Коментари - ВКП се самосезира по твърдения на Христо Иванов за "философския камък на Доган" | Днес.dir.bg

Ей това самосезиране значи. А защо не се самосезира за цените на тока или горивата? Защо не се самосезира за реални проблеми, които тежат на българина. Вижда се, че явно Иванов има хора във ВКП и за това те като по команда вървят след него, за да може да си трупа точки и да си прави политически ПР.

Христо Иванов е жаден за власт и пак разиграва циркове, за да трупа политически дивиденти.

Прокуратурата да се самосезира и да разследва цялата дейност на Христо Иванов

БРАВО ХРИСТО БРАВО. НИКОЙ НЕ Е ПОСМЯЛ ДО СЕГА ДА ИЗВАДИ НА ЯВЕ ТАКИВА ГРОЗНИ ДЕЯНИЯ. ТИ ИМАШ СЪРЦЕ - ДАНО ДА ИМАТ И ДРУГИ ТАКАВА СИЛА

Защо Христо Иванов не беше така активен и докато беше министър на правосъдието, тогава си мишкуваше, а сега е решил да се прави на интересен - с нищо не се различава от другите.

На Ицето Иванов само Доган и Пеевски са му в устата... дали пък ще доживеем някой път да направи "разкритие" и за друг престъпен олигарх, който е подсъдим - фараон Иво Прокопиев?!?

naj-dobre e vsichko da se natsionalizira otnovo- predprijatia, zemi, poveche ot edin apartament i t.n. Da se varne komunzma i da se yspokojat nesposobnite za jivejat pri kapitalism. Inache dokato ima svoboda i pravo na chasten bisness vinagi shte ima yspjavashti i gubeshti , bedni i bogati, i nesposobni zavisnitsi koito dokato ne srinjat nesho izgradeno hjama da sprat.

Винаги съм се чудил, какъв е приносът на Доган за "демократичния процес" след 89 г. в развитието на България, та оттогава непрекъснато боноси- хонорар като "консултант-философ-хидропроектант....!!!!" 1-2 млн. за язовир "Цанков камък", хотели в Девин-"Орфей"/уж на Вълканов/ и "Исмена"/заедно с Имел Етем/, сараи в София, Росенец и др. , ТЕЦ-Варна, "Булгартабак" и т. н. и т. н. Всички правителства му плащат и си затварят очите! Всички се съобразяват с него! Всички се консултират, "съветват" с този агент на ДС още от преди 89 год. ЗАЩО? ЗАЩО?

Донякъде. Истината. Нима Христо Иванов смята че една централа в "студен резерв" няма нужда от средства. Да извади нормативите за поддръжка на парни котли под налягане (дори да се сметне че са консервирани) за колко време се въвеждат в режим за нормална работа. Да види нормативните документи за паропроводи и кондензни тръбопроводи, да види изискванията към кондезаторита за отработена пара, да види изискванията за питателни и циркулационни помпи, изискванията за горивните форсунки и поддръжката им, вентилатори, филтри, димоходи, газанализатори. Всичко това иска и екип машинисти, котляри, електроспециалисти. Както виждате никъде не споменавам пародинамата, щото и те подлежат на класови проверки , регистрови прегледи и прочие. ТЕЦ Варна не е ретроавтомобил на трупчета -за няколко часа да провериш помпи карбуратор, гориво и да го дотъркаляш на площада за ретро събора

Защо сега твърдиш бе Христо?Когато имаше възможности и власт се мишкареше по кабинетите, сега скачаш.Нима Доган е от вчера на морето,не знаеш нищо за тецовете айде бе.Толкова по зле за вас нищо не знаещите.Лотарията на Божков е от вчера,лъжи, лъжи.Всички са еднакви.Когато имат възможност ги е страх да не носат отговорност и нищо не прават,но пък за това им се заплаща сериозно,когото слязат в опозиция обещават светло бъдеще, само и само да се докопат до кокала.Лъжи и пак лъжи.Едни и същи мутри 30г.се менкат в триъгълника на властта.Само че те си оплетоха кошниците, да му мислят баламите които скачат в тяхна защита.

Христо забрави, че историята се повтаря, но вече като фарс... Започва да прилича на един роско, който скача редовно по президента ама последния хич не го отразява...

Понякога се чуват коментари от рода, че Ахмед Доган бил най-умният политик в България. Винаги съм се чудел на какво почиват подобни твърдения. От както е на поллитическата сцена, Доган “играе” само с една карта – етническия мир, който всъщност никога не бил застрашаван нито от страна на българите, нито пък от етническите турци. Тези два етноса живеят в разбирателство още след освобождението 1878 г. От времето на Левски и винаги след това, никога не е имало идея за преследване или геноцид по отношение на турците – точно обратното, Левски ги е виждал като равноправни граждани в бъдещата чиста и свята република. Цялата “философия” на Доган се изразява в това, изкуствено да създава и поддържа страхове – това пролича и при скорошната случка в Росенец, когато Доган извика да го пазят 200-300 привърженици на ДПС въпреки, че никой по никакъв начин не е застрашавал сигурността му. Това беше поредното предупредително размахване на етническата карта и припомняне, че ако капризите му не бъдат удовлетворени, етническият мир е в опасност. Но той, с тази изнудваческа политика, за 30 години натрупа стотици милиони, без да е работил (освен дето се прави на голям политик). Турците обаче стават все по интелегентни и няма да е чудно, ако скоро му “врътнат кранчето”.

ПУ ПУ ПУ ДАЛИ ЩЕ СЕ ХАРЕСАШ И НА ЛЮБОВНИЦАТА ПРАВЕЩА СЕ НА ДЕТСКА УЧИТЕЛЧИЦА ... КОЛКО МОДЕРНО ЗАДКУЛИСНО БИСНЕСЧЕ - ДЕТСКИ ЦЕНТЪР... ДО ВЧЕРА СИ БРОЕШЕ СТОТИНКИТЕ ЗА БАНИЧКА, ДНЕС МОМЕТО ИМА БИЗНЕС ... ЗА ТОВА ЛИ ПРОТЕСТИРАТЕ ХОРИЦА ... ДА НАХРАНИТЕ И ПОСЛЕДНИЯ СЕЛЯНКА... СЕЛЯНИН В СОФИЯ... СЕЛЯНИ ОТ НАЙ-ЗАТЪНТЕНИТЕ МЕСТА ИЗ МАЙКА БЪЛГАРИЯ И СЕМЕЙСТВОТО НА ХРИСТО ОПИТВА ДА РАЗВАЛИ И ДЕЦАТА МУ ДА РАЗПЛАЧЕ... А ВАШЕТЕ ДЕЦА? СЕМЕЙСТА? А САМИТЕ ВИЕ? ТОВА ЛИ Е ВАШИЯТ ОБРАЗ? Идея за държавна администрация, власт? ПЪЛЕН АБСУРД

А КОЙ ЩЕ РАЗСЛЕДВА РАЗСЛЕДВАЩИТЕ??? ЗАЩО ДОСЕГА СА ПРАВИЛИ ЧАДЪР, И КОЛКО ГОДИНИ ЗАТВОР ИМ СЕ ПОЛАГА??? С ТЯХ ТРЯБВА ДА СЕ ЗАПОЧНЕ - ЗАРАДИ ТЯХ Е ВСИЧКО ТОВА!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

е що не се сезира за гаврата на уродите с униформа с децата на България?? Що не ги уволнят ами си мълчат? Пунта мара , естествено, че всичко ще завърши и няма да бъдат отчетени нарушения.

все едно не е бил във власта, не е бил министър???

Тоя тюфлек що не отиде в матриците и изкарат договорите с америкаците подписани по Костово време. Що не разследват що ни е скъп толкова тока?

Колко още такива далавера има...хиляди-това са близо 30 години, и за тези измами и кражби си има НПК... но прокуратурата не си върши работата за която българския народ плаща.

до “философския камък” на Сопола

Съюза на психиатрите да се самосезира и да си прибере измисените величия.

Много е активен Иванов, но лошото е че не разбира от политика и не го бива като юрист!

Още миналата година четох че тесла са изобретили огромни батерии/контейнери които обезмислят студения резерв!

ОКТАЙ: Доган обича да е каубой, вадил е оръжие! Преби жена си Руфи и я върна гола в одеало varna-sport.com 20.10.2008 11:07 Доган обича да се прави на каубой. Присъствал съм на много негови екшъни. Имало е случаи, когато е вадил оръжие. Харесваше му да се прави на човек, който му е позволено всичко. Преби първата си жена Айсихел Руфи и я върна гола, увита в едно одеало. Гола дошла, гола си отива. Доган е лабилен и подвластен на някои неща. Забулването на случая с Ахмед Емин ме кара да си мисля, че не става въпрос за самоубийство. Трябва да се разпитат тези, които са финансирали ДПС и тези, които са били финансирани. Много трудно един мюсюлманин ще се самоубие. Вярата не го позволява! Още повече има 3 деца", каза пред Нова телевизия Осман Октай, който бе един от най-доверените хора на Доган до 2001 г. "Доган вече е заложник на държавната власт. Да излезе той и за застане зад Драшков означава едно - компромат, че това е неговият човек в ДАНС. Там месеци наред се прикрива разработката "Лиани". Страхът, че ще излезе информация за обществените поръчки, 30 % от които са отивали в черната каса на ДПС е в основата на това политическо убийство", допълни ген. Атанас Атанасов от ДСБ. "Най-много плюсове при едни предсрочни избори ще има за БСП и президента. Ако изборите са лятото на 2009 г ГЕРБ и Атака ще са на първите две места, БСП ще остане отзад и подобно мнозинство с президентски още 2 години мандат не е добре за Първанов", допълни Октай. "Всички публични търгове минаваха през Ахмед Емин. Убийството е икономическо-политическо. При един разпит Емин нямаше да издържи", допълни Сергин Мюмюн. Той и още бивши членове на ДПС ще поискат сваляне на депутатския имунитет на Доган и всички, които са били в сараите му в деня на смърта на Ахмед Емин. ВИДЯХТЕ ли ги на ПОГРЕБЕНИЕТО! Също като аги през 1850 г при убийството на някой БЕЙ! Видяхте ли ги? Турците, които изпратиха Ахмед Емин до гроба в село Козица (община Попово). Държаха се така сякаш сме 1850 година и някой бей е убит от българин - гяур. МВР - самоубил се е! Едно 17-годишно турче от село Козица, комшия на Емин ги заби в земята със следното обяснение: "Как може да се самоубие, след като по ръката с която е стрелял има кръв. Представяте ли си - поставя пистолета до ухото си, стреля, куршума минава през главата му и по ръката му има кръв! Абсурд! Убили са го! Разликата отпреди 150 години е, че беят от 2008 година не е убит от гяур, не се е самоубил (колкото и съвременно да звучи версията), а е бил убит политико-икономически от свои! От турците! Снимка сайт на ДПС Ахмед Доган се ръкува с Ахмед Емин (вдясно), който занесе тайните за финансирането на ДПС на 2 метра под земята.

