Японският император Хирохито, известен още като император Шоува, е най-дълго служещият император (1926 - 1989). Той управлява страната в продължение на малко повече от 62 години. Генералисимус на японските войски. Под негово ръководство Япония минава през Втората световна война, следвоенното възстановяване и последва икономическото чудо. Днес се навършват 120 години от рождението му.

Кой е император Хорихито

Роден е на 29 април 1901 г. в Токио и получава името принц Мичи. Той е първият син на престолонаследника Йошихито, по-късно император Тайшо и принцесата Садако (императрица Теймей). Още само на два месеца той е изпратен да бъде отгледан от семейството на граф Кавамура Сумийоши. За съжаление Сумийоши почива три години по-късно, а съдбата на малкия принц и на по-малкия му брат ги връща в Токио.

Император Хирохито като малко дете (на три години), возещ се на своя люлеещ се кон

Снимка: БТА/AP

Когато принцът е на 11 години, дядо му - император Мейджи, умира и баща му става император Тайшо. Той не е успява да ръководи много добре, защото винаги го сравняват с прочутия император Мейджи.

Хирохито посещава училище за деца от елита (от 1908 до 1914 г.), след което преминава специално обучение, за да бъде готов за поста император.

След като завършва училище, той става първият от императорската фамилия в японската история, който обикаля Европа в продължение на шест месеца - минава през Великобритания, Италия, Франция, Белгия и Холандия. Това преживяване оказва силно влияние върху мирогледа на 20-годишния Хирохито и той често започва да предпочита западна храна, увлича се по модата.

Когато Хирохито се завръща у дома, е обявен за регент на Япония (на 25 ноември 1921 г.). Баща му е неспособен да ръководи поради неврологични проблеми.

По време на регентството на Хирохито се случват редица ключови събития - Договорът за четири сили със САЩ, Великобритания и Франция; голямото земетресение в Канто от 1 септември 1923 г .; инцидентът Тораномон, при който комунистически агент се опитва да убие Хирохито; и разширяване на правото на глас за всички мъже на 25 и повече години.

Хирохито се жени за императорската принцеса Нагако през 1924 г .

Император Хирохито
На 25 декември 1926 г. Хирохито заема трона след смъртта на баща си. Ранните му години като император са определяни като изключително бурни. Икономиката на страната изпадна в криза още преди да настъпи Голямата депресия, а военните стават все по-силни.

На 9 януари 1932 г. корейски активист за независимост хвърля ръчна граната по императора и едва не го убива при инцидента в Сакурадамон.

През 1936 г. е направен опит за военен преврат. Бунтовниците убиват редица висши правителствени и армейски лидери, а това кара Хирохито да поиска от помощ от армията, за да се потуши бунтът.

Император Хирохито

Снимка: Имперски архив на Япония

Втората световна война

След края на войната император Хирохито е унизен и изобразен като нещастна пионка, но всъщност показва характер и е доста по-активен участник във военните действия.

Той лично разрешава използването на химическо оръжие срещу китайците в битката при Ухан през 1938 г., а също така и дава съгласието си за японската атака срещу Пърл Харбър в Хавай.

След като войната е в ход, Хирохито изисква военните да го информират редовно и работи с премиера Тоджо, за да координира усилията на Япония.

Тази ангажираност като участие от император е безпрецедентна в японската история.

Когато имперските японски въоръжени сили минават през Азиатско-Тихоокеанския регион през първата половина на 1942 г., Хирохито е истински развълнуван от техния успех.

Когато нещата започват да се обръщат в битката при Мидуей, императорът притиска военните да намерят различен път за дейстие.

По това време японските медии все още отчитат всяка битка като голяма победа, но обществеността започва да подозира, че войната всъщност не върви добре.

САЩ започват опустошителни въздушни нападения. В края на юни 1944 г. Хирохито издава заповед на народа на Сайпан, насърчавайки японските цивилни там да се самоубият, но не и попаднат в плен на американците. Над 1000 човека последват тази заповед, скачайки от скали през последните дни на битката.

През първите месеци на 1945 г. Хирохито все още има надежда за победа във Втората световна война. След като Германия капитулира през май 1945 г., императорският съвет решава да продължи да се бие.

Президентът Хари Труман държи официалния японски документ за капитулация, подписан от император Хирохито

Снимка: gettyimages

През същата година САЩ пускат атомните бомби върху Хирошима и Нагасаки - през август. Тогава Хирохито обявява пред кабинета и императорското семейство, че ще се предаде, стига условията за предаване да не компрометират позицията му на владетел на Япония.

На 15 август 1945 г. Хирохито прави радиообръщение, в което съобщава за капитулацията на Япония. За първи път обикновените хора чуват гласа на своя император. След това негово решение, фанатичните милитаристи се опитват да извършат преврат и да завземат Императорския дворец, но не успяват.

След войната

Според конституцията императорът има пълен контрол над военните. На това основание много наблюдатели през 1945 г. твърдят, че Хирохито е трябва да бъде съден за военните престъпления, извършени от японските сили по време на Втората световна война.

