17-11-2017 20-11-2018

Коментари

Робите чакаха пред тръстиковата плантация, но надзирателите нещо се суетяха. Чакаха да дойде чорбаджията, за да подбере най-здравите измежду тях. Работата беше тежка, но робите се редяха чинно и чакаха реда си, защото знаеха, че само онези, които щяха да бъдат избрани да работят днес, щяха да получат дневната си дажба от 1 хляб, 2 варени картофа и купичка пилешки бульон. Някои от тях нямаше да дочакат залеза на жаркото слънце. Но робите бяха щастливи, защото това беше светът, който те познаваха. Това беше техния свят.

Спрат,докато няКой не го вземе.

Не могат ли да си разделят най-после оръжейния завод? Палят го през 20 години, засега такава периодичност не звучи зле, зависи от Мустакатия габровец дали няма да се случи нещо друго - от рода на някое "натравяне" на Гебреви или някой дрон да не се окаже летяща паница на извънземни.

какво още да се случи?

Палят завода-ПАК ТОШИНАААА! ДО КОГААААА?!!!!

А бе неграмотници... в два реда бъркате името на едно село... първо е Николово после пък Николаево... скъсайте си дипломите и марш по строежите да леете бетон... макар че и това е отговорна работа и с нея също няма да се справите...