- Проф. Христов, в разгара сме на едно много жарко, но и доста дъждовно лято. Тази специфика на сезона влияе ли на алергиите и на техните прояви?

 - Да, всичко има значение. От втората половина на юни, юли, август и първата половина на септември възможните оплаквания са свързани основно с цъфтежа на плевелите по нашите географски ширини. Това са диворастящи треви и техните полени са много силни алергени.

Обикновено говорим за едно удължаване на обичайния сезон на чувствителността, когато към периода на тревната чувствителност - май - юни се прибави и чувствителност към полена на плевелите.

Обикновеният пелин, живовлякът, глухарчето, бялата сладка трева, щирът, казашкият бодил и от този вид плевели са източник на силно изразени алергени. Особено значение напоследък придобива един вид плевел, който доскоро се смяташе, че не е характерен за Европа, а още по-малко за България - това е амброзията. Установява се, че има доста голям процент на чувствителност и у нас към него.

Още един момент, който е много важен, са климатичните промени. Те са силно свързани с полинацията на растенията - образуването на полени, с резките промени във влажността, наличието на вятър. Те водят до промяна в нивото на алергените във въздуха, съответно и на изразеността на оплакванията.

Тази година бяхме свидетели на един много силен сезон на ранния цъфтеж - от края на април - началото на май, когато рязката смяна на времето - сухо ветровито, доведе до изключително високо ниво на проява на оплакванията отстрана на горните и долните дихателни пътища.

Разбира се, към всичко това трябва да добавим възможността за проявата - по-силно или по-слабо, в зависимост от условията на живот, на тези алергени, които се срещат целогодишно около нас. Това са т. нар. "битови алергени", най-силни от които са тези на кърлежите, на домашния прах и плесените. Основните видове плесени образуват най-високи нива спори през юли, август и септември.

- С какво летните алергии са по-различни ? Какво ги причинява и какви са причините за възникването им ?

 - Същото, което е валидно за клиничните прояви на алергия за всички останали части на годината. Хората, които са чувствителни към алергените на съответния полен, имат най-често оплаквания от страна на очите и горните дихателни пътища под формата на алергичен конюнктивит или алергичен ринит, т. е. "сенна хрема". Зачервяване, сърбеж, сълзене на очите, сърбеж в носа, ушите, по небцето и гърлото, отделяне на бистър секрет, кихане, запушване на носа. Това са най-честите прояви на алергичния конюнктивит и поленовия алергичен ринит.

Тези прояви сами по себе си представляват козметичен дефект, не нарушават общото здравословно състояние, нито оказват някакво влияние върху очакваната продължителност на живота. Те обаче са предвестник на истински значимите медицински усложнения, каквото е бронхиалната астма.

Ако алергичната хрема не бъде лекувана, тя се задълбочава в бронхиална астма и това е нещо, което ние наблюдаваме много често. Важно е да отбелязваме тези факти, тъй като в днешно време можем твърдо да заявим, че имаме средства за лечение на алергичната хрема и алергичната астма. Разбирането, че тези състояния са нелечими, е старо.

В днешно време те могат да бъдат лекувани с висока вероятност за успех, дори можем да кажем, че са лечими. Заради това е много важно да бъдат рано установявани, рано изследвани и да се предприеме съответният подход, който да доведе до тези резултати.

- Какво е лечението за тези състояния?

 - За лечението на тези състояния разполагаме с два основни подхода. Единият е медикаментозен, при който единствено повлияваме проявите на болестта от страна на очите, на белите дробове или на носа. По никакъв начин обаче не спираме естествения ѝ ход, нито предотвратяваме появата на големите усложнения под формата на бронхиална астма или нейното задълбочаване. Другият метод е т. нар. "метод на имунотерапията, алергенната ваксинация или десенсибилизацията", който в наши дни се извършва с таблетки или капки под езика. Затова говорим за "подезична имунотерапия".

Това е единственият метод, с който ние разполагаме днес за етиологочно лечение, т. е. за лечение на причината за тези болести. В резултат именно на това лечение, ние постигаме резултатите, за които говорихме.

- Как да разберем, че страдаме от алергия? За кои признаци да следим?

