Разкритията, че Саудитска Арабия е плащала на хора, работещи за Туитър в САЩ, за да шпионират критиците на кралството, показват усърдието, с което Рияд се опитва да затвори устата на критиците на режима. Те обаче са само последното доказателство за бруталността на тази машина, която кралското семейство използва отдавна, за да заглуши и сплаши хората, които, според него, подкопават авторитета на монархията.
Обвиненията идват в много неприятен за Рияд момент. Държавната петролна компания Сауди Арамко не може да си позволи и най-малката политическа нестабилност, защото това може да застраши излизането ѝ на борсата. В същото време редица влиятелни членове на кралското семейство поставят под въпрос способността на престолонаследника Мохамед бин Салман да ръководи страната. Поводът: нападенията срещу най-голямата петролна рафинерия в кралството през септември.
Особено след идването на Бин Салман на власт, случаите на заплахи и отвличания на хора станаха нещо обичайно. Правозащитната организация Хюмън Райтс Уоч е документирала много такива случаи от 2017 г. насам - откакто Салман официално е престолонаследник. Остри международни критики предизвика бруталното убийство на журналиста-дисидент Джамал Кашоги в края на 2018 година. Режимът тогава се опита да отвлече вниманието с реформа, даваща повече права на жените.
В чужбина обаче Саудитска Арабия продължава да затяга хватката срещу противниците на режима, използвайки нови средства.
Историята на отвличанията е дълга
Отвличанията от чужбина на хора, които са критикували режима в Рияд, имат дълга история. През 1979 в Бейрут безследно изчезна представителят на опозицията Насър ал-Саид. През 2003 критичният спрямо режима член на кралското семейство Султан бин Турки бин Абдулазиз, както се твърди, е бил принудително дрогиран в Женева и върнат в Рияд, за да не му се позволи да получи убежище в Европа. През 2016 той бил подмамен да се качи на саудитски самолет и оттогава никой повече не го е виждал.
Между 2012 и 2015 г. принц Турки бин Бандар, живеещ по онова време в Париж, призоваваше с видеа в интернет за реформи, след което изведнъж изчезва безследно. Същата участ сполетя и живеещия едно време в Милано Сауд бин Саиф ал-Насър, за когото се твърди, че подкрепял призивите за свалянето на крал Салман.
След като социалните мрежи направиха публичния дебат много по-лесен, режимът започна все по-активно да сплашва и неутрализира непокорните гласове в Ютюб, Туитър и Фейсбук. За целта тай използва модерен разузнавателен софтуер, с чиято помощ прониква в личните акаунти на дисидентите и публикува заплахи срещу тях. Миналата година бяха арестувани братята и приятелите на живеещия в Канада саудитски активист Омар Абдулазиз, който смята, че с тази си акция режимът е искал да го накара да не публикува критични статии в мрежата. По-късно стана ясно и това, че телефонът му е бил хакнат през Whats App от саудитски оператор на израелския шпионски софтуер Pegasus.
Абдулазис и живеещият в Лондон критик на Рияд Яхия Асири са били сътрудници на Джамал Кашоги. Асири и авторът на сатирични постинги в Ютюб Ганем Алмазарир също са били следени през телефоните си с помощта на израелския шпионски софтуер. Бившият основен съветник на Мохамед бин Салман, Сауд ал Кахтани, написа през 2017 г. в Туитър, че правителството има начин да разкрива дори самоличността на анонимните потребители на тази платформа. С помощта на хиляди фалшиви акаунти в Туитър и Фейсбук режимът се опитва да заглуши критичните мнения и да манипулира дебата в социалните мрежи в своя полза. Двете платформи се опитват да отстранят всички ботове и страници, бълващи държавна пропаганда, но експерти посочват, че е малко вероятно това прочистване да спре целия поток от дезинформации.
Текстът е публикуван ТУК
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}