Емотиконите на 2018-а - харесване, усмивка и гняв

Председателството беше най-знаковото събитие - и във вътрешно, и във външнополитически план, смята политологът Първан Симеонов

Колаж: Юли Илиев, Dir.bg

Емотиконите на 2018-а - харесване, усмивка и гняв

21:35 | 28 декември 2018 | Автор: БТА 10 4030 Колаж: Юли Илиев, Dir.bg

Ключовите думи за 2018 г. са европредседателство, скандал, протест и, до известна степен, стабилност, коментира в интервю за БТА изпълнителният директор на "Галъп интернешънъл" Първан Симеонов. Ако добавя емотикони към тях, някои ще са с лайкове, други - с усмивка или с гневно човече - така социологът образно илюстрира оценката си за изминалата година. 2018 г. беше не особено интересна, на моменти досадно изнервяща година, в която имаше очакването да се появи нещо ново, някакъв рестарт, но такъв не се появи, отбелязва анализаторът. Даващо управление, резки жестове от страна на опозиция, постоянно гадаене дали ще има нови избори - това ще гледаме през следващата година, е неговата прогноза.

Ето го и пълния текст на интервюто:

- Кои са ключовите думи за 2018 г.?

- Ключовите думи са европредседателство, скандал, протест и, до известна степен - стабилност. Бих добавил емотикони към тези думи - част от тях се лайкват, някои - със смеещо се човече, други - с гняв.

2018 г. беше не особено интересна, на моменти досадно изнервяща година, в която имаше очакването да се появи нещо ново, някакъв рестарт, но такъв не се появи.

- Какъв рестарт се очакваше според Вас?

- Ние сме свикнали в България през три-четири години да се появява някакъв нов играч и винаги се наблюдава такова търсене. Има потенциални кандидати, а и малко се износва имиджът на управлението - то все пак е на 10 години, което никак не е малко. Но, колкото и да има желание за промяна, има и нелоши показатели за икономиката. Според данните в годишника на "Галъп" от последните две десетилетия в момента се намираме във втората най-добра точка след 2006-2007 г. като масови възприятия за икономиката.

Разбира се, в последните няколко месеца тревогата наистина отново нарасна, но във всеки случай масовите възприятия, равносметки и очаквания за икономиката не са толкова лоши. И се получава една ножица - от една страна за икономиката се мисли малко по-добре, в същото време политиката е една и съща, непроветрена отдавна. А и ние вече по друг начин разглеждаме нещата - едно време се радвахме, че нещо се прави, а сега вече гледаме и как се прави. И се получава така, че хем искаш нещо ново, хем си предпазлив. Това положение води до малко тягостен застой. Предполагам, че през 2019 г. ще се раздвижи пейзажът, най-малкото предстоят поне два избора.

Виж още Влизаме в година на забранени реформи

- Кое беше събитието на годината според Вас?

- Председателството беше най-знаковото събитие и във вътрешно, и във външнополитически план. За България особено значение имаше развитието с Република Македония. Не бива да забравяме, че темата винаги е била важна за нас. Новина е, че Република Македония минава от Изток на Запад и ние помагаме за това. Истината е, че това е едно от събитията на последните месеци - не само Република Македония, а и като че ли целият регион минава леко на Запад.

- А българите вълнуват ли се от международни теми, например Брекзит?

- Не виждам голям интерес от страна на хората. Питаме ги от време навреме в проучванията какво мислят за Сирия, за Украйна, за Брекзит и отговорите показват, че няма ясна структура и картина на общественото мнение. Според мен по-скоро цялата тази тревога навън ще кара хората да се хващат за сигурното вътре, да избират сигурни опции. Когато морето навън е бурно, няма смисъл да сменяш капитана на кораба - така ще мислят много хора. Това е една от възможностите, защото икономическите показатели са малко по-добри в сравнение с предишни години.

Ако обаче има осезаем ръст на цени например, това може да промени нещата, защото, както констатира и президентът на световната асоциация "Галъп интернешънъл", понякога страхът да не изгубиш това, което имаш, е по-голям от страха да нямаш. В много изследвания на световната асоциация става ясно, че живеещите в по-бедните места на света, са по-щастливи и по-оптимистични, защото виждат перспективата напред и нагоре, а Западът винаги е по-кисел, защото го е страх да не загуби това, което има. В България може да се случи това - има добри данни за растежа и икономиката, ниски стойности на безработица, но първата опасност за всичко това може да накара общественото мнение да ескалира.

Виж още Андрей Райчев: Евроизборите ще изиграят ролята на предсрочен вот

- Според глобалното проучване на "Галъп интернешънъл" само 22 процента от българите очакват следващата година да е по-добра, песимистични ли сме на фона на останалите държави?

- България е дръпнала малко назад по отношение на оптимизма. Като се извадят стойностите на песимизма от оптимизма, се получава отрицателно число. Миналата година страната ни изглеждаше много по-бодро в края на годината. В последните месеци на тази година обаче обществото стана малко кисело, скандалите зачестиха, напрежението се повиши и това доведе до известно намаляване на оптимизма. Моментните фактори имат много голямо значение - все пак според данните едно от най-песимистичните места в света сега е Франция. Но нелепо е и да се самоуспокояваме, че става дума само за моментни фактори.

- Освен за оптимизма, има ли някаква друга промяна, която наблюдавате като анализатор през 2018 г.?

- Обществото ни вече не се кара много за политика. Имаме силна опозиция, дебнеща на всяка крачка, имаме сравнително стабилни управляващи, имаме протестен вот, който се събра зад Патриотите и сега има нормална ерозия, имаме стабилизирано в своя сектор ДПС. Необходими са реформи, държавата го усеща, мъчи се нещо да направи, а, когато взема непопулярни мерки, хората излизат на протест. Тоест се наблюдава нещо напълно нормално - дебнещи се управляващи и опозиция, непопулярни мерки и последващ протест, протестни играчи във властта и съответно нагласа за търсене на нови протестни играчи. Българският политически процес според мен дори се банализира и върви към известна скучност.

- Това как се отразява на хората, означава ли, че има по-голямо спокойствие?

- Не, не означава. Означава, че в момента има по-добра икономическа конюнктура и това се усеща донякъде. Социалното разслояване обаче продължава да е факт. България е страна на сериозни социални неравенства, на сериозни регионални различия. България се развива неравномерно и би било илюзия да смятаме, че това е някакво успокояване. Това по-скоро е вид зацикляне в ситуация, която е по-добра отпреди. Но дългосрочно не може да продължи, защото се наливат пари в нереформирани сектори като образование, здравеопазване, осигурителни системи. Това не води до ефективност, а само до обезболяващ ефект.

- Как ще се раздвижи пейзажът през следващата година?

- Следващата година идват избори. Управлението ще трябва да дава. Ще зачестят и ярките пози, резките движения, красивите думи. Освен това взе да става много на мода да се преосмисля българската принадлежност към Запада - имам чувството, че идват поколения, които много лекомислено се отнасят към тези теми. Лесно забравиха или никога не са помнили, защото не са го живели, цялото усилие, което България положи, за да бъде там където е, част от НАТО и ЕС. И стана модно да се говорят гръмки приказки как едва ли не ще ревизираме своята принадлежност към тях. Най-вероятно ще има опити за популизъм на тази тема. А предсрочните избори през цялото време ще дебнат зад ъгъла, защото ние в България от много време все си говорим ще има ли предсрочни избори до степен, че и тази тема вече се банализира. Даващо управление, резки жестове от страна на опозиция, постоянно гадаене дали ще има нови избори - това ще гледаме през следващата година.

ИЗБРАНО