Етнологът Иглика Мишкова пред Dir.bg: За силата на мартеницата и легендите за Пижо, Пенда и Хан Аспарух

11:09 | 1 март 2019 | Редактор : Лилия Чалева 82 11338 Снимка: Иван Григоров/ Етнографският музей

Баба Марта е един от най-любимите празници за малки и големи в България, който се празнува по нашите земи от хилядолетия. На този ден, изпълнен с традиции, чиито корени се крият в далечното минало на нашия народ, всеки се окичва не само с мартениците, които приятели и близки са му подарили, но и с усмивка и надежда за едно ново, по-добро начало.

Снимки: Иван Григоров

Има много предания и легенди за мартеницата. Някои от тях звучат като приказки, а други имат исторически корени, но всички те имат нещо общо - усуканите бял и червен конец, които носим за здраве.

За празника и традицията, свързани с 1 март, разказва в интервю за Dir.bg етнологът-куратор гл. ас. д-р Иглика Мишкова от Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей.

Изработване на мартенички в Етнографския музей към БАН в София

Снимка: Етнографският музей

- Традицията на мартеничката е дългогодишна, но знаем ли откъде идва и как започва нейната историята?

- Историята на мартеничката много трудно може да бъде проследена, защото няма точен ден и година, в която се е появила, но тя се свързва с годините на традиционното общество, когато годината се е разделяла на два сезона.

Считало се е, че на 1 март започва лятото и е време за подготовка за селскостопанска работа. И тъй като това е един пореден граничен период, в който хората по някакъв начин би следвало да умилостивят природата, за да може да бъде благосклонна към тях, да си подсигурят съответно добра реколта, те използват този тип амулети. Всъщност мартеницата е преди всичко амулет.

Днес обикновено закичваме мартеничка на всеки с пожелание за здраве, но не бива да забравяме, че в миналото мартеницата се е закичвала на всеки член от семейството, на домашните животни, поставяла се е на стряхата или някакво парче червен плат, защото се вярва, че Марта е малко своенравна и сърдита старица, която не обича да се среща с възрастни хора, обича на този ден всичко да е преметено, да е чистичко, за да се зарадва. Поради тази причина на този ден домовете се почистват добре и се украсяват с червени платна, за да я посрещнат и да я накарат да се усмихне и съответно да я накарат да бъде благосклонна самата Марта и природата към хората.

Снимки: Иван Григоров

- Какви са задължителните елементи за изработване на мартеничката, така че тя да се превърне в силен амулет?

- Днес ние масово купуваме мартениците сергиите, но навремето, в традиционото общество, изработването на мартениците е било ангажимент на жените в семейството и те са се правили в последния ден на февруари или сутринта на 1 март.

Изработване на мартенички в Етнографския музей към БАН в София

Снимка: Етнографският музей

Мартеницата се прави задължително от бял и червен вълнен или памучен конец, който задължително се усуква наляво. Преди това обаче, за да се превърне в силен амулет, самата прежда се изнася пред трендафил да пренощува, защото в нашата традиция трендафилът е едно магическо растение, което има способността да отпъжда абсолютно всичко зловредно. И така след като прежда вече е придобила магическата си сила, усукана е по специалния начин, вече е готова за изработка на самите мартеници. Много често това са само усукани конци. Разбира се в различните краища на страната се включват и други цветове конци - синьото, зеленото. Това, например, е характерно Софийско и Родопите.

- А каква е символиката на тези цветове?

- Бялото и червеното са цветове, които в абсолютно всички култури по света имат едно и също значение. Бялото е цветът на чистота, а червеното - на кръвта, силата и живота. Така събрани към тях много често се прибавят сини мъниста, които в традиционната ни култура също се ползват като амулети. Добавят се мидички, дрянови пръчки, все растения и дръвчета, които имат много силна символика в традиционната ни култура.

Ненапразно и сурвачките ни са от дряново дърво, защото това е дървото, което първо цъфти и последно дава плод, то е изключително здраво, много жилаво и всички тези предмети, които се ползват за декорация на самата мартеница, я превръщат в едно своебразно проявление на народното изкуство, защото всяка една майсторка може да прояви фантазията си и да направи уникат, така че това да бъде един истински подарък за хората, които ще го носят.

- Много са легендите и историите за мартеничката. Една от тях разказва как хан Аспарух на 1 март получил дар от сестра си Пагане под формата на китка, привързана към крака на лястовица с бял конец а червената багра била от кръвта на птицата, чийто крак бил наранен от конеца. Друга история разказва за Пижо и Пенда и много често днес на двата края на пресукания конец се закрепят направени от конци или вълна техните фигурки. Как възникват тези истории?

