Еднакво опасни са, според него, както възгледите на популистите за връщане към доброто старо време на националните държави с техните неприкосновени граници и суверенитети, така и намеренията на федералистите да форсират идеята си за "все по-сближаващ се съюз".

Самата Великобритания може да се окаже първата жертва на идеята за връщането към класическата национална държава, с която привържениците на Брекзит подмамиха избирателите. Това би станало, ако Шотландия напусне Обединеното кралство.

Може да се срине и "свещената крава" на прочутата британска партийна система, защото и в двете основни партии настъпиха кризи на ръководството и на идентичността в резултат на бунта на десните популисти.

Същото може да се случи и в много страни от континента. Ако съюзът се разпадне, същата съдба може да сполети и самата либерална демокрация, отбелязва Кръстев.

Брекзит като че ли засили проевропейските настроения на континента, сочат проучванията на общественото мнение. Обаче изводът, че той вдъхва импулс на "федералисткото движение", също е измамен.

Решението на британския референдум може да доведе до консолидация на властта на запад, но на изток и на юг картината е различна – те белязана от политическа изолация и спокойствие, или от антилиберални обрати, като в Полша и Унгария. Освен това обществата в Централна Европа като цяло си остават най-проевропейските.

Бляновете за "две Европи" могат да доведат до това изобщо да няма Европа, отбелязва Кръстев. Докато недоволството от концентрирането на все повече власт в Европейската комисия е повсеместно, рециклирането на федералистките мечти от 1980-те и началото на 1990-те години може да предизвика ответна реакция, достатъчно мощна да разруши Съюза.

Важно е да не се забравя, че елитите са изолирани почти навсякъде на континента. Девет от 10 икономисти и девет от 10 знаменитости поддържаха оставането на Великобритания в ЕС, но мнозинството гласува за излизане, припомня авторът.

Повече Европа може да означава само по-малко Брюксел. Фактът, че най-старата европейска демокрация гласува за излизане от съюза, за да си гарантира самоуправление, прави особено опасни напъните за федералистко решение.

Усложнява нещата и това, че популистки партии са част от управляващите коалиции в една трета от страните членки на ЕС.

Очевидно е, че популистките партии от крайно ляво и от крайно дясно не са просто протестни партии, които ще изчезнат при следващия изборен цикъл. Те не са израз на настроение, а реална тенденция. Затова надеждата, че Европейският съюз може да бъде спасен чрез рециклиране на стари носталгични идеи от Брюксел е опасна илюзия.

Кръстев припомня и друг съществен факт: в 18 страни членки се готвят 34 референдума по въпроси, свързани с ЕС. Именно исканията бъдещето на ЕС да се решава на референдуми, а не в парламентите, обединява популистите от двете крайности. Според тях електоратът е суверен, чийто речник е ограничен до две думи - да и не.

Затова днешните европейски лидери трябва да не се изкушават както от съблазните за връщане към суверенната либерална национална държава по модела от XIX век, нито от блянове за федерализъм в стил от 80-те години на миналия век. Бъдещето на Европа не може да бъде открито в миналото. Европейските лидери трябва да почнат да пишат това бъдеще днес, заключава Кръстев в "Ню Йорк таймс.

- - -
* Статията на българския политолог Иван Кръстев публикуваме по превод и резюме на БТА. Оригиналното заглавие е "Бъдещето на Европа не трябва да се търси в стари носталгични идеи".