Регионалното сътрудничество е от решаващо значение за гарантиране на енергийната сигурност, енергийната мрежа и свързаност, диверсификацията на доставките и изграждането на устойчиво енергийно бъдеще в Югоизточна Европа. За това обаче е необходимо инвестиране в развитието на енергийните мрежи, които останаха на заден план и откъсват Западна от Източна Европа. Около тази теза се обединиха участниците в панела "Енергийна сигурност и свързаност - Изграждане на устойчиво енергийно бъдеще", част от петото издание на Green Transition Forum 5.0. Най-голямото събитие за трансформация и развитие в Централна и Източна Европа се провежда от 16 до 20 юни в Sofia Event Center, организирано от Green Transition Forum, Dir.bg и 3Е-news.net.

Всички снимки ВИЖТЕ ТУК >>

"Българската столица се превърна в енергийна столица на Европа", отбеляза министър Жечо Станков по повод традиционния и разширяващ се международен форум Green Transition Forum 5.0, като добави - и европейска столица на икономическото развитие. Министърът на енергетиката се включи в дискусията онлайн от Осло, като обобщи кои са важните стъпки и задачи пред правителството по отношение на енергийната сигурност, които се съдържат в програмата му.

Главните цели на МС са, на първо място, съхраняване на конкурентоспособността, повишаване на свързаността и сигурността на доставките. България е стълб при доставките на ел. енергия в региона, обобщи Жечо Станков, като посочи, че и ние сме си взели поуките от кризата, която преживяха след сривове Португалия, Испания и Северна Македония.

Правителството работи по отношение на мерките към българските домакинства и вече са подписани 1500 договора с граждани, които сами произвеждат своята енергия. По този начин те ще забравят за сметки от порядъка на 150 лв. и вече плащат най-много до 40 лв., изтъкна Станков. Той изреди и мерките за повишаване на енергийната ефективност, особено в многофамилните сгради. Министърът изтъкна проблема с мрежовите връзки на континента и отбеляза, че именно това се явява все още бариера между Източна и Западна Европа.

Снимка: Булфото

Затова трябва да се работи в посока на преодоляване "тесните места в енергийната мрежа". Така, цената на електричеството във Франция е два пъти по-ниска - това не е честно, трябва да бъде преодоляно", заяви Станков.

Той цитира думите на Сергей Станишев, че в това отношение страните от Балканите трябва да сформират своя Бенелюкс.

Снимка: Булфото

"Понякога допускаме грешката да смятаме, че енергетиката е просто един от отраслите на икономиката, но това е фундаментът, защото нейното участие се отразява върху цялата верига", коментира в тази връзка бившият премиер и президент на ПЕС. Станишев отбеляза, че енергийният микс на Европа вече драстично се е променил и 48% от енергията за миналата година е осигурена от ВЕИ.

"Той се случва "Зеленият преход", на всички страни и на нас, но въпросът е да намерим верния баланс, защото знаем, че Европа е бедна и зависима от доставки на нефт и газ", заключи Станишев. По думите му българите изживяха много преди останалите европейци енергийна криза на доставките - още през 1999 г., когато, заради спора между Украйна и Русия, спря транзитът на газ. Станишев постави и проблема с цените на синьото гориво, които на Стария континент са пет пъти по-високи от САЩ, останалите енергийни източници пък също осигуряват енергия, два пъти и половина по-скъпа, което е сериозен проблем, защото ни прави неконкурентоспособни.

Славчо Нейков, член на Комитета за стратегическо прогнозиране към Green Transition Forum

Снимка: Булфото

Модераторът на панела - Славчо Нейков, член на Комитета за стратегическо прогнозиране към Green Transition Forum, постави акцента върху три основни стълба на енергийната политика: цени, сигурност на доставките и опазване на околната среда. Той подчерта, че макар тези елементи да са заложени във всяка енергийна и климатична стратегия, е важно те да бъдат изрично изведени на преден план и да им се отдели необходимото внимание. Нейков обърна внимание на факта, че енергийният преход не е само технологично или икономическо предизвикателство, но и такова, което изисква внимателно обмисляне на социалните последици и осигуряване на справедлив преход за всички слоеве на обществото.

