Коментари - Убити и 15 ранени, след като мъж се вряза с кола в пешеходна зона в Германия (снимки, видео) | Днес.dir.bg

Драги ми анонимко! Можеш да казваш какво и как да говори на някой твой роднина по пряка линия! Не си виждате оаканите дупета в БГ, тръгна ли сте след всяка новина за западна Европа да се подигравте и пресмивате! В БГ ви газят цигани и нищо не правите, тръгнали на немците да се подиграват за мгрантите! Бъдете благодарни,че Бойко лиже гЪзЪ на Ердоган, че оня лудия ако реши да пусне всички към БГ, ще се чудите от къде какво ви дойде!!!

Имаме един, според тебе изповядващ фашизма, който е извършил атентат. между другото хората тук също не одобряват и фашизма. И все пак, като се мъчиш да оправдаваш атентаторите ислямисти, би ли обяснила дори само за тая година колко убити хора има в името на исляма?

ЦЯЛ ЖИВОТ СМЕ ВЯРВАЛИ НА ДЯДО ИВАН !БРАТЯ БЪЛГАРИ ,ПАЗЕТЕ СЕ ,ОТ РУСИЯ ИДЕ САМО МЪКА ! Архиви 100 хиляди българи за зелен хайвер в Русия .Вместо в земен рай попадат в безводна пустиня.В периода 1806-1812 и 1828-1829 г. Русия води продължителни войни с Турция. В тези години започва масово преселение на българи в южноруски земи и достига своя връх през 1829 - 1830 г., когато от Сливен и цяла Тракия към Русия потеглят около 100 000 души. След Кримската война (1854 г.) Русия се договаря с Турция да изсели в България голям брой мюсюлмани от татарски и черкезки произход, а от своя страна да приеме българи. През есента на 1860 г. и в началото на 1861 г. Русия започва огромна пропагандна кампания сред българите от Видинския край да се преселят в необятните руски земи. Руските консули в България получават огромни суми за набиране на българи агитатори. Лицата, които се наемат с тази задача, получават заплата, пътни и дневни и допълнително щедро възнаграждение за всяко записано семейство. Радетелите на преселението възторжено разправят, че в “руските земи тече мед и масло, че е земен рай с великолепни църкви с позлатени кубета и с камбани, в които можело да седнат кръстато двама и трима души!” Голям успех сред селяните в Ломско бележи поп Димитър от с. Василовски. От Спасовден до Петровден записва повече от 500 семейства, всяко по 5-6 членове, като до Св. Богородица ги увеличава на 1200. Всеки българин, който се запише под “руска пандера”, става руски поданик и се задължава да се изсели. Сред турските големци във Видин само Коч ага не спазва султанската наредба да не се намесва в дейността на руснаците и се опитва да спре “туй лудешко стремление за изселение” Едва когато идеята за преселението добива степен на поклонничество сред българите, турското правителство се стресва и издава строга наредба - забранява на изселниците да продават “земя, ливади, селища, ниви, градини, лозя и бранища”. Може да се продава само движимото, т.е. “стока, покъщнина, храна, керестето (дървен строителен материал) на къщата”. Недвижимото имущество става държавна собственост и ако някой купи земя, продажбата се обявява за невалидна и парите му пропадат. Но “новите” руснаци трескаво се подготвят за път. Нивите узрели и чакат сърп, но никой не мисли за жътва. А пък берекет и плодородие, “каквото рядко са запомнювали старите”. Тръгва нечувана разпродажба на стока, добитък, жито, вълна... Всичко се дава на загуба - чифт впрегатни волове за 800 гроша отиват за 60, крава за 150 гроша - за 50, кон за 500 гроша - за 50... Евтинията не изкушава българите да купуват стоката на своите събратя, те добре знаят, че чуждият хляб със сълзи се яде Удря часът на тръгване. Видинската скеля почернява от народ. Пременени селяни и накитени селянки. Свирят гайди и кавали. Момите пеят кръшни песни. Веселба, все едно сватба. Преселниците са натоварени на шлепове и теглени от австрийски параходи, потеглят на 29, 30 и 31 юли 1861 г. към неизвестността. На 30 септември отплават нови три шлепа... Първата спирка е Галац и от там с руски кораби до Одеса, а после към Таврическата и Херсонската губерния. Докато стъпят на руска земя, всеки преселник (и децата) получава по 6 гроша на ден, сума доволна за евтинията в България. В Одеса започват да отпускат по 6 копейки, колкото струва един чер хляб, “не по-добър от кал”. Българите започват да гладуват, децата пищят. Поемат за сухите, безводни райони на Кримския полуостров, където почвата е пригодна за лозя, а не за житни култури, които са по сърцето на българите. Земите за заселване са пусти, няма гора, няма вода. Тръгват болести. Още по време на кампанията за преселението Раковски започва да предупреждава с вестника си “Дунавски лебед” българите за мъките и теглата, които ги очакват в Русия. Малцина се вслушват в гласа му. Особено гневна и трогателна е статията му “Лудост за преселението в Русия”. Прави и по-смела крачка. Написва отделна брошура “Преселение в Русия, или руската убийствена политика за българите” - 15 страници, бълващи “огън и жупел”. Отпечатана е с много затруднения в края на май 1861 г. в Букурещ. Знатните българи русофили Христо Георгиев и Иван Бакалоглу успяват да обсебят целия тираж от 3000 екземпляра и го изгарят. Но съратникът на Раковски Теодоси Икономов веднага, но тайно отпечатва нови 3000 брошури, които са разпръснати между българското население в Северозападна България. И друг патриот - Младен Каракудин от Лом, сърцато се бори против преселението. Живял в Русия, той на висок глас предупреждава българите за неволите, които ги очакват. Словата на Раковски и Каракудин събуждат видинчани. Те изпращат в Русия уважавания дядо Стоян с очите си да види каква е съдбата на преселниците На Стоян не стигат думи да опише трагедията на българите. Русия обаче не дава дума за обратно връщане. През пролетта на 1862 г. преселниците избират депутация, която със сълзи на очи казва на турския консул в Одеса: “Измамиха ни.” Цариград нарежда българите да бъдат “приети и настанени отново на своите огнища”. Русия арестува подбудителите, но семето на бунта е посято. Стотици селяни започват да се трупат пред турското консулство в Одеса. За да избегне международен скандал, Русия махва с ръка. Сега турското правителство заменя ролята на руското. През май от Одеса към Видин тръгват параходи, наети от Турция. За улеснение на пътуващите спират на всяка дунавска скеля. Хората са “почернели, посърнали от глад и тегло, болни и с одърпани дрипели”. Падат и целуват родната земя. Всеки получава хляб, храна, вино и ракия. Наредено е на земеделските каси да отпускат пари за набавяне на добитък и инвентар. И до “есента трудолюбието на тия селяни изглади тяхната мизерия и те се почувстват пак добре”. Невъзможно е да се определи точният брой на преселниците. Според очевидеца на събитията Димитър Маринов са тръгнали 16 400, а са се върнали 12 100. Колко от тези останали 4300 са се установили в Русия и колко са загинали от глад и несгоди, не се знае. Консул прави пари в мътното време За някои изселването е време за богат келепир. Най-лаком е руският консул във Видин. Той кани по-първи българи да се съдружат и да купуват евтино, но нито един не се решава на такъв грях. Тогава извиква от Турция Захаров, цариградски грък, личност тъмна и неясна, баща на забравения вече баснословно богат оръжеен търговец Базил Захаров. Придружен от въоръжен руски пазач, Захаров обикаля селата и купува на безценица животни, зърно, вещи, които препродава с голяма печалба в анадолските села. После дели с консула. Много от преселниците получават вместо пари разписки с консулски печат.БОЖЕ ПАЗИ БЪЛГАРИЯ !

