10:45 | 19.04.24

17-11-2017 20-11-2018

Когато горя земята под "Лагера": Първомайската история на най-чистия бункер в София

В края на 80-те години под столичния квартал пламти огнен ад

16:19 | 22 март 2020 | Автор : Стоян Гогов 74 121828 Снимка: Стоян Гогов, Dir.bg

Забравените места в България крият своите неразказани истории. Особено когато те са започнали под земята. Вече ви разходихме из българския вариант на Припят, подземната болница на Варна и тунелите под Южния парк в София, а таен изход ни заведе и в последната резиденция на Тодор Живков. Преди да посетим тези места, разполагахме с цялата налична за тях информация. Макар и трудно, тя можеше да се открие в родния интернет. Но случаят днес е различен.

Знаехме, че бункерът под софийския квартал "Лагера", намиращ се непосредствено до ТЕЦ "Земляне", е един от най-големите в столицата. Освен това знаехме, че подземието е претърпяло голям пожар. Последното се усещаше по острата химична миризма, доста различна от тази на изгорели боклуци или гума. Тук обаче свършваше всичко, което се знае за бункера. В мрежата липсва каквато и да е информация за него.

Така изглежда гледката от входа на бункера

Били сме в доста изоставени сгради и подземия, но никога не сме усещали подобна миризма. Освен това липсваха и следи от бездомници, макар убежището да е леснодостъпно. Решихме да разнищим историята.

Вижте как изглежда бункерът >> >> >>

Бункерът е построен като бомбоубежище в годините на Втората световна война. Използвани са естествените възвишения на намиращия се тогава в покрайнините софийски квартал "Лагера". Жилищният комплекс се ражда през 20-те години на миналия век, а в него се заселват български бежанци от Добруджа, останала в пределите на Румъния след Първата световна война.

Инженерите решават, че теренът би улеснил изграждането на бункер, като тунелите се прокопават хоризонтално в основата на хълма. Много вероятно е обаче, подземните коридори да са разширени по време на Студената война, когато бункерът преминава под юрисдикцията на Гражданска защита. Има коридори, които се спускат надолу.

Един от наводнените коридори

Снимка: Стоян Гогов, Dir.bg

Информацията, която успяхме да съберем, не ни бе достатъчна, а повече просто нямаше откъде да се намери. Новите жители на квартала дори не знаеха, че под краката им има обширно подземие, а старите даваха доста мъгливи обяснения, понякога включващи история за "страшен пожар, който можеше да ни вдигне във въздуха".

Вижда се странна граница между почистения бетон и саждите

Снимка: Стоян Гогов, Dir.bg

Решихме да не се отказваме. Химическата миризма не се бе проветрила през последните 30 години, когато подземието е било на практика изоставено. Още една причина да продължим да ровим историята.

Макар все още да не знаехме почти нищо, наши сътудници ни насочиха към генерал Кирил Войнов. По думите им той знаел повече за бункера, защото лично е участвал в гасенето на пламъците, оставили траен отпечатък в подземието.

Пожарът, който можеше да унищожи един софийски квартал

Бившият шеф на Национална служба "Пожарна и аварийна безопасност" и настоящ председател на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор - генерал Кирил Войнов - се съгласи да разкаже историята на пожара в бункера. Точно както предполагахме, тя се оказа повече от интересна.

Част от помещенията на бункера

Снимка: Стоян Гогов, Dir.bg

На 1 май, една или две години преди 1989-а, дежурните в пожарната получили сигнал, че нещо в квартала до ТЕЦ "Земляне" дими. Отзовалият се на място екип установил, че пушекът излиза от вентилационните шахти на бункера, разположен точно под квартал "Лагера". Заради почивния ден около димящите отвори започнали да се събират хора.

След като установили, че огънят е в бункера, пожарникарите влезли в обхванатото от пламъци подземие и започнали да гасят. Оказало се обаче, че водата не може да потуши огъня. Условията в бункера били изключително тежки.

Бункерът до ТЕЦ "Земляне" е един от най-мистериозните в столицата

Снимка: Стоян Гогов, Dir.bg

"Към 5 часа получихме съобщение, че събират свободния състав. Дежурните не били достатъчни за справянето с пламъците. Привикаха офицери и сержанти", разказва генерал Войнов.