В основата на всяко усилие за енергийна трансформация трябва да стои грижата за гражданите. "В крайна сметка всичко се прави за гражданите и ние трябва отново да погледнем на въпроса, свързан със социалните аспекти на енергийната трансформация, защото енергийната бедност въобще не е отминал проблем," заяви той, насочвайки вниманието към необходимостта от социално справедлив преход. 

Нейков също така постави въпроса за баланса между централизация, регулация и либерализация в енергийния сектор, подчертавайки, че намирането на правилния подход е ключово за успешното осъществяване на зелената трансформация. Той отбеляза, че европейското законодателство задава рамка, но оставя значителна свобода на национално ниво за оперативни действия. Според него ефективното взаимодействие между европейските институции и националните власти е от решаващо значение за постигане на общите цели.

Лукаш Колински, който е директор за зеления преход и интеграцията на енергийните системи в Главна дирекция "Енергетика" в Европейската комисия, се съгласи със Сергей Станишев, че "достъпността и сигурността на енергията излязоха като приоритети в дейността на Комисията през последните няколко месеца". Той призна, че е налице проблем с недоразвитата свързаност на енергийните мрежи. 

"Има рекорден обмен на енергия в Европа, интересно обаче, това не води до намаляване на цените", констатира Колински. "В някои държави имаме рекордни нива на отрицателни цени, в други виждаме изключително високи цени", добави той. "Какво ни казват тези негативни цени и ценови скокове? Проблемът е недостатъчната ни свързаност. Това ни струва много. Не са добре интегрирани източниците от ВЕИ. Енергията се натрупва, а след това трябва да плащаме за нейното преразпределение", отбеляза той. Представителят на ГД "Енергетика" в Брюксел прогнозира, че до 20 години стойността на зелената енергия може да се увеличи до 5 пъти. "Затова Комисията предприема краткосрочни действия, за да се плащат справедливи цени. Поучили сме се от миналото, не можем да изключим една следваща криза. Важното е да се предприемат мерки по структурата на мрежата", обобщи той.  

Лукаш Колински, директор за зелен преход и интеграция на енергийните системи в ГД "Енергетика" на ЕК

Снимка: Булфото

Заместник-министърът на енергетиката Ива Петрова също наблегна на "изключителния приоритет" на инвестициите в мрежи и тяхната дигитализация, тъй като съществуващата инфраструктура често се оказва недостатъчна за посрещане на нарастващите нужди и интегрирането на възобновяеми източници. Тя акцентира върху необходимостта от адаптиране на глобалните и европейски политики към специфичните нужди на всяка държава.

"Все още всяка държава има специфична ситуация, която трябва да бъде адресирана при конкретните политики и мерки," каза тя, подчертавайки, че няма универсално решение за всички. Енергийната зам.-министърка очерта основните стълбове на националната енергийна политика, които са в синхрон с европейските цели. "Критична е сигурността на доставките, достъпността за нашите икономики и домакинства и, разбира се, декарбонизацията", заяви тя, подчертавайки ангажимента на българското правителство към тези приоритети.

Петрова изтъкна значението на регионалното сътрудничество, като даде пример със силните партньорства на България с Гърция и Румъния и активното участие в инициативи като формирането на "зелени коридори и зони" в по-широкия регион. 

Заместник-министърът на енергетиката  призна, че мащабните инвестиции, необходими за модернизацията на енергийния сектор, не могат да бъдат осигурени само от публичен ресурс. Поради тази причина, "публично-частното партньорство" и "активизирането на частните инвестиции" са от ключово значение. 

Куми Китамори, заместник-директор на Дирекция "Околна среда" към ОИСР, представи визията на организацията за енергийното бъдеще. Тя акцентира върху дългия и сложен процес на присъединяване към ОИСР, но изрази задоволство от напредъка на България в областта на екологичната политика, особено в контекста на Комитета по политика на околната среда.