Вие познавате ли Мелиха? :))

Как не те домързя да копираш цялата тази простотия?

Какво стана със санкциите срещу РФ по делото, за убийството на кървавият чеченски терорист-уахабит, приютен любезно в Берлин?!

Понеже е местен и не може да е викал Аллах Акбар... бил в амок?! И от ко ве? От ко е изпаднал в тоз амок? Да несе е уплашил че бойко ще го ши.а с 200?

Мелиха ханъм, Пише се “сАчма“, а не както Вие сте го скопосали. :)

Всеки може да е, дори и превъртял германец, но такива инциденти с нож или коли стават като че ли предимно там, където са нахлули горките "бежанци" и където живеят много ча.лми. Дали ще ни кажат истина за извършителя, ако се окаже гост на луд.ата?

Да ви направи впечатление, че в немско градче с 110 000 жители само на снимките има повече линейки за този инцидент от колкото всички работещи линейки в 3 000 000на София! Тръгнали да им се подиграват за мигрантите ! Германия 100 години назад да върви пак ще е по напред от Ганьоланд!!

Дори и десен радикал е. Те станаха активни като ответна реакция на либерастията и ислямизацията.

Не знам защо отразяват подобна новина бг медии-в германия това са инциденти, в българия това е ежедневие. вместо да гледат собствената кочина и защо тук постоянно има убити и умрели от катастрофи и смъртността е огромна, слагат като основна новина рядка случка в германия. когато германските медии започнат да отразяват бг катастрофи, може би ще заслужава подобно четиво. но тъй като българите обичат да скланят глави и да се подмазват на господарите и по-силните, вместо да си гледат кочината, подобни новини, както и за президентите на сащ са на първо място. на мен лично не ми е основен проблем какво става в германия, а защо става ежедневно тук

Питай "най-успешния", що е такъв хала на София и България.

За щастие, тук още никой не е тръгнал съвсем съзнателно да гази хора по базари, площади, градинки.

Еййй за толкова години не се научи! Казва се Алах уАкбар , пусни си некво филмче за терористи и гуедай. Че иначе Яко ще се мре

Благодарете на управляващите през последните 11г. Защо да купуват линейки или да мислят за медици, щом за тях има всякакви грижи, гарантирани от герб, дори хеликоптер заради ключица.

В България изкарвам повече пари отколкото ти в Германия. Е такива бягате, дето тук не можете да се реализирате щото сте прости.

Кеф ни е да ви се отблагпдарим,за храната,жилищата и дето не работим,пък малко да се разнообразим,вашата коледа иде.А СКОРО ТИЯ С ПЛЮШЕНИТЕ МЕПЕТА ПРИЗОВАХА ДА СЕ РАЗСЕЛЯТ ИЗ ЕС.ДРЪЖТЕ СИ ГИ ЩОМ СТЕ ТАКИВА МАЗОХИСТИ,ТЕ ВИ УБИВАТ ,А ВИЕ ПРИЕМАЙТЕ И ОЩЕ И ОЩЕ,ДАЖЕ СА ТОЛЕРАТНИ МАЛКО КЪМ ВАЗ

Ко??? Не!!! Коя е тая долнопробна-магистрална труженица на перото и окаяно-зомбираната мисъл??? :)))

За сега информацията е че е германец.По принцип,властите в германия винаги прикриват ако е мюсюлманин.....толерантност

Ако беше проблема само с линейките, още утре щяхме да ги купим. Ама никой не иска да работи в бърза помощ, и няма кой да ги обслужва. Същото както в Пирогов, дето обявиха позиция за санитари с 3000 лв заплата, ама пак няма кандидати.

Баща ми е почетен консул на Русия. Какви са тези небивалици? Спрете наркотиците.

