Коментари - Възпитавате ли децата си с шамари? | Днес.dir.bg
Коментари
ха-ха... абе различно е. Ама няма човек, който живота да не му е бил поне един шамар.. И това в най-добрият случай.
Вижте, съществува колосална пропаст в дефинициите! Какво означава "шамар"? Шамар през ръцете ако детето е любопитно какво ще стане ако бръкне в контакта и шамар през лицето ако не си е събрало играчките /примерно/. Обичайно шамарените през лицето в някакъв етап на детството стават на по-късна възраст насилници и убийци. Просто възприемат модела и до доразвиват.
Децата не трябва да се шамарят през лицето. По дупето. Едно на ръка, че през лицето, т.е. в областта на главата е абсолютно противопоказно и опасно от чисто физическа гледна точка, друго, че е унизително, а целта на един възпитателен шамар не трявба да е това. По дупето хем може да го заболи, хем не е опасно за здравето му, хем не е унизително, какакто е през лицето. Хората затова са казали - бий дупе, за да не биеш дупище.
Един от похватите ви, НПО активисти, е да влизате в различни роли, докато спамите по сайтовете, както и да разказвате измислени истории в подкрепа на вашите тези.
Много ни е сложна педагогическата история. Бе то пръчки, бе то колани. От личен опит,на мен учител ми е посочвал пръстена с който ще ме бие. И го правеше. В главата. А съм бил хлапе нещо 5...6-ти клас. Същия учител, постави съученик на перваза на прозореца като му внуши усещането ,че ще го хвърли от втория етаж. Съученика се напика. Няма да споменавам името на учителя. Покойник е вече. Преподавател по музика беше. В Русе. От сегашните си знания и усещания бих направил всичко възможно да е в затвор! Но това бе 80-те на миналия век.
Тя не е сложна само в България.Всички знаем , че пръчката дори и сега се употребява в Англия и има учебни заведения където си бият учениците.И в САЩ има подобни места където ако не е пръчка използват друг начин за телесно наказание.От къде накъде се вменява , че само в България се случва ? Пак ли ще се правим на интересни като за Истанбулската Конвенция където изведнъж се оказа , че само българските мъже си бият жените в целия свят ?
Откакто се пръкнаха разни психолози и педагози, които да облъчват обществото с тезата, че шамарите са вредни, престъпленията (и неуважението към другите) се увеличиха в пъти. Само вижте циганята колко нагли станаха, защото полицията не смее да ги докосне с пръст. Много родители, които са фенове на "възпитание без шамари и без думичките НЕ и НЕ МОЖЕ" ще си скубят косите след време като видят порасналите си деца в затвора, на магистралата или като част от утайката (пропадняците), но ще бъде късно. Убийците, крадците, насилниците и дилърите на дрога не са станали такива, защото някой им е бил шамари. Това са бивши глезени деца, на които не им е отказвано нищо и които не са яли пердах като са правили сериозни бели. Когато станат пълнолетни такива същества продължават да си мислят, че всяко тяхно желание трябва да се удовлетворява и когато това не се случи (например бъдат отхвърлени от красива девойка или не могат да си позволят покупката на скъп автомобил), пристъпват към кражби и насилие, за да ги получат.
вие луди ли сте, не помните ли как беше по време на комунизма, хахавата другарка се разхождаше с пръчка и ни млатеше здраво в часовете, така сме си възпитавали децата и това си е по принцип и балкански манталитет, що се отнася до евройгейската политика на възпитание, тоест $децата ви не са ваши, те са ничии"- не съм съгласен, БОГАТИТЕ ИСКАТ ДА СЪЗДАВАМЕ ТЪПО ПОКОЛЕНИЕ НЕ МИСЛЕЩО, лигаво и малоумно, всеки да си бъде от гей нагоре без семейства, неграмотни, трябва си пердах, за да стане човечето голям човек, но не тормоз, а децата да знаят, че не им е позволено всичко на всяка цена!
