Рано сутринта на 28 февруари 1975 г. 56-годишният машинист от лондонското метро Лесли Нюсън отива на работа. В чантата си носи бутилка мляко, захар, служебния правилник и тетрадка. В джоба на якето си има 270 паунда, с които по-късно трябва да купи на дъщеря си кола втора употреба.

Преди да започне смяната му, той пие чай, разделя захарта със свой колега и смеейки се му казва: "Искам още една чаша, когато приключим работа. Лек път!".

По-късно дежурният персонал разказва, че Нюсън, когото от 6 години познават като внимателен и съвестен машинист, в този ден има съвсем нормално поведение. Часът е 6,40. Никой не предполага, че само след два часа ще се разиграе невиждана трагедия, при това обвита в мистерия. Цялата истина умира завинаги заедно с Нюсън. Остават догадките...

Скрийншот: reddit.com

Преди 45 години става най-смъртоносната катастрофа в лондонското метро в мирно време. Загиват 43-ма души, а 74 са ранени. Трагичният инцидент е не просто неочакван, а много странен - влакът изобщо не спира на станция Мургейт, преминавайки със скорост 48-64 km/ч, и се забива в стената в края на тунела. Нещо повече, свидетели разказват, че преди удара скоростта не само не намалява, а се засилва. Това е първият факт, който поражда съмнения за причините за сблъсъка.

За миг първите три вагона са напълно смазани, като първият от 16-метров е свит до 6,1 м. Десетки хора умират, други са тежко ранени и затиснати. В тунела избухва пожар, а токът в метростанцията спира. Спасители, полиция, пожарникари и доброволци опитват да извадят оцелелите изпод земята. Спасителната операция е изключително трудна.

Скрийншот: london-fire.gov.uk

"Борихме се при температура от 120 градуса (по Фаренхайт)- когато отворихме вратата на първия вагон, за да извадим ранените, сякаш отворихме вратата на фурна", разказва след време един от полицаите.

Катастрофата става в 8,46 часа, първият спешен екип с линейка пристигна на мястото след 6 минути. Последният оцелял обаче е изваден чак след 13 часа, защото се налагат тонове желязо и ламарина да бъдат рязани и изваждани.

Скрийншот: london-fire.gov.uk

Д-р Доналд Дийн и екип от двама лекари и две медицински сестри в този момент са до Мургейт и първи се оказват на местопроизшествието. Когато виждат мащаба на бедствието, те разбират, че ще им трябват много болкоуспокояващи, затова един от тях тича до най-близката аптека, където фармацевтът му предоставя цялата наличност от морфин и петидин.

В началото е невъзможно да се прецени колко са жертвите, тъй като осветлението е много слабо, а телата, вплетени едно в друго и покрити с дебел слой черен прах. Живите се гърчят в агония и викат за помощ, докато не започват да се задушват.

Скрийншот: dailymail.co.uk

Последните живи, които спасителните екипи трябва да измъкнат, са 19-годишната полицайка Маргарет Лилес и Джеф Бентън, който работи на Лондонската фондова борса. В момента на удара те се намират в предната част на първия вагон и остават хванати в капан от металната конструкция. В началото пожарникарите работят няколко часа, за да освободят Бентън, докато не разбират, че за да се случи това, първо трябва да бъде извадена младата жена. Това обаче може да стане само с ампутация на крака й. Тя няма друг избор, освен да го жертва. След като е извадена, още около час огнеборците измъкват мъжа. Той е откаран в болница, щастлив, че е оцелял, но на 27 март умира от така наречения синдром на смачкване.

Скрийншот: dailymail.co.uk

По-късно става ясно, че трагедията е можело да бъде още по-голяма, защото всеки ден по това време в метрото са се возели момичета от близкото девическо училище. Точно в този ден обаче те имат почивен ден, защото сградата се използва за външни изпити.

В спасителната операция и разчистването на тонове метални останки от вагоните участват 1324 пожарникари, 240 полицаи, 80 шофьори на линейки, 16 лекари и няколко медицински сестри.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Започва разследване, което се оказва не по-лесно от спасяването на живите. Минава цяла година преди екипът да излезе със заключение и то без да е напълно ясна причината за катастрофата. На 4 март 1976 г. е публикуван доклад, според който няма никакви данни за техническа неизправност на влака. По кожата и дрехите на машиниста няма  изгаряния, които да сочат електрическа повреда. Затова се стига до извода, че виновен е машинистът. Няма обаче обяснение и доказателства какви точно са причините.

Установено е, че Нюсън не е натиснал спирачките. Очевидци разказват, че секунди преди сблъсъка са го видели от перона да стои прав, вперил поглед напред, спретнат в униформата си и с шапка на главата. Нищо не показвало да е човек, който с ужас осъзнава какво ще се случи и опитва да го предотврати. Това поражда първите съмнения, че той се е самоубил. Скептиците изтъкват, че преди това Нюсън прави три нормални курса с влака , освен това носи пари за автомобил на дъщеря си.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

В същото време аутопсията не открива никакви медицински причини Нюсън да не е могъл да овладее влака - не е получил инфаркт, нито инсулт. Изследванията показват, че в кръвта му има малко алкохол, но съдебни експерти обясняват, че е много вероятно той да се е произвел при естествения процес на разлагане, особено при висока температура. А трупът му започва да се разлага, защото е изваден цели четири дни след катастрофата. Това се оказва изключително трудно, защото кабината на влака, която е с дълбочина 91 см е смазана до едва 15 см. Експертизата не установява и следи в черния му дроб, че е злоупотребявал с алкохол, вдовицата също твърди, че е пиел рядко. Не са открити и следи от наркотици.

