Въпреки доказателствата и живите спомени за несвободата, липсата на плурализъм, налагания фалшив морал и безкомпромисната разправа с инакомислещите, и днес не са малко хората, които твърдят, че при онзи строй е било по-добре, било е евтино, сигурно и спокойно. Каква е цената за тази „сигурност” е въпрос, който те предпочитат да оставят без отговор.

Тъкмо отговорите на тези въпроси обаче човек трябва да започне да търси още от училище. Ако иска да разбере в какъв свят са живели неговите родители и техните родители и защо, ако не познаваш миналото, си обречен да го повториш.

Това беше и призивът на провелата се в понеделник в София конференция „Знание и ценности - (не)изучаването на тоталитарните режими в българското училище”.

Още за мотивите за нейното провеждане говори един от организаторите й – журналистът Христо Христов:

"На първо място, всички хора, които сме във фондация „Истина и памет”, от дълго време работим по тази проблематика, а именно за преосмисляне на тоталитарното комунистическо минало. Сега чрез гражданската организация обединяваме усилия с желанието да не сме съучастници във фалшифицирането на българската история. Със своето мълчание през последните години на ниво институции това нещо се прави. Ние не искаме да сме съучастници и искаме младите хора да са добре информирани и да се случи част от реформата в българското образование".

На среща през май с министъра на образованието Меглена Кунева представители на фондацията „Истина и памет” са представили списък, в който са събрани основните факти и процеси, случили се по времето на комунизма, които, по тяхна преценка, трябва да влязат в новите учебници по история.

Сред тях са трите фалита на държавата, въвеждането на жителството, тоталният контрол върху медиите и липсата на свобода на словото, отнемането на частната собственост и много други.

Постигнато е било съгласие, че изучаването на комунистическия режим в училище е важно и необходимо за учениците. Необяснимо защо, на конференцията Министерството на образованието отсъстваше. Затова позицията на хората, от които зависи включването на този период от историята в учебните програми липсва.

След конференцията обаче, министър Кунева коментира, че това, което ще пише в уроците за тоталитарния режим в България, зависи от авторските колективи, които ще напишат учебниците.

Противниците на изучаване на комунизма в училищата изтъкват, че няма обща позиция за това каква е била България през онези 45 години. Според тях, за едни режимът е бил време на терор, унижения и подтисничество, за други животът бил спокоен, уреден и предвидим.

Изследване, проведено през 2014 година по повод 25 години от падането на режима, разкри, че 55 на сто от българите са по-скоро позитивно настроени към личността на Тодор Живков, олицетворяващ комунистическото управление на България. Това припомни в изказването си по време на дискусията евродепутатът Андрей Ковачев и допълни:

"Историята не трябва да бъде нито лява, нито дясна. Тя трябва да бъде обективна, базирана на историческите факти. Попитаха ме кое е доброто, което можем да вземем от комунизма, не всичко беше лошо... Разбира се, че в един режим е имало и щастливи моменти за всеки един нас, които сме живели, но те не са свързани с благодарност към Българската комунистическа партия, а са свързани с личния живот на всеки един от нас.

Със сигурност, ако се търси, има хора, които по времето на диктатурата на Адолф Хитлер в Германия може да са живели също щастливо. Това не означава, че един елемент може да погаси ужаса, донесъл този режим. Откъсването на България, разрухата в икономиката, предоставянето на страната ни за 16-а република няколко пъти. Не може да бъде погасено и предателството, извършено спрямо Македония и нашите сънародници там и, разбира се, в Пиринския край…"

Участниците в дискусията се обединиха около тезата, че ако младите хора не получат нужните знания за близкото ни минало, няма как да се възпита и израсне активно и образовано ново поколение. Това пък крие рискове част от грешките на комунизма да бъдат повторени отново.

*Текстът е публикуван тук.