Много българи днес, а сигурно няма да е пресилено да кажем - по-голямата част от българския народ, осъмна с чувството за една огромна душевна липса - фактът, че проф. Юлиан Вучков вече не е между живите. Толкова бяхме свикнали с неговия глас, с пиперливите му оценки и разпалените му жестове, че го смятахме за неизчерпаемо енергичен, почти безсмъртен. Трудно е да свикнем с мисълта, че вече няма кой да ни напътства в оценките, да направи безпощаден анализ на събитията, да ни нахока от екрана и в същото време да ни вдъхнови с нещо красиво, което да "нахрани" душите ни.

Проф. Вучков беше многостранен талант и истински будител на нацията ни. Той проникна във всички духовни територии на нашия живот и ни остави книжно наследство, което тепърва ще преосмисляме, за да установим, не само колко са били обективни преценките му за настоящето ни, но и колко напред е виждал умът му нашето бъдеще.

Защо ни липсва живото му присъствие? Вероятно няма българин, който да не е запечатал в съзнанието си неговите многолики състояния - на радост и умиление, и на гняв и ярост от екрана. Той не можеше да прикрива палитрата на емоциите си, нито да украсява фразите си, когато е гневен. И с това печелеше сърцата на обикновените хора, защото отразяваше техните истински чувства, вълнения и мисли.

Проф. Юлиан Вучков беше Говорител на Истината и безпощаден неин закрилник. Палеше се от екрана и завладяваше ума и сърцата на хората с крилатите си фрази. Обвиняваше, нападаше и дори заклеймяваше събития и хора по такъв начин, че друг на негово място не би излязъл от съда в ролята на подсъдим, докато той си беше извоювал това право по един необикновен начин - като оригинална личност, спечелила обществено доверие като институция.

Професорът беше народен трибун със собствен знак за качество - в очите на всички бе достатъчно само произнасянето на името му. Той съзнаваше това, но винаги се нуждаеше и от нещо повече - от любовта на хората по улицата, от тяхната оценка.

19 май 2011 г.- Съюзът на българските писатели удостоява проф. Вучков с медала "Иван Вазов" за големи заслуги към родната литература и дейността на съюза / Снимка: "Булфото"/

Всъщност, малцина - само малкото му истински приятели, знаят колко много се нуждаеше от тази оценка, защото дълбоко в душата си Вучков бе крехък и уязвим като дете. Сърдеше се като дете. Тези слабости на характера му всъщност караха приятелите му да го обичат и да му прощават всичко. Той самият отдаваше несъвършенствата на характера си на ограбеното си детство, на липсата на близост с роднините си. Казваше, че не може да им прости, докато всъщност може би неистово се нуждаеше от тяхната близост и само от гордост се противопоставяше на това дълбоко интимно желание.

Снимка: "Булфото"

До края на дните си, професорът си остана едно неразбрано дете с тъжна душа.

Април 2004 г. Пред Зала 1 на НДК / Снимка: "Булфото"/

Търсеше близост и близки хора, но на пратика беше самотен - много самотен... Тъжеше за своята Диана и за това, че няма наследник. Книгите бяха единственото му упование, в което виждаше надеждата "да остане" след смъртта си. Кроеше планове за апартамента си - колебаеше се дали да не го остави на някой университет, който да запази стаята с библиотеката му непокътната, или да го завещае на семейство с деца?... Май така и не реши този въпрос, преди да си отиде!...

На 70-годишния си юбилей / Снимка: "Булфото"/

Телевизия "Евроком" бе последният му дом, в който той имаше пълната свобода да бъде себе си - така, както искаше. Готвеше се като ученик за предаванията си и се вълнуваше при всяко свое излизане в ефир. С неизменните си пъстри листчета, подчертани с цветен флумастер. Понякога поглеждаше в тях и правеше една малка пауза с думите "Драги зрители..." А уважаемите зрители го приемахме някакси двузначно, докато беше жив - едновременно с уважение и с едно леко снизхождение - познаваха паузите и маниера му. Оригиналната му личност често обръщаше поглед към себе си и мнозина приемаха това за самохвалство, докато всъщност Вучков просто се нуждаеше от оценката ни, от нашето признание. Днес е време да си дадем сметка, че именно този "противоречив" Вучков ще ни липсва. Този, който не се преструваше и изразяваше себе си по начина, по който и ние бихме искали да можем - откровено, без задръжки.

С любимата си Диана, ноември 2009 г. / Снимка: "Булфото"/

Едва сега си даваме сметка, че сме обичали не само водещия, но и човека Вучков - с цялата палитра от състояния и думи, с емоцията която внасяше в нас - той умееше да я предизвика и да я направи "пъстра" като себе си.

Март 2011 г. / Снимка: "Булфото"/

Досега никой телевизионен водещ у нас не е постигал такава жизнена емоция у зрителите на телевизионния екран.

Вучков беше и остава школа за телевизионери.

Като водещ на първото живо предаване "Българска песен в EUROVISION ’08" / Снимка: "Булфото"/

Проф. Вучков притежаваше таланта да осмисля фактите и да прави анализ на събитията. Той бе надарен психолог и умееше да обрисува личностни портрети с няколко изречения.