Преди събитията от 11 септември Карлос Чакала бе без съмнение най-известният международен терорист в света. В продължение на няколко десетилетия този изкусен и интелигентен наемник беше един от най-търсените мъже на планетата. Роден под името Илич Рамирез Санчез, той е син на преуспял адвокат с марксистки възгледи. За младия Санчез било напълно естествено да започне да проявява интерес към комунизма и южноамериканските комунистически герои, като например Че Гевара. Първи удар В неделя на 30 декември 1973 г. един млад мъж отворил вратата на богатото лондонско имение, в което работел като иконом, само, за да застане лице в лице срещу друг млад и мургав мъж с пистолет. Непознатият насочил оръжието си към иконома и със силен акцент настоял да бъде отведен при собственика на къщата Джоузеф Сийф. Шестдесет и осем годишният Сийф бил един от най-влиятелните еврейски бизнесмени в Лондон. Той бил президент на търговската верига „Маркс енд Спенсър“, но по-важно за неговия неканен гост било това, че той също бил почетен вицепрезидент на „Британската ционистка федерация“ – една организация, която се занимавала с набиране на милиони средства за благотворителни каузи в Израел. Джоузеф Саиф Джоузеф Сийф С пистолет опрян в гърба икономът Мануел Перлойра повел непознатия към стълбището, което водело към спалнята на господаря. Докато се качвали, съпругата на Сийф, Луиз, ги видяла, бързо се заключила в спалнята си и започнала да набира номера на полицията. Полицейският диспечер приел сигнала й в 19:02 ч. През това време Сийф бил в банята и се готвел за вечеря. Чувайки иконома да вика името му, той отворил вратата и се изправил срещу облечена в ръкавица ръка, стискаща автоматичен пистолет. Преди да може да реагира, оръжието произвело 9-милиметров изстрел от по-малко от метър разстояние, който разкъсал лицето му. Сийф се свлякъл на пода сериозно ранен, а непознатият пристъпил към него, насочил пистолета си в главата му и дръпнал спусъка за втори път. Оръжието засякло. Преди да може да изчисти оръжието и да довърши задачата си пред къщата спряла една полицейска кола, която пристигнала само две минути след обаждането на г-жа Сийф. Стрелецът избягал, като нито икономът, нито Луиз го забелязали да напуска къщата. Сийф оцелява като по чудо. Куршумът, който проникнал в главата му точно над горната устна, бил отблъснат от зъбите му и се заклещил в челюстта му. Пътят на куршума минавал само на един милиметър от югуларната му вена. Той бил откаран в болницата, където хирурзите прекарали няколко часа в отстраняването на куршума и фрагменти от него от челюстната му кост. Няколко седмици по-късно той се възстановява достатъчно, за да може да говори и разказва, че всичко, което си спомнял е облечената в ръкавица ръка, стискаща оръжието, последвано от удара в лицето му. Този дързък опит за покушение бил първият акт на жестокост, проявен от един млад човек с необичайно име. Макар да не съумява да довърши смъртоносната си задача, той успява да се измъкне невредим. Ако бил арестуван в онази студена декемврийска вечер, може би никой никога нямаше да чуе името на „Карлос Чакала“ – най-прочутият терорист в света. Роден революционер Карлос е роден в Каракас Венецуела на 12 октомври 1949 г. Неговата майка Елба Мария Санчез възнамерявала да му даде християнско име, тъй като твърдо държала на католическите си убеждения. Но бащата на момчето Хосе Алтаграсия Рамирез Навас имал други идеи. Като всеотдаен марксист, той настоявал първородният му син да бъде кръстен на неговия герой Владимир Илич Улянов, по-добре известен като Ленин. Упорито игнорирайки протестите на съпругата си, Хосе регистрирал сина си под името Илич Рамирез Санчез. Хосе Алтаграсия Рамирез Хосе Алтаграсия Рамирез За ирония, в младините си Хосе бил постъпил в Католическата семинария с намерението да става свещеник. Но след като прекарал там три години той се обявил за атеист и се върнал в дома си в град Мичелена. По-късно бил обвинен от местните власти в укриване на изгнаници, обявили го за комунист и го изгонили от родния му град. Ядосан от това развитие, той преминава границата с Колумбия и се записва да учи право в университета в Богота. Скоро след като започнал образованието си той се влял в редиците на една лява фракция и, още преди да получи дипломата си, се превърнал в предан на лявата идея марксист-ленинист. Убеден, че Илич не бива да прахосва времето си в преследване на християнските идеали, Хосе учел сина си на марксистката доктрина и го гощавал с истории за геройствата на многобройните леви революционери, подвизаващи се в Южна Америка. Неговата майка, от друга страна, отказвала да стои и да гледа как синът й се откъсва от църквата, и тайничко го покръстила. Понякога, когато съпругът й отсъствал, тя го водела на църковните литургии, опитвайки се по този начин да разводни ученията на мъжа си. Макар да обичал майка си и да уважавал отказа й да се преклони пред догматичния й и нетърпящ възражения съпруг, по-късно Илич прегръща Марксизма като своя „единствена истинска религия“ и обръща завинаги гръб на църквата. Елба Мария Санчез Елба Мария Санчез През 1951 г. се ражда неговият брат. Хосе отново настоял на своето и кръстил момчето Ленин. Седем години по-късно се ражда третият му син, който получава името Владимир. Години по-късно „Карлос“ казва: „Беше много глупаво от страна на баща ми да даде на децата си такива странни имена. Подобно нещо може да травмира едно дете. Аз лично извадих късмет, но нещата се подредиха другояче за братята ми. Те не се срамуват от имената си, но имаха много проблеми заради тях„. Благодарение на успешната си адвокатска практика, Хосе можел да си позволи да наеме частни учители за най-големия си син, които да му преподават тънкостите на комунистическата доктрина. Илич на 16 години Илич на 16 години С времето Илич пораснал на ръст и натрупал килограми и неговите приятели започнали да го дразнят, наричайки го „El Gordo“ (Дебелак). Той мразел този прякор и отвръщал на обидите им, заявявайки, че един ден те и целият останал свят ще се страхуват от него. Въпреки обидния си прякор, Илич станал естествен лидер на една група, състояща се от неговите братя и техни общи приятели. През 1958 г., провокирана от постоянните изневери на съпруга си, Елба взела синовете си и напуснала семейната къща, заминавайки за Ямайка, след това за Мексико, и после обратно в Ямайка, преди да се завърне в Каракас през 1961 г. Тези години прекарани в пътувания се оказали разрушителни за момчетата и особено за Илич. Учението му не вървяло, но той открил, че му се отдават езиците и се наслаждавал на различните култури, с които се сблъсквал. Периодът на отсъствие на Елба с нищо не помогнал за укрепването на семейното огнище. Хосе дори бил започнал да води любовниците си у дома. Двамата се развели две години по-късно. Илич бил само на тринадесет години, когато родителите му се разделили, но се почувствал облекчен, че раздорите в семейството му най-сетне са приключили. Обучението на терориста След развода Илич бил изпратен в лицея „Фермин Торо“ в Каракас. Училището, избрано от баща му, било известно със своите радикално леви учения и мнозина от учениците взимали участие в улични протести, насочени срещу забраната на либералното правителство за комунистическа партия. През януари 1964 г. Илич се присъединява към Венецуелската комунистическа младеж и се въвлича в нейните революционни дейности, които включвали бурни демонстрации срещу управляващата власт. По-късно Илич щял да се хвали със своите ученически подвизи и организационни умения, но според тогавашния президент на Венецуелската комунистическа партия Педро Ортега Диаз той не бил допринесъл с нищо съществено за каузата. Въпреки спорния му принос към комунистическата кауза, смята се, че през 1966 г. Илич се е подвизавал като обещаващ млад революционер под ръководството на не кой да е, а на Фидел Кастро и КГБ. Според твърденията, направени в най-различни публикации през годините, младият Илич бил изпратен от баща си в кубински лагер за индоктринация, където изучавал техники за саботаж и други терористични дейности. Въпросният лагер се наричал Кемп Мантанзас и бил под прякото ръководство на кастровската „Генерална дирекция разузнаване“ (DGI) и кастровския съветник от КГБ Виктор Семьонов. Според историите, Илич бил ценен ученик в лагера и бил лично обучаван от Антонио Дагес-Бувие – еквадорски експерт по партизанско военно дело и висш офицер в КГБ – в употребата на експлозиви, автоматични оръжия, мини, криптиране и фалшификация на документи. Друга история разказва за срещата му с прочутия отец Камило Торес – колумбийски свещеник, който става партизански лидер под ръководството на Че Гевара. Дали той наистина е бил обучаван от кубинците все още е под въпрос, но две неща са сигурни. Първо, той не би могъл да е срещнал отец Торес в Куба, защото свещеникът бил убит от колумбийската армия през февруари 1966 г. Освен това, генерал Семьонов става шеф на КГБ чак през 1968 г., около две години след предполагаемото лагерно обучение на Илич там. Тези и други истории, касаещи подготовката на Илич – очевидно пуснати в обръщение от ЦРУ – се основавали на информацията предоставяна от Орландо Кастро Хидалго – бивш служител на DGI, който дезертира от кубинското посолство в Париж. Предлолага се, че той бил казал на ЦРУ, че Илич е един от многото венецуелци, които са получили терористична подготовка в Куба. В близките години един бивш ръководител от антитерористичния отдел на ЦРУ признава, че ЦРУ никога не е разполагало с доказателства, подкрепящи това твърдение. Потвърдено е обаче, че през август 1966 г. Елба отвежда Илич и братята му в Лондон, където да продължат образованието си. След като семейството се установява в Западен Лондон, Илич се записва в колежа