Китамори подчерта, че "възобновяемата енергия е ключът към устойчивостта и сигурността на бъдещата енергийна система". За постигането на амбициозните климатични цели, поети на COP28, като утрояване на капацитета на възобновяемата енергия и удвояване на енергийната ефективност до 2030 г., ще са необходими "мащабно увеличаване на инвестициите" и "огромни суми капитал".

Снимка: Булфото

Един от основните приоритети на ОИСР, според Китамори, е "отключването на частния капитал за насърчаване на повече инвестиции", особено в нововъзникващите и развиващите се икономики. Тя представи Програмата за мобилизиране на финансиране и инвестиции в чиста енергия, която работи активно със страни като Индонезия, Тайланд, Виетнам, Колумбия, Южна Африка, както и с държави от Източна Европа, Централна Азия и Кавказкия регион.

Китамори алармира, че въпреки наличието на капитал в световен мащаб, "парите не отиват към тези проекти [за възобновяема енергия]". За да се промени тази тенденция, е необходима "ясна политика и последователни политически сигнали от страна на правителството, на политиците, за да се стимулират частните инвеститори", както и "регулаторна рамка, която да е благоприятна" за създаването на подходяща среда за инвестиции.

Вицепрезидентът на Европейската инвестиционна банка Кириакос Какурис потвърди твърдия ангажимент на ЕИБ към подкрепата на зеления преход в Европа. Той заяви, че почти 60% от проектите на банката са в областта на климата, което ясно показва приоритетите й. Какурис изтъкна, че ЕИБ отдава голямо значение на "зелените енергии, енергийната ефективност, междусистемните връзки".

Той подчерта ролята на ЕИБ като ключов партньор за осъществяването на зелената трансформация. "Европейската инвестиционна банка е партньор на националните правителства, партньор на Комисията, на частния сектор," заяви той, допълвайки, че банката има "много опит в катализирането на частни инвестиции, за да направим крачка напред или към зеления преход". 

Вицепрезидентът на ЕИБ отбеляза, че макар да съществуват предизвикателства, свързани с функционирането на междусистемните връзки в Европа, банката остава ангажирана с намирането на решения и подкрепата на проекти, които допринасят за по-устойчива и сигурна енергийна система. Той също така потвърди готовността на ЕИБ да подкрепи бъдещи проекти в България, свързани с възобновяеми източници и модернизация на енергийната инфраструктура. 

Кириакос Какурис, вицепрезидент на Европейската инвестиционна банка

Снимка: Булфото

Гледната точка на операторите на разпределителни мрежи и конкретните предизвикателства пред тях представи главният изпълнителен директор на "Електрохолд България" Георги Миков. Той алармира, че "съществуващият капацитет на мрежите е изчерпан" и е необходима спешна "цифровизация и автоматизация на мрежите", за да могат те да поемат нарастващия дял на възобновяемите източници и да отговорят на изискванията на модерната енергетика. В Европа те са над 30-40-годишни, а в България - и по-стари. За да бъдат подменени длекопроводи и други елементи от ел. мрежат, са нужни огромни инвестиции.

Снимка: Булфото

Миков посочи като сериозен проблем "изключително тежките процедури по отношение на получаване на разрешение за строеж на нови, особено на въздушни електропроводи". Тези бюрократични пречки забавят модернизацията на инфраструктурата и възпрепятстват навременното интегриране на нови мощности. Друг съществен проблем, според "Електрохолд", е недостигът на "човешки ресурс, човешки капацитет в специално в мрежовия сектор на енергетиката". Липсата на квалифицирани кадри затруднява поддръжката и развитието на мрежите и изисква целенасочени усилия за обучение и привличане на специалисти в сектора.