Гешев, капут такъв, прочети това много внимателно, и виж какво казва публично не кой да е, е бивш премиер на България и на какви доказателства се позовава и цитира: Варна и Черноморие Общество Политика По света Икономика Технологии Туризъм Любопитно Спорт Здраве Образование Култура Истории за споделяне Избори Архив на новините Изпрати новина Търси в новини Submit button Популярни теми Варненско езеро Презастрояване бул.Левски Морската градина Детски градини Екопарк Варна Университетската ботаническа градина в град Варна е първият Eкопарк в страната, хармонично съчетаващ в себе си изкуствени и естествени екосистеми. Паркът е разположен на площ от 360 дка. Арборетумът включва повече от 300 вида екзотични дървета... Новини Grand Mall – лидерът сред търговските центрове във Варна, остави артистичен знак за десетата годишнина от създаването си с красив жест към морския град. От днес в пространството пред Летния театър вече може да се види ситуираната върху постамент от гранит бронзова скулптура „Флора“, която ... Мис Варна Датата за кастинга на конкурс за красота Мис Варна 2020 е вече факт, научи Moreto.nеt Кастинга за Мис Варна 2020 ще се състои на 26 юли – неделя от 17.00 часа в Варна Мол, ет 1. Екипът на модна агенция VIP FASHION GROUP, организатор на конкурса, търси момичета с харизматична визия, ... Новини от Варна, региона и света ПИПАЛАТА на ДОГАН: "Изкуплението" Varna-Sport Сряда, 4 Април 2007 23:46 (0) (0) Изкуплението "Ахмед Доган" от Infomar on Януари 11,2007 Наскоро лидерът на ДПС обеща да си подаде оставката от председателския пост в Движението, ако дори едно изречение в архивите на бившите тайни служби доказва негова връзка с бившата Държавна сигурност. Това обяви заместникът му Юнал Лютфи в предаването на Георги Коритаров и Лора Крумова "Здравей, България" по Нова телевизия. Лютфи обясни, че прототипът на ДПС била нелегалната организация от 1986 г. Турско национално освободително движение за защита на правата на турците и мюсюлманите. Турци и мюсюлмани - "сгреши" Лютфи като смеси етнос с религиозно малцинство, но това изобщо не бе грешка, а добре премислена фраза. Няма изненада в това, че в разсекретените архиви към днешна дата няма да се открие нищо за връзка на ДПС с Държавна сигурност. Връзка на членове на ръководствата на ДПС през годините с ДС безспорно е налице, щом имената на самия Доган и негови близки съратници се появяваха периодично в различни списъци на сътрудници и агенти на ДС. Членове, сътрудници не означаваше връзка на Движението с бившата Държавна сигурност и естествено Доган си дава сметка за това. Не без значение е и с какво настървение лидерът на ДПС настоя да се отворят и разсекретят архивите на ДС - това стана възможно само защото във въпросните архиви е имало сериозно прочистване и нищо чудно лидерът на ДПС да е бил наясно с това прочистване. Държавна сигурност, турските специални служби, Българската комунистическа партия и така нареченият възродителен процес - не са един или два факторите, които оказват влияние при формирането на Ахдем Доган и Движението за права и свободи в последните 22 години. В поредица от няколко предавания Нова телевизия излъчи разговори освен с Юнал Лютфи и с Минчо Минчев, и с бившият премиер Димитър Попов по темата ДПС, Доган и Държавна сигурност. Въпросът за създаването на ДПС и неговият лидер и нахлуването им в политиката остана с пълна сила да стои не напълно изяснен до момента, в който в същото предаване на Нова телевизия не се появи Минчо Минчев, бивш народен представител и председател на Общонародния комитет за защита на националните интереси /ОКЗНИ/. Минчев показа в студиото на Нова телевизия документ-справка, внесен на закрито заседание на Министерския съвет, проведено на 19 март 1991 година и цитира записаното в него, което без спор доказа връзка на ДПС с турските тайни служби и БКП. Минчев прочете и част от него, в която се твърди следното: "Първите контакти на Доган и упълномощени от него лица с официални турски представители, датират от пролетта на 1990 година. Оттогава насам, чрез дипломатическите си представителства у нас, Турция фактически упражнява непосредствено политическо ръководство върху Централното оперативно бюро на Централния съвет на ДПС и парламентарната му група. Известни са ни 145 случая, при които 34 члена на Централния съвет на ДПС, активисти от регионален мащаб, са провели срещи със служители от посолството на Турция в София и турските генерални консули в Пловдив и Бургас". И тъй като министър-председател по време на това закрито заседание на Министерския съвет е бил Димитър Попов, той също бе гост на Нова телевизия след Юнал Лютфи и Минчо Минчев и продължи разкритията около регистрацията на ДПС и политическата й легитимация. Попов потвърди, че Справката е истинска и му е била представена от тогавашния МВР-министър Христо Данов. "... в моето съзнание споменът е още свеж" - потвърди Попов случилото се на 19 март 1991 година, когато той я внася и запознава с нея кабинета, на който е бил начело. "Нещо повече - уточни бившият премиер - тази справка бе поднесена от мен и в т. нар. Комисия по национална сигурност на държавата, чийто председател бе президентът д-р Жельо Желев, участвах аз - като министър-председател, министрите на вътрешните работи и отбраната и зам.-председателите на МС." Оттук нататък събитията следвали своя ход: Попов съобщи, че в някои райони е имало напрежение в 1991 година и хора, които не са си върнали имената преди смяната им, не били погребвани: "В някои райони все още имаше поводи за някакво напрежение, например в Родопите. Спомням си много добре, че имаше случаи, при които починали граждани не бяха погребани, затова защото преди смъртта си не са възстановили старото си име... починал е, да кажем, в понеделник, стои ден, два три, поради някаква намеса не се извършват обичайните треби и той стои непогребан... После разбрахме каква намеса... Под влияние на ръководители на ДПС е ставало такова задържане, вероятно, за да се внесе в съзнанието на останалите, че трябва да има някакъв ред и това е редът, който това движение е определяло в тези райони... г-н Данов представи лично на мен, като министър-председател, в МС и го донесе дори на едно заседание на тази Комисия за националната сигурност, заснети кадри от органи на МВР. Аз информирах на това заседание..." Попов разказа за заснети кадри, които потвърдили спирани погребения, като на тях се виждал ясно и самият Ахмед Доган: "На тези кадри бе показан ковчегът с...то не беше ковчег... Те не са, да,... тялото на покойника, едно движение около този дом и се показа г-н Доган... Да, когато аз казах това, той /Доган - бел. Л. М./ каза, че това не е възможно да е станало? ... Всички ръководители на политически сили, които имаха присъствие във ВНС участваха в тази структура... Просто да изслуша тази информация и той каза, че това не е възможно да е станало. Аз попитах: "Нуждаем ли се от прожекция". Групата, която го беше изготвила, беше донесла... Аз направих едно устно изложение, при което той каза, че това не е възможно да е станало. Попитах д-р Желев: "Ако е необходимо да прожектираме филма", той /Желев - бел. Л. М./ каза: "Не се налага". Желев отказва на Попов да показва заснетите кадри на погребението въпреки отказът на Доган да признае, че е присъствал на подобен скандал... Тогавашният президент е искал час по-скоро да се приключи с неприятния проблем, отнасящ се пряко до Движението за права свободи и неговия лидер, Ахмед Доган. "За мен е трудно да кажа кой е разпоредил, но той /Доган - бел. Л. М./ е бил в това село. Това е едно село в Западните Родопи. - потвърди Димитър Попов в студиото на Нова телевизия! "Чрез активисти на ДПС, турските представители у нас изучават определени лица, представляващи интерес за специалните им служби, следят развитието на процесите и тенденциите сред турската етническа общност, българомохамеданите и циганите. Придобиват секретни документи на МВР, правителството, някои партии и т.н." - това бе прочетено, като част от въпросната Справка в предаването на Нова телевизия "Здравей, България!" Информацията в Справката не можеше да се поставя под съмнение - заяви Димитър Попов. Тази информация е била е от събирани и обобщени доказателства - такъв документ се е внасял за първи път в Министерския съвет, което означава, че българските специални служби все още са работели добре и в защита на националните интереси. Още по-скандално звучи и друг цитат от Справката: "На 12 юни 1990 година, пред политическия съветник Алев Калъч, Ахмед Доган е заявил следното: "Аз съм човек на делото, посветил съм се на борбата за права на турското население. По-скоро ще заложа главата си, отколкото да отстъпя и милиметър от постигането на тези права. Това е съдържанието на действията ми, първата ми мисия. Непосредствено свързана с нея е и втората ми мисия - да направя всичко, за да може у помаците да се изгради турско самосъзнание. Това са хора, изключително предани на своята религия и вярващи, че са турци"… "За своето съществуване... продължава Ахмед Доган пред Алев Калъч - "За своето съществуване, за своята сила и постигнати успехи, ДПС е задължена на обстоятелството, че съществува Турция. От страх пред силата на Турция българите не посмяха да ни попречат да участваме в изборите. Страхуват се от нас, тъй като зад гърба ни е Турция". Да обясняваш историята си с географията си не е най-точния начин да разбереш истината казваше отишлият си без време Станислав Стратиев. Ще спра за момент с връзките на ДПС с турските специални служби и ще се върна към едно изключително интересно от юридическа и политическа гледна точка събитие: регистрацията на ДПС. Регистрацията - изплуват познати имена "ДПС се регистрира като Движение за права и свободи, не като политическа партия. Регистрирано е по нареждане на покойния министър-председател Андрей Луканов - съобщи Димитър Попов в студиото на Нова телевизия, тъй като той е бил не само свидетел, но и участник в част от въпросните събития като секретар на Централната избирателна комисия за изборите за Велико народно събрание. - "Не е съвсем нормално. По това време аз бях не само секретар на ЦИК, но бях и председател на Софийски градски съд, в чието фирмено отделение е направена тази регистрация. Аз знаех, че няколко дни преди срока за заявяване на участие в избори за ВНС това движение не бе регистрирано и обърнах внимание на тогавашния ръководител на фирменото отделение... Илия Кокинов. Да направи проверка къде са дислоцирани организациите на това движение, персоналният им състав - има ли някаква етническа особеност, тъй като според тогавашната Конституция имаше забрана за регистрирането на партии на религиозна и етническа основа... Това винаги е съществувало у нас... ...Един ден, когато се върнах от заседание на комисията се оказа, че той /Илия Кокинов - бел. Л. М./е издал решение. Какво е проверил - не знам, но той ми каза: "Вижте, колега Попов, регистрацията е направена по нареждане отгоре", викам: "Какво значи това "нареждане отгоре". Той ми каза, че нареждането е дошло от кабинета на Андрей Луканов. Един ден след това, по телефона ми се обади г-н Луканов. Попита ме дали мога да отида в МС... Разбира се нямах основание да откажа да отида в МС, още повече, че аз контактувах с МС, по въпроси свързани с изборите... Аз отидох в кабинета му. Той ме чакаше, там бяха още г-н Иван Велинов, председател на Върховния съд и тогавашният главен прокурор на Републиката проф. Мръчков... ... И ме запита г-н Луканов, дословно, думите му бяха: "Г-н Попов, как се е получило регистрирането на това движение?", викам: "По Ваше нареждане", а той: "Как?", "Ами по Ваше нареждане"... Ама аз знаех. Но знаех, когато е свършило всичко това... Той замълча. Замълча и аз му казах: "Но, това е поправимо, това е поправимо". Той ме запита: "Как". Аз му отговорих: "Тук присъства Главният прокурор на Републиката, Софийската градска прокуратура, която е паралелната структура може да обжалва това решение, да посочи какви пропуски са направени, да бъдат извършени проверки, защото решението не е влязло в сила, може да се обжалва". Тогава в разговорът се намеси Иван Велинов, неговата реплика бе приблизително следната: "Ние не сме Ви поканили, за да ни учите как се постъпва, а за да разберем какво е станало". Аз му казах, той не ме обичаше Иван Велинов, аз му казах: "Г-н Велинов, аз не се блазня от мисълта и не знам Вие да сте ме поканили. Аз дойдох по поканата на министър-председателя на България и ще бъда тук, докато той има нужда от мен. Като свърши нашият разговор, ако той продължи, ще си отида... Получи се едно конфузно положение при тях. Попитах г-н Луканов дали съм свободен и си отидох, но разпоредих да се провери дали ще бъде подаден протест и да се обясни веднага изпращането на досието на... Прокуратурата не протестира... ... Вероятно той /Луканов - бел. Л. М./ се е нуждаел от някакво документиране на онова, което аз ще кажа с присъстващи личности. Нито г-н Велинов, нито г-н Мръчков са били случайни личности - единият е председател на Върховния съд, другият е главен прокурор, а съдът, в чиято структура е станала тази регистрация, не може да се самосезира. Скандал заради нисък рейтинг Тук ще се отклоня, за да припомня разразилия се преди няколко години скандал с професор Мръчков, за когото имаше предложение да му се даде орден "Стара планина" и как заради обвинения от самия Ахмед Доган, орденът не му бе даден! Случаят е типичен за лидера на ДПС - едно да говори, друга да е истината. Отричането му за участие в спряното погребение в родопското село, за което стана дума по-горе не е случаен инцидент, а по-скоро практика, поведение, което с годините се превръща в характерно за Доган. Професор Васил Мръчков е присъствал на срещата на Луканов с Димитър Попов, по време на която Попов прави предложение за спиране на регистрацията на ДПС. Мръчков е магистратът, по време на чието ръководство Софийска градска прокуратура не протерстира въпросната регистрация на ДПС като противоконституционна. Въпреки това, Доган най-безцеремонно го напада когато професорът е предложен за орден "Стара планина" и спира процедурата с обвинения, че Мръчков е участвал във възродителния процес! Обвинение напълно несъстоятелно и противоречащо на факти и събития от времето на преименуването. Истината е, че скандалът орден "Стара планина" на проф. В. Мръчков не би успял, ако не бе препълнен с откровени лъжи - отначало - докрай. Лъжи, изречени на висок глас и тиражирани от депутати! В този скандал с проф. Мръчков Доган се прицели с един куршум и в председателя на парламента, и в президента Георги Първанов. За какво стана дума тогава? На първо място за точните дати в биографията на проф. Васил Мръчков и длъжностите, които е заемал в кариерата си. Официалните цифри сочеха следното: май 1987 г. умира Главният прокурор Костадин Лютов и цяло лято България е без Главен прокурор. На 1 септември 1987 Народното събрание избира проф. Мръчков за Главен прокурор, който заема тази длъжност до средата на ноември 1989 г. От 1973 - 1979 г. проф. Мръчков е международен служител в Международното бюро на труда - Департамент "Международни трудови норми" в Женева. Професор по Осигурително, Трудово и Международно трудово право, съветник на КНСБ, участник в Кръглата маса, а по-късно оглавява Съвета по законодателството в парламента. През 1987 г. Доган е изправен пред съда. Никъде не се натъкнах на данни проф. Мръчков да е бил обвинител или свързан с този или други процеси около атентатите по време на променята на имената. През 1988 г. Върховният съд осъжда атентаторите и авторите на взривове, при които загиват жени и деца. Тероризмът е престъпление навсякъде и винаги. Осъдените са мюсюлмани, а жертвите християни, мюсюлмани, арменци... В скандала около ордена, се стигна дотам, на извънредна пресконференция по случай предложението на професора да се даде орден "Стара планина" Ахмед Доган да заяви, че не може палачът и жертвата да бъдат на един и същ подиум". Доган нападаше безпочвено, така наречените демократи от дясно му пригласяха! Причината за тази акция на лидера на ДПС бе твърде прозаична: малко преди скандала с проф. Мръчков САЩ бяха размахали пръст на Ахмед Доган и столът му силно се бе разклатил. Необходим му беше скандал за скоростно вдигане на рейтинга в класациите с политици. В резултат, професорът не получи ордена, а същото отличие бе присъдено на Доган. И тогава лидерът на ДПС извихри втора част от акцията по спасяване на рейтинга си, като отказа този най-висок български орден, злепоставяйки държавния глава! Скандалът с проф. Мръчков Доган организира някак "спонтанно" в навечерието на идването на турският премиер Ердоган, загърбвайки фактите от близкото минало, в което лидерът на ДПС не възропта по присъствието на проф. Мръчков в Съвета по законодателството. Същото минало, по време на което Доган не възропта и против колегата си депутат Александър Лилов. Същият Лилов, който на един Февруарски пленум изнесе Доклад "За идейно-политическото приобщаване на българските турци към делото на социализма и комунизма". Няма да коментирам и свидетелството на Недим Генджев за друг доклад, този път на Меди Доганов от 1983 г., въз основа на който започва смяната на имената. Или известната част от речта на Меди Доганов в съда през 1987 г.: "Аз питам: в името на какво възродителният процес се осъществи с грубост и принуда, а не с естествените социални и културни лостове?" Ще оставя без отговор и въпроса: защо 15 години Ахмед Доган...

Димитър Попов, министър-председател на първото след 90-а г. коалиционно правителство на България разказва как се появи Движението за права и свободи на политическата сцена в БългарияДимитър Попов е роден на 25 юни 1927 г. в Кула, област Монтана. Завършил е специалност право в СУ . Работил е като юрисконсулт, член-съдия в Софийски градски съд, зам.-председател на СГС. Секретар на централната избирателна комисия, 1990 г. Министър-председател на първия коалиционен кабинет от 20 декември 1990 до 7 ноември 1991 г. – Г-н Попов, как бе писана първата историческа страница на ДПС? Като министър-председател на първото след 90-а г. коалиционно правителство, известна ли ви беше справката, постъпила в МС с дата 19 март 1991 г., в която се вижда, че ДПС е получавало солидна подкрепа от страна на Турция? – Тази справка ми бе поднесена, доста време след, като бе изготвена от тогавашния министър на вътрешните работи покойният Христо Данов. Получих я година, година и половина преди внасянето й в МС и запознах министрите с нея. – Значи, правителството е обсъждало тази справка? – Нещо повече, тази справка бе поднесена от мен и в т.нар. Комисия по националната сигурност на държавата, чийто председател бе президентът д-р Жельо Желев. – По всички белези, които носи, може да се направи изводът, че тя е изготвена от тогавашната служба за контраразузнаване… – Това е вън от всякакво съмнение. – А имахте ли такива справки, изготвени за БСП, за СДС, за БЗНС? – Не сме имали, не се е налагало. – А какво е наложило да се изготвя за ДПС? – В някои райони все още имаше поводи за напрежение, например в Родопите. Имаше случаи, при които починали граждани не бяха погребани, защото преди смъртта си не са върнали турските си имена. Това е ставало под влияние на ръководители на ДПС. Имахме заснети кадри. – Как реагираха при обсъждането на този документ представителите на БСП, СДС и БЗНС? – С голям интерес. За първи път в МС се внасяше документ с такова съдържание и в такъв обем. – Бяха ли изказани някакви препоръки, набелязани ли бяха някакви политически действия? Например, да не се допусне ДПС до участие в изборите за 36-ото Обикновено народно събрание? – Това не е въпрос в компетентността на МС. – Преди да станете министър-председател вие бяхте секретар на ЦИК за изборите на ВНС и през вас преминаваха регистрациите на партиите за тези избори. Как се регистрира ДПС? – ДПС се регистрира като Движение за права и свободи, не като политическа партия. Регистрирано е по нареждане на покойния министър-председател Андрей Луканов. По това време аз бях не само секретар на ЦИК, но и председател на Софийски градски съд, в чието фирмено отделение е направена тази регистрация. Знаех, че няколко дни преди срока за заявяване на участие в избори за ВНС това движение не бе регистрирано и обърнах внимание на тогавашния ръководител на фирменото отделение Илия Кокинов – да направи проверка – има ли то някаква етническа особеност, тъй като Конституцията забранява регистрирането на партии на религиозна и етническа основа… Един ден, когато се върнах от заседание на комисията, се оказа, че той е издал решение и че регистрацията е направена по нареждане „отгоре“, от кабинета на Луканов. Луканов пред мен отрече да е издавал такова нареждане. Дословно думите му бяха: „Г-н Попов, как се е получило регистрирането на това движение?“, викам: „По ваше нареждане“, а той: „Как?“ – Имаше ли международен натиск за регистрацията на ДПС? – Имаше, той се осъществи една година по-късно, 1991 г., през лятото. От ВНС ме информираха, че едно писмо, адресирано до мен, в превод, се раздава на всички народни представители. Твърдеше се, че от тогавашния министър-председател на Република Турция Месут Йълмаз и имаше странно съдържание: „Г-н премиер, ако искате да бъдат решени в кратко време и изгодно за Вас всички висящи въпроси, обявете, че ще приемете моята покана, ще дойдете в Турция и ще се разберем. Трябва да бъде регистрирано ДПС като политическа партия“. После разбрахме, че това писмо е било съставено с помощта на тогавашния посланик на Турция в България г-н Ялчън Орал, един ловък дипломат… Във връзка с тази история, няколко дни по-късно посланикът на Кралство Великобритания помоли да го приема и ми предаде устно, че правителството на Нейно Величество кралицата на Англия ще бъде доволно, „ако г-н Димитър Попов, като номинален председател на Софийския съд използва своето влияние, за да се получи регистриране на това движение като политическа партия“. Аз му казах, че това е невъзможно… – Кое направи участието на ДПС в изборите възможно? – Участието на ДПС в изборите за Народно събрание стана благодарение на факта, че то е взело участие в изборите за Велико народно събрание. Тоест, една инерция, която бе приета.Т