Стафорд в Кенсингтън. Неговите учители го помнят като дързък, самоуверен и мързелив младеж, който предпочитал да преписва, вместо да учи. Той също бил известен с това, че винаги се обличал в елегантни и скъпи дрехи. Въпреки тази лоша репутацията, Илич взима успешно всичките си изпити и се продължава образованието си в колежа Ърлс Корт. Смята се, че през този период от живота им Илич и неговият брат Ленин са били членове на Кралския оръжеен клуб в Кенсингтън, където се обучавали в боравенето с огнестрелно оръжие. В действителност не съществуват писмени данни за тяхното членство. Освен това разследването, проведено от антитерористичния отдел на Скотланд Ярд, установява, че братята никога не са имали нещо общо с клуба. Времето прекарано от Илич в Лондон не показва индикации, че той се е стремял да стане терорист. Той изглежда предпочитал да се подвизава като плейбой и често придружавал майка си на коктейли в посолствата. Животът му обаче не минавал изцяло в социални сбирки, тъй като скоро след пристигането си в Лондон той се присъединява към група британски активисти, които планирали да създадат международен съюз на комунистическите студенти. По-късно на Илич се приписват заслугите за създаването на такава организация, макар че в действителност той посещава една единствена сбирка и си тръгва, когато му става ясно, че полицията внимателно следи заседанията на групата. Неговата политическа кариера би могла да започне през 1967 г., когато венецуелската партизанска групировка „Въоръжени сили за национално освобождение“, поисква от него да замине за Източна Европа, където да организира група от млади венецуелски комунисти в страните от комунистическия блок. Неговите планове са осуетени, когато по-късно същата година баща му пристига в Лондон и заявява на синовете си, че иска те да продължат образованието си в Сорбоната в Париж. През май 1968 г. Хосе отвежда Илич и Ленин в Париж, но заварва града в разгара на бурни студентски протести. Макар демонстрациите да били организирани от привърженици на марксистката идея, Хосе изоставил плановете си, защото нямал желание да види синовете си въвлечени в жестоки улични боеве. Майка Русия Нетърпелив синовете му да получат „подходящо“ образование, Хосе се свързал с културното аташе в Съветското посолство в Лондон и записал момчетата в Университета „Патрис Лумумба“ в Москва. Това поражда много спекулации, според които при пристигането му в Москва Илич е бил завербуван от КГБ, благодарение на препоръките от Венецуелската комунистическа партия. Единственото доказателство за това идва от архивите на Венецуелската комунистическа партия, в които е записано, че Илич е получил стипендия от „Съветско-венецуелската камара на дружбата“ – връзка, която говори за евентуално поръчителство. Университетът „Патрис Лумумба“ се смятал за учебната площадка на бъдещите лидери на съветските страни от Третия свят. Илич и Ленин се вълнували от мисълта, че ще продължат образованието си в „Майка Русия“ – родината на комунистическите идеали. Тяхната възбуда бързо намаляла, когато се сбъскали с трудните условия на живот и още по-тежката дисциплина. През първата си година, която прекарал в изучаване на руски език и запознаване с марксистката култура, Илич се бунтувал и предпочитал да пие и да излиза с момичета, вместо да учи. Учителите не били впечатлени от него. Разполагайки с щедрата издръжка пращана от баща му, Илич бил в състояние да си позволи цялото пиене и забавления, които можел да понесе. Подобно на баща си, връзките му с жени станали важна част от неговия живот, но малко от тях продължавали дълго. Илич описва една жена в частност – кубинка на име Соня Марин Ориола – като своята „единствена голяма любовна история“. Отношенията им приключили, когато Соня се върнала бременна в Куба и не след дълго родила дъщеря. Горящ от желание да получи новини за детото си, Илич направил няколко опита да се свърже със Соня, но не получил отговор. Макар да изглеждало, че Илич е привърженик на марксистките учения, неговите съученици го помнят повече като романтик, отколкото като идеалист. Въпреки липсата на ентусиазъм към учението, Илич създавал представата за млад човек с голям потенциал, особено що се отнася до Венецуелската комунистическа партия. Д-р Едуардо Галегос Мансера – висш член на партийното политбюро – му предложил пост като партиен представител в Букурещ. Той отхвърлил предложението и единствената организация, която го била подкрепяла досега, приела това като чиста обида. Последната обида дошла, когато Илич явно започнал да поддържа една бунтовническа фракция, която партията смятала да закрие, и това довело до неговото изключване от партията през 1969 г. Без подкрепата на партията, която спонсорирала неговото обучение в Лумумба, дните му в Москва били преброени. Университетската управа направила няколко опита да убеди Илич да престане с извънучебните си занимания и да се концентрира върху учението, но той не им обръщал внимание. Станал дори още по-дързък и открито обиждал всеки, който се опитвал да му налива акъл. Накрая през 1970 г., когато взел участие в една демонстрация, организирана от арабски студенти, той бил открито обвинен в „антисъветска провокация и недисциплинираност“ и бил изключен от университета. Една теория предполага, че това изключване е било уловка на КГБ, целяща да прикрие неговото вербуване като техен агент, но за това няма доказателства. Народен избор Докато учел в Лумумба Илич се сдружил с няколко палестински студенти и жадно поглъщал техните истории, разказващи за борбата на родината им срещу върховния враг Израел. Те описвали с възторг един бунтовнически лидер, който бил организирал терористична кампания за освобождаването на Палестина. Джордж Хабаш Джордж Хабаш Името на този човек било Уади Хадад. С партньорството на Джордж Хабаш – негов състудент от Американския университет в Бейрут – Хадад стоял в основата на създаването на „Арабското национално движение“ в началото на 50-те години. Членовете на движението били преданни на идеята за изтръгването на Палестина от пипалата на Израел. Преди Шестдневната война техните методи били мирни, но скоро след това, подтикнат от горчивината породена от унизителната победа над родината му, Хадад сформирал „Народния фронт за освобождение на Палестина“ и издал един нов манифест, а именно – „Освобождаване на Палестина чрез актове на насилие срещу държавата Израел“. Основната доктрина на организацията била марксистка; новият метод, използван за постигането на идеалите му, бил международният тероризъм. Първият подобен акт бил извършен през 1968 г., когато въоръжени терористи отвличат един пътнически самолет, летящ от Рим за Тел Авив. Самолетът бил принуден да се приземи в Алжир, където терористите взели пътниците за заложници, искайки в замяна освобождаването на шестнадесет палестинци, които лежали в израелските затвори. Първоначално израелското правителство се съгласило с исканията им. Пътниците в самолета били пуснати живи и здрави, но не и преди Израел да претърпи на свой ред едно унизително поражение. Уади Хадад Уади Хадад Новините за постиженията на Хадад бързо се разпространяват по света и през следващите години към каузата му се присъединяват и други терористични групировки, сред които германската Баадер-Майнхоф и италианската Червена бригада. Освен това Народният фронт направил приятно впечатление на КГБ, което довежда до директната подкрепа на Москва. Точно благодарение на този съюз Илич бил въвлечен в Народния фронт. Представителят на Хадад в Москва Рифаат Абдул Ауон се срещнал с него и многократно приканвал него и отбрана група от негови състуденти да се обучават в един терористичен тренировъчен лагер в Йордания. Заинтригуван от предложението, Илич напуснал Москва и през юли 1970 г. заминал за Близкия Изток. Неговата първа спирка била в Бейрут, където отишъл непоканен в офиса на Басам Абу-Шариф – неофициалният „вербуващ офицер“ на Народния фронт. Абу-Шариф бил впечатлен от ревностните му убеждения и уредил постъпването му в лагера. Според последвалите разследвания, точно на тази първа среща Илич получава името, което през следващите години щяло да всява ужас по целия свят. От този ден нататък Илич бил познат просто като „Карлос“. Няколко седмици след срещата Илич отпътувал за един палестински тренировъчен лагер, разположен на хълмовете на север от Аман в Йордания, за да започне да изучава боравенето с оръжия и експлозиви, в съчетание с огромни дози политическа пропаганда. Макар да се справял добре с обучението си там, курсовете били подправени с участие във фалшиви атаки и други тестове за войнишка храброст. Карлос отказал да ги приеме на сериозно и жадувал за „истински екшън“. В последната седмица от обучението желанието му се изпълнило, когато израелски самолети бомбардирали един близък лагер и ранили човек от личната охрана на Ясер Арафат. Една седмица по-късно Карлос се върнал в Аман. Копнеещ да премине към „по-вълнуващи“ занимания, той се свързал с Абу Семир – висш член на Народния фронт – и бил изпратен в по-напреднал военен тренировъчен лагер. Черен септември На 6 септември 1970 г. Хадад нарежда да бъде извършено едновременото отвличане на четири самолета пътуващи за Ню Йорк. Лейла Халед, една от доверените лейтенанти на Хадад, била начело на първата атака. Халед се прочува с успешното си отвличане на полет на ТУА с дестинация Дамаск през 1969 г. През юли 1970г. Халед успяла да избегне сериозно нараняване, когато, по време на среща в дома на Хадад, къщата била обсипана с ракети с отдалечено насочване. Две от четирите ракети не успели да избухнат, но съпругата на Хадад и осемгодишният му син, които били в друга стая, получили рани и изгаряния. Хадад обвинявал за нападението тайните служби на Израел Мосад. Мисията на Халед се