Има основания за поскъпване на хляба, заяви министърът на земеделието и храните Румен Порожанов.

Той посочи, че по-високата изкупна цена на пшеницата и поскъпването на синьото гориво са основните фактори за повишаване на цената.

С около 25 на сто по-високи са изкупните цени на пшеницата тази година, показва анализът на борсата. Средно хлебната се търгува по 354 лв./т при 270 лв./т през 2017 г. При фуражната цената е средно 318 лв./т сега при 254 лв./т преди година. По данни на Софийска стокова борса тенденцията за поскъпване на зърното се е обърнала и през последните 2 седмици има поевтиняване на международните пазари.

Консултативният съвет по зърното възложи на министър Румен Порожанов да преговаря за намаляване на ДДС за хляба и основните храни.

Земеделският министър заяви, че има лостове, за да се предотврати поскъпването.

"Започнал съм аз лично разговори с веригите. Ще предложа на премиера, след като направя индивидуалните срещи, да направим и при него една среща по цената на хляба, защото те са регулатор на тези цени", каза Порожанов.

Снимка: БТА

Хлебният баланс на страната е осигурен, но пшеницата е с по-слаби хлебопекарни качества, е обобщението на бранша след края на жътвената кампания 2018 г. От Министерството на земеделието, храните и горите обявиха окончателните резултати от нея - 5,4 млн. тона пшеница със среден добив от 450 кг от декар. За сравнение минала 2017 година средният добив от декар бе близо 600 кг, на което се дължаха и рекордните близо 6 млн. тона реколта от пшеница. Агроведомството определи миналогодишната реколта като исторически връх, нива, които страната ни не бе достигала никога до сега.

Въпреки по-слабият добив тази година от бранша увериха, че хлебният баланс на страната не е застрашен. Според председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите /НАЗ/ Костадин Костадинов опасенията, че хлебната пшеница не е достатъчна, не са се оправдали.

Според членове на Националната асоциация на зърнопроизводителите обаче по-големият проблем тази година е не толкова количеството, колкото качеството на зърното, тъй като пшеницата с хлебопекарни качества от реколта 2018 г. ще е много малко - около 15 на сто, или под 1 млн. тона пшеница с добри хлебопекарни качества.

В резултат на извършената от Българската агенция по безопасност на храните етапна оценка за качеството на прибраната пшеница от реколта 2018 г., се установява, че около 53,0 на сто от добитата пшеница е с добри хлебопекарни показатели, удовлетворяващи изискванията на мелничарския отрасъл за производство на брашна за хляб и хлебни изделия, което обаче се разминава с оценката на бранша.

Министър Порожанов съобщи още, че в част от изпратените към Франция повторни проби за чума по дребните преживни животни, са открити антитела.

Порожанов добави, че стадото на станалата известна покрай епидемията с чума по овцете баба Дора, не е било заразено, но е попадало в поразената от болестта зона и затова е подлежало на унищожение.