„Оня списък” осветил стотици офицери от разузнаването - част 2 5 ноември 2009 15:48 Слушай „Оня списък” осветил стотици офицери от разузнаването - част 2 „Оня списък” осветил стотици офицери от разузнаването - част 2 Първата част на разследването четете ТУК Строго секретна справка от 12 март 1992 година, адресирана до директора на Националната служба за сигурност полк. Чавдар Петков и в отговор на предоставения списък "Задгранични представителства", предаден от Ахмед Доган на 4 февруари 1992 година в турското посолство, директорът на Националната разузнавателна служба ген. майор Бриго Аспарухов отговаря, че в списъка са посочени имената на всички оперативни работници на НРС, работещи в посолствата и търговско-икономическите служби на България в чужбина. Аспарухов уточнява "това са 35 разузнавачи и още 16 служители на НРС от въоръжената охрана, които в списъка са посочени като служители на МВР. Това са 4 оперативни работници в посолството в Анкара, по трима в Букурещ и Либия, двама в Триполи и един в Бенгази, по двама в Атина, Белград, Дамаск, Истанбул, Кайро, Лондон и Пекин, по един в Бейрут, Бон, Виена, Мадрид, Мюнхен, Никозия, Париж, Рим, Тирана, Стокхолм и Тунис". Аспарухов уточнява, че има един единствен разузнавач и в Солун, който не е посочен в списъка. Шефът на разузнаването допълва и че в писмата на НРС, с които списъкът на кадровите разузнавачи на дипломатическо прикритие се изпращат до отдел "Кадри" на външно министерство, не се посочва конкретната дата на заминаване на служителя в съответната страна, такава информация има само във външно. В списъка се посочва кои от дипломатите са от военното разузнаване, кои са от военното контраразузнаване, кои са сътрудници и служители на 2-ро главно управление на ДС, кои са към МВР. На същата дата, 12 март, и по същия повод до началника на НСС полк. Чавдар Петков пише и шефът на военното разузнаване ген. майор Чавдар Червенков. Той уточнява, че посочените в "оня списък" имена на военни разузнавачи отговарят на истината, точно посочено е и времето на заминаването им, част от служителите на РУМНО са посочени само като принадлежащи към спецслужбите, а на двама не е посочена принадлежността. Ген. Червенков изключва списъка да е писан от работник на РУМНО, тъй като в него фигурират данни за състава на посолствата в държави, където военното разузнаване никога не е имало присъствие и интерес. Той уточнява, че такава информация РУМНО предоставя в пълен обем единствено на началника на отдел "Кадри" във външно министерство, каквито за кратко време са били Красимир Хърлев, Велислав Добрев и в този момент Алексей Иванов. И от третата служба "Засекретяване на средствата за свръзка в МВР" пристига такъв отговор от началника полк. Стойчев. Той пише, че в „оня списък" са включени абсолютно всички служители на службата, работещи в посолствата на България като шифровачи и радисти. Точни са и посочените за тях данни - функции, месец и година на изпращане зад граница, принадлежност към МВР. Полк. Стойчев пише, че разпространяването на списък с имената на шифровачи зад граница е нарушение на изискванията за опазване на тайната на българските държавни шифри. Пълни данни за това има само в отдел "Кадри" на външно министерство. В разпита си като свидетел по делото директорът на НСС полк. Чавдар Петков казва, че влизането на Ахмед Доган и Мехмед Тефик в посолството на 4 февруари 1992 година е документирано чрез постоянно действащия пост на проследяването, което е част от рутинната дейност на службата, поради това че в посолството под дипломатическо прикритие действа резидентура на турските специални служби. Документът е заведен в НСС по установения ред. Чавдар Петков съобщава, че на 7 февруари го търси началникът на военното разузнаване ген. майор Чавдар Червенков и го пита дали е известно на НСС за някакви списъци. Петков го уведомява за получената от НСС оперативна информация по случая. Директорът на НСС казва и че службата успява да разшири данните от друг оперативен източник, за което е докладвал пред Консултативния съвет по национална сигурност към президента Желю Желев. Придобити са косвени данни от друг източник, от които личи, че турската страна отдава сериозно значение и прави оценка кой би могъл да е източникът от българска страна. Чавдар Петков заявява, че е от значение да се намери подходящ начин, гарантиращ сигурността на източника и семейството му, за да бъде предпазен от влияние, давление и заплаха за физическата му неприкосновеност и същевременно с това да му бъде осигурена възможност за участие в наказателния процес по съвест и убеждение. Ето какво разказва за това сега Иван Терзийски: Кога започна всичко това, дълго време ли следихте процеса, преди да стигнете до извода, че нещо се случва? Следим турското разузнаване, имаше разузнавачи в България, те не бяха известни, но това че Ахмед поддържаше контакти с тях, не сме виновни. Кога разбрахте, че той поддържа контакт с тях? Той не е знаел, че поддържа контакт с разузнавачи, той поддържа контакт със служители на посолството, но някои от тях си бяха разузнавачи. Какви разговори е водил с тях е трудно доказуемо, освен когато с него е бил и наш представител, тогава сме били свидетели на водения разговор. Колко време преди събитието на 4 февруари, преди да влязат в турското посолство и да предадат материалите, вие работихте с Тефик, вие ли го ръководихте? Човекът работеше няколко години за нас, преди да стане дясната ръка на Ахмед, той му имаше абсолютно доверие, човекът се чувстваше българин, нямахме проблеми, но Доган на разработка никога не сме го водили. Когато вашият агент Тефик ви подаде информацията, че Доган е занесъл някакви материали в турското посолство, какво предприехте? Първо беше възможността да го изслушаме, да видим какви са материалите. Човекът ни ги предостави, снимахме ги на ксерокс, след това му ги върнахме, той ги занесе в офиса им. Трудно ми беше да преценя какво да предприема. Написах докладна в две страници до Чавдар Петков, бяхме близки с него, занесох му докладната сутринта, но му казах, че желая материалите да отидат не до Йордан Соколов, а до президента Желев. Петков ме послуша, може би по-късно преценихме, че е грешка, защото първо трябва да докладваш на министъра си, но той ги занесе директно при президента. По делото има касети, които документират влизането на Доган и Тефик в посолството. Постоянно ли наблюдение имахте организирано на посолството? За такива неща не трябва да се говори, но тогава всяко посолство беше под контрол. Имахме предварителна информация от наш сътрудник, че ще бъде посетено посолството и организирахме наблюдение. Една от главните защитни тези срещу службата на НСС е, че службата е съчинила всичко и една от основните цели е била политическа - да се разделят СДС от ДПС, и така да се свали от власт управлението на СДС. Съчинихте ли всичко? Служителите на националната служба, въпреки че 99% бяха членове на БСП, никога не са работили в името на идеята БСП, СДС и т.н., ние сме работили за интересите на държавата. Това, което сме получавали, сме докладвали на органите над нас, защото те са начело на държавата. Ние сме работили за държавата и няма нищо съчинено. Всичко е документирано. Пострада ли някой от целия този списък наши разузнавачи в посолствата, които бяха осветени по този начин? Турците не възприеха тази идея да компрометират нашите служители от този списък, мисля че никой не пострада, пострадахме ние - контраразузнавачите. Аз предварително знаех кога ще бъда уволнен, датата на завършване на следствието беше и датата на моето уволнение. Преди това бяха уволнени колегите от 6-то управление, близо 100 човека, не по същия случай, но един от моите приближени, също беше уволнен. Как се стигна до влизането на Тефик в болницата? Заради този случай той получи психическо разстройство, но ние като служба нямаме отношение по настаняването му в болница, въпреки че след това по височайше разпореждане осигурихме охраната му. Аз също лежах в болница, легло до легло с него. Кой разпореди охраната? От президентството ли? От президентството. Колко време продължи престоят му в болницата? Около 15 дена. И след това - в санаториума във Владая се преместихте. Бяхме 20 дена с него, той беше със съпругата си, в санаториума във Владая. Това беше от мерки за сигурност. Как реагира ДПС на тези събития, на това, че шумно във всички вестници, в общественото посолство се разказва как лидерът е влязъл в посолството, как Тефик е разказал това пред съответните органи? Нямаше много отрицателни реакции, хората се отдръпнаха малко от него, Доган не реагира отрицателно на това нещо, може би защото той познава нещата отвътре като бивш сътрудник, възможно е да му е било казано да си трае по случая, да не се вдига голяма шумотевица. Той излезе ли с изявления? Нямаше никакви изявления. Имаше повече изявления срещу нас като служба. Той реагира в неговия стил, все едно нищо не е станало. Той бил ли е сътрудник на вашата служба? Никога, нито е бил разработван при нас, не му е завеждано дело. Това че е посещавал посолството, разбира се, е било обекта на внимание от нашата служба. Това е било регистрирано и преди този случай? Естествено. Има интервюта, давани от различни личности, които твърдят, че Тефик е бил отровен и затова е бил влязъл в болницата, не заради депресията. Нямам такива данни, човекът беше изключително доверен на нашите служби, смятам, че никога не е лъгал, нещата се покриваха и по други канали, това, което е казвал, винаги е било вярно. Той беше просто психически затормозен, нямам основания да твърдя, че е бил тровен. Докато вашата служба работеше по този случай, имаше ли данни, че по случая с "оня списък" са замесени и Стоян Ганев, тогава министър на външните работи, и Живко Попов, бивш офицер и бивш заместник на външните работи, или това го разкри по-късно следствието. Това го разкри нашата служба, занимаваше се друго направление, но това беше разкрито много по-късно, аз им помогнах, защото познавах доста от служителите от н.нар. оня списък, знаех къде се служили, по кое време, помогна да се уточни кога е написан списъка. Тогава разкриха и нещата в квартирата на Живко Попов. Като ръководител на вашето направление, ваши служители, разкривали ли сте дали са плащани пари от посолството на Доган или на ДПС за занасянето на документите, или преди това под формата на финансиране на ДПС? От разпитите на Тефик по делото става ясно, че Доган не еднократно е подавал искания за различни суми за финансиране на ДПС до посолството. Ние сме хващали единствено чрез сътрудника, който беше прекият човек, който вземаше парите от посолството и ги носеше на Доган. Говорим за Тефик. Можеше да го документираме, но щеше да изложим човека, да го разконспирираме. Защото ако носи 20 000 долара, например, и го заловим, той ще ни разкаже, но после ще стане безпредметно неговото използване. Трябваше да се продължи разработката на турските служби. Регистрирали сме около 110 000 долара и около 300 000 лева, които са били дадени директно за Доган, за ДПС, но за какво са, не знам. Защо изведнъж няколко месеца по-късно Тефик променя показанията си? Учуден съм от това, питал съм го, не пожела да ми отговори. Предполагам, че от следствието е дошло това нещо, предполагам, че Ани Крулева му е оказала натиск. Бяхте ли в болницата с него, когато президентът Желев, премиерът Филип Димитров, председателят на НС Стефан Савов го посетиха посред нощ, говоря за среднощното заседание на Консултативния съвет по национална сигурност? Не съм присъствал, бях при директора, изпълняващия длъжността началник на службата, бяхме до 3-4 часа през нощта. Обади ни се Чавдар Петков, човекът тогава беше с български имена, не му знаеха имената, не знаеха къде е настанен, аз не знаех защо ме питат, казах им как се казва и къде е настанен. Това беше от моя страна до обаждането на Блага Димитрова. Не е редно секретни сътрудници или агенти да бъдат осветявани и да дават със собствените си имена показания по следствено дело. Кой настоя този човек да излезе с името си и така да бъде осветен? Осветяването го направи президентът според мен, аз се учудих, тъй като му имах пълно доверие, след това нещата се раздухаха в пресата. Той го възприе като българин, не последва срив в него и семейството му. Когато се случваше това, преди това, той взимал ли е психотропни вещества? Нямам такава информация, човекът си беше напълно нормален, понякога изпадаше в депресия, че няма постоянна работа, че не може да се грижи за семейството. От дистанцията на близо 18 години, как бихте оценили събитията? Това имаше ли опасност да нанесе вреда на националната сигурност, на структурите на службите, които пазят сигурността на нашата държава? Ние затова така реагирахме, защото очаквахме, че могат да пострадат много от хората ни зад граница. Там имаше много служители, почти във всяко посолство по целия свят, бяха изписани. Това не се случи. В това няма нищо политическо. Влизането на двамата в посолството записано ли е на видео касети? Записвали сме много влизания, от този ден има запис - влизане, излизане. На другия ден, след като получихме тази информация, турският посланик замина за Турция, нашето обяснение е, че той отнесе материалите, които беше придобил. Според сътрудника още на момента ги е оценил като много важни. ДПС имала ли е представа от това, което се случва, или само Доган е бил замесен? Според мен, но и според информацията, ДПС няма отношение като организация към станалото, единствено Доган имаше отношение, той беше отговорен за нещата, не съм сигурен, че е давал отчет за парите, които е получавал от турското посолство, едва ли повечето от хората са знаели за това нещо. Хващали ли сте от другаде пренасяне на пари, внасяне на пари, защото има податки, че включително от Германия и от други страни са влизали пари? Имаме много такива случаи, не един или два, но не мога конкретно да ви кажа, доста неща са избледнели. Има от Германия, Америка, имаше хора, които ходеха дотам, получаваха някакви средства и след това ги носеха на Доган. От какви структури са давана тези пари? Бяха предимно от организация на турците в Западна Германия, от Америка имаше около 3000 долара, които ги донесе конкретно лице. Смесени дружества бяха, повечето са турски граждани, от частни лица са получавали. Законът допускал ли е такова нещо? Тогава никой не го е било грижа за това, законът не го е позволявал, но като никой не го интересува, не е разследвано. Освен видеокасетите с влизанията и излизанията на Доган и Тефик от посолството, има и още видео и аудио касети, на които са записвани разпитите на Тефик. Кой ви разпореди да направите тези записи на разпитите и да се види името и лицето на агента? С голямо съжаление мога да кажа, че направихме голяма грешка, но не очаквахме такова развитие на нещата, когато взехме материалите с „оня списък", не записахме разговора и може би след това трябваше да го запишем на видеокасета, но по разпореждане на тогавашния главен секретар Богомил Бонев отидохме в един апартамент на МВР и по мое настояване сътрудникът дойде и бяха записани аудио касетите с пълно възпроизвеждане на нещата. Документите бяха доста и той беше изпуснал някои от тях и това послужи после като обвинение към нас, че човекът не беше казал истината. Това го отдавам, беше минало доста време, човекът се вълнуваше. Богомил Бонев ли ви уволни? Уволни ме министърът Соколов, но втория път, когато ме уволниха, беше Богомил Бонев, той беше вече министър. Аз служих тогава в инспектората в министерството и той беше подпитал началника ми „Абе, този Иван Терзийски още ли служи в инспектората?", той отговорил, че да, аз по това време бях в командировка в Димитровград и знаех, че на другия ден ще бъда уволнен. Той така и разпоредил, с пристигането си в министерството, началникът ме извика и аз знаех какво. На 3 юли 1992 година, пет месеца след посещението в турското посолство на Доган и Тефик, два месеца и половина след образуване на следственото дело по случая, Тефик е разпитан като свидетел. С негово съгласие разпитът е осъществен в условията на видео и аудио запис. Това е станало в оперативна квартира на МВР, в апартамент на столичната улица "Московска". Това е автентичният разказ на Мехмед Тефик с всички подробности за това какво точно се е случило. Мирослав Ангелов Хаджиев (Мехмед Ахмед Тефик). В момента работя в Движение за права и свободи, домакин съм на движението. Член на централния съвет. Откога познавате и в какви отношения се намирате с Ахмед Доган? За Ахмед Доган бях чувал през 1989 година. И име на казуса, свързан с него, това беше общата борба против тоталитарния за смяна на имената. Чух за т.