Google Добавете ни като предпочитан източник в Google

Авторът е старши научен сътрудник в Програмата за ядрена политика на Фондация Карнеги за международен мир и автор на книгата "Новата ядрена епоха: На прага на Армагедон".

Решението на САЩ да се включат във войната на Израел срещу Иран идва в съдбоносен момент за световния ядрен ред. Противно на декларирания от американския президент Доналд Тръмп "грандиозен военен успех", перспективите за безсрочно неядрен Иран значително намаляха - с тежки последици за спиране на разпространението на ядрени оръжия.

Колкото и впечатляваща да е от тактическа гледна точка американско-израелската кампания, ядрените амбиции на Иран не са "заличени", както предполагат официалните представители на САЩ. Съдбата на иранските запаси от високообогатен уран - най-ценният актив на Иран, ако той реши да се въоръжи, както и на компонентите на усъвършенстваните центрофуги, остава неизвестна. Въпреки убийствата на ключови учени от страна на Израел, Иран продължава да разполага със значителна база от знания, която би могла да подпомогне въоръжаването му.

От 2020 г. насам станахме свидетели на нахлуването на Русия в неядрена Украйна, подкрепено с ядрена заплаха, на мащабното увеличаване на ядрените сили на Китай, на най-значителното насилие под ядрения праг от десетилетия насам в Индия и Пакистан, а обезверените съюзници на САЩ - от Варшава до Сеул - все по-често обмислят собствени ядрени варианти. Тази нова епоха върна ядрените оръжия в центъра на световната политика.

Въпреки че военните действия срещу ядрени съоръжения имат дълга история, събитията от този месец нямат точен прецедент. Израел - единствената държава в Близкия изток, която разполага с ядрени оръжия, но не обявява програмата си и не е подписала Договора за неразпространение на ядрените оръжия (ДНЯО) - се зае да бомбардира няколко ядрени съоръжения под международни гаранции на територията на страна по ДНЯО и успешно привлече САЩ да ударят целите, които не можеше да унищожи сам.

Израел отдавна твърди, че Иран извършва дейности по създаване на оръжия, но разузнаването на САЩ не подкрепя това заключение. Добре документираните дейности на Иран по въоръжаване преди 2003 г. ускориха тази криза, но запазването на Иран в рамките на ДНЯО - и спазването на последващите изисквания за проверка и наблюдение - е от решаващо значение.

Сега иранските лидери имат няколко възможности, но основният въпрос, който ще се разглежда, е дали да останат в ДНЯО, или да станат едва втората държава след Северна Корея, която е подписала, ратифицирала и напуснала това споразумение - и евентуално след това да изпитат ядрен експлозив, както направи Северна Корея през 2006 г.

На този етап оттеглянето на Иран е по-вероятно, отколкото да не се случи - с потенциални последици за целия Близък изток и повишена вероятност за иранска бомба. Иран вече прие закон, одобрен от влиятелния Съвет на стражите на конституцията, в който се призовава за пълно прекратяване на сътрудничеството с Международната агенция за атомна енергия. Това би могло да предвещава оттегляне от ДНЯО, който изисква такова сътрудничество. С излизането от ДНЯО Иран вече няма да има действащо споразумение за гаранции с МААЕ, което ще ограничи прозрачността при опитите му да възстанови ядрената си програма.

Действителните последици от това развитие на събитията биха били опустошителни. Например саудитският престолонаследник принц Мохамед бин Салман неведнъж е обещавал, че страната му ще се стреми към ядрено оръжие, ако Иран го направи открито или тайно. Други могат да го последват.

Премахването на тази заплаха за реда на неразпространение ще бъде трудно и няма панацея. Все пак има стъпки, които лидерите, които ценят подредената, макар и несъвършена, система за неразпространение, могат да предприемат.

Най-малкото постижение би било силните поддръжници на ДНЯО - особено в Европа - да приведат реториката си спрямо Израел в съответствие с далеч по-съществените си интереси в областта на неразпространението в световен мащаб. Обединеното кралство, Германия и Франция например не успяха да назоват нещата с истинските им имена, когато става въпрос за последиците от събитията от юни 2025 г., свързани с неразпространението, и изразиха подкрепата си за решението на Израел да започне войната си на езика на самозащитата. Това е грешка.

Европейските държави трябва да последват примера на Япония, която ясно разкритикува Израел и оцени вредата, която това нанася на реда за неразпространение на ядрените оръжия. Това важи с особена сила в момент, когато САЩ изглеждат неспособни и не желаят да управляват институциите, които някога са защитавали, включително самия ДНЯО.

Макар че Тръмп и други висши американски служители смътно споменават принципите на неразпространение, за да оправдаят американското участие в тази война, това не е основната им грижа. Този момент ще изисква други да се застъпят за разклатения световен ядрен ред, преди останалите стълбове да се сринат напълно.

Google Добавете ни като предпочитан източник в Google