"Има толкова много неизвестни фактори тук, че е трудно да бъдем точни и категорични. Човек може да направи много предположения", казва съдебният лекар Дейвид Пол.

Освен това, всички послесмъртни проверки заключават, че няма никакви данни той да не е бил психично здрав. Проверяват се дори теория, че Нюсън е бил засегнат от редки заболявания като преходна глобална амнезия или акинеза с мутизъм, при което мозъкът функционира и човек осъзнава какво се случва, но не може да се движи. И за нея обаче няма доказателства.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Много години по-късно - през 2006-а, британският Канал 4 излъчва документален филм за трегадията, озаглавен "Аз, татко и Мургейт", в който писателят Лорънс Маркс, чийто баща загива в катастрофата, заявява пред камерите, че причината е самоубийството на машиниста.

След трагедията е въведена система за безопасност, която автоматично спира всеки влак, който се движи твърде бързо, а при влизане в метростанция скоростта е ограничена до 10 мили в час. Неофициално тя е наречена "Мургейт защита". 

Станция Мургейт в днешни дни

Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

Любопитни факти за най-старото метро

На 2 август 1870 г. е открит железопътният тунел Тауър под река Темза, смятан за първото метро в света. То представлява кръгъл тунел между Тауър Хил и Вайн лейн, като в началото превозва пътниците в дървен вагон, дърпан от кабел. Това обаче се оказало твърде скъпо и тунелът бил приспособен за пешеходци, които плащали такса, за да пресекат пеша под реката.

1 милион души използвали метрото до затварянето му през 1898 г., след като четири години по-рано е открит Тауър бридж, който бил безплатен за преминаване. Тунелът обаче съществува и до днес и се използва за водопроводи.

По-късно, постепенно са изградени нови линии и до началото на 20-и век лондонското метро се разраства сериозно. Благодарение и на американския предприемач Чарлз Тайсън Йеркс, много от линиите започват да използват електрически вместо парни влакове. А през 1911 г. е изграден първият ескалатор на станция Earl's Court.

Любопитен факт е, че през 1924 г. се ражда първото бебе в лондонското метро - във влак на станция Elephant & Castle по линия Bakerloo.

Първата катастрофа пък става през 1938 г., когато два влака се удрят между станциите Waterloo и Charing Cross. За щастие, няма жертви, ранени са 12 пътници.

По време на Втората световна война се движат специални снабдителни влакове, които всяка вечер осигуряват 7 тона храни и 2400 галона с чай и какао на хората, които са принудени да живеят в метрото, което се явява бомбоубежище. Преброяване на населението от 27 септември 1940 г. показва, че 177 500 лондончани спят в станциите, макар да се смята, че там по-това време живеят и около половин милион мишки.

Над 200 000 деца пък успяват да избягат в провинцията, използвайки влаковете на метрото.

Освен това, през войната някои пусти станции са превърнати в правителствени офиси.

Днес подземната железница в британската столица има 11 линии, които покриват 400 км и обслужват 270 станции. Всеки ден в метрото се возят около 1 млн. пътници, като прагът е преминат за първи път през 2007 г. Всяка година влаковете изминават разстояние, равно на обиколката на света 1735 пъти, или 90 пътувания до луната и обратно. Всяка седмица пък ескалаторите на метрото изминават разстояние, равно на обиколката на света два пъти.

Средното разстояние, изминавано от всеки влак на година, се равнява на около 185 000 км. Те се движат със средна скорост от 33 км/ч. Най-натоварената станция на метрото е Waterloo, която е използвана от 95 милиона пътници през 2015 г.

Първият рекорд в метрото е на 3 август 2012 г., по време на Олимпийските игри, когато са превозени 4.4 милиона пътници. Той е подобрен на 4 декември 2015 г., когато 4.82 милиона души използват подземните влакове само за ден.

Лондонското метро е третата най-голямо метросистема в света, от гледна точка на изминати километри, след метрото в китайските мегаполиси Пекин и Шанхай. То е и третата най-натоварена метросистема в Европа, след тези в Москва и Париж.

Снимките на филм в метрото в британската столица струват 500 паунда на час с ДДС, ако снимачният екип е над пет души.

Над 47 млн. литра вода се изпомпват от метрото всеки ден, като това количество е достатъчно да пълни стандартен плувен басейн (25 на 10 метра) на всеки четвърт час.

От юни 2008 г. алкохолът в метрото и във всички превозни средства на градския транспорт в Лондон е забранен.

Най-голямата трагедия в съвременната история на лондонското метро се разигра през юли 2005 г., когато терористи поставиха бомби в  три влака и един автобус, при което загинаха 52 души, а около 700 бяха ранени.