нар. учредяване на Движение за права и свободи в град Варна. С лицето Хасан Бялков, който е дисидент, в момента е в САЩ, с него се запознахме в София, в първата половина на януари. С кого имате предвид? С Доган. Вие заедно с Бялков? Да. Направи ми впечатление, че Ахмед Доган е сериозен човек и може да се разчита на него в борбата за връщане на турските имена, както и за правата на турското население в България. Започнахме да учредяваме ДПС по места. Аз започнах с Хасан Бялков и привлякохме и други активисти, започнах да се занимавам с движение в Старозагорски окръг. През това време аз няколкократно бях идвал в София. За 90-та година говорим. Исках малко да се върнем към края на ноември 89-та година. Хасан Бялков ме заведе в турското посолство и там ме запозна с лицето Атъф Шекерджиоглу. С този господин това ми беше първото запознаване. Впоследствие разбрах, че завежда културната дейност, културен аташе. Хасан Бялков, представяйки ме на него, каза: Този човек се казва Тефик и може да разчитате за всичко на него. Как трябва да се разбира това? Това трябва да се разбира, че аз не знаех до този момент, че на Хасан Бялков му предстои заминаване в чужбина и той фактически ме представи там, аз да го представлявам в посолството. Да разбирам, че той е имал определени задължения и функции, които предава на вас, или нещо друго? Той е ходил в посолството, ми каза, а какво е вършил нищо не ми е казвал преди. От негово име да се явявам и постепенно, ако спечеля доверието вече, да работя към посолството. Аз много трудно спечелих доверието на турците. Отначало ми нямаха доверие, след като наполовина учредихме движението в Казанлъшкия регион, Доган ми каза, че е време вече да идвам при него в София. Дойдох, от април фактически на 90-та година бях вече тук. Като длъжност Доган ми каза, че поемам тази дейност, домакинската. Отначало всички бяхме на квартирата, която се намираше на квартал „Иван Вазов". Без Доган, той после дойде. Ул. "Петър Топалов Шмид" 50, ап. 55. този апартамент беше на Хари Бодиоглу. Отношенията на Допган се задълбочиха в този момент, в който той ми каза, че трябва да отида в посолството в град Бургас. В Бургас няма посолство, а консулство. Консулството. Между, може би, март или февруари беше, той ми спомена, един голям списък направихме с него с исканията, които трябваше да искам от посолството, материални искания. Той ми диктува, аз писах. Това бяха всичките материални искания, като се започне от техника за оборудване на ДПС и се стигне до автомобили, микробуси. Едно пълно оборудване на организация. Тогава аз му казах, че в Бургас няма да отида, че аз съм свързан с посолството в София. На следващия ден, след този разговор представих този списък на Атъф Шекерджиоглу. Как реагира той? На него му казах, че Ахмед Доган ме е пратил в Бургас с този списък и аз съм отказал, че познавам вас и него и затова с вас да споделя това, което написахме заедно с него като искания. Реакцията на Шекерджиоглу беше: „Ами, като те праща Доган в Бургас, отиди там, обаче да знаете, че всичко минава през нас". Това вече обяснява факта, че аз в Бургас нямам работа, а имам работа с тях, с които съм започнал. Той взе списъка, като каза, че ще говори с посланика и ще даде отговор в най-кратък срок. След това запознах г-н Доган с разговора, който проведохме с Атъф и Доган одобри това. Нещата си вървяха оттогава, докато дойде времето да получим първите помощи. Първите помощи дойдоха в края на май. Това беше канцеларска техника. Тези неща ги получавахме на няколко етапа. Първата пратка беше в края на май. Какъв беше механизмът на получаването - с камиони, с ТИР? Пратките се изпращаха от западна Германия. Идваха на аерогарата. През това време аз съм ходил редовно в посолството. Така, питайки за материали, които ми ги искат те, всички съм ги носил. Какви материали ви искаха те? Атъф искаше материали, касаещи организацията по места - като членска маса, лидерите по места. Аз от своя страна проявявах и аз инициатива да нося в посолството материали като декларации, изказвания, разговорите, които се провеждаха в централния съвет, какво е мнението ми към отделните лидери и ръководители. Какви бяха отношенията ви с г-н Атъф Шекерджиоглу? Бяха приятелски. Приятелски или агентурно-оперативни отношения? И двете неща. Като казвате и двете, спази ли се определената процедура във връзка с това? Да, всичко си вървеше както трябва. Как точно беше осъществена вашата вербовка с г-н Атъф? Ами, нали, носейки материали, носейки това онова, край, вече работата си тръгва. Имаше ли момент, може да не ми отговорите, да подпишете документ, в който ви задължават да имате определени отношения? Документи съм подписвал, когато съм получавал пари. В смисъл, разписки? Да, за организацията, които аз след това давах на Доган. Какви обяснения получавахте, когато ви се предоставят тези суми? Какво ви се казваше, кой ви ги дава, защо, как? Първо дойде техниката, после започнаха да дават и пари. Това е все в смисъла, който говорите - във вашите искания? Да. Че, за да може да функционира организацията, се нуждае от помощ? Е, нуждае се от пари да върви. Няколкократно съм получавал суми. Точно не мога да спомня колко е сумата, според мен е между 100-120 хил. лева да съм получил. При какви обстоятелства през февруари 1982 г. сте посетил турското посолство в София, заедно с г-н Ахмед Доган? На 3 февруари г-н Доган ме извика при него и ми каза: „Предай на нашите хора, посолството, в удобен ден, в най-кратко време да ме приемат". Също ми каза, че се касае за нещо много важно. Аз още същия ден посетих г-н Атъф Шекерджиоглу и му казах това. Той се качи за момент, просто изчезна, не знам къде отиде, и ми каза, че трябва да дойдем на 4-ти в удобен за нас час. Предадох това нещо на г-н Доган - той да изясни часа. Беше фиксиран час 13:30. Аз отидох с моето дипломатическо куфарче у тях. В дома на г-н Доган, къде? В този новия, т.нар. офис в „Красно село" и слагайки документите, давайки ми документите на мен, той ми каза, че това са много важни документи, които аз сложих в моя дипломатически шифрован куфар. В 13:10 часа звъннах на Атъф Шекерджиоглу от дома на Доган, че всичко е ОК. През това време дойде черната служебна „Волга" на г-н Доган и неговата лична охрана. Кой ви возеше? Момчето се казва Бойчо, той е служебен шофьор на г-н Доган, изпратен към Народното събрание. Той ме чакаше долу, аз слизайки долу, виждам „Волга"-та, виждам и охраната, и с охраната Ерол Челеби. В 13:30 бяхме в посолството. Всичко беше, както трябваше да бъде, от посрещането до сядането в стаята. Бяхме посрещнати от Атъф Шекерджиоглу в самото фоайе. Във фоайето на посолството? Да, бяхме въведени в техен приземен етаж се води, където има една приемна. Там водихме разговорите с Атъф, аз там съм бил. Това е на една дълга маса, с наредени столове, има един кът с фотьойли и табуретки. Направо влизайки, по стъпала се слиза. Това е т. нар. Тъмна стая, няма прозорци. След това се появиха господата, ние седнахме на фотьойлите. При сядането си дойдоха и г-н Сюбхан Еркула и Кеашик Бей. Какви са тези господа? Кеашик Бей е заместник-посланик, фактически той е вторият човек след посланика, а Сюбхан Еркула е третият човек. В течение на работата, която имах с Атъф Шекерджиоглу, съм се запознал и с тях. Той ми ги е представил. А по какви въпроси сте разговарял с тях? Пак, по каквито въпроси с Атъф, по такива и с тях, конкретно. Те за малко така идват, ние с Атъф си говорим примерно как си, прегърнем се, две-три приказки, как вървят нещата, по едно кафе ще изпием. Исканията, които има към вас, ви ги поставя Атъф? Да, те - не. В съседство с тази стая има малка метална врата с малък коридор, която води към друга метална врата. Те предложиха да минем в т.нар. стая бункер. Това означава, че се озовахме в една стая, която се отваря херметически, в която има една дълга маса и столове. Ние седнахме и започна един разговор от общ характер. Разговорът го водеше Кеашик Бей - за обстановката в страната, как са в Министерския съвет, как е президента. Този разговор се водеше между Кеашик Бей и Доган, като от време на време се намесваше и Сюбхан. Между другото Атъф Шекерджиоглу каза, че може да дойде и посланикът, макар че е много болен. Водейки разговора между двамата, влезе и посланикът Ялчен Орал. Разговорът се пое между него и Доган. Пак беше преповтаряне на нещата. Познават ли се посланикът и г-н Доган? Е, разбира се, той колко пъти е ходил в посолството. Дойде моментът, в който г-н Доган се обърна към мен и каза да извадя нещата, които ми беше дал у тях. Аз му ги дадох. Преди това Сюбхан Еркула го повикаха, че трябва спешно да излезе, той излезе. Г-н Доган започна да отваря документите, да дава обяснения, каза, че са важни документи. Каза, че едните са на хората, които работят в БоДеКа, посочваше имена на посланика. Казваше, че тези документи са му дадени от Живко Попов. Какви обяснения даде той за Живко Попов? Обясненията бяха, че Живко Попов работи за държавния апарат. Вторият вид документи, който разгърна г-н Доган, бяха на български разузнавачи, които работят в целия свят. Разгръщайки ги, спря се на Анкара, посочи имена, които не помня. Каза, че това нещо му е дадено от Стоян Ганев. След това тези документи бяха дадени на Атъф Шекерджиоглу, който каза, че има горе човек, който ще ги преснеме на ксерокс. Посланикът му каза той лично да го направи. По време на преснимането започнаха да се водят политически разговори. След това Атъф Шекерджиоглу дойде, даде материалите на г-н Доган, който ми ги даде на мен да ги заключа в куфарчето. След това излязохме от посолството. Какъв брой документи предадохте в посолството и как бяха оформени? Документи на БоДеКа и на задгранични представителства бяха предадени, а други не си спомням. Кое наричате списък на български разузнавачи, работещи към посолствата на България в чужбина? Разгръщайки документите на задграничните посолства, г-н Доган каза, че тези хора работят в разузнаването. Какво отношение изразиха присъстващите към документите, които предадохте? Благодариха за материалите, предадени на тях. Коментар нямаше. Знаехте ли какво имате в куфарчето? Не. Кога разбрахте какво носите? Когато г-н Доган започна да говори. Направи коментар? Да. Когато разбрахте, че това е списък на разузнавачи, как се почувствахте? Знаете, че за такова нещо носите наказателна отговорност. Много неща излязоха на бял свят, в първия момент не повярвах на тези неща. Не повярвах, че Стоян Ганев може да даде на Доган тези материали. Защо? Може би искаше да се изфука пред посланика, че така и така - Стоян Ганев. Не отдадох голямо значение на нещата. Мисля, че това е компромат. Просто го познавам като човек, че големи приказки приказва всеки път. Имаме данни, че и други въпроси са се обсъждали на тази среща. На тази среща се обсъди и финансирането на ДПС от Турция. Посланикът отговори: „Ахмед бей, много добре знаеш какви са моите възможности и когато трябва, помагам. Разбери, че сега положението се усложни. Политическата ситуация в Съветския съюз се промени, Турция трябва да обръща внимание и на мюсюлманските съветски републики". Каза, че ще види за някаква помощ. По това се разбра, че посланикът е дал каквото е дал, но че не може вечно да дава. На това Ахмед бей реагира сконфузено. Имаше ли връзка между предадените документи и искането за пари? Не е така - аз ти давам нещо, ти ми дай нещо. Защо отидохте в редакцията на вестник "Права и свободи"? Защото Ахмед Доган каза да отидем там. Там се водеха общи разговори с цялото ръководство на ДПС. Куфарът с документите беше с мен. Дойде време да си ходим. Разделяйки се с Доган, аз му казах да вземе материалите. Той ми каза да ги държа в мен и като му потрябват, ще ми ги поиска. Отивайки в къщи, имах на разположение ксерокс, започнах да правя копия на документите. Защо? Защото счетох, че тези документи трябва да се предадат на НСС, ако евентуално са важни, да се вземе решение. В същата вечер предадох документите на Иван Терзийски. Отношенията ни с него са на чисто професионална база. Информацията, която трябваше да му се предаде, беше на базата на това каква е ролята и мястото на ДПС с България. Става ясно, че вие сте агентът, който г-н Терзийски ръководи? Направи ми впечатление, че ДПС - изказването на лидерите, отношението на лидерите към населението, връзките на отделни хора, които се поддържат с посолството, че това не е това движение, което си го представяше г-н Доган и останалите лидери около него, а това е нещо като една самостоятелна партия, която се стреми към точно определени цели, които не са насочени към дестабилизацията на България, а точно и конкретно тя работи за турците в България, не ги интересува нашите национални проблеми, икономика. Не е така, както го представят като интернационално движение, което защитава правата на българите и на турците. Идеята на ДПС не се осъществява, както е писана по устав, а като турците да се чувстват турци - те да управляват в местата, където има такова население. Нещата трябва да са на равноправна основа. Приемате, че ДПС се насочва към националистическа дейност? Да, ДПС се стреми към национализиране на това население, не с цел отделянето на България, приобщаване към Турция не може точно да се каже, обаче приблизително под турския модел да бъдат. Очаквайте продължение