С тези свои умения той спечели всенародно признание като една от емблемите на съвремието ни. И няма да е пресилено, ако кажем, че той си извоюва място в историята ни, като жива легенда на нашето време.

Днес нямат значение биографичните му данни, но все пак е важно да отбележим, че като публицист и есеист Вучков става известен, когато е едва на 20, със студията си "Психология на магнетофонната младеж". На 30 вече е главен редактор на сп. "Театър", и за театралите дълги години той бе барометър на оценката, авторитетен критерий за всяка професионална кариера. Проф. Вучков остави два тома безценни книги за историята на българската драматургия с непреходна стойност във времето. И съвсем заслужено този негов принос бе оценен и от двата творчески съюза - и от Съюза на писателите, и от Съюза на артистите в България. Непреходна ще остане във времето и тепърва ще преосмисляме написаното в нея, и книгата му "България преди, днес и утре".

Снимка: "Булфото"

Съвсем наскоро Вучков планираше да излезе новата му, последната му книга, но Смъртта изпревари това събитие.

Дано телевизия "Евроком" направи това вместо него, и в негова памет.

Октомври 2010 г. / Снимка: "Булфото"/

Проф. Юлиан Вучков бе многожанров творец - публицист и есеист от голям мащаб. И онези, които оспорваха титлата му на професор или се подиграваха с крилатите му фрази, днес могат само да зачервят уши и да склонят глави с Поклон за онзи, чиито титли и множество награди днес нямат никакво значение, защото в сърцата на хората Юлиан Вучков остава легенда само с името си!

Поклон пред паметта на проф. Юлиан Вучков!

Поклонението ще е в четвъртък, 26 септември, от 12.00 часа в църквата Свети Седмочисленици, където професорът изпрати преди време любимата си Диана.

13 май 2012 г. - Проф. Вучков с агент Иван Тенев, Николай Овчаров, Ути Бъчваров, Ники Кънчев и Богдан Томов на градинското парти за 15-ата годишнина от тръгването на предаването "Бързо, лесно, вкусно" / Снимка: "Булфото"/

Юлиан Димитров Вучков е роден на 31 януари 1936 г. в град Варна. Завършва гимназия в Хасково и театрознание във ВИТИЗ през 1958 г. Защитава докторска дисертация в Института за литература при Българската академия на науките на тема "Българската драматургия (1878 - 1944). Почетен професор на два университета - Университета по библиотекознание и информационни технологии, и на Университета за национално и световно стопанство. Кариерата му на театрал започва в Творческия дом на актьора през 1959 - 1969, а от 1969 до 1990-а година е главен редактор на списание "Театър".

Като телевизионер започва първо като коментатор в предаването "Всяка неделя" в Канал 1. След това води предаването "Храна за душата" в 7 дни ТВ. В продължение на три години е водещ на предаването "Ум робува, ум царува" по Канал 2001. След това води предаването "Размисли и страсти" по телевизия СКАТ.

Легендарното му предаване "Времена и нрави" започва в ТВ2, но е свалено от ефира на тази телевизия през 2009-а. Впоследствие Вучков се мести със същото предаване в телевизия ББТ, но и там то се излъчва едва четири месеца. По същото време Вучков прави авторска рубрика "Посланията на Юлиан Вучков" във "Вестник за жената". Поканват го от Нова телевизия като наблюдател в предаването "Здравей България".

През 2010-а стартира предаването "Времена и нрави" по телевизия "Канал 3". През март 2012-а година той напуска Канал 3 и започва работа като коментатор в предаването "Гореща точка" по ТВ 7.

През март 2014 г. предаването му "Времена и нрави" е преместено в телевизия "Евроком" - неговият последен пристан. Телевизията направи филм за водещия с най-висок рейтинг на доверие в българския ефир - "Студиото на живота".

Всъщност, малко преди да почине във Военна болница, професорът трябваше да води любимото си предаване и е много вероятно именно по тази причина да е отпратил първия повикан екип на "Спешна помощ"?

Книгите на Юлиан Вучков - наследството, което ни остави за размисъл и страсти:

  • "Живот с голяма и с малка буква" (1965)
  • "Есета и публицистични очерци" (1965)
  • "Театрални светове. Статии." (1968)
  • "Човешки нрави" (1. изд. 1975, 2. изд. 1979)
  • "Изборът в живота" (1981)
  • "Българска драматургия 1944 - 1979" (1981)
  • "Българската драматургия 1878 - 1944" (1983)
  • "Изкуството да живеем" (1984); "Искусство жить", издадена в Москва
  • "Театърът - реалност и магия" (1986)
  • "Сезоните на възрастта, или глад за обич" (1988)
  • "Българска драматургия 1856 - 1878" (1989)
  • "Телевизията - живот и чудо" (1990)
  • "Капризите на живота" (1995)
  • "Загадките на любовта" (1996)
  • "Кратка история на световната драматургия" (1997, второ доп. издание 1998)
  • "Върхове в историята на българската литература" (1999)
  • "Теория на художествената култура" (2000)
  • "Артмениджмънт" (2002)
  • "Човешкият свят, или храна за душата" (2003)
  • "Животът в България през моите спомени: Срещи с бележити хора" (2005; ISBN 9544434607)
  • "Мемоари" (2010)
  • "България преди, днес и утре: Мемоарна история на страната (1944 - 2013)" (2013)[9]