Снимка: Булфото

Никълъс Сноудън, ръководител на изследванията в областта на металите и минното дело на Mercuria Energy Trading SA, насочи вниманието към един често пренебрегван, но критично важен аспект на зеления преход - сигурността на доставките на суровини. Той подчерта значението на "критичните минерали и медта, в частност като потенциално тясно място за напредъка на зеления преход".

Сноудън отбеляза, че България има значителен потенциал в тази област, тъй като сме третият по големина производител на мед в Европа и разполагаме с "мини от световна класа" и "много голям комплекс за топене и рафиниране". Той изрази увереност в потенциала на страната и заяви: "ние гледаме на България като на страхотна възможност за някои от тези инвестиции".

Ръководителят на Mercuria Energy Trading SA изтъкна, че сигурността на критичните минерали ще става все по-важен фокус в глобален план. Той даде пример с Китай, който от години има целенасочена стратегия за осигуряване на достъп до суровини, както и с новата администрация в САЩ, която също обръща сериозно внимание на този въпрос.

Снимка: Булфото

За ключовата роля на сътрудничеството с правителствата за успешното осъществяване на мащабни инфраструктурни проекти говори Роб Добинс, ръководител "Партньорства и международни активи" на OMV Petrom. Той разказа за опита на компанията в енергийния сектор в региона. Като пример за успешен проект, Добинс посочи проекта "Нептун" в Румъния, който определи като "трансформиращ проект". Ръководителят на OMV Petrom изрази увереност, че подобен мащабен проект може да бъде успешно реализиран и в българските териториални води, където компанията има лиценз за проучвания за газ и ще вложи в това няколко милиона евро.

Той изтъкна важността на стабилността на данъчната система и регулаторната среда за инвеститорите, които не идват краткосрочно, а с визия за десетилетия, и изрази готовността на OMV Petrom да продължи да бъде активен партньор в развитието на енергийния потенциал на региона.


Генерални Партньори: Астелас Фарма България, Геотрейдинг АД, Електрохолд България , Асарел Медет АД, АРТЕКС ИНЖЕНЕРИНГ АД, Филип Морис България

Основни Партньори: Дънди Прешъс Металс, Аурубис България, ОББ, МЕТ Енерджи Трейдинг България, Фондация Лъчезар Цоцорков, Глобален договор към ООН, PHOTOMATE, European Investment Bank, Българска банка за развитие, Телелинк бизнес сървисис, OMV Petrom, УниКредит Булбанк, Лидл България, Хайделберг Матириълс Девня АД с проект ANRAV, Байер, Mercuria, Елаците-Мед АД, Енергео ЕООД, Геотехмин ООД, Геострой АД, ИТР Сървисиз ЕООД, EVN България, Състейнабъл Енерджи Съплай ООД, БФБ, Carbonaires, Vivacom, Главболгарстрой, Камара на строителите в България, Електроенергиен Системен Оператор, Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия (ИАНМСП).

Партньори: ПОК "Доверие", БМФ Порт Бургас, wpd България, Фонд ФЛАГ, Сдружение "Соларна Академия България", СОФ Кънект-операторът на летище "Васил Левски", ТЕЦ "БОБОВ ДОЛ", ICGB, Български Енергиен Холдинг ЕАД, НЕК ЕАД, Булатом, GCR, Джуниър Ачийвмънт България, EIT Community Hub в България, Cleantech Bulgaria, Булгартрансгаз ЕАД, Българска федерация на индустриалните енергийни консуматори и абревиатурата: БФИЕК, The Green for Growth Fund, Finance in Motion (FiM), ЕКО ПАРТНЪРС БЪЛГАРИЯ АД, Фонд на фондовете (ФнФ), Първа инвестиционна банка, AES, Порше БГ, NEXT BASKET, Девин, Райфайзен Адвайзъри ЕООД, Делта Клауд ООД, DOZZA drinks, Омега Пауър Груп ЕООД, Chill&Bite micro market, Cult Gourmet Catering, Сладко и Солено за Приятели

Логистичен партньор: Turkish Airlines

Мобилност: Enterprise Rent-A-Car

Настаняване: Hilton