История в снимки: Инвалидите се освидетелстват от... 100% инвалидизиран ТЕЛК

Счупен стол, угаснала лампа, саксия за боклук и вехти гирлянди от Нова година през март са само част от трагичната обстановка, в която хората чакат реда си

17:30 | 20 март 2019 | Автор: Мариана Емилова 47 11471

ТЕЛК в бившата 20-а поликлиника София. Поканен си за 9,30, цяла нощ не си спал от напрежение, като предишните дни и седмици не са били по-малко изтощителни. Влачил си се по мъките през няколко кабинета - къде ли не из болници и поликлиники, за да набавиш поисканите документи. За някои от прегледите си платил по 30-40 лева на докторите.

Болен или беден, а в повечето случаи - и двете, никой не го е еня - проблемът си е твой. С една чанта документи тръгваш в посочения ТЕЛК, в посочения час и се озоваваш в една обидна за гледане чакалня, където установяваш, че всички са били поканени за един и същи час - т.е. ред няма, няма я и старата комисия от няколко лекари в един кабинет. Излизат някакви жени от три кабинета и викат някакви имена. Никой не ти казва пред кой кабинет да чакаш и целият си в напрежение дали няма да пропуснеш да чуеш името си. Ами, ако си глух?!

Озърташ се за място, но има само един празен стол. Счупен!

Като няма какво да правиш, се оглеждаш наоколо. Едно увяхнало цвете изглежда още по-тъжно от заметнатия върху него овехтял новогодишен гирлянд, а вече сме месец март. Часовникът безнадеждно е спрял в някакъв друг ден, неизвестно коя година, на 9 без 20.

Лампата на тавана също е угаснала отдавна - няма тръби. Огромна овехтяла саксия дреме под бюро от 60-те години на миналия век, покрито с парче балатум.

На това бюро инвалидите са извиквани да подпишат решенията си. Неволно погледът ти попада върху саксията - пълна е с боклуци. Върху радиатор дреме парцал, а над него - купчина счупени плочки.

Слушаш коментарите на хората. Оказва се, че на някои им липсват документи. Докторите не са изпълнили нещо си, което ти няма как да знаеш. Отишъл си, метнал си им писмото си за ТЕЛК - те е трябвало да знаят какво да правят, но явно и те не са знаели. А в ТЕЛК ти излизаш виновният, че не са ти дали еди-си какво нещо!...

Който има драснато за психиатър, научава че бездруго трябва да дойде втори път. Психиатърът не идвал в този ден. Разбунтувалите се срещу липсата му са укротени с думите "Питайте държавата защо е така!...Идват в различен ден експертите" Баща на момиче, което очевидно не вижда, трябва да доведе втори път дъщеря си - минало е през очен, но му трябва и психиатър...

Млада жена нервничи, че ще я уволнят от работа - не била очаквала, че баща й - възрастен мъж с два инсулта, ще бъде каран да чака от 9 до 12. Гневът й остава буря в чаша вода. Човекът стои с наведена глава и тъжно изражение на един стол и не реагира. Питам се какво ли си мисли?...Няма да е весело...

Тоалетна за чакащите инвалиди няма. Има, но в нея влизат с ключ служителите на здравното заведение. Влизат и излизат с ключа в ръка - хич не ги е еня, че болните чакащи с часове сигурно също имат естествена нужда. Инвалидите "с нужда" трябва да отидат навън - да слязат по едни стълби, да изминат 300 метра по счупен тротоар покрай поликлиниката - там да изкачат едни стълби и да слязат по едни други стълби, за да стигнат до тоалетната в другия край на сградата. През това време, ако оцелеят по счупените плочки - вън и вътре, ще трябва да се върнат по обратния път и може да си изпуснат реда. Никой не рискува да го направи. "Добре че съм с памперс!.." казва една жена.

За страничния наблюдател е повече от ясно, че самите инвалиди са свикнали и с болестите си, и с унижението. Бунтуват се придружаващите ги роднини, а на болните им е все едно. Човек с два инфаркта споделя, че знае, че няма да го бъде, но го е яд на държавата, и затова е тук. "Два месеца да взимам пари от държавата, с два лева да я ощетя, ще умра спокоен!", казва гласно той.

И ето, че идва черешката на тортата - някой научил, че след броени дни се очаквала нова наредба, която щяла да бъде по-благосклонна към сметката за проценти.

Ами тези хора, които търпят сега всичко това, втори път ли трябва да го изтърпят - и по новата наредба?!, се питам. Но понеже няма кой да ми отговори на въпроса, не го задавам на глас. Няма и на кого да го задам!...

Коментар и фоторепортаж на Мариана Емилова

ИЗБРАНО