Ами тези същите психолози трябва да папкат и после да акат та именно затова измислят всякакви нововъведения , че иначе никой няма да ги бръсне за слива.В Америка приятели няма , но психолози , които уж да те изслушват има колкото искаш.И главите на децата заглавичкват по същия начин и после започват с изписването на хапчета и антидепресанти.
Единствено би оправлдала шамар, ако детето застраши живота си! Да речем види кола и въпреки това изскочи на пътя! Вероятно не бих се сдържала в такъв момент. Всичко останало са глупости!
Да, точно това са глупостите! Синът ми учи в учебно заведение на острова и повярвай, НИКОЙ няма да посегне да го удари. Както и никое друго дете! Тук за подобно нещо се отива в затвора! Не говорете глупости от сорта на: каза ми го един приятел, чийто ученайчо по медна линия чул някакъв, който е живял в Англия преди 40 години!
Абе писна ми да разбирате от всичко.Има частни училища където учат елитните деца и там още се практикува боя с пръчка.Точка по въпроса.Синът ти където иска да учи , ако изобщо имаш такъв и се случил баш в Англия да е.
Децата може да се се възпитават със шамари а майката" като тръгне по мъже не може? Насилието е насилие......
"До пет години се дръж с детето като с цар, от 5 до 15 - като със слуга, после може и да станете приятели". Още от първия момент децата си ги приех като равностойни, с които взаимно ще се учим, възпитаваме, растем. Физическа и психическа доминантност и принуда съм ползвала съзнателно спрямо възрастта им с цел да ги възпитам устойчиви и дисциплинирани на всякакви външни атаки в бъдеще време. Оставяла съм ги да падат, да си жулят колената и т.н. до краен предел , но съм ги и поощрявала да продължават, да бъдат мъже, като големите и да не обръщат внимание на малко кръв, ако си заслужава целта. Не си спомням да са ми плакали за играчки или сладкиши в магазина, та чак да се тръшнат. Децата имат неподправено въображение и в подобни ситуации е добре да им ангажираме вниманието с толкова много други неща. Ми, едни кубчета стават и на влакче, къща, двор, един кашон става компютър, дворец, пещера и т.н. А бъркането в контакта, пипането на котлона, заливане с гореща течност, минаване през стъклото, прескачане през парапета на балкона/прозорците, мятането на пясък в очите, гълтането на камъчета, монети или малки предмети с опасността да се задавят, падане в дълбока вода с възможната опасност от удавяне и прочие животоопасни рискови ситуации не мисля, че са отговорност на децата, че да им плясвам шамар, за да ги откажа от тези им опити. Винаги съм бдяла, предвиждала как да не се случат и обезопасявала терена и съм реагирала на момента. В подобни ситуации шамар заслужават възрастните, защото не си отварят очите и не са предвидили риска, а не децата. Децата се научават да се пазят с нашия пример кое как обезопасяваме и от какво и как (се) пазим, и с осмисляне според възрастта им, последователно във времето. Това е инстинкт, следващ примера на мама, по-късно и на тати, баба, дядо, възрастните, приятелчетата, като при кученцата и котките. Ама щяло да направи беля, да счупи нещо и т.н. Ми, не му оставяй тази свобода на действия, т.е. отговорност. Отговорността е наша, на родителите. Децата се възпитават сякаш ги държим на въженце. В началото е най-късо и постепенно го отпускаме, докато един ден пораснат и не им отвържем въжето... Първо ще го возя на шофьорската седалка да му създам фалшиво самочувствие, че е голямо, след това ще му оставя ключовете, без да е преминало шофьорски курс, а после защо катастрофирало и ще го ошамаря... за моята безотговорност. Не, първо го оставих още като ученик да си изкара пари по честен път, да играе шах по състезания, състезателен покер по интернет, задачи в семейния ни бизнес срещу заплащане, след това с изкараните пари първо се абонира