През 1940 година, по време на Втората световна война, германски войски нахлуват във Франция. Нацистката армия опустошава всичко по пътя си от Арденските гори към Ламанша, а хиляди съюзнически войници са сразени и отблъснати към средиземноморското крайбрежие. Операциятата по спасяването на съюзническите сили от бреговете на градчето Дюнкерк и изтегленето им във Великобритания - с рибарски корабчета, лодки и всякакви подръчни плавателни средства, остава в историята като един от подвизите през Втората световна война.
82 години по-късно малкият човек отново запретна ръкави за големи дела, при това не на кино или в чужбина, а у нас. В разгара на военните действия в Украйна днес вълната от съпричастност към мигрантите отключи в мнозина решимостта да помагат. Само за няколко дни стотици българи се отзовават, кой с каквото може. Някои ползват личните си автомобили, за да извозват жени, деца и възрастни от границата, други ги приютяват в хотелите, а трети отварят вратите на собствените си домове. Има такива, които предлагат работа, оказват медицинска помощ, откриват сметки за набиране на средства. В ход са кампании за събиране на дрехи, обувки, храна.
Вълната от съпричастност - не само за хората с български произход, блести още по-силно на фона на разделението по мигрантския въпрос през последните години. Днес споровете са изтласкани на заден план, а следващите редове разкриват малка част от, нека го наречем смело, Българския Дюнкерк.
Хотелиери и общини осигуряват покрив
Сред първите, които безвъзмездно предложиха подслон на бежанците, бяха собственици на хотели във Варна и региона. Около 2000 места са осигурени, обяви тогава областният управител Благомир Коцев, който подчерта, че става дума не само за самия град, но и за курортските комплекси в близост.
Примера на варненските си колеги последваха и бургаските хотелиери, които също осигуриха места за настаняване на украинските мигранти. По информация на "Булфото" хотел в града е приютил 40 украинци и бесарабски българи.
Община Смядово пък ремонтира бивша детска градина, за да я превърне в подслон за бежанци.
Сградата е била пригодена за дом за възрастни с деменция, но в деликатната ситуация от управата са взели решение, че може да бъде използвана и сега. По думите на кмета Иванка Петрова капацитетът на бившата детска градина е 60-70 души.
Ромски квартал в Кюстендил пък отвори читалището си за евакуирани украински граждани. Жителите казват, че храната за мигрантите ще бъде осигурена от тях, като ще предоставят и 2 пъти в седмицата минерална баня.
Готовност за приемане и настаняване на 100 украински бежанци изразиха и 5 неправителствени организации в Стара Загора. От управата на града пък заявиха, че ще отворят Международния младежки център за 34 души.
Община Каспичан не разполага с общинска сграда за настаняване на нуждаещи се лица, но такива места са осигурени с подкрепата на собствениците на хотели и къщи за гости на територията на общината, съобщиха от местната администрация. Жители на града също отварят домовете си за украински мигранти.
Църква в Несебър пък приюти деца, избягали от войната в Украйна. От храма посочиха, че имат готовност да приемат около 20 бежанци.
Общинският съвет в Луковит взе решението да предостави бившият дом за деца с физически увреждания и наличното в него оборудване за мигрантите. Сградата е пригодена архитектурно за настаняване на не по-малко от 150 човека и са създадени всички необходими битови условия за дългосрочно пребиваване в нея. Налични са спални помещения, бани, тоалетни, столова за хранене, съобщиха от администрацията на Луковит.
Готовност да приемат бежанци от Украйна заявиха още Сливен, Ямбол, Шумен, Разград, Враца, Пловдив, Хасково, Велико Търново, Видин, Поморие и други.
Работни места, медицински и транспортни услуги
Още в началото на конфликта министър Даниел Лорер обяви, че за мигрантите трябва да бъдат осигурени и работи места, така че страната ни да привлече украински специалисти. Работодатели от различни сфери бяха готови веднага да осигурят позиции за бежанците.