 - Поначало не съм привърженик на отговори на подобни въпроси, които предполагат голяма степен на самолечение и самопознание. Някъде това може и да е полезно, но не и в медицината. Имате ли някакъв проблем, притеснява ли ви нещо, по-добре е да отидете на лекар. И най-лошият лекар е по-добър от самолечението.

Много често хора, които имат или подозират, че имат такива проблеми, се самолекуват или се доверяват на съветите на неспециалисти в областта и пропускат ценната възможност действително да се излекуват от състоянието си. Диагностиката и определянето на истинската причина за болестта е много важна, тъй като не всяко състояние, при което има сърбеж, кихане и отделяне на секрет, е алергия или чувствителност към някой алерген в околната среда. Тези симптоми могат да се дължат на редица други причини.

Ако човек се оплаква от кихане, сърбеж и зачервяване на очите и хрема, не е задължително това да бъде алергия. Това е една от вероятностите, но има и ред други причини.

Какво може да бъде направено в тази насока - три много прости стъпки. На първо място, добро събиране на историята на пациента, защото само и единствено в нейната светлина могат да бъдат тълкувани резултатите от специализираните изследвания. Следващата стъпка е да се проведе изследване върху кожата на предмишницата на ръката за чувствителност към алергените, за които се подозира, че оказват влияние при съответния пациент - кожно-алергично тестуване. Ако има разминаване между кожно-алергичното тестване и историята на пациента, може да се продължи нататък с изследване на фактори за чувствителност в кръвта на пациента или това, което ние наричаме "изследване на специфични серумни имуноглобулини от клас Е".

В над 80% от случаите при съчетание на тези методи ние можем да кажем каква е причината за оплакванията при съответния пациент и дали изобщо има наличие на чувствителност.

Когато и след тези подходи все още съществуват съмнения относно причината на оплакванията, продължаваме нататък с извършване на така наречените "провокационни тестове". При тях върху прицелния орган - око, нос, бял дроб, се въздейства по строго контролиран и дозиран начин със съответния алерген. Липсата или наличие на реакция е категоричният отговор на въпроса за чувствителността на пациента към изследваните алергени. Във всекидневната клинична практика, поради лекотата на изпълнение и високата степен на безопасност, за пациента широко е навлязъл назалният провокационен тест, при него въздействието е върху лигавицата на носа.

- Може ли да се предпазим от алергична реакция през лятото?

 - Когато времето навън е ветровито, сухо и топло, трябва да се затварят прозорците, да се носят очила, когато се излиза навън, както и широкополи шапки, за да се предпазят лицето и очите. Друго, което е хубаво да се прави, е да не се изнасят кърпи, чаршафи, материи, които влизат в допир с лицето и горната част на дихателната система. В затворените помещения често следва да се сменят филтрите - поленовите филтри в автомобилите, както и филтрите на климатиците.

По-важното, което трябва да се знае, е, че така широко навлезлите от години препарати за повлияване на тези оплаквания, които са известни като "антиалергични препарати", всъщност имат много слаб ефект. Отделно, че неправилно са наричани "антиалергични". Точното название би трябвало да бъде "антихистаминови" препарати. Те имат отношение само към блокиране на действието на едно от многото химични вещества, които се отделят в организма при развитие на алергичната реакция. Хистаминът е изключително важен и основен, но не е единствен медиатор. Затова в днешно време е ясно, че препаратите, които блокират действието на това химично вещество, нямат особено голям ефект при дихателните алергии.

Най-честият резултат от приложението на тези хапчета е, че оплакванията леко се "замазват", а страничните ефекти са високи. Човек става сънлив, несъсредоточен, не може да извършва всекидневните си задължения правилно, което допълнително се наслагва върху ефекта на самата болест. Широко рекламираните "липса на сънливост и странични ефекти" на някои от новите антихистаминови препарати, всъщност не отговарят на истината.

Резултатите от истинската, всекидневната клинична практика показват, че всички антихистаминови препарати имат в по-голяма или в по-малка степен подобни странични ефекти.

Затова разумното решение, според мен, а и според добрите практики, които прилагаме в Болница ВИТА, е консултация със специалист в тази област, на когото вярвате и чиито предписания могат да доведат лечението ви до успешен край.