Google Добавете ни като предпочитан източник в Google

Чуйте статията:

Започва да се утвърждава общоприето мнение, че Иран печели срещу САЩ, но ислямската република всъщност губи влиянието си в Ормузкия проток в настоящото четвърто действие на войната, пише в свой коментар анализаторът на Си Ен Ен Брет Х. Макгърк, заемал висши позиции в областта на националната сигурност при президентите Джордж У. Буш, Барак Обама, Доналд Тръмп и Джо Байдън.

САЩ и Израел бомбардираха Иран в продължение на седмици, нанесоха огромни щети и поискаха големи отстъпки. Иран отказа да се предаде. Правителството му остана на власт. Ракетите му остават заплаха в целия регион.

И най-важното е, че Техеран все още има способността да нарушава корабоплаването през Ормузкия проток, налагайки по-високи разходи за енергия на САЩ и голяма част от света. През лятото Тръмп предупреди за глобална депресия, ако протокът остане затворен.

Това е силен аргумент. Но може би се оказа преждевременен.

Войните са състезания за сила и издръжливост. И състезанието сега изглежда много различно дори отпреди няколко месеца.

Дъгата на този шестмесечен конфликт се разви в четири действия. Първото започна с интензивни въздушни удари на 28 февруари и продължи с шест седмици високоинтензивни военни операции. Второто действие започна с прекратяването на огъня и преговорите на 7 април, като кулминацията беше меморандумът за разбирателство, подписан от американския президент Доналд Тръмп и президента на Иран Масуд Пезешкиан на 17 юни. Третото действие започна седмици по-късно, когато Иран отново реши да атакува търговски кораби в Ормузкия проток, което доведе до поредно военно "око за око".

Това беше моментът, в който се засилиха призивите САЩ на практика да се откажат и да прехвърлят контрола над пролива на Иран. Съединените щати изглеждаха без други възможности.

Но не избързаха.

От средата на юли САЩ отново наложиха военна блокада на иранските пристанища и санкции върху търговията с петрол на Иран. Успоредно с това американските военни работиха неуморно за разчистване на корабните пътища и за защита на търговските кораби, преминаващи през пролива. Резултатът беше ефективна блокада на иранските петролни доставки, като глобалните доставки се възстановиха, а цените на енергията останаха забележително стабилни. Bloomberg съобщи тази седмица, че петролните потоци през пролива са се възстановили до 2/3 от нивата си преди войната.

Това означава, че натискът върху Иран, а не върху САЩ, се увеличава. И ако Иран загуби способността си да държи пролива като заложник, неговото влияние бързо се разсейва.

Иран влезе във войната отслабен от години на санкции и лошо икономическо управление. Днес позицията му е значително по-лоша.

Според Международния валутен фонд се очаква икономиката на Иран да се свие с повече от 5% тази година, като инфлацията ще достигне 70%. Стойността на иранската валута е паднала рязко. Цените на основните стоки са се повишили рязко. Служител на иранското министерство на труда наскоро изчисли, че само през първите три месеца на войната са изчезнали над един милион работни места.

Тази статистика е важна, защото способността на Иран да поддържа конфликта в крайна сметка зависи от нещо повече от оставащия му ракетен арсенал. Преди войната иранският режим се сблъска с безпрецедентен обществен натиск срещу репресивното си управление и провалящата се икономика. Хиляди иранци бяха убити по улиците.

По-добра американска стратегия от самото начало може би е била икономическа кампания в подкрепа на иранския народ, изискващ промяна. Първият акт на войната - отстраняването на повечето от иранските лидери, доведе до консолидация от страна на Революционната гвардия и по-нататъшни репресии срещу мнозинството иранци, които се противопоставят на управлението им.

Но гвардейците се нуждаят от ресурси, за да управляват със сила и това ново четвърто действие - военно ембарго, е нещо, с което Иран никога преди не се е сблъсквал. Всъщност това е първият път след революцията от 1979 г., в който Иран е изправен пред карантина на жизненоважната си икономическа артерия чрез Ормузкия проток.

Изходът му е да спре да заплашва корабите в пролива и да се откаже от останките на почти унищожената програма за обогатяване на уран. Това е сделка, която Тръмп би приел. И двете от двете обаче, от гледна точка на гвардейците, биха показали слабост и биха застрашили управлението им.

Техеран може да се опита да се измъкне от тази примка. Стратегията му в първите три действия беше ясна: да заплаши търговията в пролива, да повиши цените на енергията в световен мащаб и цените на бензина в САЩ, да увеличи глобалния икономически натиск и в крайна сметка да принуди Тръмп да отстъпи, особено с наближаването на междинните избори.

Иран също така атакува енергийната инфраструктура на държавите от Персийския залив и може да го направи отново. Неговите марионетни сили в Йемен - хусите, заплашиха да спрат търговията през Червено море с ирански ракети и дронове.

Всичко това би означавало прибягване до същата тактика от ранните действия на войната. Стратегически това не се оказа успешно за Иран. Държавите от Персийския залив не са доволни от войната, но повечето не подкрепят отстъпването пред изнудваческите искания на Иран в пролива. Опитите на Иран да затвори пролива с дронове и мини сега за първи път се провалят.

Не може да се отхвърли рискът от ескалация на напрежението в Иран, тъй като икономическият натиск се увеличава. Но на този етап това може да не е достатъчно, за да се намали този натиск. Тръмп изглежда много по-ангажиран, отколкото иранските лидери очевидно предполагаха.

Снимка: БТА/АП

Иранските лидери и много западни анализатори прогнозират, че са имунизирани срещу натиск. Че Иран никога няма да се откаже от ядрената си програма или от Ормузкия проток. Или от терористичните си съюзници в региона.

Това е нещо, което всички ние трябва да приемем като факт от живота в Близкия изток, според Техеран.

Министърът на външните работи Абас Арагчи заяви миналата седмица, че блокадата и санкционният натиск са "обречени на провал", точно както всички други кампании, каза той, не са успели да променят иранската политика.

Същото казваха експерти за ИДИЛ и за "Хамас", когато се водеха преговорите за освобождаването на заложниците, държани в Газа.

Всъщност, всеки има точка на пречупване. Иран си мислеше, че е намерил тази на Тръмп. Тръмп може би вече намери тяхната. Твърде рано е да се правят прогнози.

Това съревнование под някаква форма може да продължи до края на президентския мандат на Тръмп и след това. То продължава вече близо пет десетилетия.

По-ранните действия в тази война бяха белязани от страна на САЩ от променящи се и недобре дефинирани цели, силно променящи се позиции и противоречиви изявления.

Но четвърто действие изглежда различно. Американските военни имат ясна цел, както беше посочено тази седмица от командира на Централното командване адмирал Брад Купър. Те налагат блокадата на Иран и улесняват движението на търговския трафик.

Снимка: БТА/АП

Целта за САЩ трябва да бъде също толкова добре дефинирана. Иран трябва да се откаже от претенциите си върху пролива и от програмата за обогатяване на уран. Дотогава това ще бъде новото статукво.

И това статукво - може би за първи път от началото на войната - сега е в полза на Вашингтон, а не на Техеран.

Google Добавете ни като предпочитан източник в Google