Бойко Василев работи като журналист в предаването "Панорама" на Българската национална телевизия от 1993 г., а от 2000 г. е негов продуцент и водещ. Експерт по Балканите, отразява войните в Босна и Херцеговина, Косово, Сирия, Ирак. Автор на статии и документални филми, носител на различни български и международни журналистически награди и отличия. През 2001 г. защитава дисертация на комуникационни теми и му е присъдена титлата "доктор". Интервюирал е световни лидери като Джордж Буш, Тони Блеър, Реджеп Ердоган, както и интелектуалците и творците Умберто Еко, Збигнев Бжежински, Дейвид Линч и много други.

Тази неделя, 11 декември, от 12:30 ч. по БНТ 1 ще бъде излъчен най-новият документален филм на Бойко Василев - "Останалите. Снимки от една война", на който е автор и сценарист. "Останалите. Снимки от една война" e разказ като машина на времето, която свързва миналото и днешния ден, разказ за сараевския дух и за това, което е останало след войната - ценностите и надеждите, любовта и омразата, трагедиите и приятелствата.

Какви са изводите, които можем да направим от дистанцията на времето за кървавите етнически конфликти, съпътствали разпадането на Югославия?

Бойко Василев: Войната избухва тогава, когато обществото не може да спре омразата. Знам, че за кървавия разпад на Югославия още виреят някакви конспиративни обяснения - за някакви мистериозни и външни «те», които уж накарали мирните бивши съседи да се избият. Няма нищо такова. Колкото повече си мислим, че някой отвън ни е виновен за нещо, рискуваме злото да се повтори. Юговойните бяха дело на зловредно, фалирало политическо лидерство, сред което първенство държеше сръбският лидер Слободан Милошевич. Това лидерство не бе националистическо, а опортюнистично. Нищо искрено нямаше в него. Ако трябваше да се правят на марсианци, за да останат на власт и да придобият средства и комфорт, тези хора щяха да си сложат хоботи и антени.

И още нещо. Помня какво ми разказа един боец от най-боеспособната единица на босненските сърби: «Ние бяхме против войната, но трябваше да се бием. Тези, които много приказваха и се заканваха, после отидоха при парите, колите и жените си.» Запомних това за цял живот. Войните се разпалват от негодници - и се водят от герои, за жалост - мъртви герои. Казвам «за жалост», защото негодниците винаги оцеляват.

И в този смисъл - всеки петък в "Панорама" питате главните герои. С кой от тогавашните действащи лица бихте се срещнали и разговаряли днес?

Бойко Василев: Винаги искам да се срещна с онези, които съм разговарял тогава. Това бе и смисълът на филма «Останалите». През 1994 бяхме в обсадено Сараево с покойния оператор Христо Обрешков. Днес, 28 години по-късно, с оператора Михаил Врабчев, тръгнахме по нашите стъпки оттогава. Какво е станало с тези хора? Дали мислят по същия начин? И какво е станало с мен самия? Защото кадрите помнят един 24 годишен младеж, който дори не бе ходил още в казарма, а попадна във война и обсада, в най-вълнуващата точка на планетата, до най-опитните в занаята колеги.

Според мен журналистиката трябва да любопитства за промяната, включително промяната в самите нас. И затова съм много щастлив, че успяхме да намерим няколко души от онова време - и преди всичко, едно момиче, Ваня Михайлович, когато през 1994 беше на 3, а сега - на 32 години. Нейната история е изключителна. Родена в семейство с баща сърбин и майка мюсюлманка, възпитана да цени хората по собствената им стойност, не по етническия им произход, тя е посветила живота си да помага. Разбира се, хрумват ми многобройни въпроси, които бих задал на нейните покойни днес родители, дори на нея самата преди 28 години. Но няма друг начин да върнем времето, освен чрез старите кадри и интервюта. Опитахме. Надявам се, че успяхме.

Снимка: БНТ

Предвид тлеещия конфликт между Република Косово и Република Сърбия, има ли реална опасност да станем свидетели отново на подобни сблъсъци? Войната сега е другаде, в Украйна, но може ли да се върне на Балканите?

