На 16 юли в Пекин се проведе 20-aта среща на върха "Китай - ЕС". След края й ръководителят на китайската делегация в ЕС Джан Мин заяви пред журналисти, че тя продължава тенденцията за укрепване и стабилно развитие на китайско-европейските отношения и превръщането им във важен фактор за стабилност в днешния несигурен свят.

Дни по-рано по време на състоялата се в София среща "16+1" Българската банка за развитие (ББР) сключи рамково споразумение с Китайската банка за развитие (КБР), което е най-големият проект от финансовата инициатива на КБР в рамките на Междубанковата асоциация на Китай и страните от Централна и Източна Европа. Разговаряме по тази изключително важна за страната ни тема с председателя на Управителния съвет и Главен изпълнителен директор на ББР Стоян Мавродиев.

- Г-н Мавродиев, какво носи на България споразумението с Китай - както във финансов, така и в стратегически план?

- Във финансов план спечелихме инвестиции в размер на 1,5 млрд. евро от програмата "Един пояс, един път". Средствата ще отидат за финансиране на проекти в България, и то - при най-изгодни лихвени условия. В рамките на тази програма Китай беше отделил 2 милиарда евро за цяла Източна Европа, от които

България взема цели 75 процента.

Другите колеги ни гледаха със завист и респект, че сме постигнали нещо толкова добро за страната си. С тези средства Българската банка за развитие ще продължи да подкрепя всеки успял българин и неговия бизнес. Това е нашата мисия и цел. С помощта на китайските инвестиции може да се работи по проекти, които не се покриват от кохезионната политика на ЕС.

На въпроса Ви за стратегическите ползи - България се превръща в

основен партньор на Китай за Европа

и основен хъб, през който ще минат предвидените за района 2 млрд. евро.

Сред големите успехи на споразумението е, че китайската страна не постави изискване за предварително одобрени проекти или за конкретни сфери, в които да се кредитира с този ресурс през следващите 10 години. Ще се кандидатства с добри проекти, като това ще могат да правят както малки, средни и стартиращи компании, така и изпълнители на големи сратегически и инфраструктурни проекти.

Всичко това означава достъпно финансиране на качествени проекти, означава нови възможности за развитие на икономиката на страната.

- Големи стратегически проекти като АЕЦ "Белене" могат ли да бъдат частично финансирани от ББР и от привлечените от банката китайски инвестиции?

- Да, стига проектът да е добър и в него да влязат силни, експертни и авторитетни международни компании. Още при встъпването си в длъжност като изпълнителен директор на ББР аз казах, че няма да се притесняваме да финансираме всеки голям проект, който отговаря на банковите стандарти, има обезпечения, рискът е оценен и може да бъде контролиран, интересът на банката е защитен и се създават работни места.

- А какъв е процентът на отпусканите кредити за малки, средни и стартиращи предприятия?

- Над 75% от отпуснатите директни кредити от Българската банка за развитие са към МСП-сектора в съответствие със стратегията на банката и българското правителство. Отделно чрез он-лендинг програмите си в партньорство с търговските банки

ББР е подкрепила над 7300 малки и средни предприятия.

Мисля, че фактите и цифрите говорят сами за себе си. Договорът показва доверие към резултатите и успехите на правителството и премиера Бойко Борисов. Те са и атестация за работата на ББР. Това споразумение означава, че банката се ползва с доверие и отлична репутация. То е признание за институцията и за целия ни екип, на когото благодаря за страхотната работа в периода по подготовката и провеждането на срещата 16+1 в София.

- Как се стигна до този толкова изгоден за България договор?

- Това, което се случи с финалното подписване на документа от двамата премиери, е финал на почти едногодишни усилия. Това е безпрецедентно постижение за банковия сектор - да се подпише за

1,5 милиарда евро, с много изгодни условия.

Нямаме и разходи по транзакцията. Фактът, че ние сме партньор на китайската страна е доверие към нашата банка. За тях е плюс, че работят с държавна банка.

Договорът с Китайската банка за развитие е прецедент за банковия сектор в България, тъй като е за голяма сума, но условията са много добри и ниски, за разлика, например, от пазара за облигации в Лондон. Разходите по транзакцията са 0 лева, а обикновено за такива сделки се плащат консултантски хонорари между 1,5-2%.

В този случай са спестени около 30 милиона евро.

Двете банки се договориха без държавна гаранция, което показва, че китайските инвеститори имат доверие на екипа на ББР и към резултатите и успехите на премиера и правителството на България в сферата на бизнеса, инвестициите и партньорството.

- Миналата година Вие казахте, че промените в устава на ББР следват модела на европейските банки за развитие. Как стоят нещата с днешна дата?

- Именно европейските банки за развитие са едни от най-големите кредитодатели в областта на инфраструктурни и индустриални проекти, енергетика и т.н., и това е мисията на този тип банки, включително и инвестиция в бедни региони, които други банки не считат за атрактивни. Банката за развитие не разполага с пари от държавния бюджет и не получава субсидии, а всички средства са кредитна дейност по линия на споразумения с други международни банки. ББР е основен партньор на "плана Юнкер", на Европейската комисия и Европейската инвестиционна банка и всички средства са от Европа, а сега - и от успешния китайски заем.

При кредитирането на кандидатстващите компании ББР ще спазва високите стандарти, които ще бъдат под надзора на Българска народна банка. Като държавна банка, нашият фокус е насочен към подобряването и стимулирането на потенциала на българските компании за инвестиции и реализация на успешни проекти. Най-важната цел и смисъл за нас е да допринесем и стимулираме общия икономически растеж на страната.