състояла в това да отвлече полет на авиокомпания Ел Ал, пътуващ от Тел Авив, през Амстердам, за Ню Йорк. Планът бил тя и нейният съучастник Патрик Аргело да се престорят на семейна двойка и да превземат самолета. Когато самолетът доближил английския бряг, двамата се надигнали от местата си и, размахвайки оръжия, си проправили път до пилотската кабина. Тогава пилотът насочил носа на самолета рязко надолу и терористите загубили почва под краката си. В последвалото боричкане Аргело хвърлил по пътеката между седалките ръчна граната и малко след това бил застрелян от един „въздушен шериф“ на Ел Ал. За щастие граната не избухнала. Халед била надвита от мъжете пътници, които жестоко я пребили, понеже се опитвала да извади собствените си гранати, скрити в сутиена й. След извънредното кацане на летище Хийтроу Халед се превърнала в предмет на разгорещени спорове, тъй като екипът за сигурност на Ел Ал и британската полиция започнали да се борят помежду си за това под чия юрисдикция попада затворничката. В крайна сметка Израел се отдръпнал и Халед била отведена в британски затвор. Полето на Доусън Полето на Доусън Втората атака също се сблъскала с проблеми, когато се оказало, че самолетът на Пан Ам е твърде голям, за да се приземи на пистата в Йордания, която Хадад бил избрал. Вместо това бил откаран към Кайро, където пътниците и екипажът били свалени, а самолетът взривен. Другите два самолета, на Суисеър, летящ за Цюрих, и на ТУА, пристигащ от Франкфурт, били успешно похитени и приземени на една писта в Зарга Йордания, както било по план. В чест на събитието палестинците преименували бившата британска писта от „Полето на Доусън“ на „Революционната писта“. Народният фронт направил публично изявление, в което описал атаките като първия удар на отмъщение срещу „американския заговор за ликвидиране на палестинската кауза чрез предоставяне на оръжия на Израел“. Освен това наредили на швейцарското и западногерманското правителство да освободят техните пленени другари. Следващият удар на Народния фронт бил насочен към самолет на BOAC, летящ от Бомбай за Лондон, чийто 150 пътници били взети за заложници и държани в Зарка Йордания, докато терориристите преговаряли за освобождаването на Халед. След 24 часа напрегнати преговори пътниците и екипажът били освободени, в замяна на Халед и още шестима осъдени терористи. Като последен акт на отмъщение терористите взривили самолета. Като новобранец без опит, Карлос не бил използван в операцията, но прекарал доста време в охраняване на склада с мунициите, намиращ се далеч от центъра на събитията. Преди отвличанията кралят на Йордания Хюсеин бил много благосклонен към палестинската кауза и бил позволил на над петдесет терористични групи да се установят в страната му. Но палестинските нападения над еврейски цели започвали да увеличават уязвимостта на Йордания и възможността Израел да нанесе ответен удар растяла. Напрежението достигнало връхната си точка през февруари 1970 г., когато йорданските военни части, опитващи се да наложат кралския указ, според който палестинците трябвало да предадат оръжията и експлозивите си, се сблъскали с „бойците за свобода“ в улична битка, която продължила цели три дни. Кралският указ бил забравен. Вбесен от това, че Народният фронт има нахалството да безчинства по този начин на йорданска земя без неговото съгласие, Хюсеин обявил военно положение и вдигнал на крак бедуинската си армия, за да изгони палестинците от Йордания. Възникналият при това конфликт става известен като „Черния септември“ и в него Карлос за първи път опитва вкуса на истинско бойно сражение. Карлос в Лондон През 1970 г. Карлос вече се биел срещу йорданската армия рамо до рамо с Абу-Шариф, но войната продължила да бушува още една година преди крал Хюсеин да обяви победата над врага си. Повече от три хиляди палестинци загиват в конфликта, в който Карлос си спечелва репутацията на безстрашен боец и хладнокръвен убиец. След поражението си повечето членове на Народния фронт предпочели да побягнат в Израел, отколкото да бъдат пленени от бедуинската армия. Карлос не бил един от тях: Джордж Хабаш имал други планове за своето младо протеже. Карлос Плейбоят Карлос Плейбоят Той бил избран да изпълнява ролята на представител на Народния фронт в Лондон. Неговата задача била да се внедри в британското общество и да създаде списък с „високопрофилни“ мишени, които щели да бъдат убивани или отвличани. След края на войната в Йордания Карлос бил изпратен на обучение в поредния лагер, където да научи „тънкостите“ на тероризма. През февруари 1971 г. бил готов да замине за Лондон и да се събере отново със семейството си. Благодарение на влиянието на майка си, Карлос бързо приел отново ролята на плейбой и купонджия. Той посещавал Университета в Лондон, където следвал икономика, и по-късно се записал на курсове по руски език в Централния лондонски политехникум, като част от добре планираната си фасада. Неговият контакт с Народния фронт в Лондон се осъществявал в лицето на Мохамед Буриа – алжирец, който, като един от най-верните хора на Хадад, отговарял за европейските операции. В търсене на цели, Карлос преглеждал английските вестници, отбелязвайки си имената на изтъкнати хора, които са или евреи, или поддръжници на Израел. Веднъж щом създал списъка си, той положил всички усилия да научи колкото се може повече за своите мишени – адреси, телефонни номера, прякори и всякакви лични подробности. Списъкът му съдържал имената на известни филмови лица, шоумени, политици и изтъкнати бизнесмени. През декември 1971 г. той вече бил събрал информация за стотици хора. Точно в този период неговата ранна кариера на терорист под прикритие щяла за малко да бъде прекратена. Специалните части на Скотланд Ярд получили сигнал и нахлули в къщата на „Уолпоул Стрийт“ в Челси, където той живеел с майка си, но не открили нищо инкриминиращо. Те били накарани да вярват, че Карлос е свързан с укриването на незаконни оръжия, които били открити и конфискувани при една скорошна полицейска акция в дома на един от неговите приятели. По време на акцията полицията открила фалшив италиански паспорт с лика на Карлос, но незнайно защо не счела това за нещо важно. Освен че бил поставен под наблюдение за няколко дни след обиска, полицията изобщо престанала да се занимава с него. Карлос се преместил със семейството си в ново жилище в Кенсингтън. Мария Нидия Ромеро де Тобон Мария Нидия Ромеро де Тобон Въпреки латиноамериканския си чар и безупречни маниери, той често бил отблъскван от младите дами от висшето общество, с които контактувал. Една от тях обаче била привлечена от неговото излъчване и още по-омагьосана от политическата му страст. Мария Нидия Ромеро де Тобон била привлекателна, 37-годишна колумбийка, която се преместила в Лондон след развода си, за да продължи университетското си образование. Нидия, чийто дядо е основател на Колумбийксата либерална партия, била революционер по сърце и веднага била спечелена от страстта, която показвал Карлос към каузата си. Няколко месеца по-късно Карлос успешно завербувал Нидия и използвал помощта й за създаването на верига от сигурни къщи, в които да пребивават тайните агенти. В един момент тя се представяла за съпруга на Антонио Дагес-Бувие – еквадорски партизанин, за който се предполага, че бил обучавал Карлос в Куба – и държала под наем три апартамента в централен Лондон. Другите й задължения включвали транспортирането на документи и средства. Карлос по-късно казва на разследващите, че по онова време той и Дагес-Бувие са изпълнили няколко „мисии“ по набелязани мишени. За подобни случаи обаче не съществуват писмени данни. Общото мнение е, че времето прекарано от Карлос в Лондон е преминало главно в бездействие, докато в другите части на света Хадад избирал други играчи за своите смъртоносни игрички. Клане През февруари 1972 г., докато Карлос линеел в Лондон, един от екипите на Хадад отвличал самолет на Луфтханза, летящ за Аден. Един от 172-мата пътници взети за заложници бил Джоузеф Кенеди, синът на починалия Робърт Кенеди. След кратки преговори Кенеди и останалите заложници били пуснати живи и здрави, след като западногерманското правителство се съгласило да изплати сумата от 5 милиона долара за откуп. През следващия месец май Хадад изпратил трима членове на японската Червена армия да извършат брутално нападение над летището в Тел Авив. След като пристигнали на летището тримата мъже извадили автоматични оръжия и гранати от багажа си и открили огън по тълпите. Когато огънят затихнал, 23 пътници били мъртви и още 76 ранени. Двама от терористите загинали по време на операцията, но не от отсрещен огън. Единият бил убит случайно от приятелски огън, а другият загинал, когато гранатата, която държал, избухнала преждевременно. В едно ранно утро през септември същата година един отряд командоси, съставен от членове на ислямистката организация Фатах на Ясер Арафат, които наричали себе си „Черен септември“, извършили набег над еврейското общежитие на Олимпиадата в Мюнхен. След като убива един от атлетите и треньора групата задържа останалите спортисти като заложници и изисква да бъдат освободени 200 души от техните сънародници, които лежали по затворите в Израел. След ден на сбити преговори западногерманците се съгласили да осигурят самолет, който да откара групата и нейните заложници в Кайро. Всичко вървяло по план, докато германските снайперисти на летището не открили огън по командосите. В последвалата огнестрелна битка били убити 11 израелски атлети и петима от терористите. Когато новините за тази операция стигнали до Карлос, той се ядосал, че е бил оставен извън тези важни удари, които разтърсват света. Неговият яд се засилил още повече, когато узнал за подвизите и на един друг верен на партийната идея герой.

