Това заяви пред БНР Зорница Славова, икономически анализатор от Института за пазарна икономика.

Чрез проекта си “Отворени обществени поръчки“ институтът за пазарна икономика следи процеса на възлагане и изпълнение на обществените поръчки за доста дълъг период от време: Периодът, който се разглежда е от 2007 до 2015, това са близо 200 хиляди поръчки зад 60 милиарда лева.

Знаете направи се един портал за отворени данни и там се качва, данни , събирани от администрацията по всякакви теми. И обществените поръчки бяха една от тях. Тези данни, които ние взимаме, страдат и от своите слабости, така например на места са посочени нули или нереални суми, едно левче за доставка на храни или едно левче за реконструкция на сграда. Това доколкото разбрахме, говорихме с Агенцията за обществени поръчки, отчасти е премахнато, каза Славова.

От ИПИ са отчели, че има доста висока концентрация на изпълнителните на обществени поръчки. Те са направили модел за прогнозиране, т.е. ако се обяви поръчка за доставка на безоловен бензин например, кой ще спечели.

Видяхме, че има фирми, които изпълняват поръчки в цялата страна за всяка държавна структура, което предполага, че те са добри например за поставяне на дограма. Има няколко фирми в България, които са най-добрите в бранша си и изпълняват поръчки. В същото време ето един друг пример – имаше един консорциум в Сливен, по времето, когато кмет беше Данчо Лечков, който взима всякакви поръчки за всичко, припомни експертът.

Относно нарушителите Зорница Славова каза, че преглеждат одитните доклади на Сметната палата и най-големите нарушители са общините. Там около 10% от случаите са пратени на прокуратурата.