Вместо това Обама заяви: "Най-спешната ни задача е да възстановим икономиката".

Фактът, че той постави такова ударение на тежкото състояние на американската икономика в обръщението си, посветено на войната, е показателно е за вътрешните проблеми, които тежат на нацията и на собственото му президентство", отбелязва Асошиейтед прес, цитирана от БТА.

"Време е да обърнем страницата", каза Обама в 18-минутно изявление, седнал зад същото бюро в Овалния кабинет в Белия дом, откъдето президентът Джордж У. Буш през 2003 г. обяви началото на войната.

Първият чернокож президент на САЩ, който наследи войната от Буш и води още една в Афганистан, напомни, че е изпълнил предизборното си обещание от 2008 г. да сложи край на военните операции в Ирак, и подчерта, че иракският народ сега носи отговорността за сигурността на страната си.
Обаче не похвали предшественика си, както настояваха републиканците, за масираното изпращане на подкрепления през 2007 г., което обърна хода на войната.
"Добре известно е, че не бях съгласен за войната от самото й начало. И въпреки всичко никой не може да се съмнява в подкрепата на президента Буш за нашите войници, нито в неговата любов към родината и ангажираност към нашата сигурност", каза Обама.

"Войната за разоръжаване на една държава се превърна във война срещу бунтовници. Тероризъм и религиозни вражди застрашиха целостта на Ирак. Хиляди американци жертваха живота си, десетки хиляди бяха ранени. Отношенията ни в чужбина бяха обтегнати. Нашето вътрешно единство беше поставено на изпитание", добави държавният глава.

Той обясни, че изтеглянето на войските от Ирак не означава край на насилието в страната. “Екстремистите ще продължават да взривяват бомби, да нападат иракски цивилни и да се опитват да разпалят верска борба“, смята Обама, но е уверен, че иракчаните няма да позволят на “терористи“ да ги отклонят от пътя им, пише АФП, цитирана от БГНЕС.

Преходен контингент от американски войници ще остане в Ирак с различна мисия - да съветва и подпомага иракските сили за сигурност, да оказва поддръжка на иракските военни при контратерористични операции и да защитава цивилните американци. Съгласно споразумението с иракското правителство американските войски ще напуснат Ирак до края на следващата година.
С изтеглянето на военните, цивилните експерти - дипломати, хуманитарни работници и съветници - ще поемат водещата роля в подкрепа на Ирак, докато укрепва правителството си, урежда политическите спорове, настанява бежанците от войната и изгражда връзки с региона и света, каза президентът.

В речта, той увери американците и в своята решимост да се заеме с икономическите проблеми на страната, особено високото ниво на безработицата и колебливия ръст на икономиката.
"Днес нашата най-спешна задача е да възстановим икономиката си и да върнем на работа милионите американци, които загубиха работата си", заяви Обама.
Той призова гражданите да покажат иновативност и да започват нови предприятия и индустрии. Според него Америка има нужда да се освободи от “зависимостта си от чуждестранен петрол“.
По думите му, войната е стувала над 1 трилион долара, често финансирани със заеми, като е допринесла за рекордния бюджетен дефицит на САЩ.

Обама вся смут по много важен въпрос - датата за начало на съкращаването на американските сили в Афганистан, като допусна грешка на езика в речта си, предаде Ройтерс. Подчертавайки, че краят на бойните операции в Ирак ще освободи ресурси за офанзива срещу талибаните, в преварително подготвения текст на речта се казваше, че американските сили ще започнат да се изтеглят през юли 2001 г. - вече определения срок. Но когато произнесе словото си, той каза: "И следващия август ще започнем прехода към предаването на отговорността на афганистанците".
Служители от Белия дом заявиха, че това не означава промяна в политиката. Беше просто лапсус, каза по Си Ен Ен говорителят на Белия дом Робърт Гибс.