Бойко Василев: Не мисля, че на Балканите ще се върне войната. Както ми каза веднъж големият сръбски певец и композитор Джордже Балашевич, за съжаление вече покойник, «тя приключи балканското си турне». Парадоксално, но мъжествената съпротива на украинците обезсърчи мнозина, които мислеха за реванш на Балканите. Ще има обаче много глухо мрънкане, омраза, неудовлетвореност и напразно пропилени емоции. Защото разделението остава дълго след войните и няма как просто да свърши.

Снимка: БНТ

Какво помни човекът Бойко Василев от престоя си в обсадения град Сараево?

Бойко Василев: Ще Ви се стори странно, но помня почти всичко. Как водата идваше веднъж на седмица в хотела, а по стените личаха следите на рикоширал куршум. Как едно кафе струваше 20 германски марки, а една саралия (между другото, тази дума идва от Сараево) - 50. Как по улиците трябваше да се притичва, когато видиш табелата «Внимание, снайпер!» Как гражданите на този велик град разказваха вицове за смъртта. Как през нощта се стреляше от радост и от мъка, а през деня - прецизно, по живи цели. Как жените се гримираха преди да излязат, за да не ги свари куршумът занемарени и грозни. Какво ми каза шефът на градската психиатрия за дългосрочните психични последици от войната. Как една жена ме убеждаваше, че босненците трябва открито да се нарекат «богомили». Помня почти всяка дума от почти всеки човек, с когото съм се срещал. Наскоро се почудих защо. Може би човек неволно разбира, когато срещне историята - и всичките му сетива се напрягат, за да запечата всичко.

Снимка: БНТ

Къде е спасението за Босна и Херцеговина днес?

Бойко Василев: Спасението е в «останалите». На български тази дума има двойно значение. От една страна, това са хората, които остават в държава, която вече има повече работоспособни емигранти, отколкото граждани. Която има 5 президенти, 14 парламенти, 700 депутати и 136 министерства - и където всеки втори младеж е безработен.

Но от друга страна, «останалите» има и друго значение. Един от героите на филма, авторът на иронични плакати Боян Хаджихалилович, разговаря с мен през 1994 и 2022 г. И тогава, и сега, той казва сходни думи: "Аз имам и еврейска, и сръбска, и мюсюлманска кръв. Имам хърватски паспорт. Чувствам се босненец. А босненецът не съществува по Конституцията като принадлежност. Ние спадаме към графата "останали. И аз съм от останалите". Наистина е така. Според сложната босненска Конституция ти можеш да си сърбин, хърватин и бошняк (мюсюлманин), но не и босненец - категорията, която обединява всички, включително тези от смесените бракове. Дори един представител на еврейската общност заведе голямо дело по този въпрос, защото за пост в тричленното президенство можеш да се кандидатираш само от тези три общности. Боян заяви: "Ние, останалите, сме онова "и", което обединява Босна "и" Херцеговина".

Затова кръстихме филма "Останалите". Филмът е за тях. Те преодоляват различията, за да бъдат хора. А това е най-важното - по време на войната и след нея.

Снимка: БНТ

Режисьор на "Останалите. Снимки от една война" е Лъчезар Аврамов, създател на повече от 30 документални и 3 игрални филма, сред които "Снимка с Юки" и "Жълт олеандър". Разкажете ни повече за съвместната ви работа.

Бойко Василев: Познавам Лъчезар Аврамов отдавна. Изпитвам истински респект към неговия професионализъм, талант и фантазия. Разказах му историята за Ваня, помолих го да я режисира - и той не се поколеба нито секунда. Благодарен съм му за това. Нашата работа бе изключително приятна - разказвахме си истории - и между другото, монтирахме. Бяхме улеснени: Михаил Врабчев и покойният Христо Обрешков бяха снимали чудесно. Има няколко кадъра и Стоян Ненов, носител на "Пулицър". Звукът на Юлиян Димитров бе безупречен. Моята съпруга Албена Колчакова помогна като редактор. После получихме чудесни, вълнуващи отзиви от Сараево. Този филм не бе просто работа, той бе приключение. От мига, в който случайно открих касетата от 1994 - до момента, в който героите на филма се разплакаха, когато видяха цялата лента. Дано и за зрителите това бъде толкова вълнуващо, колкото и за нас. Защото в тази история има много за войната, мира и добротата, която ни прави хора и в най-тежките времена.

"Останалите. Снимки от една война" - тази неделя, 11 декември от 12:30 ч. по БНТ 1

Снимка: БНТ