47 000 чужди работници от 84 държави са дошли у нас от началото на годината
Най-много са търсещите работа у нас от Узбекистан - над 12 хиляди, украинците вече търсят по-дългосрочна перспектива за пребиваване в страната
Чуйте статията:
Близо 47 хиляди чужди работници са дошли у нас от началото на годината, отбеляза пред БНР главният експерт "Пазар на труда" в КНСБ Атанаска Тодорова. Най-голям глад за кадри изпитват строителството и туризмът и затова там броят на чуждестранните работници е най-голям обяснява тя. Но все повече липсата на кадри за работа на поточни линии също се запълва с чужденци, независимо че работодателите предпочитали да наемат българи.
"За 9-те месеца на 2026 г. допуснатите лица до пазара на труда от трети държави са 46 920, като това включва всички режими, свързани със заетост на чужденци в България. Те идват от 84 различни държави, като най-много са работещите с единно разрешение за пребиваване и работа. На следващо място идват регистрираните в сезонна заетост до 90 дни - приблизително 14 хил. регистрирани лица. Следват сезонната заетост от 90 дни до 9 месеца, след това сезонна заетост от 90 дни до 6 месеца. Това са най-лесните три режима за регистрация на достъп до пазара на труда на граждани на трети държави", обясни Тодорова.
По думите ѝ през миналата година са дошли малко повече от 49 хил. лица от трети страни, получили право до пазара на труда в България.
"За сравнение с настоящия момент - това означава, че за оставащите 3 месеца е реалистично да достигнем цифрата от 60 хил. допуснати до българския пазар на труда граждани на трети държави", посочи тя в предаването "Хоризонт до обед".
Най-много са дошли от Узбекистан - над 12 хил. лица. На второ място са тези от Непал, а на трето е Турция. Следват дошлите от Киргизска република, Индия и Индонезия. Те работят в различни сектори.
По думите на Атанаска Тодорова има леко намаление спрямо предходната година на лицата, които са получили регистрация с български произход. От началото на годината тези лица са само 49, уточни тя.
Тодорова обясни, че единното разрешително за пребиваване и работа е едно от най-продължителните разрешителни - до 3 години. След това лицата могат да продължат своя престой, като подадат допълнителни документи към Дирекция "Миграция".
Другият режим, който е с по-голяма продължителност, но не е предпочитан от българските работодатели, е синя карта на ЕС, посочи специалистът и уточни, че тя дава право на гражданите на трети държави да работят в страната до 5 години. Това са най-висококвалифицираните кадри. За 9-те месеца на годината такова разрешение са получили близо 1000 души.
Атанаска Тодорова напомни, че лицата с временна закрила в България могат да работят без разрешително за работата. Гражданите на Украйна започват да търсят по-дългосрочна перспектива за пребиваване и работа в България, обяви тя.