Краткотрайните инвеститори няма да получават български паспорт по бърза писта

На последната права преди да вземат българския си паспорт се оказва, че инвестицията на кандидатите вече не е налице - закупените ценни книжа (акции или ДЦК) са продадени

14:09 | 2 октомври 2019 | Редактор : Виктор Стефанов 0 1159 Снимка: Shutterstock

Министерският съвет одобри проект за промени в Закона за българското гражданство, целящи отпадане на възможността чужденците, получили статус на постоянно пребиваващи у нас, срещу краткотрайни инвестиции да получават впоследствие гражданство при значително облекчени условия. Същото ще важи и за членовете на техните семейства. Условията ще са валидни и за бизнесмените, увеличили инвестицията си при същите условия на закона до стойност най-малко два милиона лева.

Практиката показва, че кандидатстващите за придобиване на гражданство на тези основания са получили разрешение за постоянно пребиваване поради направени вложения предимно в закупуване на държавни ценни книжа на стойност над един милион лева или са вложили сума над един милион лева в лицензирана кредитна институция по договор за доверително управление, съответно са увеличили инвестицията при същите условия до два милиона лева. Към момента на подаване на молбата за придобиване на българско гражданство или на някой от следващите етапи на производството често се оказва, че инвестицията не е налична поради извършена продажба на закупените ценни книжа.

Установени са случаи, в които при направено вложение чрез договор за доверително управление лицето не притежава банкови сметки и не е регистрирано като инвеститор в съответната банка, посочена от него за вложение на своя капитал под формата на парични средства или други финансови активи. Същевременно лицата, кандидатстващи за придобиване на българско гражданство на това основание, го получават значително по-бързо и без да са длъжни да владеят български език и да се откажат от досегашното си гражданство, което ги облекчава значително.

С проекта се предвижда задължение за молителя в производството по българското гражданство да уведомява Министерството на правосъдието при настъпили промени във фактите и обстоятелствата, свързани с българското гражданство, и да представи относимите актуални документи, свързани с промяната. Предлага се неуведомяването за настъпилата промяна да бъде основание за отмяна на натурализацията на лицето.

С промените се създава и задължение за заинтересованите институции в производството по българското гражданство - Министерството на вътрешните работи (МВР) и Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС) да актуализират писмените си становища по конкретните преписки при настъпили промени след изразяването им и да ги представят в Министерството на правосъдието (МП) към момента на разглеждане па молбите и предложенията от Съвета по гражданството.

Регламентират се и нови съкратени срокове за произнасянето на МП, ДАНС и МВР в отделните етапи на производството. За да се избегне нерегламентираното забавяне при възлагане на допълнителни проверки на кандидатите, срокът на процедурата по получаване на гражданство спира да тече по време на проверките.

В началото на годината Министерство на правосъдието предложи да отпадне възможността чужденците, получили статут на постоянно пребиваващи у нас срещу инвестиции, впоследствие да станат и български граждани при значително облекчени условия. Проектът беше публикуван за обществено обсъждане.

Остана обаче възможността да станат български граждани тези, които са вложили в акции от капитала на българско търговско дружество не по-малко от 1 млн. лв. за осъществен приоритетен инвестиционен проект, сертифициран по реда на Закона за насърчаване на инвестициите. Български паспорт можеха, според проекта на МП от март, да получат и постоянно пребиваващите от повече от година чужденци, които са поддържали инвестицията си над прага за издаване на сертификат за инвестиция клас А.

Златната виза

През последните десет години ЕС е привлякъл над 6000 нови граждани и близо 100 000 нови пребиваващи чрез т.нар. златна виза - схема за получаване на право на пребиваване, съответно гражданство, срещу определени инвестиции в дадена страна членка, се казва в доклад на Transpаrency International от октомври м.г., цитиран от "Капитал".

Към момента на публикуване на доклада четири държави - членки на ЕС, продават паспорти и 12 търгуват с права на пребиваване чрез златни визови схеми. Двата списъка се припокриват, като три страни - България, Кипър и Малта, продават и двете срещу инвестиции. Освен тях в Унгария действаше схема за пребиваване между 2013 и 2018 г.

Испания, Унгария, Латвия, Португалия и Великобритания са предоставили най-голям брой златни визи - над 10 000 всяка, на инвеститори и техните семейства. Следващите са Гърция, Кипър и Малта.

Същевременно Испания, Кипър, Португалия и Обединеното кралство печелят и най-много от това — средните им годишни приходи са съответно 976 млн. евро, 914 млн. евро, 670 млн. евро и 498 милиона евро. В сравнителен план за малки икономики като Кипър и Малта тези числа са особено впечатляващи. От продажба на гражданство Кипър е събрал 4.8 млрд. евро от 2013 г. насам, докато Малта е получила около 718 млн. евро от 2014 г.

Само две от тези страни — Малта и Австрия, публикуват списък на новите граждани или постоянно пребиваващи.

ИЗБРАНО