Тошко Йорданов след извънредния съвет за Русия: Петков ни е лъгал брутално и е използвал службите

На въпрос кой е взел решението за отзоваването на 70 руски дипломати, външният министър Генчовска заяви: „Затова беше извикан председателя на ДАНС, попитайте него”.

Обратно в новината

Коментари - Тошко Йорданов след извънредния съвет за Русия: Петков ни е лъгал брутално и е използвал службите | Днес.dir.bg

17-11-2017 20-11-2018

Коментари

Г-н йорданов.Пак ли ще подкрепите тези които искат със стръв от 108 000 лева да уловят шаран за 27 милиона лева?

Не знам, има ли тема, по която този човечец да няма мнение? Само той говори, плюе, заплашва. А другите от тяхната велика партия къде са? Или Славчо не им дава да се обаждат. И те, като безропотни овце, мълчат.

"Славянството е Олтарят на Новата Култура. Какво трябва да правят българите? Трябва да се върнат назад. А какво значи това? Да се свържат с Русия! България направи погрешка, че имаше неприятни отношения с Русия." - Учителя Петър Дънов И Баба Ванга е говорила винаги "От Русия да се не делите!" Ама Кирил Петков, Асен и Лена не са учили в Харвард "Божественото учение" на Учителя, нито се интересуват от пророчествата на Ванга и Слава Севрюкова. Това е положението. Бог да ни пази!!

Петков стигна до момента в който трябва да бъде набучен на кол и да го закачат на площада. Продажен мръсен канадски циганин ще вкара държавата във война

Тошко е руски поцелуйко. Иди На Хой.

Браво само така към болшевиките,да си закриват посолството ,не ни е нужно

Да си вземат и дипломатите и паметниците и да се заврат в Магаданск ,а Тошко да им носи куфарите и да им бъде ...шут!!!

Преди това по кръга ще я пуснем няколко пъти, и после у панделката!

Викаш по-големи авторитети в геополитиката няма от Петър Дънов и баба ти Вангелия

Толкова много пари, пръснати за тролове, ако господин бившият премиер беше толкова сигурен, че решението му е правилно, тогава защо го прави? Все е било да се казва на бялото черно ама 1200 коментари това си е сериозна пара

А не идва ли

За 2 цента продават живота на децата си

е ся дупе да ни е яко

Или ти си жалък

премиера бил лъгал... добро утро... той с лъжа стана премиер, да не сте очаквали нешо друго??

Единствените, които излъгаха брутално надеждите на хората, са тези от ИТН. Уж партия на народа, уж ново начало, концерти, емоция, туй-онуй, а накрая се оказаха поредното разочарование. Народът си задава въпроса: След като има доклади на ДАНС за враждебна работа на руски резиденти, как така ни президент, ни патриоти, ни родолюбци реагираха подобаващо, а седнага да плюят срещу този, който най-накрая защити интересите на България?

А си мислех, че няма по-големи въздухари от РР и чалгарите на Слави.

Хубав,лош ,но за първи път имаме премиер с топки

История да четат !? Архиват е откраднат и занесен в русия. Историята е пренаписана под диктовката на руски ментори в последвата след 44 година руска окупация. Всичко писано в годините преди 44 е изгорено. На децата първо се обяснява кой е альоша и след това смътно се намесва Левски и забележете започва се с натякванията,че българите са предатели. Да четат но от архиви в страни където има запазени такива за Българиа

Каеш че кавбойците са ни по-приятели ...

И без мозък !