От "Бизнесът за Пловдив" изразиха готовност да осигурят работа на бягащите от войната в различни сектори в зависимост от тяхната квалификация.
От IT сферата обявиха, че имат отворени места за около 30 000 специалисти.
На среща между Лорер и работодатели стана ясно, че има нужда от работна ръка в строителния бранш и икономиката, където могат да бъдат назначени около 200 000 души.
Същевременно български болници предложиха своите медицински услуги на украинските бежанци безвъзмездно.
УМБАЛ-Бургас има готовност да приема украински бежанци, нуждаещи се от медицинска помощ. Това съобщи Юлия Андреева, говорител на болницата. В Спешното отделение е създадена нужната организация за прием и лечение. Всеки украинец, който се нуждае от болнично лечение, ще бъде прегледан и приет.
В знак на съпричастност с пострадалите от войната в Украйна държавната болница "Д-р Стамен Илиев" в Монтана заяви, че също е готова да приема и лекува безплатно бежанци.
Болниците в област Разград също ще оказват безплатно медицинска помощ и грижа на бежанците от Украйна при нужда, съобщиха от ръководствата на лечебните заведения. Многопрофилната болница за активно лечение "Св. Иван Рилски" в Разград има готовност да отдели 22 легла за лечение на украински граждани, от които две интензивни и 10 хирургични. Заделени са пет легла и в детското отделение. Кубратската болница също ще отвари врати за оказване на пълна медицинска помощ и подкрепа при нужда и необходимост. Готовност да помагат изрази и управителят на исперихската болница д-р Иван Гайдаров.
Междувременно от БДЖ съобщиха, че ще бъде осигурен безплатен превоз на всички, пристигащи от Украйна. За да си осигури безплатен билет, пътникът трябва да предостави само документ за самоличност, посочват от БДЖ.
Хората в социалните мрежи
Десетки групи с хиляди членове бяха създадени в социалните мрежи, които преливат от желание за помощ на евакуираните от войната в Украйна. В групите се организират превози на мигранти, осигурява им се подслон, събират се средства и стоки от първа необходимост.
"Допомога українським біженцям в Болгарії/Помощ за украинските бежанци" е озаглавена една от групите във Facebook, в която съпричастни граждани опитват да бъдат полезни с каквото могат на бягащите от войната. В нея има над 32 хил. членове, а в постовете хората предоставят квартири, работа, превоз, храна и дрехи за бежанците.
Пред подкаста на Dir.bg 38-годишната Милена от София сподели, че е приютила в своя дом украинско семейство. Не е било толкова отдавна, когато дядо ми е участвал във Втората световна война. Той обаче не искаше да ми разказва, беше толкова ужасен, че не говореше за войната", казва Милена, чиито деца с охота приемат идеята да се изнесат от детската си стая и да я пригодят за майка с дете.
"Идвам да извозвам хора, защото такова е желанието ми", споделя варненец, предлагащ безвъзмезден превоз с личен автомобил на границата.
Руският военен инженер Утешев и синът му дават безвъзмездно подслон на украински бежанци в Поморие, съобщи "Булфото".
"Хората не трябва да страдат заради тази война. Категорично съм против войната - аз по специалност съм военен инженер - строител, съкрушен съм от разиграващата се човешка трагедия между двата братски народа и това което може да направим аз и синът ми е да помогнем с подслон на тези които бягат от смъртта. При необходимост може да подслоним хора и в Равда, където също разполагаме с възможност за помощ", споделя той.
Доброволци в цялата страна организират пунктове за събиране на средства и стоки от първа необходимост за украинските бежанци.
БЧК пък постоянно изпращат камиони с хуманитарна помощ, създали са и дарителска сметка за мигрантите.
По информация на "Булфото" общинският съветник от ДБ д-р Ивайло Митковски обяви, че от днес ще преглежда безплатно бежанци от Украйна в кабинета във Варна.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}