за любимо списание, купуваше си любими книги, след това си купи първия лаптоп, след това му платих шофьорски курс, а баща му помогна да избере кола втора употреба, но да си ги плати с неговите пари като бонус бяха зимни гуми от нас и така... Подобен път извървя и малкият, но той си падаше по спорт, та купуваше ролери, скейтове, бордове, фотоапарати, завърши медицина, а предпочете да работи като програмист, но не зная до кога. Вече са самостоятелни млади мъже. Дори едно мълчание понякога е по-силно и убедително, отколкото физическото наказание. Като бяха още малки, в детската градина, синовете ми често ми казваха: "Хайде, шляпни ме, та да ти мине". Учила съм ги и как да разчитат само на себе си и кога да предприемат самозащита, първо по цицилизован път, с думи, а ако отсрещната страна не възприема и със сила, да отстояват себе си и принципите си докрай, след като обществените арбитри в лицето на учителките не разрешаваха споровете цивилизовано, а с издевателства, засрамване, безхаберие и прочее простотии. Пък и в нашата страна няма как да уча децата си да се доверяват напр. на чичко полицай при необходимост, друг оторизиран арбитър, който в България не работи. Единствено съжалявам за редките случаи, когато в стремежът ми да ги дисциплинирам съм стигала до унижение с някоя обидна квалификация и след това им се извинявах и обяснявах, че съм проявила слабост и липса на самоконтрол... Прощавали са ми, но ... помнят.
Мъдрите старци казват- нека сега детето ти плаче от теб, за да не плачеш после ти от него.
Прав си! И на мен ми писна от всичко знаещи като теб! В Англия съм и синът ми учи тук! Точно в чатсните училища НИКОГА няма да посмеят д анаравят това! Стига глупости ръси! Досадно е!
"...ако детето застраши живота си" и "Всичко останало са глупости!" А ако застраши чужд живот? Или убие куче/котка/нещо друго умишлено, сиреч не без да иска? Или ти подпали колата, отново умишлено? Или пък в мола насред народа вземе да се търкаля по земята и да ти вика "П*тко заспала, купи ми камиончето или няма да стана от тук"? Всичко е относително, както е казал Айнщайн :)
Шляпвам съм единия един път, после ми идваше да си отхапя ръката... НО! Никога няма да бъда "приятел" на децата си! Баща съм им! Не им позволявам да пушат или пият пред мен, нито да спят в съседната стая с момичета! Нито да карат пили.... И други неща, колкото и да ме мразят заради тях! Дано някога го оценят..... Но ще съм направил нещо, за да запазя живота им.. Така мисля де..
Децата са много различни, при някои просто не се налага, при други е здравословно за тях самите, като нямам предвид злобен побой, но понякога плесник по дупето върши работа, не толкова да причиниш болка, а да му спреш нервните изблици и да кротне. Някои деца няма нужда да се учат на респект към заобикалящия ги свят, на други трябва да се покаже, че светът не е създаден за да им е в услуга навсякъде, по всяко време и за всичко. Един известен американски психолог критикува остро практикуваното от 70те години до днес безкритично отношение към децата, според него проблемът е, че до 14-15 годишна възраст децата са поставени на пиедестал, и после изведнъж очакваме те да се отнасят с респект към околните, към задълженията си, към законите и правилата
Не възпитавам с шамари, а с любов, грижи, пълна отдаденост, разговори, дела и личен пример. Шамарите ползвам за озаптяване на изблици и неподчинение отвреме-навреме. И я заболява не от шамара, а от това че мисли, че е изгубила любовта ми.
Като чета мненията, май няма изказал се, който да не е използвал шамар за възпитание. Е питам аз, от къде се пръкнаха 32% дето не са посягали или те не могат да пишат? Не виждам причина да търпим някой да ни налага лицемерни забрани да възпитаваме строго децата си. Не говоря за патологиите, а за масовия български родител.
