Изкуственият интелект не идва за работата ти, хората с AI идват за нея
Държава, бизнес и образование трябва да действат заедно, за да не се окажем в ролята на губещи, обединиха се участниците в панел "Дигитализиране на индустрии и услуги" в ден 5 на Green Transition Forum 5.0
Дигиталната трансформация вече не е въпрос на избор, а на оцеляване. В ерата на изкуствения интелект, който променя правилата на играта с безпрецедентна скорост, България и Европа са изправени пред екзистенциален кръстопът - да бъдат субект, който управлява промяната, или обект, който пасивно понася последствията ѝ. Около това мнение се обединиха участниците в панела "Дигитализиране на индустрии и услуги" от петия ден на петото издание на Green Transition Forum.
Най-голямото събитие за трансформация в Централна и Източна Европа се провежда от 16 до 20 юни в Sofia Event Center. Организатори са Green Transition Forum, Dir.bg и 3Е-news.net.
По време на дискусията беше поставен фокус върху темата за ускоряването на приемането на интелигентни технологии за повишаване на производителността и модернизацията.
Модератор на панела беше Наталия Митева, съветник на министъра на образованието и науката на България, а участие в дискусията взеха Валентин Мундров, министър на електронното управление, България; Бойко Таков, изпълнителен директор на Българската агенция за насърчаване на МСП; Стефан Кръстев, заместник-кмет на Перник; Петър Йончев, мениджър на ITR Services Ltd; Илия Кръстев, главен изпълнителен директор на A Data Pro, член на УС на AIBEST, член на УС на BRAIT; както и Несин Вели, главен изпълнителен директор на Identrics.
Всички снимки ВИЖТЕ ТУК >>
"Стигнахме дотук след серия от дискусии на високо ниво, които очертаха една тънка червена нишка - как индустриите в България могат да захранят икономика на висока добавена стойност и как страната ни да допринесе за силна европейска икономика", откри панела Наталия Митева. Тя подчерта, че целта на дискусията е да се намерят пътища за създаване на "силна иновативна икономика в XXI век" чрез иновации както в публичния, така и в частния сектор.
Тя акцентира върху необходимостта от фундаментална промяна в базовите умения, които обществото ни цени. "Дигиталната и медийната грамотност, включително разбирането за изкуствения интелект, вече трябва да бъдат част от пакета с базови грамотности, наред с четенето и математиката. Това е ключово не само от геополитическа гледна точка, но и заради изискванията към новите поколения", каза Митева.
И даде думата на министъра на електронното управление Валентин Мундров, който заяви, че "дигиталната трансформация е всъщност начин на мислене".
Той подчерта, че преди да се стигне до "черешката на тортата" - изкуствения интелект, държавата трябва да изгради солидна и надеждна основа. Визията на министерството е да създава сигурна и ефективна инфраструктура и политики, ориентирани към гражданите и бизнеса.
Като ключова стъпка към тази цел министърът посочи въвеждането на надеждна електронна идентификация.
"За да имаме дигитална трансформация, трябва да можем да се идентифицираме дигитално. Работим по забавения от 2015 г. проект за национална дигитална идентификация в нашите лични карти", обясни той.
Мундров изрази увереност, че абсурдното изискване за заверка "вярно с електронно подписания оригинал" скоро ще бъде премахнато, тъй като "първооригинал е всеки един документ, който е подписан с електронен подпис".
Министърът обърна специално внимание на необходимостта от развитие на цифрови умения, тъй като "всяка технология е толкова ефективна, колкото добре хората я използват". Той подчерта ангажимента на МЕУ за създаване на екосистеми за съвместно обучение между държавата, академичните среди и бизнеса, както и за подкрепа на програми за обучение в сфери като киберсигурност и етичен изкуствен интелект.
Валентин Мундров призова и частният сектор да предлага практически и конкретни решения, базирани на изкуствен интелект.
"Да, изкуственият интелект може всичко, но е много по-добре, когато това "всичко" е дефинирано и можем да го усетим и да го пипнем. Когато това се случи, държавата е насреща, за да може да приложи тези технологии", заяви той, подчертавайки отвореността на администрацията за партньорства.
След него думата беше дадена на изпълнителния директор на Българската агенция за насърчаване на МСП Бойко Таков, който акцентира върху ролята на т.нар. "меки мерки" за ускоряване на дигиталната трансформация.
"Нашата работа е по-скоро да покажем на компаниите, че използването на изкуствен интелект е вече почти задължително във всеки процес. Меките мерки имат именно такава задача - да променят мисленето на мениджърите и предприемачите", заяви той.
