COVID-19: Нарастващият хаос ще увеличи търсенето на диктатори

Изводи, за които не сме готови

13:41 | 1 май 2020 | Автор: Александр Халдей, t.me/rus demiurge 160 7702 Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

Нарастващият хаос ще увеличи търсенето на диктатори, които ще бъдат приети като спасители. Това създава предпоставка за автономност на естаблишмънта от финансовия елит. Много по-леко е да доведеш на власт диктатор, отколкото после да го отстраниш от нея. Коронавирусът в застиналия от икономическата безизходица свят се оказа, че идва много на време. Не трябва да очакваме, че ще изчезне след половин година и светът ще си отдъхне с облекчение и ще се върне към предишния порядък. Ако това се случи, то най-главните въпроси ще останат нерешени. И затова след коронавируса, COVID-19, ни очакват нови епидемии от още по-заразни и разрушителни вируси, които вече са създадени и чакат своя час. Прекалено интересен инструмент за преустройство на света се оказа в ръцете на върхушката от човечеството, а глобалния експеримент с него започна да дава много добри резултати, коментира Александр Халдей в t.me/rus demiurge.

Много интересен инструмент за преустройство на света се оказа в ръцете на върхушката от човечеството. Даже и ако е възникнал случайно, коронавирусът ни навежда на много интересни открития:

Населението в големите градове по време на епидемия в критичната си маса не е склонно към подчинение и дисциплина.

Опитите на властта да въведе ред се натъкват на съпротива, в която участват съперничещи си властови групи, които са готови да отидат докрай, за да ескалира ситуацията. Например в Москва "плюят" кмета, в Русия нападат правителството и президента, а в регионите се нахвърлят върху губернаторите. В САЩ три щата се обединяват и обявяват, че федералната политика е негодна и имат намерение да напуснат федерацията, ако Тръмп победи на изборите през ноември. В Конгреса цари дълбок разкол. Шантажирането на властта от опозицията преминава от блъфиране, саботаж и подривни действия в реалност, достигаща до готовност за разпалване на гражданска война. Тоест, епидемията може да се разглежда като най-добрата възможност за държавен преврат. В същото време в международната политика настъпи затишие, което ще трае до момента, в който ще стане ясно кой ще бъде най-слаб след епидемията. Конфликтите са замразени и страните могат да се концентрират върху прегрупиране на силите и средствата.

Появяват се голям брой дезориентирани и неадекватни граждани, готови веднага да се включат по какъвто и да било повод в протестни акции срещу властта. Повод може да бъде реформа в сметосъбирането, строителството на храм в парка, свободната употреба на марихуана, правата на ЛГБТ, продажбата на оръжие, формата за гласуване и всякакви други теми. В Германия една адвокатка поиска да бъде отменена карантината, а когато ѝ възразиха, започна да призовава гражданите към бунт. Законен повод за ареста ѝ не бе намерен и се наложи да я изпратят в психиатрична клиника за душевноболни, което на свой ред предизвика взрив от възмущение в частните канали на Ютуб и електронните медии контролирани от опозиционните групи на елита. В САЩ полицията отказа да се противопостави на разграбването на магазините от хора, които вече нямат средства за съществуване. С една дума, има готов ресурс за каквато и да е форма на преврат, в която и да било държава, дължаща се на слабости в законодателството за противодействие на подривни сили в подобни ситуации.

Може да бъдат отстранени от бойни дежурства цели самолетоносачи и ключови единици от армията и флота. А разпространението на епидемията в армията води до небоеспособност на държавата.

Системата за медицинска помощ не е приспособена да поеме мигновения масов наплив от болни в остро клинично състояние, което, предизвиквайки колапс на здравеопазването, незабавно ще се превърне в спусък на опозицията за сваляне на властта.

Не е възможно икономиката от режим на коопериране и разделение на труда, да прекъсне потока от стоки, хора и суровини, и да премине към затворен режим на работа. И затова епидемията отстранява конкуренцията по-добре, отколкото каквито и да било санкции.

Епидемията не предизвиква ответна реакция, тъй като нападателят е неизвестен, макар че е очевиден за този, на който му е изгодно.

Съвременната икономика не е имунизирана срещу извънредни ситуации, в нея няма заложени механизми за бърз преход към военен режим на функциониране и поддържане жизнеспособността на държавата. Всички опити да се направи такъв преход предизвикват остра вътрешна борба и бързо разрушават съществуващия политически ред.

Епидемията съкращава броя на населението и подкопава репродуктивните способности на излекувалите се от заразата.

Създава се режим за изолация на елита от обществото, придружен с премахване на демокрацията и разгръщане на система за тотален контрол и следене.

Това са прекалено големи съблазни, за да не забележим тяхното съществуване. Но изгодите надвишават значително загубите и се състоят в следното:

Започва преразпределяне на сферите в сенчестата икономика, а значи и в сенчестата власт. Под заплаха от спиране, поради закриването на границите, попада трафикът на наркотици, туризмът, включително и секстуризмът, доходите от проституция и порно-индустрията и обслужващата ги сфера от ресторанти и хотели, а така също и арендата на автомобили. Вероятното преразпределяне на властта в сенчестия сектор и възникналия в резултат на това конфликт на интереси в елита, който се придържа към пакта за ненападение, повишава риска от разрушаване на конструкцията.

Отделянето на елитите от простолюдието и естаблишмънта повишава значимостта на връзките и посредниците от състава на обслужващия персонал, като охранители, секретари и референти, аналитици, готвачи и лекари. Техните възможности за манипулации се увеличават, което означава, че ще бъдат използвани от конкурентите. Изолацията на елитите води след себе си повишаване на тяхната уязвимост.

Превод: Никола Стефанов, Гласове

ИЗБРАНО