„Оня списък” осветил стотици офицери от разузнаването - част 1 4 ноември 2009 17:38 „Оня списък" - част 1 Това, което се случи преди 18 години - на 4 февруари 1992 г., станало известно като аферата „Оня списък", събитията, които го предшестваха и тези, които последваха, наложиха дълбок отпечатък върху всички аспекти на българския преход - политиката, икономиката и особено националната сигурност на страната включително и до днес. 18 години по-късно част от фактите вече са забравени, други са сериозно деформирани от политически коментари, а трети никога не са излизали на бял свят. За да разровим тези наслоени пластове и да достигнем до истината за това какво точно се случи на 4 февруари 1992 г. и какво последва от това, ще се движим по документите, събрани в 13-те тома на строго секретното следствено дело, водено по случая. Документите бяха разсекретени специално за това разследване и се оповестяват за първи път. За първи път ще прозвучат както автентичният разказ на единствения човек, присъствал и видял с очите си всичко от първата до последната минута, така и на хората, свързани с разследването на случая. Ще започнем от началото. Макар че съставянето на списъци и по-точно на варианти на „оня списък" всъщност започва още от 1991 г., ключови са събитията от 4 февруари 1992 г. и именно около тях се върти цялата афера с „Оня списък". Както се посочва дори в постановлението за прекратяване на наказателното производство, „според материалите от делото на 4 февруари 1992 г. Ахмед Доган, лидер на ДПС и на парламентарната група на движението, и свидетелят Мехмед Тефик са посетили турското посолство в София. Срещата е била предварително уговорена. Поради важността й е бил извикан и е дошъл посланикът на Република Турция, на когото Ахмед Доган е предал лично материали, между които и „Оня списък" и съпътстващите го други документи. Списъкът е съдържал имена и данни, съставляващи държавна тайна. Впоследствие Националната служба за сигурност е установила, че конкретните имена, съдържащи се в т.нар. „Оня списък" са на служители от Националната разузнавателна служба и Разузнавателното управление на Министерството на отбраната. Допълнително постъпилите от НРС и НСС данни утвърждават, че списъкът е съдържал конкретни имена и длъжности, изпратени под прикритие на дипломатическа работа". На практика списъкът се състои от 38 страници и съдържа почти 1300 имена - от посланици, през служители включително до шофьори в посолствата, кои от тях в кои разузнавателни служби са офицери, местонахождението и легендирането им на дипломатическо прикритие в конкретното посолство и конкретната държава. Инкриминирани по делото са общо 6 материала: освен въпросния списък, озаглавен „Задгранични представителства", това са още документи със заглавия „Рекапитулация", „Симбиозата МВнР - МВнТ - МВР", „БОДК", „Превратът 1981 г.", „Правораздавателните органи" и „Дом „Витгенщайн"-Виена", предадени в турското посолство. Само за посолството ни в турската столица Анкара са разкрити 13 имена, за 6 от тях се посочва, че са служители на специалните служби, а за трима - на МВР. Интересен факт, необясним и до момента, е, че следственото дело по случая е образувано цели два месеца и половина по-късно: на 23 април 1992 г. с постановление на прокурора от Главна прокуратура Асен Арсов. Законен повод за образуването на делото, както се посочва в постановлението на Арсов, е съобщението на Националната служба за сигурност от 21 април 1992 г., а изискваните от НПК достатъчно данни за това се съдържат в същата тази преписка на НСС, състояща се от инкриминирани списъци, справки, докладни записки, обяснения, експертни мнения - приложени в папка от 204 листа. Като намира, че са налице достатъчно данни за извършено престъпление, прокурорът образува делото първоначално срещу неизвестен извършител за това, че в София за времето от декември 1991 г. до февруари 1992 г. е разгласил сведения, съставляващи държавна тайна, които са му били поверени и станали известни по служба или работа в Министерството на външните работи и от това могат да настъпят особено тежки последици за сигурността на държавата. Дават се указания на следствието да се установят лицата, които са имали достъп до тези сведения, по чие поръчение е изготвен списъкът, за какво предназначение е трябвало да послужи, кое лице е станало причина да бъде разкрита държавна тайна и да му се повдигне обвинение. И макар че делото е образувано за разгласяване на държавна тайна, Арсов дава указания да се установи дали сведенията са били предназначени за издаването им на чужда държава или организация - тоест, да се търси умисъл по текста за шпионаж в полза на чужда държава. В строго секретна докладна записка до директора на НСС Чавдар Петков пише, че на 4 февруари 1992 г., вторник, около 18,30 ч. Мехмед Тефик е звъннал от дома си в кабинета на подп. Иван Терзийски, заместник началник на направление „Балкански страни" в НСС, и с условности му съобщил, че иска спешна среща. Към 19,50 ч. на уговореното място под надлеза в ж.к. Дружба в лек автомобил се състояла срещата между подп. Терзийски, к-н Георги Паунов и Мехмед Тефик. Тефик им разказва, че същия ден в 13,30 ч. с лидера на ДПС Ахмед Доган са посетили турското посолство в София, където Доган предал за фотокопиране няколко документа, твърдейки, че ги е получил от Стоян Ганев, тогава министър на външните работи на България в кабинета на Филип Димитров, и Живко Попов, бивш заместник-министър на външните работи по тоталитарно време и бивш кадрови офицер от Първо главно управление на Държавна сигурност. По-късно Тефик ги ксерокопирал и предал копията на НСС. Терзийски и Паунов оценяват важността на получената информация и още на следващата сутрин, на 5.02.1992 г,. данните са докладвани на директора на НСС - полк. Чавдар Петков, който разпорежда започването на първични мероприятия за проверка. Проверката установява, че по данни на Мероприятие „Струма-1" на 4 февруари 1992 г. в 13,14 ч. Мехмед Тефик се обажда на Атъф Шекерджиоглу, културен аташе в посолството на Република Турция в София, и му съобщава, че в 13,30 ч. с Ахмед Доган ще бъдат в посолството. По данни на служба БОИ, външно проследяване, на 4.02.1992 г. в 13,29 ч. пред посолството спира лека кола „Волга" рег. № 65-03, от която слизат Ахмед Доган и Мехмед Тефик, които влизат в сградата и престояват там до 15,40 ч. В 13,50 ч., само 20 минути след влизането им, въпреки че е болен, пристига и посланикът Ялчън Орал. Седмица по-късно, на 12 февруари 1992 г., сряда, сутринта в лек автомобил на паркинг в ж.к. „Дружба" Терзийски и Паунов провеждат нова среща с Мехмед Тефик, на която разширяват информацията, слушат отново подробния му разказ за случилото се и правят 20-минутен звукозапис. На 25.02.1992 г. сутринта в движещия се лек автомобил Паунов провежда трета, 20-минутна среща с Тефик, на която той съобщава, че предната вечер, на 24.02. Доган споделил пред Шерифе Мустафа, самия Тефик, Баки Бедел и Юнал Лютфи, че същият ден в парламента председателят на Народното събрание, тогава Стефан Савов, му съобщил, че НСС разполага с данни, че Доган е предал списък в турското посолство и влизането му там е филмирано. Председателят на НС още тогава, на 24 февруари, два месеца преди изобщо да бъде образувано следственото дело по случая, обещал на Доган, че ще направят всичко възможно да го спасят. Доган отправил остри обидни думи към НСС и казал, че след завръщането от чужбина на министър Соколов, сериозно ще поговори с него. Кой е Мехмед Тефик и защо офицерите от НСС му вярват? Това става ясно от разпита по следственото дело на подп. Иван Терзийски. Той разкрива, че по повод на служебните си задължения поддържа доверителни отношения от началото на 1990 г. с лицето Мирослав Хаджиев, турското име на който е Мехмед Тефик. Тефик попада в полезрението на НСС в началото на 1990 г. с посещенията си в турското посолство в София заедно с Хасан Бялков. Когато обаче проверяват, се оказва, че Мехмед Тефик сътрудничи на ОУ-МВР Стара Загора и е работил по същата линия, както и турското направление в НСС. Така през август 1990 г. ръководството на НСС взима решение да го прехвърли в централата в София, тъй като по това време той живее в столицата. Терзийски става негов водещ офицер. Така става известно, че Тефик вече има над 200 посещения в посолството на Турция. По това време той работи активно с Алеф Калъч, впоследствие с него започва да работи Атъф Шекерджиоглу - културен аташе, като понякога в срещите е участвал и Сюбхан Еркула, впоследствие и новоназначения Къшиф Еарчън. Те са част от т.нар. „политическа секция" на посолството и събират политическа информация от различни източници, свързана с България, с което изграждат политиката на турското правителство за нашата страна. Преки отношения с МИТ има Атъф Шекерджиоглу, обяснява в разпита Терзийски. Сред материалите на Тефик, изпратени от Стара Загора, са и негови саморъчни сведения за посещенията му в турското посолство, при които турски дипломати са му давали български пари и валута като помощ за ДПС. Срещите на двамата се провеждат при условията на конспирация, Тефик разказва устно придобитата от него информация, а Терзийски си води записки и въз основа на тях изготвя информации и докладни до ръководството на службата, които се предоставят на ръководството на министерството и по преценка и на държавното ръководство. За посещението на Тефик и Доган в турското посолство на 4 февруари 1992 г. Терзийски предава разказа на Тефик - че Доган казал на посланика, че списъкът на разузнавачите му дал Стоян Ганев, а другите материали - Живко Попов. Докато Шекерджиоглу снимал на ксерокс материалите, Доган провел разговор с посланика Ялчън Орал, като е споделил с него, че всичко му тежи и че иска евентуално да замине в чужбина, да създаде семейство и да се занимава с бизнес. Посланик Орал му отговорил, че той е още полезен за „майката родина" /Турция/ и го помолил да не предприема такива стъпки. Доган тогава поставил на Орал и въпроса за тежкото материално положение на ДПС и поискал помощ от Турция. Орал му казал, че трябва да им представи програма и при своето посещение в Турция ще иска помощ за ДПС. Така Доган представя предварително изготвените 6 варианта за помощ, като първият е за помощ в размер на 3 милиона лева, а шестият - 10 милиона лева. Още в самия разпит обаче следователят задава на Терзийски въпроса защо тези факти не са посочени в разпита на Мехмед Тефик. Терзийски обяснява, че тези документи са били занесени от него в турското посолство няколко дни преди това, заедно с документи, изготвени от МВР, предназначени за ДПС като политическа сила, за да може от своя страна ДПС да съдейства да се вземат мерки срещу негативните отношения между българите и турците в районите със смесено население. От 5 до 8 февруари НСС прави усилия да провери информацията и да получи допълнителни сведения от други източници. Информацията обаче явно започва да изтича от службата, защото още на следващия ден вицепремиерът Димитър Луджев, който ръководи службите, звъни на Чавдар Петков с думите „Ти, май, имаш нещо да ми казваш", а два дни след това, на 7 февруари и шефът на военното разузнаване Чавдар Червенков също поискал среща с Петков и го попитал знае ли нещо за списъци. В строго секретна справка на НСС от 24.03.1992 г. директорът полк. Чавдар Петков сочи, че при извършването на набелязаната оперативно-издирвателна дейност по проверката на данните, се установява, че въпросните материали съществуват, съдържат сведения и факти, представляващи държавна тайна по смисъла на точка 19 и 20 от Списъка на фактите, сведенията и предметите, които съставляват държавна тайна на Република България, и че същите са станали достояние на неоправомощени лица. По-нататък в справката разкрива, че когато на 15 февруари 1992 г. е публикувана Варненската декларация на „Групата на 39-те" от СДС, така косвено се оповестява съществуването на случая. Сочат се и последвали конкретни публикации в медиите, в някои от които са изнесени данни на НСС. Петков предупреждава, че това сериозно пречи на бързината и качеството на действията по проверката. Извършените експертизи сочат, че т.нар. списък и другите материали, предадени от Доган в турското посолство, са изготвени в периода на 100-те дни на новото правителство на СДС, начело с премиера Филип Димитров, най-вероятно през декември 1991 г.с някои поправки и допълнения впоследствие. В списъка се посочват извънредните и пълномощни посланици на Република България в някои държави, които по силата на Президентски укази № 359-367 от 17.12.1991 г. се освобождават от заеманата длъжност. За тях пише „отзовава се" или „отзован". Това показва, че списъкът е писан преди тази дата. Характерът на материалите показва, че са предназначени за извършващите се структурни и кадрови промени в МВнР с цел разграничаване от „ерата на Виктор Вълков", изготвени са на езика на служител от отдел „Кадри", специално се набляга, че ръководният състав на посолствата на България се състои „изключително от висши номенклатурчици и апаратчици от ЦК на БКП или техни деца и роднини" и „особено силно е подчертано присъствието на служители от секретните служби на МВР и МО". За някои от лицата се сочи принадлежността им към разузнавателните служби. С подобни пълни и точни данни кой служител кога е изпратен и отзован и кои офицери от разузнавателните служби са на дипломатическо прикритие разполага само МВнР. Такова използват три служби в държавата - Националната разузнавателна служба, подчинена на президента на Републиката, РУМО /впоследствие Главно управление за разузнаване и сигурност, подчинено на министъра на отбраната/ и Службата за защита сигурността на връзките /подчинена на МВР/. Изводите на НСС са, че документите са изготвени от няколко лица. Някои са настоящи или бивши служители в МВнР и в кръга на служебните си задължения са имали достъп до данните. Комплексна експертиза сочи, че някои от материалите е писал или допълвал на ръка Живко Янев Попов, бивш зам.-министър на външните работи и бивш служител на Първо главно управление на Държавна сигурност, осъждан преди 10 ноември 1989 г. за финансови злоупотреби. Това се допълва и от факта, че никъде в списъците не се споменава неговото име, а за лица от неговото обкръжение като Христо Петков, Григор Спасов, Александър Николов, и др. се дава положителна оценка. Живко Попов освен това е бил в близки приятелски отношения с началник Кадри - МВнР до този момент Велислав Добрев, разпитан по делото като свидетел. Като най-вероятен технически изпълнител на написването се сочи Величка Романова, чийто съпруг Димитър Романов е бил отговорен служител в МВнР, а самата тя по данни на НСС е поддържала интимни отношения с Живко Попов. Това тя е правила в условията на повишена конспиративност, като се е пазила от членовете на своето семейство и най-вече от съпруга си. В становище на Чавдар Петков, приложено по делото, се предупреждава, че разгласяването на информацията в първоначалния етап от получаването й може да доведе до сътресения в правителствения кабинет или до други нежелателни последици в обществото. Затова в НСС кръгът от длъжностни лица, запознати със случая, е ограничен само до трима. Така 4 дни след влизането на Ахмед Доган и Мехмед Тефик в турското посолство, на 8 февруари 1992 г. Чавдар Петков докладва на министъра на вътрешните работи Йордан Соколов. По това време вицепремиерът Димитър Луджев вече е знаел, защото на една среща с шефа на военното разузнаване Чавдар Червенков станало ясно, че тази служба по свой път е установила случилото се. И същия ден - на 8 февруари 1992 г., Чавдар Червенков се обадил на колегата си Бриго Аспарухов, шеф на външнополитическото разузнаване, и му казал: „Ти разбра ли, че не останаха вече наши неразкрити работници в чужбина?". В свой доклад от 2 март 1992 г. вътрешният министър Йордан Соколов разказва, че на 8 февруари към 17,30 ч. следобед му позвънил секретарят на МВР ген.майор Петко Ангелов, съобщил че е заедно с директора на НСС Чавдар Петков и се налага спешна среща. Срещата се състояла в дома на Соколов към 18 ч. и двамата го уведомяват за случая. Соколов пише в доклада, че от всички предадени в турското посолство материали му е познат само последният: той представлява извадка от обзорните информации на регионални дирекции на МВР, засягаща само прояви на симпатизанти на ДПС, имащи краен характер, които са от естество да повишат напрежението в районите с етническо противопоставяне. Соколов уточнява, че тези извадки, изчистени от агентурните данни, се предоставяли на ръководството на ДПС, за да знае за описваните прояви и да взима мерки за отстраняването им. „От мен бе поискано да информирам президента Желю Желев и аз поех ангажимента да го уведомя", пише в доклада Соколов и допълва, че щом като Луджев вече знае за събитието преди него, то вероятно той също ще уведоми президента. Соколов признава, че на следващия ден, 9 февруари - неделя, не успява да влезе във връзка с президента и се среща с него в понеделник, 10 февруари. Съобщава му, като отбелязва и собствените си съмнения, и се уточняват, че съответните служби ще продължат да действат съобразно изискванията, а Соколов като вътрешен министър ще уведомява президента за новопостъпилите факти. Пак същия ден - понеделник, 10 февруари, преди заседанието на Министерския съвет, Соколов уведомява и министър-председателя Филип Димитров. 2 или 3 дни по-късно ген. Петко Ангелов му донася и ксерокопие на самия списък. Едва на 27 февруари Петко Ангелов и Чавдар Петков при второто си посещение при Соколов му казват, че се разполага с видеозапис на посещението на Ахмед Доган в турското посолство. Тогава му донасят и запис от прехванат телефонен разговор между присъстващ на въпросния разговор с посланика човек и служител в посолството, на който се уточнява часът на посещението. Става въпрос за телефонния разговор между Мехмед Тефик и Атъф Шекерджиоглу, на който се уточнява часът на посещението на Доган в турското посолство. Точно по това време според разпита по следственото дело на Мехмед Тефик, Ахмед Доган вече е знаел, че влизането му в турското посолство е засечено. Тогава Доган предупредил Тефик, че трябва много да внимава, защото го следят специалните служби и ако го повикат на разпит, нищо да не казва. Така става ясно, че Доган е знаел за това много преди председателят на Народното събрание Стефан Савов да го предупреди на 25 февруари и да му обещае, че ще го измъкне от кашата. Само два дни след срещата на Тефик с Доган, повече от 2 месеца преди да бъде образувано следственото дело по случая, на 14 февруари 1992 г. на заседание във Варна на „Групата на 39-те" от СДС външният министър Стоян Ганев съобщава за предаването на „Оня списък", и още на следващата сутрин България осъмва с публикация в органа на СДС вестник „Демокрация" на Варненската декларация на „Групата на 39-те", която оповестява случая, а на следващата сутрин следва и интервю на Георги Марков в същия вестник, в което той казва, че целта била да се дискредитира външният министър Стоян Ганев, и е трябвало да се излезе с изпреварващ удар - Варненската декларация на СДС. Втора част четете ТУК