Като гледам колко хора не възпитават с шамари, като гледам и как в районните в София все по-често виждам деца утайки на утайки, драскали по стените на къщите на хората с флакони и спрейове, някакви западняшки графити, дето само те могат да си разчетат и то ако са грамотни... има връзка. Има връзка м/у да не си биеш детето поне малко и как сме потънали в мръсотия и нехайство. Тия хлапета не само, че нямат понятие от последствия, те и не искат да имат, не вярват, че има нужда дори от последствия. Питат само за последствията, за този гражданин, дето ги е държал час-два за ръцете, за да не избягат, докато полицията РЕШИ ДА ДОЙДЕ и да ги прибере. Питат: "Тоя ме държа опрян в стена, почти ми счупи ръката, виж, насинена е, мога ли да го осъдя?" Да осъдят родителите ти за провал, човека си е в правото... И идват родителите им и ги извеждат от районното... не им пука, че има 40 грама марихуана в чантата му, не им пука, че в бележника му има два попълнени реда с информация, снимката е махната, една оценка няма в края на първия срок, не им пука, че само заради това може да повтаря учебната година, не им пука, че хлапето им е утайка, защото и те са утайки. После се сещат нещо и се връщат... или хлапетата им им го напомнят... с хленчене. Връщат се в районното и казват: "Добре, марихуаната... все тая, ама, върнете ми спрейовете поне, струват повече от някаква си трева..." В този момент... вече не знаеш какво да мислиш и какво да правиш... ... освен да питаш тая жена дали са я били, като е била малка... макар и отговора да ти е ясен.
пък стана човек от мен. Комшийчето не го биеха, та сега си бие сама дозите дрога... Шанс.
След като шамарите са възпитателни може ли и аз като видя ВАШЕТО дете да върши нещо нередно да му плясня няколко? А възрастен ако не си свърши работата? Щели да станат хора, защото ще слушат за да не ги бият. И ще работят за да не ги бият. И нобелови лауреати ще станат единствено от страх от бой...
Не знам кой направи графиките, но са лишени от смисъл в частта град и възраст. За да имат смисъл е необходимо да се преизчисли резултатът спрямо теглото към цялата част. Т.е. ако от 100 човека двама от Търговище са гласували с + за нещо и няма други гласували от същия град, то резултатът е 100% за нещото, а не да кажем 0,5% което се отнася към общия резултат. Също, показаният резултат че например 20% във възрастовата група 20-30г. са гласували някак си не носи информация, защото не знаем относителната тежест на групата. Иначе насилието не е хубаво, но понякога се налага. А контекстът е, че ПАК някакви джендъри опитват да се бъркат където не им е работата. В резултат отговорът трябва да е твърд - не е работа на институциите да се бъркат в това.
Подкрепям шамарите! Но не за децата, а за НПО-тата, дето пробутват подобни анкети и искат да прокарат зловонното си влияние в българското семейство.
„Нима ударът е метод? Това е просто отчаяние.” е казвал напр. Антон Макаренко Военизираният характер на възпитанието в колонията от безпризорни деца е продиктуван от факта, че той е привлекателен за децата от онова време. Дисциплината се спазва безусловно, доколкото самите деца имат интерес от това. В колонията никога не се налагат унизителни наказания. Най-строгото наказание – бойкотът, е прилагано изключително рядко. * бойкот - Начин на борба или протест, който се изразява в едностранно прекратяване на взаимоотношенията, в оттегляне на подкрепата, в неизпълнение на обичайните права и задължения. Обявяваме бойкот на правителството. Бойкот на изборите. Макаренко е прилагал това крайно наказание, бойкот, като отказ да подкрепя и едностранно прекратяване на договора с детето, което е демонстрирало липса на уважение и нарушавало с постъпките си интереса на колектива. Той е бил против публичното порицание, т.е. засрамване и дамгосване и прекаленото хвалене пред колектива за разлика от практиката на болшевистката съветска пропаганда в онова време. Порицание - да, но само на четири очи, за да може детето да осмисли грешките си, нарушаващи колективния интерес и да не губи желание да ги поправи. Поощрение - да, за добрите постъпки, но за да се стимулира активността на детето да допринася полза с плодовете на творческия си труд за колективния интерес. Макаренко намира най-мощния метод за възпитание – той действа чрез изграждането на колектива, пред който се поставят отговорни задачи. Системата му се основава на три взаимосвързани принципа: 1. Труд, от който зависи реалното благосъстояние на децата (качество на храненето, дрехи, развлечения, екскурзии и др.). При това възпитаниците му трябва да имат възможност за избор – да намерят работа, която им харесва. Принципно важно е децата сами да се разпореждат с плодовете на своя труд. 2. Самоуправление. 3. Колективна отговорност. За грешките на един отговаря целият колектив.
