В България има макроикономическа стабилност, фискалното управление е добро, но са необходими и още реформи. Такъв извод може да бъде направен от доклада за България в рамките на Европейския семестър 2019, представен днес в "София хотел Балкан" на форум, организиран от представителството на ЕК у нас. Обобщението беше направено от Бенжамин Анжел, директор на генерална дирекция "Икономически и финансови въпроси" на ЕК, предаде БТА.

Въпреки своите относително добри цялостни икономически резултати, България настига бавно останалата част от ЕС. БВП на глава от населението, който през 2017 г. се е равнявал на 50 на сто от средния за ЕС, от 2011 г. насам нараства само малко по-бързо, отколкото средното за ЕС, пише в доклада.

В документа се посочва още, че потенциалът за растеж може да бъде възпрепятстван от неблагоприятните демографски тенденции и от нарастващия недостиг на квалифицирани работници, както и от задълбочаващите се регионални различия. Недостигът на работна ръка и планираните увеличения на заплатите в държавния сектор се очаква да стимулират нарастването на заплатите над ръста на производителността до 2020 г., което би могло да доведе до намаляване на разходната конкурентоспособност на България.

Експортът няма добър принос към растежа се отчита в доклада, каза Бенжамин Анжел.

Има повишаване на нивата на заплащане, както и на местното потребление. Отчита се, че през 2018 година заплатите нарастват с по-голям темп от производителността на труда.

Заместник-министърът на финансите Маринела Петрова коментира пред журналисти, че има един нюанс в изказването на Бенжамин Анжел, че ние сме започнали от много ниска база - разходите за труд са били много ниски и има все още потенциал те да растат изпреварващо спрямо производителността на труда, доколкото нашият износ не страда от загуба на конкурентоспособност. Кадрите изтичат от страната, отиват там, където заплатите са подходящи, каза Петрова и допълни, че не дошъл моментът, в който можем да ограничим заплащането за труд. Разчитаме и на бизнеса - дотогава икономиката да успее да се преструктурира, така че да генерира по-висока добавена стойност и това да не е ограничение пред растежа на разходите за труд, допълни заместник-финансовият министър.

Темата коментира и заместник-социалният министър Зорница Русинова, която посочи, че основните мерки са в подобряване на технологичното развитие на голяма част от предприятията, както и инвестициите в квалификация. За нас е много важна подкрепата с европейски средства, която оказваме на работодателите - има отворена схема по ОПРЧР, отделени са 40 милиона, като акцентът е извън стандартните професионални обучения, самите фирми, според специфични програми за собствения сектор, да обучават хората, които работят вътре, каза Русинова. Така ще има и по-висока производителност, и по високи доходи на хората, допълни тя.

Производителността на труда се увеличава, но остава под средното ниво на ЕС, пише в доклада. По часова производителност показателите на страната ни са едни от най-ниските в Европа. Всичко това, по думите на Бенжамин Анжел, има отношение към конкурентоспособността. Важно е също да се инвестира в хората и техните умения, както и в предприятията, допълни той. В доклада се отбелязва, че са необходими повече инвестиции в научноизследователска дейност, както и по-добра връзка между академичните среди и производствата. Информационното табло, свързано с иновациите, класира България сред страните със слаби постижения - под 50 процента от средното ниво за Европа.

Вносът се е увеличил съществено, износът е повлиян негативно от много фактори, особено отношенията България - Турция, каза Анжел.

В страната ни има големи различия между регионите, като пет от шестте икономически региони попадат в диапазона на най-бедните региони в Европа, а останалият един се приближава до средното за ЕС ниво. София привлича повече от половината от преките инвестиции.

В доклада се отчита, че фискалната ситуация е стабилна, правителството е предприело важни стъпки по отношение на публичните разходи, но има области, в които трябват повече усилия. Усилия трябват по отношение на инфраструктурата, ефективността на инвестициите.

Отчита се, че е сериозна ситуацията със задълженията на държавните предприятия, произтичаща от това, че голяма част от тях са губещи.

Банковият сектор е стабилен, допълнително внимание трябва да се обърне на автомобилното застраховане. Не е добра оценката за небанковия финансов сектор, се посочва в доклада.

Необходими са и повече усилия в областта на транспорта. Качеството в сектора се повишава, но все още е под средното европейско ниво и като пътни връзки, и като времетраене на пътуванията. Отчита се, че няма добра връзка със Сърбия и Северна Македония.

