Четвъртата фаза. Как силните руските обстрели променят обществените настроения в Украйна?
Засилването на атаките срещу украинските градове пренася войната в съзнанието на хората в принципно нова фаза
Чуйте статията:
След началото на пълномащабната руска инвазия отношението на обществото към войната в Украйна се променяше на няколко етапа, пише украинското издание "Страна".
Първият етап, най-ранният - шок, страх, неразбиране какво да се прави и накъде отива всичко. Той обаче отмина сравнително бързо - още към края на март руските войски се оттеглиха от околностите на Киев, от Сумска и Черниговска област, и в украинското общество започна да нараства усещането за скорошна победа, което породи еуфория и готовност да се понасят трудностите.
Това чувство беше максимално подсилено от победите през есента на 2022 г. в Харковска и Херсонска област. И дори прекъсванията на електроенергията през онази зима, причинени от руските удари, не го разклатиха сериозно - всички очакваха голямо контранастъпление на ВСУ и "пиене на кафе в Ялта". При това отношението към войната беше като към нещо далечно, към което трябва да се отправят онези, които искат и могат (доброволци, вече отслужили), а онези, които не искат, могат да си седят по домовете, да даряват средства за ВСУ и да ги подкрепят с пламенни коментари в социалните мрежи.
Третият етап настъпи приблизително в края на 2023 - началото на 2024 г. - към този момент вече беше станало ясно, че контраофанзивата на украинската армия се е провалила. Инициативата на фронта беше превзета от руската армия. През февруари падна Авдеевка. Тогава започнаха активни дискусии за затягане на мобилизацията, което скоро се материализира в съответен закон. Служители на военните окръжия разгърнаха мащабна "бусификация" (от това, че мъжете насила ги качват в бусове). За обществото стана ясно, че войната ще продължи дълго. Бърза победа няма да има и изобщо все още не се знае как ще приключи всичко. Обичайният начин на живот се разпадаше, стотици хиляди мъже седяха по домовете си и се криеха от мобилизиращите, други се опитваха да избягат от страната или пък правеха фиктивни медицински свидетелства за негодност.
Вярно е, че властите постоянно се опитваха да поддържат бойния дух с различни тактически успехи - настъплението на ВСУ в Курска област, операцията "Паяжина", ударите по руските тилове, горящите нефтопреработвателни заводи и пристанища, контранастъплението в Купянск със снимка на Зеленски на входа на града - всичко това трябваше да покаже на украинците, че все още има надежда за победа.
Въпреки това настроението в обществото като цяло се променяше - нарастваше умората от войната и желанието за бърз мир. В политически план това се изрази в промяна на концепцията на Зеленски. Ако по-рано той се застъпваше за връщане към границите от 1991 г., то през март 2025 г. се съгласи на прекратяване на огъня по линията на фронта, въпреки че преди това приравняваше подобен вариант към "капитулация" (тъй като това закрепваше контрола на Руската федерация върху вече превзетите територии).
Вярно е, че той се съгласи на това главно под натиска на американския президент Доналд Тръмп и все още има съмнения, че всъщност иска реализацията на такъв сценарий.
Той обаче не можа да пренебрегне факта, че настроенията в обществото се промениха значително, и затова утвърди обявяването на примирие по линията на фронта като официално предложение от страна на Киев.
В същото време доскоро, с изключение на зоната, близка до бойните действия, населението, а и значителна част от бизнеса, не усещаха войната пряко (с изключение на миналата зима, когато милиони хора останаха без ток и отопление). Както във физически смисъл (обстрелите не бяха всеки ден), така и във финансово-икономически: благодарение на западната помощ бюджетът не пестеше от социалните плащания (напротив - те дори нарастваха), а парите се разпределяха в икономиката, осигурявайки работни места и нелошо вътрешно търсене.
Сега обаче изглежда, че отношението на обществото към войната отново преживява поврат, навлизайки в четвъртата фаза.
Първите признаци за това се проявиха още миналата зима - по време на ударите по енергийния сектор, които станаха най-осезаеми от началото на войната. Но зимата отмина, а с нея - и проблемите с тока и отоплението. Пролетта донесе много новини за удари по руските тилове, по нефтопреработвателните заводи и пристанищата, по корабоплаването в Азовско и Черно море, както и за началото на настъплението на ВСУ по отделни участъци от фронта.
През лятото в Русия започна горивна криза. Зеленски обяви 40-дневна кампания за принуждаване на Москва към мир, като постоянно повтаряше, че войната може да приключи преди началото на зимата.
В крайна сметка обаче ситуацията от 2023 г. почти се повтори - вместо очаквания "победен мир" Украйна получи рязко засилване на ударите по тиловете, морска блокада, а Киев, както пишат западните медии, фактически се превърна в град на фронтовата линия - обстрелите на столицата продължават денонощно.
При това руснаците използват реактивни дронове, срещу които засега няма ефективно противодействие. Освен това има огромен недостиг на ракети за системите "Пейтриът". А това означава, че въздушното пространство на страната практически не е защитено от балистични удари. Това поражда изключително мрачни прогнози относно ситуацията в енергетиката през зимата.
Освен това руснаците в момента нанасят удари по практически всички промишлени предприятия, логистични и инфраструктурни обекти, до които могат да достигнат. Вече настъпи колапс в металургията. Селскостопанският сектор е изправен пред най-голямата криза заради блокадата на пристанищата.
Намаляват постъпленията в бюджета, в който и без това вече се е образувала огромна дупка. И всичко това - на фона на нарастващите корупционни скандали във властта.
С други думи, усещането за "нормален, мирен живот" изчезва вече не само в градовете в близост до фронта в Донбас, в Запорожие и в Херсон, но и в тиловите региони, включително столицата Киев. Разпространяват се прогнози, че Руската федерация е поела курс към пълно разрушаване на икономиката и социалната сфера на страната в една или друга перспектива.
Всичко това не може да не се отрази на настроенията в обществото. Да, властите ще се опитат да пресекат негативните тенденции с нови удари по руските тилове и с информация за успехите на ВСУ на фронта, където украинската армия напредва на границата между Донецка, Днепропетровска и Запорожска област, както и в района на Лиман.
Но ако всичко това не доведе до някакви големи сътресения в Русия или до мащабно сриване на отбраната на руската армия, не е сигурно, че набелязващата се тенденция към промяна в обществените настроения ще бъде прекъсната.
И ако миналата промяна в тенденцията се превърна в една от причините за промяната в позицията на властите относно условията за приключване на войната, а именно съгласието за прекратяване на огъня по линията на фронта, то можем само да гадаем какви последствия ще имат настоящите събития.