"Наскоро Иванов показа, стъпвайки на брега до т.нар. резиденция на Доган в "Росенец" как Националната служба за охрана забранява достъпа на граждани до обществения плаж там. Акцията му доведе до масовите протести срещу правителството и главния прокурор." нсо е под егидата на прецедента рашев и по тази логика протестите трябваше да са срещу него, а не срещу главния прокурор.

Дал: Загубих говор, след като прочетох досието на Доган Диляна Панайотова Автор: Диляна Панайотова 23.01.2011 19:10:18 Политика Прегледи: 37522 Коментара Дал: Загубих говор, след като прочетох досието на Доган 1 0 Ахмед Доган е най-злият и най-успешният проект на Държавна сигурност, заяви бившият втори в ДПС Касим Дал. По думите му Доган ще остане в историята като оръжието на Държавна сигурност. Дал обясни в „На 4 очи" по Нова телевизия, че отношенията между двамата пропаднали, след като той прочел досието на лидера на ДПС - такава мръсотия няма. Припомняме, Дал бе свален от поста зам.шеф на партията, след което си подаде оставката като член на изпълнителното бюро на ДПС и като депутат от ПГ на движението. След като прочел досието на Доган, 5 месеца загубил говор. Доган донасял за роднини, за близките си, приятели и за жените, с които спял по поръчка. Дал е разочарован и защото е вярвал на Доган заради миналото им по затворите. Когато били в затвора в Стара Загора се събрали съратници срещу комунистическия режим и избрали Доган за лидер, тъй като бил най-образован. Не знаели, че Държавна сигурност е изучила Сокола. Касим Дал посочи още, че Доган предал и друг в ДПС - Рушен Риза, който сега е зам.-председател на ДПС. Самият Риза знае този факт. По думите на Касим Дал когато прочел досието, тогава прогледнал. Той критикува лидера за водената от него политика, като се оказва, че Доган никога не се е срещал с изселниците в Турция. Освен това Доган отдавна се обграждал с кръгове, които нямат нищо общо с ДПС и затова движението е в изолация, обясни Касим Дал. Той се разочаровал от лидера си, след като лъсна истината за хонорара, който Доган прибрал за консултантски услуги за Цанков Камък. Този случай Касим Дал определи като резил. Той призна, че в ДПС има съзнателна политика от някои разочаровани крила за противопоставяне на българи и турци. Той обаче е категоричен че етническият модел у нас не е застрашен.

Лятната ваканция Ахмед се завръща в Дръндар при семейството си. За посещението си там отново получава задачи от ДС - да установи гостуващите от Турция лица студенти и да вземе становището им по въпроси от политически и международен характер, както и да следи за турчета с националистически настроения, разпространители на слухове, притежатели на литература с религиозно съдържание и кои се готвят да бягат в Турция. Доган се завръща оттам с богати сведения и анализ на ситуацията: Из Докладна записка от 11 септември 1979 г. от среща със "Сергей". М-р Маринов му предава стипендията от ДС за два месеца. В София по негово настояване е сменен псевдонимът му от "Сергей" на "Сава". "Ваканцията е прекарал в Дръндар, работил като общ работник, учил английски и чел комунистическа литература. Споделя, че не се обръща достатъчно внимание на работата с български граждани от турски произход. Мероприятията по партийна и комсомолска линия се провеждали формално и няма резултати. Счита, че за всички етнически групи е характерно инстинктивното чувство да запази своята националност, бит, език и обичаи, но според него това би трябвало да се върши от партийните и държавни институции, а не от отделни националисти и верски фанатици, каквото е положението сега. По време на престоя си още веднъж се е убедил, че в семейството на майка му не го чувстват като техен син, нито той ги чувства като свои родители. Затвърждава се мнението, че животът му и всичко свързано с него е неделима част от ДС и няма друга алтернатива освен пътя, предопределен от ДС." През 1980-а службата му отпуска допълнително пари за 2-годишен курс по английски. В друг случай споделя с офицера, че не си е плащал наема за два месеца. Веднага му отпускат допълнителни 120 лева плюс 80 за зимно палто и костюм. Започват да го готвят за специални задачи, които се планират години напред. Докато учи философия в Софийския университет, Ахмед Доган разработва и носи информация за Зухра Абазова (агент "Дора"), Мевзи Аптулов, Зинети Нуриева, Джеливан Базидов Закиров, Яшар Али Тахиров, Мирослав Кирилов Христов, както и за всички, с които контактува, включително и негови интимни приятелки, сред които и майката на първородния му син Таня Желязкова. Той е с нея, когато от ДС решават да го изпитат за честност към службата. Пращат му писмо на турски без подател, за да видят дали ще го докладва. Ахмед не изневерява на хората от ДС. 30 минути по-късно се обажда и съобщава за мистериозното писание на висок стил, в което го молят за среща по въпросите за турците и мюсюлманите в България. Без да знае, че това е постановка на офицерите, той пише, че е възможно и Таня да е авторът му. ДС знаят всичко за разговорите му, защото предвидливо монтират микрофони в квартирата, за да са сигурни, че не работи и за други разузнавания. Офицерът Карамучев, на когото е сдаден от майор Маринов, анализира разговорите му и открива тревожни тенденции от следните записани реплики на Ахмед: "Аз се готвя да преобърна цялата философия. Ще дойде време, различни световни университети, ще се карат за мен, ще наемат един специален самолет да ме карат от Харвард към Оксфорд, Московския университет, и от време на време тук, в Института по философия." Според Държавна сигурност това високо самочувствие на агента може да рефлектира отрицателно върху него. До март 1984 година, когато започва смяната на имената на турците, Ахмед Доган е аспирант, отново с помощта на ДС. С настъпването на събитията, с които стартира Възродителният процес "Сава" получава задача от офицера да избягва да говори по темата. Фаталната любовница от Русе Докато е студент в Шумен, Ахмед Доган се запознава със състудентката. Момичето е от Русе ("168 часа" ще спести името "През този период установи интимна връзка със своя състудентка българка от Русе, дъщеря на отговорен работник в Окръжния комитет на БКП. Казал Родителите на момичето са категорично против връзката "Ангелов", "Сергей" или "Сава", както са трите му псевдонима в ДС, пише и сведения за връзката си с Емма. Т я го посещава и в София. При всеки удобен случай му намеквала за женитба. Държавна сигурност го инструктира няколко пъти да прекрати връзката си, но "Сава" също не е безразличен към момичето. Лично зам.-шефът на Първо Главно управление, което ръководи Доган в София, е на мнение, че връзката им ще пречи на работата му. Това става след негово сведение, че е поканен да кумува на сватбата на свой приятел, като той настоявал и момичето от Русе да застане до него като свидетели на брака им. В началото на 80-те връзката между Доган и момичето от Русе се къса. Той върти по няколко интимни приятелки, за които прилежно донася дори и подробности от сексуалните им игри. Едно към едно "Правата на човека продължават да бъдат много актуални и те са приоритет номер едно за ДПС. Правата и свободите търпят развитие във времето и по отношение на етнорелигиозната идентичност, и по отношение на културната и политическа идентичност. Убеден съм, че и след 50 години правата и свободите на човека пак ще бъдат актуални, затова ние не трябва да се успокояваме. Те не се поднасят даром на тепсия в готов вид. Трябва борба, организация, трябва саможертвеност и ние казваме, че сме ярък пример за това с тези майски събития." КИРИЛ БОРИСОВ