Драги Недо, хич не си добре в Германия, ясно е. Ако там всичко ти е наред, нямаше да пръскаш наоколо отровни плюнки. А ти го правиш. Нещо там хич не ти е наред. Може да живееш в една стая с десетина немили-недраги като теб, най-вероятно. И да се помпаш сам колко си добре. Не ме интересуваш изобщо, но да ти кажа - спри се, че много се излагаш!

Едно е катастрофа, друго - атентат. Молете се такива трагедии да не ги пренесат тук. Някои европейски лидери пак заговориха за "справедлив" прием на гостите.

Некъф Абдула с немски паспорт сигурно. Превърнаха си държавата в мюсюлманска кочина.

Изнасилванията и сексуалните посегателства извършени от мигранти в Кьолн станаха публично огласени и то частично само под натиска на социалните мрежи.В германия има жестока цензура.

Благодаря от цялата си страдално-мултилюбяща душинка за Вашите коректурно-правописни напъни. Поклон пред светлата Ви аура-ореол! ГреЖката е от недоглеждане и поради скорострелно-картечния ми мисловен поток. Поклон!

Севда на флашка ли ти ги дава тези изляяния?

Простотия,викаш,а.Ама това е цялата истина.

Ако е десен неофашист,едва ли ще гази сънародници.Би отишъл пред джамия или синагога.

Ами да,германец е...за 2019 най популярното име за новородени в Берлин е Мохамед.

Не викам, а пиша. А, че е простотия, простотия е и то пълна.

САМО ТРИ НЕЩА И ЧОВЕЧЕСТВОТО МОЖЕ ДА БЪДЕ СПАСЕНО. К-19 ЯСНО ВИ ПОКАЗВА ТОВА ВСЕКИ ДЕН, НАЛИ... Първо - държавите и нациите трябва да си отидат, ако ИСКАМЕ светът да оцелее. Едно човечество е достатъчно, няма нужда от САЩ, Китай, Русия, Англия, Германия, Франция... България и т.н. Второ - религиите трябва да си отидат. Една религиозност е достатъчна: истина, любов, автентичност, прямота, която няма нужда от никакви имена, просто една религиозност, едно качество, а НЕ нещо организирано, а не организации, йерархии и бюрокрация. В момента, в който се появи някаква организация (държава, религия), идва и насилието, защото ще се появят други организации, които да са в конфликт с първата. Имаме нужда от свят на личности, а не на организации, йерархии и бюрокрация. Трето - учените (науката), които ТРЯБВА изцяло да са посветени на един по-добър живот, на повече живот, на повече интелигентност и повече творчество, а не както досега, учените да са принудени от своите "собствени" лидери (държави), те да създават още: войни, оръжия, епидемии, психосоматични манипулации, задължително "образование" (задължително програмиране чрез различни вербализации), организации, йерархии и бюрокрация. Учените (науката) не трябва да бъдат разрушителни за останалите хора. Ако тези три неща са ВЪЗМОЖНИ, цялото човечество МОЖЕ да бъде спасено, да не бъде РАЗРУШЕНО от своите "собствени" лидери (държави).

