Банята в Овча купел - руината, която се храни с жива вода. Това е тъжната действителност към този момент. Призрачна, страховита, рушаща се. И така от години. Историята изчезва тухла по тухла. Уникалната баня, сгушена между дърветата, близо до стадион "Славия", е от онези сгради, които би трябвало да са лицето на града ни. А сега се рони като овехтяла мазилка.

Същата е съдбата и на банята в Горна Баня - друга тъжна картина.

Банята в Овча купел не е просто красива сграда. Тя има история, която прескача отвъд столичния квартал, отвъд дори и България. Защото през миналия век тя е била национален балнеоложки център. И не само. Тя е била място, където са идвали хора от чужбина, защото водата, която бликала там (и все още блика!), е уникално лечебна.

Хората в парка пред банята разказват историята на лековитата вода, която се предава от уста на уста сред местните. Тя бликнала след едно земетресение в началото на миналия век. Струята й първо била над 50 метра, а после спаднала до 10.

В началото никой не знаел за лековитите й свойства, там стопаните водели животните си на водопой. Случило се обаче болни животни да се излекуват и истината излязла наяве.

Банята е построена през 1933 година, а от около 20 години е затворена и се руши. Не само архитектурата й отвън говори за нейното великолепие. От счупените и потънали в паяжини прозорци се виждат остатъци от славното минало - големи басейни и просторни салони.

През миналата година се поде кампания за възстановяването на сградата. Тя е паметник на културата и ще бъде възстановена в автентичния си вид. За целта ще бъдат използвани оригиналните скици на арх. Георги Овчаров. По план на първия етаж ще бъдат възстановени басейните с минерална вода, до които достъп ще имат граждани и учени. Хората на науката ще изучават свойствата ѝ.

"В тази сграда ще се помещават специализирани лаборатории за изследване на въздействието на водата върху хората, животните, растенията", каза преди време проф. Оля Харизанова, зам.-ръководител на проекта.

Според доц. Бистра Димитрова, която е ръководител на СПА програмата, минералната вода се различава от тази, която използваме в бита, не само заради лечебните си свойства, а и защото е "жива". Твърди, че тя оказва благотворно влияние върху човешкия организъм.

"В "Овча купел" водата не е толкова топла. Тя може да бъде използвана дори от хора с хронични оплаквания или някакви малки отклонения от здравето. Целта ни е превенция на здравето на здравите хора", казва още доц. Бистра Димитрова, ръководител на СПА програмата.

Категорична е, че обръщането към българските традиции и връщането на фокуса върху минералната вода е предпоставка за развитието на т.нар. нишов туризъм. Той ще привлече още чуждестранни туристи, което от друга страна ще доведе до подобряване на икономиката на страната ни.

Тепърва предстои подписване на договора с изпълнителната агенция "Оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж", както и Столичната община да мине във владение на минералните бани в "Овча купел" и "Горна баня".

Какво се вижда сега вътре?

Тъга. Това е чувството, което те обзема, когато се движиш из коридорите. Няма как да влезеш през входната врата, влизаш през разбит прозорец. Веднага се сблъскваш и изгорелите кабинки за преобличане. Сега виждаш изпепелени греди, черни стени и тавани.

След кратко лутане по коридорите стигаш до залата с басейните.

А вътре е красиво. Плочки, фигурални мотиви. Било е. Мозайката на пода е уникална, но всичко е потънало в прах, чупи се, рони се, а черни петна от влага и люпещите се стени те карат да направо да страдаш.

По вити стълби се качваш на втория етаж. Там виждаш кабинети, сервизни помещения, стаи с изградени вани, в които са се правили процедури. Има и ВИП зала, която се намира над големия басейн на първия етаж. Минава се и през остъклената тераса. Има и трети третия етаж - пълен с листа. Тук се е помещавал и архивът. И сега се виждат класьорите с карнетки с имената на хората, които са били на лечение. Руснаци, чехи, поляци, германци, италианци - от цял свят сигурно. Имало е много история. Сега е тъжно.

История на банята в Овча купел

Публикувано от Петра Ташева във вода.bg

Някога тук текла река, имало блата, простирали се зелени и тучни пасища. Овчари водели стадата си, а копитата на овцете им оставяли дупки "купели", в меката влажна пръст. Тези трапчинки се пълнели с вода, която се оказала лековита. Това разбрал и един беден овчар, който освен няколко овце си нямал нищо друго. Един ден той забелязал, че овцете му се разболели.

Разтревожил се беднякът, който бил обречен на глад, ако остане без малкото си стадо.

Повел овцете си да ги изкъпе в гьолчетата, за които се говорело, че били лековити. И те наистина се оправили. Много хора се уверили в силата на тукашната вода, защото разбрали, че куците овце и кучета оздравявали, след като се потапяли в топлата вода. Хора, птици и животни намирали тук цяр за раните и болестите си. Нарекли местността Къпаните овце, "Овча купел".

Какво говори историята за минералната вода Било някъде около обяд в ден 18 септември на 1858 г. Чул се страшен тътен и земята в Софийското поле се разтресла, заподскачала. Билото на близката планина Витоша се разпукало. Там се отворил процеп и от него се издигал гъст черен дим, сред който проблясвали сини пламъци.

Възрожденецът Сава Филаретов в своя дневник разказва за ужаса, който преживели софиянци, като слушали "хилядохилядните топове" да бумтят под краката им. Същия ден земята се разтрисала 26 пъти, а на следващия ден - още 15 пъти.

Срутили се около 30 каменни сгради, една джамия и 20 минарета. Паника обхванала жителите на града - те вече мислели, че е дошъл краят на света!

А в полето, в днешния квартал "Овча купел", бликнал огромен топъл гейзер. Филаретов пише, че водата била толкова много, че можела да подкара 3 воденични камъка! Хората нарекли новия извор Жежката вода, Гьоло. След няколко години водата намаляла, останал само извор.

Местните овчари започнали да се къпят в него, да топят изнурени тела и нозе. Тукашното село се казвало Сополево.

Прочул се изворът с лечебната си сила и започнали да идват болни хора от Софийско и от по-далече.

Около Гьола изниквали дъсчени бараки кафенета, гостилници, хан. Земята наоколо се изкупувала бързо и ставала все по-скъпа. Общината разчистила околността, водата от извора била каптирана.

Първо изградили два басейна -мъжки и женски, а по времето на правителството на Александър Стамболийски било взето решение да се изгради модерна балнеолечебница. Чак в 1933 г. обаче бил изграден балнеолечебният комплекс, разположен около извора, близо до реката. Изградили чешми, от които течала минерална вода, оформил се и паркът с ценни дървета и храсти.

Появили се и градинки с цветни алеи. Дълги години тук се чувала гълчавата на хората, идващи на разходка, на лечение. И тъй било докъм края на 80-те години, когато дошло голямото запустение.