Тогава обаче САЩ решават, че се нуждаят от Хирохито, защото се страхуват, че редица милитаристични организации ще се вдигнат на бунт, ако императорът бъде свален и изправен пред съд, а така може в страната да настъпи хаос.

Междувременно тримата по-малки братя на Хирохито го притискат да абдикира и да позволи на един от тях да служи като регент, докато най-големият син на Хирохито - Акихито, навърши пълнолетие.

Тогава обаче Хирохито трябва изрично да се отрече от собствения си божествен статус и той го прави на 1 януари 1946 година. Това "отказване от божествеността" няма голям ефект в Япония, но придобива световен отзвук.

През 1945 година, когато войната приключва с пълно поражение за Япония, представителите на японския елит са поставени в много тежко положение.

Безусловната капитулация лишава императора от каквито и да е възможности, да повлияе дори върху собственото си бъдеще. През септември 1945 година Япония реално губи суверенитета си.

Властовите функции са предадени в ръцете на Върховното командване на съюзническите сили, които се оглавяват от генерал Дъглас Макартър.

По време на бомбардировките от страна на САЩ Япония губи 98 от общо 206-те си града. Повече от 1/4 от жилищните сгради са разрушени.

Генерал Макартър и император Хорихито

Снимка: U.S. Army

Генерал Макартър е решен коренно да промени Япония. Започва работа по промени в Конституцията Мейджи. Поправките формално предават властта на народа, забраняват на Япония да участва във военни конфликти и гарантират на населението обширен набор от граждански свободи.

За най-висш държавен орган на властта е провъзгласен Парламентът, който изпълнява функцията на единствен законодателен орган в страната.

В новата политическа система на Япония на пръв поглед няма място за императора. Но генерал Макартър неочаквано решава, че Хирохито трябва да остане. Причина за това решение стават противоречията в международен план между бившите съюзници от победилата коалиция, които плавно преминават в руслото на студената война.

В тези условия Макартър вижда заплаха - ако японската монархия бъде тотално премахната, левите сили може да вземат превес в държавата и евентуалното сближаване на Япония със СССР.

Разбира се, Макартър не може да допусне подобен развой на събитията. Така се стига до решението Хирохито да запази императорската си титла, въпреки че Японската империя реално прекратява съществуването си.

За това обаче американците поставят пред Хирохито редица условия. Той остава чисто представителна фигура, лишена от каквито и да е сериозни пълномощия и е изцяло зависим от волята на парламента и правителството. Но най-важното, което американците искат, е Хирохито да се отрече от божествения си произход.

Император Хирохито слуша обръщение, прочетено от японския премиер по време на честванията на 50-годишнината на японския парламент

Снимка: gettyimages

Това историческо събитие се случва на 1 януари 1946 година. На този ден е публикувана декларацията "Нинген-сенген", в която са обединени Императорската заповед за устройството на нова Япония и Императорската заповед за възстановяване на нацията.

В документа се казва: "Пребивавайки в единение със своя народ, Ние винаги сме готови да поделим с него радостите и тегобите. Връзката между Нас и народа винаги се е основавала на взаимното доверие и привързаност, а не просто на митове и легенди. Тази връзка не се основава и на лъжливата идея за това, че императорът е превъплатено божество (акицу-миками), нито, че японският народ стои над другите народи и предназначението му е да властва над света".

По-късно, в едно интервю, дадено през 1977 година за влиятелно западно издание, Хирохито сам заявява, че с декларацията "Нинген-сенген" е нямал за цел да отрича божествената си природа.

Въпросът за това от какво всъщност се отрича император Хирохито след известно време губи актуалността си. Той остава на трона още над 40 години, през време на които Япония кардинално се променя, а икономиката на страната процъфтява.

На 7 януари 1989 г. император Хирохито умира от рак на дванадесетопръстника. Той бил болен повече от две години, но обществеността е информирано за състоянието му едва след смъртта му. Хирохито е наследен от най-големия си син, принц Акихито.

Ритуалната част на процедурата по възкачването му на престола включва както държавната процедура, така и религиозната церемония на Императорския двор - дайдзьосай.

По време на този обред новият монарх се усамотява в таен храм, където споделя леглото със слънчевата богиня Аматерасу, смятана за прародителка на японската царска династия.

След този ритуал възкачващият се на престола монарх все едно е роден отново от лоното на своята прародителка, но вече е богочовек.

Някои специалисти по Япония предполагат, че с преминаването през церемонията дайдзьосай Акихито окончателно е "отменил" действието на декларацията "Нинген-сенген".

Приживе Хирохито обича много морската биология и още през 20-те години на миналия век организира научна лаборатория в императорския дворец, в която провежда изследвания и публикува няколко трудове по тази тема.

През 1964 г., по време на управлението му, Япония е домакин на 18-те летни олимпийски игри, които се провеждат в Токио. През 1972 г. Япония е домакин на 10-те зимни олимпийски игри, които се провеждат в Сапоро.

Така японският император става третият политик в света, който открива Олимпийските игри два пъти.