"Оказа се, че металната врата на бункера е била разбита или оставена отворена преди пожара. Подземието и съхраняваните в него материали са станали достъпни за всеки. Много вероятно е това да има връзка с избухването на пожара", споделя генералът.

"Представителите на "Гражданска защита" не ни дадоха информация какво се съхранява вътре. На практика не знаехме какво гори. Колкото повече гасихме, колкото повече обливахме запаленото вещество, то увеличаваше своя обем. Когато дойдохме, екипът участвал в потушаването на пламъците преди нас бе изпратен спешно в "Пирогов" - беше се натровил. През "Пирогов" минах и аз, както и целият привикан състав, защото се наложи да газим в запаленото и превърнало се в каша вещество", разкрива Кирил Войнов.

Това помещение има улей и сифон. Възможно е да е било предвидено за операционна

Снимка: Стоян Гогов, Dir.bg

"Всички въпроси към "Гражданска защита" какво гори в бункера, за да може да се загасим пламъците по-ефективно и за да може да се вземат предпазни мерки за хората в квартала срещаха мълчание и поклащане на глава. Бяхме на тъмно. Хора обаче бяха евакуирани, като имаше план да се евакуира напълно и целият квартал. Ситуацията бе наистина опасна", споделя генералът.

Огънят се подхранва и от архитектурата на бункера. Богат на кислород въздух влиза през главните входове в подножието на хълма, а пушекът излиза нагоре през вентилационните шахти и евакуационни изходи в квартала.

30 години по-късно острата химична миризма още е останала в бункера. Тя няма нищо общо с тази на изгоряла пластмаса, запалено гориво или дървесина. Дори и днес, прекаралите повече от час вътре започват да кашлят, макар и в подземието да не е запрашено. Именно заради това, бездомниците не използват укритието.

Бункерът обаче е напълно изчистен от всякакви останки от огъня. На практика това е може би най-чистият бункер в София, като само на някои места таванът и тухлите пазят спомен от пламъците.

Бункерът до ТЕЦ "Земляне" е строен в годините на ВСВ

Снимка: Стоян Гогов, Dir.bg

"Дежурните екипи стояха най-много в подземието. Един от най-добрите пожарникари, които познавах - подполковник Тасев, прекара много часове в бункера. Той бе идеалист и истински човек на професията. Няколко години след пожара, в началото на 90-те, той почина от рак. Жена му споделя, че е прекарал няколко дни в болницата след гасенето на пожара. Според нея именно инцидентът е допринесъл за болестта му", разказва генералът.

Не е ясно дали пламъците са започнали с цел саботаж и датата 1 май е била избрана нарочно, или пък именно почивният ден не е накарал деца от района да си намерят приключение, да проникнат в бункера и по невнимание да започнат пожара. Как е стартирал огънят, ще си остане мистерия.

Не е ясно предназначението на бетонните правоъгълници

Снимка: Стоян Гогов, Dir.bg

Малко след като приключихме разговора си за инцидента, генерал Войнов сподели, че съдбата на бункерите в България живо го вълнува.

"Притеснен съм за състоянието на бункерите в България днес. Преди те бяха поддържани, а днес мнозинството от тях е изоставено. Други пък са превърнати в ресторанти или барове. В Пловдив имаше такива случаи. Всичко това затруднява използването им по предназначение. Както виждаме, днес международната обстановка не е толкова спокойна и може би е дошло времето да подходим по-отговорно като държава, като институции и като общество към своите укрития", смята генерал Войнов.

Това е един от запушените входове на бункера

Снимка: Стоян Гогов, Dir.bg

Думите на генерала са верни - малко са местата в България, където има функциониращи бункери с изправна вентилационна система, генератор, водохранилище и хранителни запаси.

Що се отнася до нашата поредица, тя ще продължи. В следващия епизод ще ви отведем в също толкова любопитно и мистериозно място. Дотогава може да се запознаете с това какво е урбекс и да научите девиза на хората, бродещи в изоставени сгради.

ИЗБРАНО