Таков обясни, че докато големите инвестиционни програми осигуряват финансовия ресурс, ролята на агенцията е да подпомага интернационализацията на бизнеса и да го подготвя за предизвикателствата на глобалния пазар. Той даде пример с конкретни проекти за подкрепа на фирми в Северна България и за трансгранично сътрудничество със Сърбия.
"Дигитализацията е основен фактор за конкурентоспособността на предприятията", подчерта Бойко Таков. Той отбеляза, че Агенцията работи активно и по развитието на иновациите. В момента ИАНМСП управлява програма "Евростарс" от инициативата "Еврика", като предстои стартирането на още един иновационен проект.
Като доказателство, че България може да се представи като модерна и иновативна нация, той посочи участието на страната ни на световното изложение Експо в Осака. "С бюджет, пъти по-малък от този на съседните павилиони, ние се представяме изключително добре. Включили сме изкуствен интелект в аудиовизуалното изживяване и сме събрали много хубав и креативен екип. С голяма гордост казвам, че се представяме съвсем достойно", посочи Таков.
Той подчерта, че агенцията работи активно с технологичните асоциации, за да се излъчат правилните послания към света и да се позиционират българските компании на новите пазари. "Целта е хем да привлечем интерес и инвестиции, хем нашите фирми реално да навлязат на тези пазари", каза изпълнителният директор на ИАНМСП.
След него думата взе Илия Кръстев, главен изпълнителен директор на A Data Pro и член на УС на AIBEST.
"За дигитализация си говорим от 10 години. Тази тема вече не ми е интересна. Истината е, че който не е дигитализиран, е умрял. Ако не е умрял към момента, да смята, че е умрял, просто още не е разбрал", беше категоричен той.
Според него истинската революция не е в дигитализацията (преместването на процеси от хартия в дигитален вид), а в автоматизацията, при която цели процеси просто изчезват.
Той анализира причините за изоставането на Европа от САЩ, посочвайки три ключови фактора: липса на достатъчно рисков капитал, прекомерни регулации като AI акта и образователна система, която не успява да привлече и задържи таланти в технологичната сфера.
Кръстев отправи сериозно предупреждение за бъдещето на пазара на труда.
"В момента глобално почти няма позиции за стартиращи хора в софтуерната индустрия. Тези неща вече могат да се правят от AI асистенти. Това означава, че ако образованието не компенсира този процес, след пет години ще се окаже, че нямаме хора, които сме вкарали в индустрията", каза той, очертавайки риска от безвъзвратно изоставане в уменията.
Като единствен път напред той посочи радикалната адаптивност.
"Единственият шанс да сме конкурентоспособни е да се научим, че оттук нататък ще ни се наложи да се адаптираме през цялото време. Не на всеки пет години да сменяме професията, а постоянно", каза Илия Кръстев, призовавайки за бързи действия за привличане на таланти, облекчаване на регулациите и изграждане на модерна държавна дигитална инфраструктура.
След него модераторът даде думата на Несин Вели, главен изпълнителен директор на Identrics, който заяви, че "изкуственият интелект не идва за работата ти. Хората, които използват изкуствен интелект, идват за работата ти".
Той подчерта, че ученето на AI вече се случва навсякъде - от университетите до работното място, и въпросът не е дали, а как да се случи тази трансформация на уменията в България.
Вели, чиято компания се занимава с анализ на данни чрез AI, обясни, че фокусът се измества от самите технологии към "човешките прозрения за изкуствения интелект". Това означава, че на преден план излизат образователната роля и способността на хората да разбират и управляват тези мощни инструменти.
Той направи и интересен анализ на икономическите ефекти от новите технологии.
"Когато нещо общодостъпно изведнъж стане ценно (като данните), ние полагаме усилия да го направим по-рядко. Виждаме това с масовата монетизация на новинарското съдържание чрез "платени стени", което ограничава достъпа до качествена информация", обясни Вели.
Според него тази нова реалност ще доведе до разцвет на колаборациите между компании със специфични и чувствителни данни - като адвокатски кантори или финансови институции. Те ще създават свои, защитени AI модели, базирани на най-ценния си актив - тяхната "организационна памет". Това ще отвори врати за изцяло нов тип иновации, далеч от общодостъпните платформи.
След него думата взе заместник-кметът на Перник Стефан Кръстев.
"В момента съществуват предостатъчно възможности за черпене на ресурс, но проблемът в България е по-скоро с ниското ниво на усвояване. Затова информационните кампании са важни, за да могат хората и бизнесите да осъзнаят неизбежността на това, което се случва", заяви Кръстев.
Той представи визията си за ролята на местната власт като двигател на иновациите, а не просто като администратор.
"Община Перник се грижи да създава условия за иновативните предприемачи. Успяхме да включим региона в механизма за справедлив преход, което осигури 111 милиона лева за насърчаване на малки и средни предприятия с фокус върху зелените иновации", даде пример той.