Сексуалните доноси на Ахмед Доган до Държавна сигурност 03.07.2012 20:32; 168 часа По време на отбелязването на майските събития лидерът на ДПС Ахмед Доган върна лентата назад с 25 години. Пред електората заяви, че България е заплашена от нов Възродителен процес както в миналото и само ДПС е гарант за правата и свободите на гражданите. Затова "168 часа" реши също да се върне във времената, за които говорят Доган и лидерите на ДПС. От досиетата им като агенти на Държавна сигурност става ясно, че точно те са помагали на комунистите за Възродителния процес, като са топели турци и мюсюлмани за отношението им към смяната на имената, религията и изселването в Турция. За сметка на това са получавали пари и са се издигали в кариерата. Днес ви представяме историята на Доган като агент на ДС в периода до началото на Възродителния процес през 1984 година. В следващ брой очаквайте и втората част на сагата. Лидерът на ДПС Ахмед Доган е носил ценна информация на Държавна сигурност за съселяни, войници, с които е служил и негови състуденти. Общото между обектите на доносите му е, че са турци и мюсюлмани, които негодуват срещу комунистическия режим, смяната на имената и изселването. Въпреки че днес Доган се припознава като гарант срещу нов Възродителен процес, с който плаши електората си, досието му разкрива скандални факти за това как е помагал на политическата полиция за асимилация на турците и мюсюлманите в България. Той подробно описва в ДС интимните си преживявания с тях и информацията, която е успял да изкопчи в услуга на Държавна сигурност. През 1980 година Ахмед Исмаилов Ахмедов, както е истинското име на Доган, вече живее и учи в София. Доказал се е като изключително лоялен към ДС, на която дава информация от 6 години. През януари получава поредната си задача от водещия офицер - да се сближи и проучи за протурски настроения 26-годишната Зухра Османова Абазова от Сливен, която работи в София. Това, което Ахмед и Зухра не знаят един за друг, е, че и двамата са вербувани за агенти на ДС. Псевдонимът на Ахмед е "Сава", а на Зухра - "Дора". Ето какво е написал агент "Сава" в собственоръчен ръкописен донос до ДС за срещата си със Зухра. Документът е приложен в досието му. "На 16 февруари 1982 година прояви желание да ми гостува. Същата вечер пожела да спи с мен. Направи опит да ми събуди сексуалния апетит и накрая заяви, че е девствена и заплака. Аз като културен и умен мъж казах, че я разбирам и именно затова се прекланям пред нравствената тихомълком я съблякох, но предварително я предупредих, че няма да се стига до крайности. С този жест целях да покажа действителната си съпричастност към водовъртежа на емоциите в този миг. Започнахме "благородна" сексуална игра: гушкане, милувки, целувки... лирически отстъпления. До полов акт не съм стигал. "Френска любов" също не сме правили. Таванът на сексуалната ни игра беше клиторното възбуждане с ръка и притриване на члена ми по външните устни на влагалището. Умря си от кеф момичето, а моя милост се реши да отиде до Мека, но не посмя да влезе във вътрешността на "свещения град". В процеса на сексуалната игра ми направиха впечатление три неща: Първо, тя сама ми хвана ръката и я насочи към интимните си части Второ, доста смело ми хвана члена и като че ли искаше да разбере дали съм рязан. Трето, след като я доведох до трудноконтролируемо психическо състояние, тя няколко пъти ми прошепна: "Нали няма да ме дадеш в ръцете на някой лош човек." Доколкото се касае за това защо не съм я обезчестил, ще отговоря направо: "Не съм получил подобни указания (от офицера на Държавна сигурност)." Това не е единствената сексуална случка между двамата. Четири дни по-късно цялото сексуално упражнение се повтаря. Тогава Доган вече има конкретна информация, която интересува Държавна сигурност: "Зухра има вуйчо в Турция. Подхвърли ми: "Не би ли било добре да избягам в Турция", като това се отнасяше за нея. Интересуваше се дали съм рязан. Обвини ме, че нямам хабер от конспирация (на което аз вътрешно се зарадвах). Отговорих Разочарована е, че не е приета в партията." Историята на Доган ("Сава") Зухра ("Дора") започва през 1980 година в предложение на офицер от ДС двамата да се сближат, за да доносничат един за друг. Преди сексуалната игра впечатления на Доган от нея, описани в донос до ДС, са, че има пъргав ум. "Сава" си задава и въпросите как е дошла на работа в София, коя е причината да учи немски и турски и защо има интерес към литературата със разузнавателен характер. Той не подозира, че Зухра също е агент на ДС и оттам е интересът й към необяснимите за Ахмед неща. "Дора" пише впечатленията си от него: "Квартирата му е в книги от пода до тавана. Поставени са в собственоръчно изработени рафтчета Стаята е чиста, спретната и подредена до педантичност." Историята на Ахмед и Зухра е само дребен детайл от битието на Доган като агент на ДС. Досието му разкрива как комунистическата служба се е грижила за него като син, давали са му пари за обучение, наем, храна и облекло, насочвали са дори интимния му живот в желаната от тях посока. Доган влиза в полезрението на службите през 1974 година, когато е войник. Тогава се води като агент "Ангелов", докато е под ръководство на Военното контраразузнаване. Държавна сигурност подготвя отдалече асимилацията на турското население в България и изселването на несъгласните, пикът на което е през 1984 година. Оглеждат се за турци, които да са верни на партията и идеите на комунизма, за да им помагат в предстоящия Възродителен процес. Един от избраните е 19-годишният Ахмед, който служи в поделение на Строителни войски в село Мътница. Ето каква е характеристиката на Ахмед Исмаилов Ахмедов, както е истинското име на Доган, преди офицерите от ДС да влязат в контакт с него. Информацията е събирана от различни източници: "Роден на 29 март 1954 година в село Пчеларово, живее в Дръндар. Произхожда от бедно селско семейство. Когато е бил малък, родителите му се развеждат и остава при майка си Демире Исмаилова. Тя е завършила 8-и клас. Работила е в ТКЗС като обща работничка, в полевъдството и в тухларната. Бащата на Ахмед - Исмаил Яия, напуска семейството си, когато Ахмед е дете. Майка му се омъжва повторно за Асан Аптулов от с. Воклин. Ахмед е завършил СПТУ в Белослав. Има три сестри. В Комсомола е бил секретар на 8-и клас. Инициативен. Физически здрав, има правилно отношение към провежданите мероприятия. Живял е при дядо си Осман Исмаилов Османов, овчар в ТКЗС, член на БКП, починал през 1971 година. Същият бил с прогресивни разбирания и създал у агента любов към науката. Вуйчовците на "Ангелов" - Ибрям Османов Исмаилов - главен механик в ТКЗС, и Мехмет, шофьор, членове на БКП. Те също са оказали положително влияние за правилното политическо изграждане на агента. Познанията му по марксизма и ленинизма са много добри. Още като млад войник се отличил с висока култура и има авторитет. Избран е в ДК на ДКМС в поделението и в същото време е комсомолски секретар. С желание и разбиране вниква в душите на войниците. Обичат го, защото е честен с тях." Още преди официално да е вербуван за агент, младият Ахмед успява да натопи 4-ма турци от поделението, в което служат заедно. В началото дава устни сведения на офицер от ВКР, които са отразени в докладите му. Информира за Тодор Борисов, Димитър Димитров и Мехмед Шабанов, които играят комар, както и за наркозависимия военнослужещ Любомир Мъжкаров. На 16 юли 1974 година вече започва работа по същество - носи данни за това кои от турците в поделението не са съгласни с режима в България: "Исмет Османов, Ведат Чаушев и Стоян Стоянов много често разговарят за живота в Турция. Инициатор е първият. Има познати там. Говори, че заплащането там е по-голямо, отколкото в България. Бях в тяхната компания и чух думите му: "Никога няма да остана да живея в България." Стоянов набляга на живота в западните страни. Според него хората са "слепи и ограничени". Всички се допитват до ефрейтор Курли, който взема типично турско отношение." След това идва и предложението на оперативния работник Стайко Стойков за официална вербовка на Ахмед. Там пише следното: "В поделение 2570 в Мътница служат Халил Мустафов Халилов, Исмет Исмаилов Османов и редник Ведат Чаушев, които имат близки в Турция и ангажират вниманието на останалите за живота там. С цел контрол на поведението, връзките и вражеската им дейност е необходим агент в техните среди. Подходящ е Ахмед Исмаилов Ахмедов Той вече е съобщавал на ДС за отделни войници и националистически изказвания. Умее да разговаря, насочва разговора в желаната посока, добър член на ДКМС и има правилно отношение към органите на Държавна сигурност. Вербовката ще извърша на идейно-политическа основа." На 28 август го викат в стаята на началник склада на поделението за среща с офицера от ДС. Още преди същината на разговора Ахмед казва, че Сали мустафов, Ахмед Мехмедов са издевателствали над млади войници, а редник Курли коментирал Кипърските събития. Според него превратът бил предупреждение към всички страни, в които живеят турци, включително и към България. Ахмед изтъква, че е напълно съгласен да подпомага Държавна сигурност. Подписа клетвена декларация без колебание. Сам избра псевдоним "Ангелов". Ще използват агента за информация за лица с турски националистически настроения и с близки в капиталистически страни. Чертаят бъдещето му години напред В досието на Ахмед Доган като агент на ДС периодично се правят предложения за бъдещото му развитие под крилото на службата. Ето някои от вариантите за него през 1979 година: - Оперативен работник - нелегал - Специализант, да се изпрати на обучение в Ислямския институт за духовни кадри, да стане преподавател там и да носи информация, да изучава лица, да вербува под чужд флаг, да завърши института, през което време да подготви отиването си в Турция и там да продължи образованието си. - Да се включи в обществено-политическия живот, като стане член на партия. - Да завърши висшето си образование в България и като научен работник да бъде изпратен да специализира в западна страна, където да изучава лица и да ги вербува. - Да се ожени за девойка, чието семейство попада в категорията, имащи право да се изселват и по този начин директно да го изведем в Турция. Извеждането на "Сергей" в междинна страна сме в състояние да осъществим още през 1979 година. В основната страна Турция сътрудникът може да бъде изпратен през 1983 г. Декларацията на Доган: "Долуподписаният Ахмед Исмаилов Ахмедов декларирам, че като честен гражданин и предан член на ДКМС напълно доброволно и съзнателно се задължавам да подпомагам органите на ДС в борбата им с чуждите разузнавания и вражеските елементи в НРБ." След това Ахмед започва да донася за ефрейтор Курли. Присъства на сбирка с него и двама други войници от турски произход - Сабри Рамаданов и Хасан Ахмедов. Рамаданов открито започнал да говори против България, че тук живот за турците нямало. Говори за избягали в Турция негови приятели. Сабри съжалявал, че като ученик не е избягал в Турция, но щял да го направи. "Ангелов" ги определя в доноса си пред ДС като "фанатизирани националисти". Двамата казали, че турската религия (мюсюлманството) била от голямо значение за нацията, "Ангелов" обаче заел обратната позиция - че те като просветени хора не трябва да приемат религията като реална наука. Курли само слушал и бил нещо като арбитър. От доносите на "Ангелов" офицерът от ДС прави извода, че Курли е участвал или участва в организирана вражеска дейност и има познания по конспирация. Заявление от агент "Ангелов" за Хюсеин Алиев Низамов: "Възхвалява живота в Турция, познава хора, които са избягали там, иска да ходи в Турция. Прави ми впечатление, че Хюсеин си поставя за цел да влияе на хората в антикомунистическо отношение, не одобрява забраната на турския език и изучаването му." Докато Доган е войник, му е поставена задача да се сближи с Мехмед Ферадов и да го изучи. Ахмед му пише писмо под давление на ДС и контактува с него. Ферадов пише стихове, а "Ангелов" умело влиза под кожата му със сложни философски мисли, за да изкопчи повече информация за настроенията му. Донася, че поетът говори за дъщерята на Тодор Живков, че пише стихове във възхвала на Турция и дори предава на ДС тетрадката с произведенията на Ферадов. От службата веднага вземат отношение към обекта. И не само към него. По доноси на младия Доган са образувани 4 дела срещу етнически турци - "Фанатика" (Сабри Исмаилов Рамаданов), "Хитрия" (Хюсеин Алиев Низамов), "Лидера" (Мехмед Ферадов Мехмедов) и "Черногледия" (Ахмед Салиев Курли). ДС взема отношение към тях и ги неутрализира. Ахмед Исмаилов Ахмедов - агент "Ангелов" вече е спечелил доверието на службата и ще продължи да работи за нея дълги години. След като се уволнява от казармата, започва работа в Кораборемонтния завод във Варна. Затова през 1976 г. е прехвърлен от ВКР на ДС в морската столица заедно с досието му. Мотивът е, че там се трудят 2 хиляди войници, сред които много турци и агентът ще бъде много полезен за контролирането и изучаването им. От "Ангелов", както се води във ВКР, псевдонимът му е сменен на "Сергей". Продължава да дава сведения за турци и мюсюлмани. Рапорт на полк Сълов от контролна среща с агент "Сергей", който работи по турска линия: "Разказва биографията си, без да го карат. Баща му изчезнал мистериозно през 1957 година. През 67-а Сергей е ходил в МВР - Толбухин да се интересува за него. През 68-а получил писмо от Турция, в което неизвестният подател го съветва да учи, да вземе добра професия и така да преуспее в живота. Това го кара да си мисли, че баща му е жив и здрав и се намира в Турция. Писмото е унищожил и дори не е казал на майка си. Страхувал се е да не озлоби втория си баща. Работи в КРЗ - чисти ръждата от старите кораби, преди да бъдат боядисани, което крие опасност за здравето му. Прави го, за да изкара повече пари, които му трябват за следването. Иска да учи философия в Софийския университет." Ченгетата изпитват Ахмед по комунистически книги. Той ги изумява. Само на 22 години е, а е запознат с всичко за Маркс и Ленин. Чувал е, че дядо му по бащина линия е бил ходжа. По това време Доган се оформя като един от най-ценните агенти на Държавна сигурност по турска линия. От високо ниво в службата започват да чертаят пътя на живота му. Първата стъпка е да му помогнат в следването, което следят изкъсо. Пращат го София за кандидатстудентски изпити на 12 юли 1976 година. "Сергей" идва в столицата, където го чака човек на ДС. От службата са му ангажирали хотел и го водят дотам. Дават му и 40 лева. "Целта на живота му е да изучава Маркс и Ленин. През 1976 г. кандидатства в СУ, специалност "Философия". На изпита по история на България (за наша и негова изненада) получава слаб 2, а по български език - 4,5, в резултат на което се записва за студент. Агентът пропуска срока за записване. По-късно по наша инициатива и с помощта на другаря Начо Папазов "Сергей" беше приет в специалността "Българска филология" в Педагогическия институт в Шумен." Под влияние на Ахмед е оказано въздействие за преориентацията на турче с националистически наклонности, който по-късно е вербуван за сътрудник на ДС, пише в досието на Доган. Това е Саид Халачлийски, за когото Доган пише, че е добро момче, възпитано в идеологията на Маркс и Ленин, но понякога получава националистически пристъпи и проявява пристрастие към Турция. След дълги разговори Ахмед обръща вижданията му на 180 градуса и Саид става предан на комунистическата власт и дори е вербуват от ДС като агент "Селчук". ДС описва всички оценки от сесията му. Има 3 по история на БКП, което силно разстройва Доган и той иска да се яви отново. Преподавателят му писал 3, защото не е посещавал лекциите. ДС прави анализ на срещите му с преподавателите, които са силно впечатлени от него. Всеки месец му изплащат по 90 лева от бюджета на Държавна сигурност. По-късно ДС предприема мерки да измести "Сергей" от Шумен в София, за да следва философия по негово настояване. Офицери от службата се срещат с ректора доц. Витанов, член на БКП и бивш съветски разузнавач. Той вече се е досетил за какво са при него. Съгласява се. Така Доган заминава за София през 1979 година, където живее и до днес. Докладна записка от среща със "Сергей", утвърдена от зам.-началника на ПГУ, провежда се в оперативна кола на 14 март 1979 година: "Сергей" изявява желание да стане доктор по философия и да специализира в Ленинград. Той ще поеме по друг път само ако ДС му подскаже, че е необходимо. Неговият жизнен път започва от момента, когато се свързва с Държавна сигурност. Той не знаел бащина ласка, закрила и помощ. Познал баща си в лицето на хората от ДС, които са му подали ръка, подпомогнали са го, грижили са се за него, всичко, което е постигнал, го дължи на ДС." Ахмед е настанен в квартира в центъра на София. Плаща я със стипендията от Държавна сигурност, която продължават да му дават всеки месец с личния подпис на зам.-шефа на МВР Савов. Среща се с новия си водещ офицер Марин Маринов до будката за вестници на пл. "Славейков". Новите му задачи са да бъде особено внимателен и да контролира поведението си при контакти с хора от турските среди. Повече да слуша и да не им опонира, ако са фанатици, защото за ДС е по-важно да получават пълната информация от него. Веднага започва да пише сведения за хазяйката си Сета Самуелян, която с течение на времето силно се привързва към него. Тя има сестра, която живее в Париж. Години по-късно хазяйката Сета отива в столицата на Франция при сестра си и оттам праща писмо на Ахмед с впечатленията си от Европа. Той веднага го носи на Държавна сигурност и е приложено в папката с досието му. А в писмото жената разказва как е търсила връзки в Сорбоната, за да може да уреди Ахмед да специализира там... Ахмед веднага се захваща с работа за ДС в София по същество, която успешно съвместява със следването по философия. "Свързах се на живот и смърт с маркс-ленинизма и философията им, с комунистическата власт... Предан съм на органите на ДС и съм готов по всяко време да изпълня задачите, които ми възложите" - пише той до шефовете си от репресивния апарат. А задачите му са да носи информация за състуденти турци, които негодуват срещу отношението на комунистите към тях. Лични впечатления на ръководещия го офицер са, че всеотдайно ще служи на ДС. Заявил пред него, че ако един ден почувства, че изменя на своята същност (марксистките и ленинските идеали), по-добре да сложи край на живота си. Освен да разработва турци, ДС използва и блестящите анализаторски способности на младия философ. Периодично му поръчват да подготвя експозета и теми по въпросите на исляма като "Турският национализъм и верски фанатизъм - форми на проявление у нас", "Духовното състояние на българските граждани от турски произход", "Средства и форми за противодействие на национализма у българските турци", както и "Отношението между българските турци, татари и гагаузи. Отношението между сектите на българските турци, казълбаши, алевити и др." и "Нравственият облик на комуниста разузнавач". И досега има съмнения, че теоретичните разработки на Доган за Държавна сигурност, когато е бил студент, са ползвани години по-късно на практика по време на Възродителния процес. Ето какви са изводите, до които достига студентът по философия Ахмед Исмаил Ахмедов, познат днес като Ахмед Демир Доган за турците и мюсюлманската религия, описани в докладните записки на ръководещия го офицер: "Неговото мнение е, че турското население в България като малцинствена група са компактно население в някои райони, заслужават особено внимание от страна на партийните и държавни институции. Много ще трябва да се прави за промяна в съзнанието на тези хора, необходима е дълбока изследователска работа и провеждането на конкретни мероприятия."

Черен календар на комунизма За първи път: Досието на Ахмед Доган онлайн. Част 2.1: Доноси от казармата ПДФ Е-мейл WHO IS WHO - НС Написано от Христо Христов Петък, 13 Юли 2012 17:57 Личното дело на агент Ангелов - Доган започва с доносите в казармата веднага, след като е вербуван от ВКР през август 1974 г. | Снимка: Държавна сигурност.com. Личното дело на агент Ангелов - Доган започва с доносите в казармата веднага, след като е вербуван от ВКР през август 1974 г. | Снимка: Държавна сигурност.com. Сайтът desebg.com публикува за първи път онлайн досието на Ахмед Доган. В част 1 бяха представени архивните документи от лично дело на агент „Ангелов” (49 листи). Те се отнасят до първоначалната вербовка на Ахмед Доган от Трето управление на ДС (военното контраразузнаване, ВКР) през 1974 г. В част 2.1 се поместват първоначалните сведения (1-42 листи) от работното дело на агент „Ангелов”, които той прави след вербуването му от ВКР през август 1974 г., когато e войник в поделението 2570 на ГУСВ в Мътница, Шуменско. По същество сведенията, предавани от Доган са доноси срещу войници в поделението – български турци, от които ВКР се интересува. Обикновено доносите на агент „Ангелов” започват с изречението: „Един мой приятел ми разказа...”. Някои от тях са собственоръчно написани. Документите съдържат и задачите, които водещият офицер е поставял, както и критични резолюции на началника на отделението, осносно действията на оперативния работник, а също така и по воденето на агент "Ангелов" и работата по конкретните случаи. Донесенията показват колко интензивно е използван Доган още в началото на негово агентство. Публикуваните страници от работното му дело обхващат периода август - октомври 1974 г. Освен това делото на Доган разкрива и дейността на ВКР в армията, в случая в Стоителни войски сред войници, които са подозирани в прояви на т. нар. от ДС национализъм. Някои от архивните документи са писани върху некачествена хартия и с времето са избелели, което затруднява прочита им още в оригинал. Поради тази причина дори при сканирането им и допълнителната обработка качеството не може да бъде подобрено. . Документите от досието за Ахмед Доган в ДС са изискани от журналиста Христо Христов съгласно закона и са предоставени от комисията по досиетата. В тях са заличени данните на т. нар. трети лица, съгласно изискванията на Закона за разкриване на документите и за установяване на принадлежност на български граждани към ДС и РУ-ГЩ на БНА. Става въпрос предимно за хора, за които агентът е донасял сведения или ДС му е давала задачи по дадени лица, от които се интересува. Заличаването на имената не променя смисъла и съдържанието на документите. https://desebg.com/ns/804--1-20- https://desebg.com/ns/805--21-

резултата ще е същия като за къщите за тъщи на карадаиа(сегашния на дпс) - минала давност или нещо си там ще измислят

Всъщност Христо Иванов се оказа и доказа като много свестен и почтен мъж - моите поздравления, и дори тъпите тролове на ГЕРБ и ДПС - на вафията, и началниците им категорично де факто го потвърждават, косвено - като концентрират атаките си сега точно срещу него. Именно заради това, че Радан Кънев на времето не намери общ език с Христо Иванов - а дробеше как щял да обедини десните и прочие глупости, Кънев ме разочарова! Браво, Христо Иванов, да си жив и здрав!