... а джендъри стават тези, които се възпитават (независимо дали с или без бой), че са център на вселената и всички, обществото, колективът, семейството са им длъжни.
Няма го правилния отговор - да, но само при неотложна необходимост. Да, това е широко понятие, но има моменти, в които с децата няма как да бъде разговаряно по друг начин. Какво имам в предвид? Каква трябва да е реакцията, ако детето ти посегне, ти го предупредиш и то напук да те удари? Ако при подобни ситуации не вземеш мерки навреме детето ще ти се качи на главата! И това не става с думи!
1) Само с позволение от родителя, за да разбере детето, че всяко действие има равно по посока и обратно по сила противодействие. 2) Преекспонирате нещата - дете, което бива удряно за щяло и нещяло няма как да се превърне в пълноценна личност - напротив, той ще е с робско мислене, лесно контролируем възрастен индивид, който ще има страх от това да опита нещо ново или да продължи напред. Физическото наказание срещу дете може да се използва само на принципа на реципрочност - ако то удари, тогава. Трябва да се говори на неговия език. Абсолютно неуместно е детето да се наказва физически за някоя неволна беля или за недобре свършена работа. Но за удари, обиди, и прочее, един шамар през устата или по дупето е задължителен. В противен случай ще намери това за нормално.
Но тоя път по който си тръгнал не е лесен. Всеки тиин иска и има сили да промени света на твоята възраст. Задръж така 40 години и ще имаш уважението ми. А засега прочети приказка за стълбата и бегай навънка момичетата те чакат
Бях на четири годинки, помня, че пищях за нещо с пълно гърло на улицата и исках да се наложа на всяка цена на татко. Тогава, той внезапно се обърна към мен и ме опердаши така здраво по дупето, че отскочих. Млъкнах изненадана и го зяпнах. Това беше първият и последен шамар от татко - никога повече не се наложи да ме наказва. Не се страхувах от него, но бях респектирана завинаги. Така че плесникът от родител не боли, но възпитава. Особено когато се налага. Строгостта е необходима част от подготовката за живота - ударите на живота са много, много жестоки и неподготвените лигльовци често не издържат, лесно се сломяват и страдат. Забравете тъпанарите от НПО-та, които се опитват да ви подчинят на капризите на децата, те работят срещу вас и срещу децата ви. Възпитавайте така както ви диктува опитът и съвестта и ще направите от детето си добър гражданин.
Лъжеш, посерко! Никога учител не е посягал на ученик. Възпитанието вкъщи, а и в обществото бяха напълно достатъчни. Имаш ли 10 навършени години като си тръгнало да излагаш на показ инфантилността си и кой изобщо си въобразяваш, че ще излъжеш. Веднага личи незрелият ти, хлапашки ум. Играй си на друго, не се учи да лъжеш! Тук не е за жълти човки!
Когато детето с шамари се бие, то после с брадвето ще ви надвие. Когато едно дете с бой се възпитава, то по същият начин ще ви отвръщава.
Детето с любезност и търпение се възпитава, ако искате в бъдеще сполучлив човек да става.
Възпитавате ли децата си с шамари?
Обратно в новината