това е утопия

Приказки за деца и политици Столичният кмет Бойко Борисов се включи в маратона на книгата и прочете "Болен здрав носи" на малчуганите в Столичната библиотека Галя Горанова Снимки: Юлиян Савчев Думам ви деца, сещайте се политици. Казват, че приказката е добра, щом добър е краят. Но някои приказки очароват още с началото си. Особено ако ги чете не друг, а столичният кмет и всеобщ любимец на децата Бойко Борисов. Уникалното събитие е част от маратона на четенето по повод Международния ден на книгата 23 април. Организатори са Съюзът на книгоиздателите и Столичната библиотека под патронажа на президентшата Зорка Първанова. Трепетно очакваният разказвач енергично и делово изкачва стълбите до детския отдел на Столичната библиотека. Деца, учителки и библиотекарки го посрещат с ръкопляскания. Двайсетина малчугани извръщат грейнали погледи към бате Бойко и се посръгват в ребрата. Има няколко деца на инвалидни колички. Те протягат ръце към него за приятелски поздрав, тъй като са стари познайници. Идвал е при тях в детския център "Св. Мина" за деца с увреждания. Останалите са третокласници от 6-о СОУ и от частното училище "Мария Монтесори" в Горна баня. Борисов отвръща хладно на ласките им. Отдалеч личи, че не е в настроение да щипе бузи и да раздава автографи. Угрижен е. Шефът на общинската културна комисия Георги Белчев патетично запознава присъстващите с целта на занятието - "да може книгата да огрее както слънцето най-тъмните и най-сенчести места на нашата страна". И двусмислено заключава: "Неслучайно лично кметът се е заел с тази задача, като открива маратона на четенето." Белчев обяснява, че кулминацията ще е на 23 април - датата, на която се ражда Шекспир и умира великият Сервантес. Който според въпросния чиновник е роден в Португалия, откъдето тръгва традицията на книжния маратон. Но този поразителен и неизвестен досега факт от биографията на най-испанския измежду испанските писатели смущава само неколцина литературоведи. Децата са наострили уши само към прославения разказвач. През цялото това време Борисов енергично прелиства детската книжка с народни приказки, за да избере най-мъдрата измежду всички. "А сега, здравейте!", взима думата Борисов. Тонът е делови, даже коравосърдечен. Отекват рехави аплодисменти на учителките и служителките. "Много се запъвах да дойда да чета приказки в това време, но винаги съм считал, че вие сте бъдещето на България, а в приказките е направено така, че от малки да разбирате какви трудности ви чакат като големи", започва с леко огорчение градоначалникът. Не става ясно какво му е на времето, та така го е спънало, но в тембъра прозира политическа тъга... Последно се е спрял на любимата си приказка "Болен здрав носи". Бърза да уточни, че има и много други приказки, които си струва да бъдат прочетени. И с назидателен тон съветва учителките задължително да запознаят малчуганите с историята за "косенцето-босенцето", което дало "яйчиценцето". И с тази за "агнето, което мътело водата на вълка", макар да било обратното. Тук цитира прословутия край на Лафонтеновата басня, когато вълкът казва: "Мътиш, не мътиш, ще те изям. И го изял." Защо ли генералът е подбрал в репертоара си все приказки, в които хитростта и коварството надделяват над добрината и наивността? Преди да пристъпи към същинското литературно четене, Борисов споделя с малките как имал редкия шанс да бъде отгледан от добра майка, която не пропускала и ден, без да му разкаже приказка". И захваща да чете: "Веднъж един старец отишъл с каруцата си за риба. Наловил много рибки, натоварил ги на колата и си тръгнал радостен към дома. Една лисица видяла рибата в каруцата и нали е дявол, проклетницата, намислила как да открадне рибицата на стареца..." Тук генералът не се сдържа и дава своето тълкуване: "В живота много често се случва един да работи, а другите да искат да му откраднат това, което е направил. Много често, ежедневно!" Хлапетата го слушат с интерес. Когато стига до оня момент в приказката, когато лисицата подучила Кумчо Вълчо как да си налови риба с опашка във водата, Борисов прави поредното поучително отклонение: "Затова когато копирате чуждия опит, ще внимавате!" Посланието е многопластово. Едни си мислят за глупавия вълк, други за лисицата, трети за столичния общински съвет, четвърти за кметските неволи на градоначалника. Кой разбрал, разбрал. Разказвачът продължава нататък. Стига до ключовата фраза "Болен здрав носи" и я изрича през смях. За какво ли си мисли? "...Ала щом стигнала до нейната дупка, лисицата скочила на земята и викнала: - Болен здрав носи! Вълкът се спуснал да я хване, но лисицата се шмугнала в дупката си. Той мушнал лапата си вътре, хванал лисицата за крака, а тя казала: - Корен крак теглиш! Корен крак теглиш! И вълкът я пуснал. Пак бръкнал вълкът, хванал корен, а лисицата му викнала: - Олеле, крачето ми! Олеле, крачето ми! И той задърпал с все сила, ала коренът се изскубнал изведнъж, вълкът се изтърколил надолу по брега и се пребил." Край. "Разбрахте ли? Много поучително!", обръща се Борисов към хлапетата. "Особено за кмет", кокетно подвиква близката даскалица. Борисов се подсмихва двусмислено на тая реплика, но я отминава без коментар. Една от организаторките на сказката тръгва да представя трите детски писателки, които ще поемат щафетата от бате Бойко и ще прочетат всяка по една приказка. Борисов любезно изчаква презентацията, преди отново да вземе думата. За да препоръча на децата другата си любима приказка - "Лошата дума". Специално моли учителките да я прочетат, след като си тръгне. Опитва се да я разкаже в едно изречение: "Как когато обидиш някого, това остава дълбоко в душата на човека и не се забравя. Затова много трябва да си мерите приказките, когато се обиждате помежду си, защото след това не се забравя лесно..." И пак едни си мислят за миризливата мечка от приказката, други за дърваря, трети за хлевоустата Татяна Дончева, четвърти за нерадостния и конфликтен политически живот на генерала. Кой разбрал, разбрал. След този последен генералски урок и разпореждането към учителките Борисов се запътва към изхода. Пътем пожелава на хлапетата да са живи и здрави и внимателно да вникват в приказките. Защото след 15 години ще разберат, че тези приказки са изключително важни за това как ще се реализират в живота. И си тръгва. Като всички високи гости на библиотеката драсва няколко реда в книгата за посетители. "На всички, които работят в този храм и които го посещават, им пожелавам здраве и дълъг живот. Бойко Борисов." "От приказката разбрах, че никога не трябва да лъжем", извежда поуката едно от момченцата. Според него обаче генералът искал да им каже и нещо друго - да не стават престъпници и да са добри. Питам го защо харесва Бойко Борисов, а той отвръща: "Защото е силен, добър и винаги успява, каквото си науми - заловява престъпниците и разкрива всичко." Е, това е.

