Парламентът не прие въвеждане на максимални цени на стоките от първа необходимост за времето на извънредното положение, но увеличи наказанието за спекула, предвидено в Наказателния кодекс.

Предложението на "Обединени патриоти" предвиждаше за този срок по предложение на оперативния щаб министърът на икономиката да може да издаде заповед, в която да определи максимална цена или надценка като процент от доставната цена на стоките от първа необходимост и на тези, които са нужни за овладяване на кризата. При формиране на цената надценката да бъде по-ниска или равна от определената в заповедта, искаха още от ОП.

Лишаване от свобода от 1 до 3 години и глоба от 5 хиляди до 10 хиляди лева за спекула с цените на стоките по време на извънредното предложение прие парламентът.

Депутатите гласуваха на второ четене разпоредби от законопроекта за мерките по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. С тези текстове се изменя Наказателния кодекс /НК/.

В момента НК предвижда който продаде стока на завишена цена да се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба от сто до триста лева. Приетите днес текстове предвиждат по-високи наказания, ако деянието е извършено по време на извънредно положение.

От БСП предлагаха наказанието за повторно нарушение да е затвор до пет години и имуществена санкция за стопанския субект в размер на 10 процента от годишния оборот.

Министърът на правосъдието Данаил Кирилов коментира, че е защитавал предложението на левицата в правната комисия и затова се е приело по принцип. "Приехме много да завишим наказанието", коментира той и посочи, че според новия текст наказанието лишаване от свобода от 1 до 3 години не може да бъде заменено от административно наказание.

Който предава по радио, телефон или по друг начин неверни повиквания или заблуждаващи знаци за помощ, злополука или тревога, или невярна информация за разпространението на заразна болест, се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба от хиляда до десет хиляди лева, приеха още депутатите. Така парламентът завиши наказанието, което до момента беше до две години затвор.

Ако от деянието са настъпили значителни вредни последици, наказанието ще е лишаване от свобода до пет години и глоба, която беше завишена - от десет хиляди до петдесет хиляди лева.

Спор в пленарна зала предизвика предложението тези наказания да се прилагат и за предаване на невярна информация за заразна болест.

Александър Симов /"БСП за България"/ коментира, че няма нужда от такъв текст, защото с него може да се злоупотреби и може да се използва за ограничаване на свободата на словото у нас.

Тома Биков /ГЕРБ/ коментира, че трябва да предприемат мерки срещу фалшивите новини, но трябва да направят така, че да не бъдат засегнати журналисти в реални медии.

На второ четене отпаднаха предложенията за наказанията за медици, които откажат помощ на болен по време на епидемия, пандемия или извънредно положение.

Парламентът прие и до отмяна на извънредното предложение при необходимост да бъдат командировани временно в друга област държавни здравни инспектори и служители на районните здравноосигурителни каси.

Аптеките ще отпускат лекарства само с рецептурна книжка без рецепта

Парламентът реши аптеките да могат да отпускат лекарства само с рецептурна книжка без рецепта съгласно данните за отпуснати лекарствени продукти в нея от предходни месеци и по ред определен от здравната каса. Действието на приетата мярка ще продължи до два месеца след отмяната на извънредното положение.

Народното събрание гласува и правомощия на министъра на здравеопазването, който със своя заповед ще може да забрани износът на лекарствени продукти в хуманната медицина от територията на България.

Предвидени са и санкции за нарушителите. При установяване на първоначално нарушение се налага глоба в размер 10 хиляди лева и имуществена санкция в размер на 50 хиляди лева, а при повторно извършване на същото нарушение глобата е 20 хил.лв. и имуществена санкция от 100 хил. лв. Предвидено е наказателните постановления за констатирани подобни нарушения да се издават от директора на съответната регионална здравна инспекция или от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по лекарствата.