България остава и най-енергоемката икономика в ЕС - три пъти по-енергоемка от средноевропейското ниво. Енергията е евтина в България, но този факт не трябва да води до неефективно използване на тази енергия, коментира Бенжамин Анжел. Друга критика е, че само една четвърт от отпадната вода в България се събира и преработва.

Необходими са и по-добри резултати по отношение на прозрачността на обществените поръчки. По отношение на намаляване на административната тежест има отбелязан напредък, но са нужни още много усилия.

Заместник-финансовият министър Маринела Петрова коментира, че трябва да се обърне внимание на критиките, но има елементи, които са преувеличени. Но с допълнителна информация, която страната ни ще изпрати към Брюксел, недоразуменията вероятно ще бъдат отразени в последващия доклад, допълни тя. Маринела Петрова посочи, че оценката за недобрия напредък в небанковия финансов сектор може да бъде по-мека от гледна точка на многото работа свършена там. Другата критика, която е малко пресилена, е тази свързана с данъчната събираемост. Доста усилия се полагат, има риск, напредвайки в една посока, да дебалансираме други елементи на икономиката - в усилията да напрегнем данъкоплатците прекалено, да не прескочим границата, така че да натоварим бизнеса с различни тежести, трябва баланс, каза Петрова. Тя съобщи, че е разработен проектозакон за управление на държавните предприятия, по отношение на които също има критики в доклада. По повод забележката, че България е една от най-енергоемките икономики, Петрова коментира, че това е наследство от миналото. Има и много загуби в системите, на битово равнище също нямаме култура за спестяване, но актуалността на данните също трябва да се отчете, каза Маринела Петрова.

Тази година е изключително важен докладът за България, защото препоръките, които ще излязат през май ще са основата за стартиране на преговорите за следващия програмен период, каза заместник-министър Зорница Русинова. Тя отчете, че предизвикателствата на пазара на труда, констатирани в доклада, са констатирани и вътрешнополитически у нас и приоритетни. Те са свързани с липсата на кадри и достатъчната им квалификация, както и стимулите, които държавата може да предоставя чрез по-добри регулации и по-добро законодателство, за да могат да се повишават доходите. Основен акцент има върху заетостта на нискоквалифцираните, на хората с увреждания, но от една година това е приоритет за нас като правителство, особено за хората с увреждания, отбеляза Русинова. Тя припомни, че се въведоха законодателно квоти за наемане на хора с увреждания. Има инициативи за заетост и с европейски средства. По отношение на нискоквалифицираните предизвикателствата са големи и тази година почти всички програми са насочени към дълготрайно безработните, отбеляза заместник-министър Русинова.

Тя посочи, че висока оценка получава подходът, който имаме за съвместно предоставяне на услуги от страна на Агенцията по заетостта и Агенцията за социално подпомагане, които работят комплексно с всеки дълготрайно безработен, така че да се намери най-добрия начин този човек да бъде активиран. Връзката ни със системата на образованието е важна, тогава, когато ние гарантираме, че в България няма хора, които са извън тази система, тогава ще имаме добре подготвена работна сила, коментира Русинова.

В доклада се посочва, че равнището на безработицата намалява за пета поредна година и сега е доста под средното за ЕС. Въпреки тези положителни промени, неблагоприятните демографски тенденции и засилването на недостига на умения поставят все по-сериозни предизвикателства за бъдещия растеж.

Отчита се, че процентът на хората, живеещи в бедност, все още е много висок, а неравенството по отношение на доходите се увеличава. Въпреки лекия спад, процентът на бедност или социално изключване през 2017 г. беше 38,9 на сто, което е значително над средното равнище за ЕС от 22,5 на сто. Неравенството по отношение на доходите се увеличава.

През 2017 г. доходите на най-богатите 20 на сто от населението бяха над осем пъти по-високи от тези на най-бедните 20 на сто. Пазарните резултати бяха само леко по-неравностойни отколкото в други държави от ЕС, но в България въздействието на данъците и обезщетенията за намаляване на бедността и неравенството е значително по-слабо, е посочено в доклада. Русинова коментира пред журналисти, че ефектът от голяма част от промените, направени през тази и миналата година много трудно може да бъде видян сега. В сферата на социалните плащания за първи път имаме рекордно по-високи плащания за енергийни помощи, за хората с увреждания - 150 милиона лева допълнително. Ефектът ще бъде видян следващите години, смята Русинова.