Няма доклад, има само списък

България обявява война на Румъния, за да си върне откъснатите територии. Трета българска армия, командвана от ген. Стефан Тошев, разгръща масирано настъпление срещу окопалите се в Добруджа румънските войски, подсилени с руски полкове и сърбо-хърватски доброволци. Само за два дни – 5 и 6 септември, българските войници превземат укрепения като цитадела Тутракан, а след тридневни тежки битки родният трибагреник се развява над Добрич. На 9 септември без бой българската армия влиза в Силистра. Хиляди българи посрещат с цветя и сълзи войниците- освободители. Румънските и руските дивизии отстъпват, но българската армия продължава преследването и разгрома им и настъпва към Букурещ. На 23 октомври 1916 година конната дивизия на ген. Иван Колев излиза от село Канара – северно от Кюстенджа, и поема към село Кара Мурад (днес Златия). В предната линия са 2-ри и 9-и конни полкове. От близките хълмове румънски и руски войски обстрелват ескадроните, но подкрепени от артилерийски огън, те прогонват противника. Генерал Колев нарежда отстъпващите чужди части да се атакуват и двата конни полка тръгват напред с мощно „Ура!” и извадени саби. В започналата свирепа битка ескадронът на ротмистър Добрилов от Втори ломски конен полк помита румънците и атакува друга, отстъпваща към морето военна част. Това е руската 265 Оренбургска дружина. „Русите останаха няколко мига като вкаменени. Те виждаха каква страшна буря ги застига и потърсиха спасение. Някои хвърлиха оръжието и вдигнаха ръце, други се разбягаха, а трети насочиха пушките и започнаха да стрелят. Конните групи като чукове се стовариха върху тях и ги прегазиха. Саблени удари, стрелба, дрезгави викове. Русите загубиха кураж, захвърлиха оръжието и вдигнаха ръце!”, разказва офицерът Мавродинов в списание „Нашата конница” 15 години след боя. Ломските кавалеристи пленяват около 300 руснаци, но една рота успява да се измъкне и от близка височина открива огън срещу атакуващите ги конници. Първият залп поваля ротмистър Добрилов и кавалеристите, смутени, забавят галопа си. Но макар и ранен, от земята офицерът командва „Напред!”. Окуражени, кавалеристите влитат сред руснаците и започват сеч. „Всеки изправил се руснак мигновено е повалян на земята. Ранени и убити коне падат, притискайки живи хора. Червени струи текат по лицата на ранените, кървави локви блестят по земята!”, описва страшния бой Мавродинов. Подофицерът Ставри Младенов вижда група руснаци да крият дружинното си знаме, стига до тях и го сграбчва, но няколко куршума го събарят от коня. Българите обаче вече са забелязали флага на противника и се хвърлят в битка за него. Знамето минава от ръка на ръка, но всеки хванал го руснак е повалян със саблен удар. Кандидат подофицерът Величко Митев си пробива с бой път до флага, грабва го и охраняван от подофицера Георги Христов го изнася от полесражението. Видели, че знамето им е пленено, руските войници се пръскат, а мнозина се предават. Битката на Втори ломски конен полк, в която се включват и няколко конника от 9-и конен полк, започва в 7.30 часа на 23 октомври 1916 г. и свършва в 9 часа. В нея са съсечени 400 души, пленени са 10 офицери и 1000 войници заедно със знамето на 265-а Оренбургска дружина. На мястото на сражението ломският полк оставя 22 убити войници, ранени са двама офицери и 14 конници. Храбростта на българските кавалеристи в боя край селата Кара Мурад и Чикракчи е пресъздадена в картина от художника на Първа конна дивизия Н. Кожухаров. Според историци от онова време някои генерали се бояли, че българските войници ще откажат да воюват при сблъсък с руснаците, приемани за освободители и братя от народа. Нито един войник и офицер обаче не сваля оръжието си при среща с руските части. Самият ген. Иван Колев – син на преселници от България в Бесарабия, обича голямата славянската страна и се възхищава и учи от казашката конница. Но изправен пред руските войски заявява на войниците си: „Кавалеристи, Бог ми е свидетел, че съм благодарен на Русия, че ни освободи. Но какво търсят казаците сега в нашата Добруджа? Ще ги бием и прогоним като всеки враг, който пречи за обединението на България!”. През 1930 г. кавалеристите от Втори конен полк със собствени средства издигат в казармата си в Лом паметник на падналите по фронтовете другари. След 1944 г., с идването на комунистите на власт обаче, подвизите на българските войници в Добруджа са изпратени в забрава. Победите и жертвите на българската армия в боевете с руските войски са задраскани в историята, за да не се руши българо-съветската дружба и „братските връзки” между комунистическите партии. На паметника на кавалеристите в Лом не се отдава почит близо половин век. 27 години след падането на комунизма в Добрич бе издигнат паметник на генерал Иван Колев. Но обелискът в Лом остава скрит сред храсти и бурени в затворената и запустяла от години казарма.

Да сее.а у тъпата глава.

Хайде да разбираме това, което четем. Няма доклади. А само някакви списъци. Но то за това трябва да мислиш. Ако можеш, разбира се