Националният съвет за тристранно сътрудничество ще разгледа на днешното заседание Законопроект за публичните предприятия на Министерския съвет. Проектът се разглежда от социалните партньори по искане на КНСБ.
Партньорите ще обсъдят и предложенията за диференцирано ДДС. От БСП и ДПС предлагат 5% ДДС за основни хранителни стоки - хляб, мляко, месо и яйца и 9% за лекарствата. Управляващите са твърдо против.
КНСБ одобрява решението от последното заседание на парламентарната икономическа комисия проектът на Закон за публичните предприятия да бъде разгледан в Националния съвет за тристранно сътрудничество преди да бъде внесен в парламента, особено след корекциите, които обеща икономическият министър Емил Караниколов, коментира пред БТА вицепрезидентът на КНСБ Пламен Нанков.
Министерството на икономиката пое ангажимент пред икономическата комисия на Народното събрание да отстрани най-проблемните текстове в законопроекта - премахването на забранителния списък по чл. 3 от действащия Закон за приватизация и следприватизационен контрол, планирания ред за раздържавяване на обособени части, който ще се редактира, сливането на държавни агенции в едно мегаведомство с неясни функции, обясни Пламен Нанков.
В проекта се предвиждаше забранителният списък да се замени с решение на парламента за всяка отделна сделка.
В същото време синдикатът не е срещу философията на закона за по-добро управление на държавните предприятия, още повече, че той е част от ангажиментите за влизане на България в ERM II и Банковия съюз.
През последните години от КНСБ няколко пъти са настоявали за изготвянето на подобен закон, напомни Нанков. Синдикатът подкрепя регламентирането на държавната политика в публичните дружества, поставянето на механизми за финансови и нефинансови цели пред държавните фирми и такива, които да гарантират прозрачност и публичност на органите на управлението им.
На днешното заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество КНСБ ще поиска отново от вносителите гаранции, че ще бъде премахната възможността за отпадане на т.нар. Забранителен списък на дружествата с повече 50 на сто държавно или общинско участие в капитала, както и ясни правила, че новата Агенция за публичните предприятия и инвестициите няма да дублира функции на министерства и министри.
Като цяло КНСБ държи темата за приватизацията да бъде извадена изцяло от закона. Експертите на ОИСР са потвърдили пред КНСБ, че те не са искали включването на тези текстове в закона, това не е изискване на международната организация и затова може и трябва да отпадне, още повече - когато създава притеснения у хората, че може зад него да се крият намерения за раздържавяване на ключови активи от икономиката, обяви вицепрезидентът на КНСБ.
Според първоначалния текст на проектозакона Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол трябваше да се преименува на Агенция за публичните предприятия и инвестициите. В Агенцията за публичните предприятия и инвестициите пък трябваше да се влее Българската агенция за инвестиции.
Изпълнителният директор на Агенцията за публичните предприятия и инвестициите да се отчита пред Министерския съвет и да работи под надзора на министър-председателя или на определен от него заместник министър-председател, предвиждаше още проектозаконът. Надзорният съвет на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол продължава да упражнява правомощията си като Надзорен съвет на новата Агенция, е записано още в разпоредбите на проекта на нормативен акт. Предвиждаше се също Изпълнителният съвет на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол да продължава да упражнява правомощията си като Изпълнителен съвет на Агенцията за публичните предприятия и инвестициите.
БСК подкрепя законодателното уреждане на определянето на държавната политика
БСК подкрепя законодателното уреждане на определянето на държавната политика и изисквания към управлението на публичните предприятия, респ. на изпълнение на ангажиментите във връзка с обявените намерения за иницииране през юли т.г., на процедура за присъединяване към Валутно-обменния механизъм II (ERM II) и Банковия съюз, това е записано в становище на Камарата по проекта на Закон за публичните предприятия.
От БСК изтъкват необходимостта от прецизиране на делегираните права на Министерски съвет "да одобрява политиката за участие на държавата в публичните предприятия" и да определя и осъществява държавната политика по отношение на публичните предприятия. Предлага се да бъдат регламентирани общи условия и ред в съответствие, с които Министерският съвет на всеки четири години внася за одобрение в Народното събрание отчет и доклад за бъдещата политика по отношение на държавните предприятия.
Според БСК предложените промени осигуряват прозрачност, предвидимост и отчетност при дефинирането и изпълнението на държавната политика спрямо публичните предприятия, вкл. на осъществяването на подбора и определянето на времевата рамка за приватизация, както и реализация на функциите на парламентарен контрол.
В разпоредби на проектозакона са дефинирани общите интереси на държавата за упражняване на права на собственост в публични предприятия, вкл. с цел елиминиране на пазарни дефекти, доставка на стоки и услуги със стратегическо значение, свързани с националната сигурност или развитие, управление на стратегическо имущество, възлагане на обществени услуги или изпълнение на други цели на публичната политика, смятат работодателите. В част от тези случаи, дейността на публичните предприятия неизбежно ще бъде осъществявана в условията на т. нар. административен монопол и естествен /неизбежен/ монопол, при спазване на общите принципи и изисквания на правото на ЕС и Конституцията. По тази причина от Камарата искат да бъдат отстранени противоречията и редактиран съответният текст, изискващ стопанската дейност на публичните предприятия да се осъществява "при равни условия с другите икономически оператори" и недопускане на "монополно или господстващо положение или нелоялна конкуренция".
Общите принципи за подбор, номиниране и назначаване на членове на органи за управление и контрол в едноличните публични предприятия и определяне на кандидатите за заемането на тези длъжности в публичните предприятия, следва да бъдат уредени в проектозакона чрез допълване на съответния текст за подбора. Това ще осигури необходимата предвидимост на кадровата политика, професионализъм и условия за развитие и приемственост в управлението на публичните предприятия, смятат от БСК.
Според работодателската организация е необходимо МС да бъде оправомощен да дава указания за прилагане на закона, вместо Агенцията за публичните предприятия
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}