С това мнение се съгласи и Митко Димитров, директор на Икономическия институт на БАН.
Двамата се обединиха и около идеята да се въведе данъчна амнистия.

Запазването на плоския данък е добро, но когато се приема, трябваше да има по-широка дискусия, каза Димитров. Да се запази плоският данък, защото той е определящ за една добра бизнес среда, от която не бива да се отказваме по време на криза. Това ще привлече инвестиции, категоричен е и зам.- председателят на БСК.
Добре е, че правителството не се върна към пропорционалния данък, смята той.

БСК има и по-добра идея от "данък лукс” - да се въведе данъчна амнистия. Според експертите в Стопанската камара тя би трябвало да даде повече приходи в бюджета. Всъщност идеята е да има амнистия за доходите, които не са незаконни, но не са обложени с данък. Според Камен Колев облагането на луксозни стоки и депозити е мярка със съмнителен ефект. Богатите хора имат много възможности да укрият и разпръснат тези доходи.

Митко Димитров, който е и икономически съветник на президента, също е на мнение, че трябва да се запази плоският данък. Според него амнистията наистина може да получи по-голяма обществена подкрепа, защото става въпрос за доходи, които са законно придобити, но не са декларирани.

Относно мерките за облагане на данък на големите и скъпи жилища - от стопанската камара са скептични как ще бъде приложен този критерий, защото предизвиква много въпроси. Дали е първо жилище, дали е само на един човек, дали има основание да се взима данък върху него. Защото е възможно да се окаже, че един човек има жилище от 250 квадрата и то се облага с данък, а друг има 5 жилища по 80 квадрата. Трябва да се мисли много внимателно за механизмите, по които ще се прилага това облагане.

Според Колев не трябва да се драматизира излишно с първоначално обявените в публичното пространство 28 антикризисни мерки на правителството.
"Сред тях обаче имаше такива, които бяха напълно приемливи. Разбира се, това са били възможни варианти за решаване. Полезна мярка, например, е всеки да си поема осигуровките. Настояваме да се изчисти системата, да се знае кой какво плаща”, допълни той.

Хубаво е също да има пълно ревизия на финансите на министерствата. Освен за осигуровките - да се знае и за всичко друго какво е похарчено и за какво точно. Така ще излязат наяве и обществени поръчки, които са били напълно безсмислени. Оттам могат да се спестят огромни суми и след това да се мисли от къде да се вземе недостигащата сума за осигуровки на държавните служители, смята заместник председателят на БСК. 80% от мерките на работодатели и синдикати са приети от правителството, добави още Митко Димитров.