Призовават роднини на оцелелите от пожара в старческия дом в Рояк да ги приберат вкъщи

Изборът е или моите деца, или майка ми – за съжаление, това е истината, коментира млада жена

Обратно в новината

Коментари - Призовават роднини на оцелелите от пожара в старческия дом в Рояк да ги приберат вкъщи | Днес.dir.bg

17-11-2017 20-11-2018

Коментари

Позволявам си да коментирам защото съм била в подобна ситуация с родител. Не разпознаваше нито мен, нито децата. Ставаше агресивен. Мислехме за старчески дом, посетихме много такива, разгледахме и се отказахме. Гледахме го до последно вкъщи. Беше много трудно да. Но в домовете са оставени буквално да умират, грехота е. Тоя човек те е родил, грижел се е за тебе като бебе, после като пноша, възрастен. И това не е било леко. Няма лесно, да . Вземете ги тия хора в къщи за няколко седмици. И с деменция или Алцхаймер , те пак чувстват и усещат !

Така е, но има и добри места, истината е, че такива фара, се чувстват ннай добре в къщите си, но трудно допускат дори близки до тях, камо ли чужд, истината има много лица.

Баща ми и баба ми се грижиха за дядо ми, който си отиде с деменция на 80 години. После баща ми се грижеше за баба ми, която си отиде също с деменция на 93. Той самият сега е на 68 и казва, че не е далеч времето, когато и той ще има нужда от грижи ... Казвал ми е неведнъж, че е много тежко и не иска аз или брат ми да го гледаме, държи да го оставим в дом, когато дойде това време ... Казал съм му, че ще изпълня волята му, но вътрешно за себе си знам, че не мога да го направя. Той ме е отгледал до 18, после ме е издържал като студент, помагал ми е във всеки труден момент и след това ... няма как да го оставя!

Грижа се за 80-годишна госпожа в Италия, бивш уважаван педиатър, но с Алцхаймер. Има двама синове. Това лято я оставиха за месец и половина в дом, защото аз си бях в България. Върнахме си я от там съсипана и много зле. Два месеца полагах големи грижи, за да я възстановя физически. Заключението е, че при всички положения по - добрия вариант е болният да си е у дома и вместо да се плаща в домове тези пари да ги давате за човек, който ще се грижи много по добре за вашия близък. 3нам, че в България не е като в Италия. Тук болногледачът е професия с осигуровки, осигурен е дом, храна и задължителна почивка. И това е така, защото една част от заплатата на болногледача се поема от държавата, като добавка към пенсията на болния за социален асистент. С България социалните асистенти се наемат като общинска услуга и общината им плаща заплатата и осигуровките или от агенциите за социално подпомагане. Има алтернативи и в България. Интересувайте се. Не си оставяйте близките в домове и да плащате, за да ги убиват. Всеки има право да си отиде достойно от този свят, а не подлаган на унижения, без грижа и топлина.

Оставянето в дом е най лошото което може да се причини. Била съм мед сестра в дом в чужбина, беше ужасно да гледам как хората си отиват изоставени от близките си. Слава богу прехвърлих се в болница, но сърцето ми се къса като си спомня за хората в дома.... Колкото и професионални грижи да се полагат, не е като у дома. Моля ви, грижете се за родителите си!!!

Да не очаквате, че хората ще напуснат работа, та да се грижат подобаващо за родителите си? Някои възрастни имат нужда от грижа 24 часа. Как да я подсигури семейството? И не, не са изоставени! Изоставени ще са, ако са изритани на улицата!

Умствена изостаналост, аутизъм... Нали се сещате, че такива възрастни са с минимален шанс да са създали семейства? Не всеки има брат и сестра. Погрижете се за хората! Слаба държава, но с големи претенции!!!