Всички българи Кито благославя майката на Меркел за ИСЛЯМИЗИРАНЕТО на Европа и за ПУДЕЛА си Бойко, я благославя още веднуж

Западно европейските градове отдавна не са това,което бяха.В град Бон,предишната столица на германия е събитие да видиш германец,обикновенно старец .Там населението е подменено.Всеки знае с какви.

пак ли тия лекари и инженери

Аз мисля, че Ковид е виновен.

Махни мръсните си ръчички от рода ми и от нацията ми, че жив ще те изям

И тия тръгнали да ни поучават,жените и дъщерите им ги изнасилват и малтретират,мъжете лапат черни п.шки

БУНТЪТ НА ПЕШКИТЕ, ХОД НА К-19 Бунтът на пешките, началото на БУНТЪТ. За да има БУНТ трябва да има ИНДИВИД. Политолога от Хумболт-Университет Берлин - Herfried Munkler, ПРЕДУПРЕЖДАВА за започването на постоянна и глобална асиметрична война (асиметричен постоянен БУНТ), партизански и терористични глобални войни, тоест да НЕ се подчиняват на ДОСЕГА известните ПРАВИЛА за водене на ОТКРИТА война. Асиметрична война (наречена още НОВА война или асиметричен постоянен БУНТ) е военен термин за водене на война, при която двете воюващи групи разполагат с РАЗЛИЧЕН военно-технически и военно-стратегически потенциал. В разговорния, ненаучен език, асиметрична война често се нарича партизанска война, а воюващите за ПО-СЛАБАТА страна - ТЕРОРИСТИ. Характерно за асиметрично водене на война е, че по-силната страна РАЗПОЛАГА с такова военно преимущество, че при ОТКРИТИ военни действия по-слабата страна НЯМА никакъв шанс да оцелее. Тактиката на по-слабата страна е да диктува ТАКИВА условия за военни действия, при които силната страна ВЪОБЩЕ да НЕ МОЖЕ да ИЗПОЛЗВА оръжията си. В практиката по-силната страна в НАЧАЛОТО печели БЪРЗ успех. В дългосрочна перспектива ОБАЧЕ, щетите нанесени от ПОСТОЯННИ "ужилвания" от по-слабата страна, ДОВЕЖДАТ до победа над МНОГОКРАТНО по-силния и многочислен противник. Капката вода ПРОБИВА камъка НЕ чрез сила, а чрез ПОСТОЯНСТВО. Постоянната и глобална асиметрична война НЕ се придържа към НИКАКВИ правила и особености на конвенционалната война. При постоянната и глобална асиметрична война ЛИПСВА обявяване на война, КАКТО и сключване на мир. Фронтова линия, полесражение и тил НЕ съществуват, ЕДНОВРЕМЕННО те са НАВСЯКЪДЕ. В асиметричната война военните НЕ се различават от цивилните, а цивилните се ПРЕВРЪЩАТ във военни цели. В асиметричната война има САМО едно правило, а то е, никога НЯМА правила. В постоянната и глобална асиметрична война НЯМА минало, НЯМА бъдеще, а ВИНАГИ има тук и сега. Времето Ви свърши. Това е всичко.

ГРАД TRIER - ПРАВИЛНИЯ ПРЕВОД НАБЪЛГАРСКИ ЕЗИК ТРИР. ДА ВИ Е - Б - А У ЖУРНАЛИСТИТЕ, НЯМАТЕ ЛИ РЕДАКТОРИ БЕ.

Абе... а ония малоумник в София който умишлено блъсна кола няколко пъти и си замина

Мани ги тия, те все още превеждат Leipzig с "г" накрая.

"Вилкоммен", а? На ви сега - "Аллаху Акбар!" до дупка... Тъй ви се пада, мърши изродени! Ама ние,ние какво правим в тая европейска кочина?

ДЪРЖАВИ И РЕЛИГИИ ИЛИ ПРОСТО ПОСТОЯННА МАНИПУЛАЦИЯ. К-19 ВИ ПОКАЗВА ЯСНО ВСЕКИ ДЕН ТОВА, НАЛИ... Всички тези държави и религии, тези йерархии досега не са помогнали на човечеството в разрешаването дори на един проблем. Просто запомни това: "Те решили ли са поне един проблем?" Държавите и религиите просто се занимават с бизнеса на безусловното налагането върху теб на техните закони - йерархии (господар и роб, лидер и останалите) и служене на шепа "хора" - привилегирован елит и паразит, и това е от стотици години, а бедните все още са бедни и стават все по-бедни. Все още има много болести и епидемии, има всякакви страдания и престъпления, и те се увеличават. С всяка изминала година престъпността се увеличава. Странно е: затворите се увеличават, съдилищата се увеличават, религията се увеличава, задължителното "образование" се увеличава. Те мислят, че са тук, за да спрат престъпността, а с тях престъпността става все по-голяма. Вашите затвори са университети за престъпници, откъдето те излизат с диплома. Всеки човек, който е бил в затвора, е научил там много неща от старите престъпници, с които той е споделял времето си. А това, което научава той, е че да извършиш престъпление не е престъпление, а престъплението е да те хванат. Така че, той просто научава как да не бъде хванат. Има нещо фундаментално грешно тук. Това, което държавите и религиите правят, то не е насочено към решаване на проблема. Човекът, който извършва престъпление, не е престъпник, той е болен. Не бива да го хвърлят в затвора или "ада" и да го измъчват (физически, ментално и емоционално) там, той трябва да бъде лекуван в психиатрична клиника по един уважителен начин и с медицински методи. Вината не е негова. Може би знаете, че е имало времена, в които лудите хора са били считани за престъпници. Те са били хвърляни в затворите и там са ги биели. И едва преди няколкостотин години на някого му е хрумнало, че тези хора не са престъпници, а имат някакво заболяване. Като ги биеш, не можеш да избиеш болестта навън. Ти просто се държиш като идиот. Те се нуждаят от помощ, а ти правиш точно обратното. И това важи за всички престъпници, защото никой не се е родил престъпник. Начинът, по който човекът е бил възпитан, обществото в което е бил възпитан, задължителното "образование" и/или религия - те са го направили престъпник. Представителните политици и религиозните лидери трябва да бъдат отстранени от дългогодишните им позиции и да бъде създадено едно напълно ново управление. Това е трудна работа, но не и невъзможна, особено, когато смъртта е единствената алтернатива. Очевидно представителните политици по света, които са искали да имат в ръцете си все повече и повече разрушителна сила, са решили да поробят учените. Сега всеки учен е роб на някоя държава, на някое правителство и работи само за цели, които са разрушителни, които са против живота. И колкото по-разрушителни неща открие ученият, толкова по-високо е почитан от държавата и правителството. Казват, че историята се повтаря. Историята не се повтаря. Повтаря се нашата глупост и ние продължаваме да учим децата си на едни и същи неща. Децата са принудени да имитират все същите велики герои, които всъщност са били престъпници, а не герои.

Различно е- тоя е тръгнал съзнателно да убива. Иначе, има и други примери в България. Едно добричко психо, де съзнателно се блъска в различни коли във Варна. Но тоя съвсем съзнателно е навлязъл в пешеходна зона и то с ясна цел.

Виждам, интеграцията е "успешна"...