ЕНП, променяйки номинацията на България от Бокова на Георгиева, той ще загуби единствения опит на страната му да ръководи света. По този начин той ще разруши собствената си кариера.

Защото толкова сигурно, колкото денят идва след нощта, на Георгиева ще бъде наложено вето от руснаците. Както заявиха този уикенд и бившият полски президент Квашневски, и бившият посланик на САЩ в ООН Бил Ричардсън, Бокова е единственият шанс за България и Източна Европа за генерален секретар на ООН.

Берлин или Будапеща не могат да направят нищо, тъй като те не седят в Съвета за сигурност и нямат влияние върху него.

От една страна, ако Борисов се съпротивлява на своите европейски консервативни политически колеги, никой не може да си представи каква ще е политическата цена лично за него.

И все пак това е неговият шанс да запише името си в историята като български патриот, а не да бъде унижаван с подмяната в последната минута с кандидат, който ще се провали драматично.

Скоро ще видим коя движеща сила ще надделее в Европа и всъщност и в световните дела.

* ПРЕВОД: БГНЕС.