- Историята за Пижо и Пенда, както и историята за мартеничката и Хан Аспарух, идва от литературните произведения, които постепенно набират огромна популярност и благодарение на тях те стават един своего пода символ. Пижо и Пенда идват от Елин Пелин, а историята за Хан Аспарух се появява през 30-те години на миналия век, когато усилено се работи върху прабългарските корени на българска нация. Така че това е и причината за историята с Хан Аспарух.

Снимки: Иван Григоров

Иначе старите народни фолклорни легенди са за самата Баба Марта, която много често е старица, която често проявява нрава си. Има една много популярна легенда за козарката, която видяла прекрасното време и решила, че старицата е много добра и е подходящо време да си изкара козите на паша. Явно я разгневила, обаче, с този акт и тръгвайки влизайки с козите в планината старицата се разфучала, завалял силен сняг и козарката, заедно с цялото си стадо, замръзнала в планината.

- Има ли някакъв по-специален ритуал в закачане и носенето на мартеницата?

- Няма магически ритуал при самото връчване. За мартениците у нас се казва, че от лявата страна се закача на неженени, а в дясната - на хората, които са в брак. И нещо, може би, което е било интересно, отново да се подчертае колко магическа сила има този амулет, че в годините на традиционното общество, на мъжете мартеницата се е закачала върху колана, за да може да предпазва неговите фертилни функции.

- Според народната традиция кога трябва да свалим мартеницата?

- Може би това, което днес е популярно, но е загубило част от това, което е било определящо в традицията, е начинът, по който приключваме да носим мартеницата. Днес виждаме закачени мартеници на какви ли не причудливи места,

Да не забравяме, че в миналото, когато видиш щъркел или когато вече изтече времето за носене на мартеницата - най-често до Благовещение, тя трябва да бъде закачена върху плодно дърво. Тя не може да бъде окачена на който и да е храст навън в градините, а задължително върху плодно дърво.

В миналото е съществувала и практика, когато видиш щъркел, да сложиш мартеничката под камък, а на следващия ден да погледнеш и ако под камъка има повече мравки, това означава, че годината ще бъде изключително плодородна.

Така че като всеки граничен период, хората извършват множество гадания за това каква ще им бъде годината, същевременно с носенето на самата мартеница, със закичването си, по някакъв начин си обезпечават здраве, предпазване от уруки и зли очи.

Смята се, че магическата сила на този бял и червен конец, който е усукан по специален начин, има възможността по специален начин да отпъжда всичко зло и да осигури здравето и благополучието на хората.

- Мартеници имат в съседни на нас страни, каква е връзката с българската мартеница?

- Нямаме данни къде се е появила първата мартеница. Важно е да се знае, че подобни културни практики за отпразнуване на 1 март съществуват не само у нас. Не напразно през 2017 г. тези практики бяха вписани в списъка за нематериално културно наследство на ЮНЕСКО като една обща кандидатура и подготвени от България, днешна Северна Македония, Молдова и Румъния. При нас названието на самият обект на празника е мартеница, в Северна Македония е мартинка, а в Румъния и Молдова е марцишор. Но самите мартеници се изработват по сходен начин - пак с усукани конци, декорацията е свързана с това какъв е основният поминък и с какви материали разполагат хората. Дали имаме развито животновъдство и голямо наличие на вълна, която се ползва за самите мартеници, или се донасят памучни прежди, от това се определя каква да бъде и самата декорация и материала.

- Родината на мартеничката не е ли България?

- Много е трудно е да се каже къде за първи път се появила мартеница, защото белият и червеният конец са ползвани от древността до днес във всички култури и са изключително силен амулет. Важното е обаче да споменем, че мартеницата е един от типичните национални символи, че няма българи, от които и да е краища на света, които да не получават, които да не подаряват мартеница.

В днешно време, когато забравяме много често дори за изпращаме старите пощенски картички с поздравления за близки и познати, може би март е единственият месец, в който и пощите са изпълнени с множество пратки, свързани с изпращане на мартенички. Обикновено всички българи, които живеят извън пределите на страната, съвременните емигранти, очакват с огромно нетърпение и желание получаването на мартеничките, които не само носят, но и подарят на хората, с които те работят.

Може би това е един от най-българските празници в този аспект, въпреки че и в Северна Македония и Румъния си има своята популярност. Аз не обичам тази ситуация, в която обясняваме колко сме уникални и единствени. Да, наистина, при нас силата на тази културна практика е огромна, може би най-силна, защото няма място в страната, няма семейство, което да не се е погрижило да има мартеници. Да, може би няма да ги направят в домовете си, но ще закупят, за да могат да зарадват близки и познати. И разбира се, хората, които имат по-богата фантазия, които обичат да правят нещо с ръцете си, създават наистина прекрасни образци за подарък на своите близки, което също е важно.