Къде беше спящата държава и политици - министри, депутати, областни управители, кметове на ГЕРБ? Скандалът с ТЕЦ-Варна е от години. Къде беше ДАНС, Икономическа полиция, Банков надзор да се самосезират и разследват как и откъде децата на бивш министър купуват ТЕЦ Варна? Защо банка с проблеми си позволява такива кредити неотговарящи на условията им за кретитиране? Къде е БНБ, къде са одиторите заверили отчетите на банката? Когато никоя институция не се и помръдва срещу тази явна престъпна сделка се появява и Доган, за да "купи" ТЕЦ-а. Откъде са милионите, къде е Финансово разузнаване? Борисов си играе ролята на дебелокож слепец, глух за тези престъпления. Къде са обаче Дончев и останалите от ГЕРБ? Те роби ли са, не виждат ли? А къде е т.нар. "опозиция" - те нима не знаеха? Патриоти, БСП ... защо мълчахте?

Доган взима 50 милиона студен резерв, Христо Иванов взима милиони от "Америка против България". Това са факти, не са измислици. За съжаление, още преди около десетилетие ми стана ясно, че в България борбата е между мутренски формирования - корумпирани срещу корумпирани - нито един чист в нашата жалка политическа класа. Всичките са за бесилото, без изключение.

Изключително популистко поведение ба Христо Иванов по отношение на Доган. В момента събира симпантиЗанти на гърба на ненавистта към Доган. Лошото е, че с такива приказки Доган няма да бъде обезвреден. За да се постави Доган на колене е нужен сговор между всички институции в България, между партиите и някои по-влиятелни личности, и съда. Така докато се плюем помежду ни - Доган остава непокътнат. Между другото като правосъден министър Иванов защо не е подел нещо спрямо Доган? Само да не ми казва, че тогава всичко му е било наред на Доган?

Ахмед Доган онлайн. Част 1: Бъдещият лидер на ДПС е станал агент на ДС на 20 години WHO IS WHO - НС Написано от Христо Христов Четвъртък, 12 Юли 2012 15:56 Част от собственоръчно написаната декларация на Ахмед Доган - агент Ангелов, с която през 1974 г. се врича във вярност на ДС | Снимка: Държавна сигурност.com. Част от собственоръчно написаната декларация на Ахмед Доган - агент Ангелов, с която през 1974 г. се врича във вярност на ДС | Снимка: Държавна сигурност.com. След досието на Георги Първанов – „Гоце”, досиетата на действащите посланици – агенти и тези на кандидатите за президент през 2011 сайтът desebg.com публикува за първи път онлайн досието на Ахмед Доган. Председателят на Движението за права и свободи (ДПС) е една от ключовите политически фигури на прехода – несменяем на лидерския пост вече 22 години. С мандата на ДПС управляваха две правителства – това на Любен Беров (декември 1992 г. – октомври 1994 г.), станало известно като правителството на Мултигруп и това на Сергей Станишев (август 2005 г. – юли 2009 г.) – популярно като правителството на тройната коалиция (БСП, ДПС и НДСВ). Партията на Доган беше партньор на Симеон Сакскобургготски в правителството му (юли 2001 г. – август 2005 г.). „Депесарският шут” на Доган през есента на 1992 г. стана една от основните причини за сваляне на правителството на Филип Димитров (СДС). С решаващата подкрепа на ДПС през 2001 г. Георги Първанов беше качен на президентския пост... Метаморфозите на Доган Метаморфозите на Доган през годините са удивителни: от закана да забрани БКП/БСП през 1990 г., през демонстрирането на близки отношения с боса на Мултигруп Илия Павлов и превръщането на ДПС в неизменен политически балансьор, до депутатът, който не стъпва в парламента и партньор на БСП във властта. . Ахмед Доган | Снимка: dps.bg. Ахмед Доган | Снимка: dps.bg. Негови са шокиращите признания, че „всяка партия си има обръч от фирми” и че той разпределя „порциите на финансирането в държавата”. А когато през 2008 г. беше критикуван за появата му на луксозна яхта Доган чистосърдечно заяви: „Не яхта – ако имам възможност ще си купя и летяща чиния... Аз веднъж съм се родил, искам да живея живота си, както аз го разбирам." Една от последните му метаморфози е тази на „мениджър на проучванията” за „Цанков камък” и още три хидровъзела, за което получи хонорар от 1,5 млн. лв. Държавна сигурност и агентурното минало - теми табу И ако Доган е правил такива провокиращи признания като за обръчите от фирми, то има една тема, която досега за него е табу – Държавна сигурност и принадлежността му към репресивния апарат на БКП. Не е коментирал нито ДС, нито агентурното си минало. Едва след напускането на ръководството на ДПС на Касим Дал през януари 2011 г. стана ясно, че пред своите съпартийци Доган се е клел, че не е доносничил. Човекът, който за първи път публично разкри агентурната принадлежност на Доган беше зам.-директорът на Националната разузнавателна служба полк. Радослав Райков. През 1991 г. той заяви, че лидерът на ДПС е работил за Първо главно управление на ДС (външнополитическото разузнаване) под псевдонимите „Сергей” и „Сава”. Не последва опровержение от страна на Доган. Полк. Райков, който има и съществен принос по делото за убийството на писателя Георги Марков с осигуряването на достъп на следствието до на важни архивни документи на ПГУ по случая, обаче набързо беше заплашен с физическа разправа и беше принуден да напусне България и да остане в чужбина и до днес. Оповестяване на агентурната принадлежност на Доган Първото легално оповестяване на агентурната принадлежност на Доган към ДС беше през октомври 1997 г. Тогава по силата на първия закон за досиетата комисията „Бонев” обяви агентите на ДС в парламента. Сред 23-те огласени имена от министъра на вътрешните работи Богомил Бонев беше и това на лидера на ДПС. Неговото име присъства и в решенията на следващата комисия по досиетата „Андреев” от 2001 г. Тогавашното законодателство обаче не позволяваше достъп до делата на агентите. През 2002 г. ДПС пък гласува отмяната на закона за досиетата заедно с НДСВ и БСП. При скандала с изборното вадене на досиета на журналисти от министъра на вътрешните работи Румен Петков през 2006 г., след силния граждански натиск Доган обаче зае интересна позиция пред другите лидери на тройна коалиция Станишев и Сакскобургготски – настоя да се отварят всички досиета. Така се стигна до приемането на действащия закон за досиетата. Може би Доган допусна една грешка. Не предвиди, че този път до досиетата, включително и неговото ще има широк достъп и те ще могат да се четат от всеки. Комисията с председател Евтим Костадинов също огласи агентурната принадлежност на Доган при проверката на народните представители още през пролетта на 2007 г. През 2009 г. журналистът Тома Биков издаде документалната книга „Досието на Доган”, изградена върху проучването на архивите материали за него в ДС. Днес desebg.com за първи път дава възможност за пряк достъп до 10-томното досие на лидера на ДПС, надхвърлящо 1850 листи, като ги публикува онлайн. В част 1 се публикуват архивните документи от лично дело на агент „Ангелов” (49 листи). Те се отнасят до първоначалната вербовка на Ахмед Доган от Трето управление на ДС (военното контраразузнаване, ВКР) през 1974 г. Началото – как Ахмед Доган става агент „Ангелов” на ВКР Интересът на ДС е регистриран на 13 април 1974 г. от оперативния работник Стайчо Стойков. Той е офицер от Трето управление на ДС (военното контраразузнаване, ВКР), отдел при Главно управление на строителни войски (ГУСВ), IV отделение – Варна (самият офицер работи в Шумен). Според основните документи на Политбюро на ЦК на БКП за ВКР то е „политическият орган на партията в армията”. На тази дата оперативният работник от ВКР пуска проверка на лицето Ахмед Исмаилов Ахмедов (тогавашните имена на Доган) в III отдел на ДС (архива на ДС), за да се установи по оперативния отчет дали набелязаният е свободен или е регистриран като сътрудник на друго управление на ДС (подобна проверка по оперативния отчет се прави задължително преди подхождане към вербовка на всеки кандидат-агент). По това време Ахмед Доган е войник в поделение 2570 – Мътница (източен квартал на Шумен на около 8 км от центъра му и на около 10 км от Каспичан). Там постъпва през декември 1973 г. като машинен техник. Поделението се води към ГУСВ. В картона на проучването е в графата цел на проучването е записано „вербовка”. В поделението Доган отбива военната си служба от декември 1973 г. Предложението за вербовката му се мотивира с необходимостта от внедряването на агент с средата на трима от редниците в поделението, които имат близки в Турция и „ангажират вниманието на останалите по въпроса за живота там”. Като подходящ човек според оперативният работник Стайчо Стайков от ВКР се явява Ахмед Доган. Какви документи съдържа личното дело на агент „Ангелов” От документите се разбира, че между двата е имало няколко срещи преди да се подходи към вербуване на редника и че Ахмед Ахмедов е давал сведения и преди да бъде регистриран като агент. Офицерът мотивира предложението за вербуването на Доган с факта, че той „е добър член на ДКМС и има правилно отношение към органите на ДС”. В личното дело на агент „Ангелов” – Ахмед Доган се съдържат редица документи, свързани с проучването преди вербуването му, както и с плана и рапорта за извършена вербовка. В тях има много биографични сведения за произхода и семейното му положение. Запазена и строго секретна справка за бърза и двустранна връзка с агент „Ангелов”. В този том е и неговата собственоръчно подписана декларация от 21 август 1974 г. В нея Доган декларира, че „като честен гражданин и предан член на ДКМС, напълно добросъвестно и съзнателно се задължавам да подпомагам органите на ДС в борбата с чуждите разузнавания и вражеските елементи в НРБ”. По това време Ахмед Доган е едва 20-годишен. Мястото на вербовката е канцеларията на началника на склада за строителни материали. Срещата с Доган е камуфлирана като разговор по повод самоотлъчка на войник с петима редници, като Ахмед Доган е привикан последен. Интересно е, че самият Доган избира псевдонима си „Ангелов”, а вербовката се извършва на „идейно-политическа основа”. От документите в личното дело на агент „Ангелов” става ясно, че неговата надеждност е проверявана чрез „М-Родопи” (мероприятие, при което се използва подслушване с микрофон). Това става по време на среща на агента с друг войник, от който получава сведения. В качеството си на агент „Ангелов” Доган е срещан от оперативния работник и в явочна квартира „Панела” без в документите да се съдържат данни къде се е намирала тя. Агент „Ангелов” е използван за работа по 6 дела за оперативни проверки (ДОП) и както ВКР посочва с изключение на една „всички обекти са разобличени и данните при разобличаването се покриват с тези от агента”. В личното дело на агент „Ангелов” – Доган, освен документите, свързани с проучването и вербуването има и няколко сведения, заявления и писма от него, които са подписани с името му, а не с агентурния псевдоним. Този том материали приключва с предложение личното и работно дело на агент „Ангелов” да се прехвърлят на отдел I-ви – ДС в Окръжно управление на МВР във Варна за по-нататъшното му ползване. Документите за Ахмед Доган в ДС са изискани от журналиста Христо Христов съгласно закона и са предоставени от комисията по досиетата. В тях са заличени данните на т. нар. трети лица, съгласно изискванията на Закона за разкриване на документите и за установяване на принадлежност на български граждани към ДС и РУ-ГЩ на БНА. Става въпрос предимно за хора, за които агентът е донасял сведения или ДС му е давала задачи по дадени лица, от които се интересува. Заличаването на имената не променя смисъла и съдържанието на документите.

По добре Руснаците да ни притежават отколкото да станеме заден двор на истамбул, защото ще цамбуркаме във лайната поне още 500год. от такива алхимици. Тоя "професор" Доган нема ли кои да го свитне и него, мамицата му крадлива. Добре му опряха пищова ама що не грумна с истински патрони? Евала на пича дето го направи. Тея уяли се говеда и тея приватизатори от последните 30год. трябва да се разследват всичките и да се пратят във мините да си изкарат там милионите дето са окрали!

Г- н Иванов, поздравления! Вие сте изключителен! Ще имаме ли сили да се справим сами? Демонът е много могъщ. БСП- през всичките години ни ограбваха долно и позорно В конституцията да се забрани тази партия.

НАП определено трябва да се сезира за това как дял от 70% се взима за 3.600 лева. Всеки с малко разбиране ще каже, че той е купил дял за милиони и е платил измислена сума и по този начин са спестени данъци. Но кой в НАП ги знае тези неща.

Комунягите създадоха Сопола, гербаджии го нахраниха до спукване.

Има още една далавера около ТЕЦ"Варна"-пристанището.Този път са 220 мил.Прочетете това,което вече най-вероятно е позабравено.Под предтекст ,че се удълбочава каналът до Варна-запад,а той естествено няма смисъл да се удълбочава. https://www.capital.bg/politikaiikonomika/bulgaria/2019/11/08/3988327dakopaeshdunotoza_dogan/

Христо Иванов е същия като останалите жадни за власт, имоти и пари. Може би ще прозвучи банално ,но ние сме малка държава на кръстопътя между изтока и запада. Държава крадена от турци, руснаци и американци. Но това което през последните години ни направиха нашите политици никой друг не ни е правил в нашата история. 30 години окрадоха държавата с приватизация и заменки . Продадоха ТЕЦ-овете на американски компании, продадоха златните мини, изсякоха горите, нарязаха за скрап заводите, нарязаха и армията, изгониха младите хора ,умишлено провалиха образованието за да може техните деца завършили в чужбина да управляват пак, разораха и бетонираха Черноморието и още и още...... Всеки иска вдигане на заплатите и откъде като няма икономика и сме станали държавата на търкащите билетчета, а децата вече не искат да стават космонавти и лекари а фолк певици и мутри...... ГАРВАН ГАРВАНО ОКО НЕ ВАДИ са казали старите хора. Колко политици в затвора имаме ---- николко. Това което се разпадна за 30 години не може да се възстанови за 60. Затова и хората напускат България. Не става с митинги иска се работа.

Едва ли ще открият нарушения по компетентност.

Гадове, добре си живеех преди този от Да България да ме налази.

му се търкалят в главата,май?!

Браво, страхотно видео. Поздравления ДА България! Истинската алтернатива.

Тези дни много политици взеха да им пречат куп неща, с които до вчера съжителстваха безпроблемно. Една лелка от едно село, докато си пасеше козичката ми каза, че по техния край на това явление му викали "трупане на рейтинг".

Браво! Ама от това "а.а..аа..аа" ме заболя главата :)