Съединените щати и Русия много добре знаят, че няма да има война в Украйна, изтъкна в интервю за БНР американският политолог Игор Туфелд.

В навечерието на очакваната следващата седмица среща на върха между двамата президенти Владимир Путин и Джо Байдън, според анализатора, е в ход "много тънка дипломатическа игра".

"Мисля, че има и други въпроси, които могат да бъдат решени на масата за преговори. Америка се притеснява от сближаването на Русия с Китай. А когато към тези две страни се присъедини и трета страна, чиито отношения със Съединените щати също не са добри - имам предвид Иран, това предизвиква още по-сериозни опасения.

Всички знаят, че през лятото се проведоха съвместни руско-китайско-ирански военни учения - между другото след срещата между Путин и Байдън в Женева. Това беше червената лампичка, че е възможен някакъв военен съюз", каза политологът.

След срещата между руския министър на външните работи Сергей Лавров и американския държавен секретар Антъни Блинкън в четвъртък в Стокхолм изтече информацията, че преговорите между президентите Владимир Путин и Джо Байдън вероятно ще се състоят още в началото на следващата седмица, т.е. по-рано, отколкото първоначално се очакваше. Изглежда, че някой бърза. Кой и с каква цел?

"В началото на годината американският президент прави обръщение към нацията. Засега Байдън няма какво да каже в това обръщение. Няма никакви успехи в международната политика. Социална криза, расова криза, Covid... И изведнъж, неочаквано за всички, спешна среща на върха. Преди Нова година. Преди Коледа в Америка. Какво означава това? Означава, че най-вероятно ще бъдат постигнати някакви договорености между Съединените щати и Русия.

В края на януари или в началото на февруари следващата година Байдън ще прочете от трибуната на Конгреса обръщението си към нацията. В него ще се появят някакви позитивни факти, които Байдън ще може да съобщи на американския народ. Всъщност това е много важно за Демократическата партия, защото през ноември догодина са междинните избори за Конгреса. С днешната дата шансовете за успех на демократите не са никак големи".

Можем ли да разглеждаме нагнетяването на напрежението около Украйна като вдигане на залозите преди предстоящите преговори?

"Безспорно. Вдигането на залозите е в основата на всички преговори. Винаги страните вдигат залозите, за да достигнат в крайна сметка до някакво споразумение. И още нещо важно - и двете страни разбират, че няма да има никакъв конфликт, още повече война.

Украйна няма да нападне Русия. Това е очевидно. Русия също няма да нападне Украйна, защото това не й е нужно. Защо й е да се самоизолира на международната сцена? Тогава никой няма да я подкрепи и няма да иска да разговаря с нея.

Мисля, че има и други въпроси, които могат да бъдат решени на масата за преговори. Америка се притеснява от сближаването на Русия с Китай. А когато към тези две страни се присъедини и трета страна, чиито отношения със Съединените щати също не са добри - имам предвид Иран - това предизвиква още по-сериозни опасения. Всички знаят, че през лятото се проведоха съвместни руско-китайско-ирански военни учения - между другото след срещата между Путин и Байдън в Женева. Това беше червената лампичка, че е възможен някакъв военен съюз".

Русия и Китай изграждат стратегическо партньорство, но нито президентът Путин, нито председателят Си са говорили някога за създаването на руско-китайски военен съюз. Поне засега.

"Засега - не. Точно така. Просто искам да припомня, че НАТО беше създадена през 1947 г., а Варшавският договор - едва през 1955 г. И тогава казваха, че няма да има никакъв военен договор и т.н. Това не е нещо, което може да бъде създадено за един ден. Това е продължителен процес. Преговорите, чиято цел е да бъде предотвратено създаването на такъв съюз, трябва да започнат отрано".

Как ще противодействат Съединените щати на сближаването между Русия и Китай, при положение че политиката на двойно възпиране засилва това сближаване, а вбиването на клин между Москва и Пекин е все по-трудно постижима цел?

"Според мен Китай никога не е бил надежден партньор. И в Русия, и в Америка много добре го знаят. Помним дружбата между Мао Дзедун и Сталин и приятелските отношения между Съветския съюз и Китай. И изведнъж, сякаш с вълшебна пръчица, те бяха променени от приятелски на враждебни. При това толкова толкова враждебни, че Китай стана по-голяма заплаха за Русия от войските на НАТО и Съединените щати".

Тази седмица президентът Путин каза, че го плашат с Китай от 2000 г. и че не се притеснява от увеличаването на китайския военен потенциал. Нещо повече, той нарече руско-китайското сътрудничество фактор на стабилност в международните отношения.

"Върви много тънка дипломатическа игра. Ще спечели този, който предложи повече, и този, който получи повече. В тази ситуация са възможни всякакви варианти, защото Америка има какво да предложи на Русия. Русия има какво да иска от Съединените щати. Америка може да даде на Русия много повече от Китай. Ако поиска.

Китай е самостоятелна единица и за разлика от Съединените щати не представлява международната общност. Съединените щати могат да решават с помощта на партньорите си някакви въпроси, свързани с трети страни като Китай, Иран и Русия. Китай няма такава възможност. Именно затова възможностите на Съединените щати са много по-големи от възможностите на Китай".

Първо президентът Путин, а след това и министърът на външните Сергей Лавров ясно формулираха исканията си: да получат юридически обвързващи гаранции, че ще спре разширяването на НАТО на изток и че в близост до границите на Русия няма да бъдат разполагани оръжейни системи, които застрашават сигурността ѝ. Готови ли са Съединените щати да изпълнят тези искания?

"Америка трябва да получи нещо в замяна. Може би в тази ситуация Китай ще се превърне в търсената разменна монета".

Настина ли вярвате, че Съединените щати могат да предложат на Русия нещо, което да я накара да загърби Китай?

"Русия може да се откаже от съвместните военни учения. Никой няма да иска от нея да се откаже от икономическите си отношения с Китай".