Кръстев обясни концепцията за общината като "пясъчник" - сигурна среда, в която, с подкрепата на администрацията, могат да се тестват и валидират нови технологии и процеси.
"В момента работим по създаването на общност за възобновяема енергия и валидираме "умни услуги" за МСП, свързани с енергийната ефективност", сподели той.
В края на изказването си заместник-кметът направи обобщение, което зададе рамката на цялата дискусия.
"Посоката, към която вървим - дигиталната трансформация - е една. И само от нашите нагласи зависи дали ще бъдем неин обект или неин субект. Дали ще извлечем най-доброто от случващото се, или ще си заравяме главата в пясъка, надявайки се, че нещо ще ни подмине. Но то няма да ни подмине", каза Стефан Кръстев.
От своя страна, Петър Йончев, мениджър на ITR Services, пренесе разговора в реалността на традиционните индустрии като строителството и минното дело, споделяйки опит от внедряването на дигитални решения в тях.
"Основният проблем не е технологията, а как да убедим хората да я използват. Те се страхуват, че ще загубят работните си места. Затова най-важен е диалогът", подчерта той.
Според него ключът към успеха не е в красивите презентации, а в конкретните примери.
"Хората са свикнали да виждат резултата, а не просто статистики. Когато можеш да покажеш пример как ти самият си постигнал нещо, тогава клиентът вярва и започва да вижда ползите за себе си", обясни Йончев.
Той даде пример с пълната дигитализация на процеса по доставки в голяма компания - от заявката до плащането.
"Това променя много процеса и дава на компаниите време да си вършат реалната инженерна дейност, а не просто да сканират и преписват документи. Дигитализацията ни пести най-ценния ресурс - времето", каза той.
Йончев акцентира и върху нуждата от нови умения.
"Хората трябва да се научат да работят с изкуствения интелект, да му задават правилните въпроси и да оценяват отговорите му, а не просто да копи-пействат. Ако не го направиш, ставаш по-бавен от колегата до теб. Трябва да се правят много обучения в компаниите, за да се случи тази трансформация успешно", заключи той.
Green Transition Forum 5.0 се утвърждава като голяма и важна платформа за диалог между Европейската комисия, националните правителства, експерти, компании и медии. С петото си издание форумът позиционира България като активна част от разговора за бъдещето на зелените политики в Централна и Източна Европа и дори като инициатор на този дебат в региона.
Генерални Партньори: Астелас Фарма България, Геотрейдинг АД, Електрохолд България , Асарел Медет АД, АРТЕКС ИНЖЕНЕРИНГ АД, Филип Морис България
Основни Партньори: Дънди Прешъс Металс, Аурубис България, ОББ, МЕТ Енерджи Трейдинг България, Фондация Лъчезар Цоцорков, Глобален договор към ООН, PHOTOMATE, European Investment Bank, Българска банка за развитие, Телелинк бизнес сървисис, OMV Petrom, УниКредит Булбанк, Лидл България, Хайделберг Матириълс Девня АД с проект ANRAV, Байер, Mercuria, Елаците-Мед АД, Енергео ЕООД, Геотехмин ООД, Геострой АД, ИТР Сървисиз ЕООД, EVN България, Състейнабъл Енерджи Съплай ООД, БФБ, Carbonaires, Vivacom, Главболгарстрой, Камара на строителите в България, Електроенергиен Системен Оператор, Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия (ИАНМСП)
Партньори: ПОК "Доверие", БМФ Порт Бургас, wpd България, Фонд ФЛАГ, Сдружение "Соларна Академия България", СОФ Кънект-операторът на летище "Васил Левски", ТЕЦ "БОБОВ ДОЛ", ICGB, Български Енергиен Холдинг ЕАД, НЕК ЕАД, Булатом, GCR, Джуниър Ачийвмънт България, EIT Community Hub в България, Cleantech Bulgaria, Булгартрансгаз ЕАД, Българска федерация на индустриалните енергийни консуматори и абревиатурата: БФИЕК, The Green for Growth Fund, Finance in Motion (FiM), ЕКО ПАРТНЪРС БЪЛГАРИЯ АД, Фонд на фондовете (ФнФ), Първа инвестиционна банка, AES, Порше БГ, NEXT BASKET, Девин, Райфайзен Адвайзъри ЕООД, Делта Клауд ООД, DOZZA drinks, Омега Пауър Груп ЕООД, Chill&Bite micro market, Cult Gourmet Catering, Сладко и Солено за Приятели
Логистичен партньор: Turkish Airlines
Мобилност: Enterprise Rent-A-Car
Настаняване: Hilton
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}